, аз предпочитам поли да нося, само по изключение панталон. Не харесвам плисираните обаче, а едно време и майка ми не ги харесваше и все се ядосваше, че трябва преди пране да зашие плисетата, и гладенето беше също трудно. По-късно в строителния техникум в Пловдив ни ушиха униформи за празниците, бели рокли от много приятна материя и полата на роклята беше като тази на снимката, а също към роклите бели вратовръзки на червени точки. Бяха много елегантни и за моя радост не ни накиприха с панталони, че то архитектите знае ли ги човек, какво ще им хрумне. Иначе и аз си спомням че вкъщи имаше едно такова старо легло с табла, имаше езеро с два лебеда в него. Много красиво ми изглеждаше като бях в детската градина. На това легло съм се изправила за първи път, била съм на шест месеца. Сигурно леглото ми е харесало още тогава, че ме е вдъхновило, толкова рано да се изправя. Така че и аз съм нетърпелива, да видя снимката на Куркума

,


Наистина ли е имало такова любовна история?
В периода на задължителните сини манти с бели якички някаква леля ми беше плела якички на една кука, дето по обясними причини се разшиваха и перяха отделно... не ме питайте колко пъти съм закъснявала за училище, защото на тръгване съм установявала, че якичката я няма на мантата... а аз съм една шивачка... втора като мене няма 


., традиции ще възраждам!
Не е по темата, но най-сетне имам възможността да си вадя хляба с рисуване
Видях твои творения по- назад из темата- страхотна си!