За любовта

Хей! Здравейте - пак ме докоснахте
Според мен....
Когато любовта се изживява сериозно е неизбежно да се "втвърди". Колкото повече съвместни забавления, игри и преживявания има - толкова по-разчупена е любовта и радостта е съвместна. Ако нищо не правим за любовта си, как може да искаме тя да просъществува?
Радвайте се и благодарете. Енергията следва мисълта. Когато се забавляваме няма как да сме тъжни или наранени....

Благодаря ви!

Да, забавлението спасява от скуката, която пък убива любовта. По тази причина много важно е да има хумор в семейството (или връзката). Да има промени - един уикенд тук, друг уикенд - там; с различни хора и панорама, с различни емоции...

Но това пак не е гаранция. Всъщност гаранция няма. Никога не казвай "никога". Но затова пък се опитвай любовта да е всякога

Даже не се опитвай, просто нека да бъде!
 

Но не винаги е.


По този повод се сещам, че в някои случаи едва когато някой загуби близостта с партньора си (разведат се, разделят се) - тогава усеща какво е изгубил.

Добре, споделяте, че е хубаво партньорите да общуват, да споделят общи емоции  и да се забавляват заедно. Това несъмнено е най-добрия вариант... Но какво става когато по една или друга причина влюбените са принудени да живеят разделени???? Например поради работата и ангажиментите на мъжа? Познавам двойки, които живеят в различни градове и даже държави и се срещат много рядко... Това обрича ли на гибел любовта им и прекрасните им в началото поне отношения? Аз например за себе си не мога да си представя да живея далече от любимия мъж, защото имам нужда всекидневно да споделям любовта си... В противен случай се чувствам много тъжна и самотна...  И затова не мога да си представя как разделените двойки общуват, как споделят чувствата си и как доказват любовта си????

Вярна ли е тогава поговорката, че "Очи,които не се виждат, се забравят"....

lunna pateka, този вариант понякога е печеливш. Защото влюбените не си омръзват, не става пренасищане между двамата. Сещам се в момента за стих от Стефан Цанев - "Какво означава "обичам те" след седем дни / какво е "лека нощ" след седем дни..."
Става въпрос за приблизителното пътуване на едно писмо, в което са описани чувствата - 7 дни. След тия дни изписаното, което достига до получателя вече не е същото. Но сега пък имаме други начини за общуване.
Все пак разстоянието се понася по различен начин от различните хора. Знам, че то не може да раздели хората, които се обичат. Но от разстояние дали ще се обичат вечно - това не знам, мога само да предполагам. Това е нещо като платоничната любов, само дето от време на време се нарушава. От една страна е добре честата раздяла, но от друга - не. Така мисля.

Но пък в това, в което съм сигурна, е че най-много боли, когато хората са на близо и пак не успяват да общуват, да споделят чувствата и любовта си.

В този аспект предпочитам да се чувствам тъжна и самотна, защото човека, който обичам не е до мен, отколкото да изпитвам същите усещания за тъга и самота докато той е до мен!


ПП По принцип очи, които не се виждат избледняват, както и спомените. Но ми се е случвало да не видя майка ми 6 години и винаги, когато си помисля за нея - в очите ми изплува яркият и образ, а в ушите ми - гласът и. Така че... като поговорка е вярна. Но до там - до поуката.

Здравейте много интересна тема! Случайно попаднах на нея докато ровех в интернет и прочетох всички мнения в нея! Много ми бе интересно да прочета как всеки вижда и чувства любовта. Споделям мненията на tonimar и lunna pateka. Само не споделям напълно наблюденията на lunna pateka за мъжете. Не всички мъже са толкова елементарни. Просто по-голямата част мислят, че това да изразявват чувствата си ги прави слаби и уязвими и не толкова мъжествени. Особено пред други мъже, приятели и т.н. Или просто не са срещнали жената, която да ги накара да излеят всичките си чувства и емоции. Други пък са си откровени идиоти и простаци. Дори съм заблязал, че повечето жени така са свикнали с това, че масата мъже са идиоти, че дори да срещнат някой свестен тип го третират по същия начин или просто мислят, че нещо шикалкави. Съжалявам за малкото отклонение (все пак съм мъж )
Сега по темата за любовта.... За мен това е чувство толкова всеобхватно, че вскякави определения, думи и изрази му слагат прекалено тясни рамки и аз не бих се наел да го описвам, а и всеки го чувства и усеща различно. Това как се чувстваме, знаем самите ние... как ще го усети обекта на нашата любов, зависи от начина по който му го показваме! Въпреки скромния ми житейски опит на 27г. съм изживял няколко любови, последната от които най-силна... най-голямата ми любов. За съжаление се оказа, че не е толкова споделена, колкото на мен ми се искаше.... но живота продължава. Прочетох доста мнения, как любовта се раздава безвъзмездно, как не трябвало да се очаква нищо. Това звучи добре и много възвишено, но аз поне не мога да си изкривя душата и да кажа, че споделям това мнение! Според мен когато човек обича силно, естествено желае любимия човек да е щастлив... но да е щастлив с него! (много глупаво са ми звучали изрази от рода на "тръгвам си от теб за да бъдеш щастлив" "аз не съм за теб и не те заслужавам и не мога да те направя щастлив" - всички знаем, че зад тези думи се крие просто и ясно - не споделям твоите чувства)
И когато раздаваш любовта си и правиш най-милите и нежни неща за любимия човек, ОЧАКВАШ да видиш щастието в погледа му, в докосването му, в блясъка на очите в непринудената усмивка... но винаги очакваш нещо - реакция, жест, мила дума и т.н. Дори бих казал, че ако не очакваш нищо значи просто не обичаш.
За пръв път пиша тук ще ме извините ако е малко разхвърляно, просто мислите ми понякога прескачат бързо

NeDDen,колко по-лесно би било ако повечето мъже разсъждаваха като теб... Да дадеш любов, да искаш да направиш някого щастлив и разбира се да ти отвърнат със същото, то това е мечтата на всеки човек.... Толкова лесно постижимо, а на практика се оказва, че не е така.... и това носи болка и душевни страдания.. Защо се получава така, ами защото мъжете и жените понякога си "говорим" на различни езици и не можем да се разберем... Защото очакваме нещо от любимия, но той не знае това и не ни го дава и следва разочарованието...Затова много важно е общуването, споделянето и най-вече желанието да се бориш всекидневно за любовта си... Защото има хора, които си мислят, че любовта и привързаността е даденост и е до гроб, но това не е така... Любовта може да се породи за минути, но също толкова бързо може да се стопи... А когато човек е щастлив рядко се замисля за тези неща... В забързаното ежедневие пропускаме да показваме любовта си, забравяме за човека до нас и тогава бързо настъпва отчуждението и самотата.... Както беше казал някой "след толкова години брак, осъзнавам, че си пия кафето сутрин с един непознат..."
Много се възхищавам на двойки, който са успели да съхранят чувствата си, желанието и страстта си един към друг след дълги години брак... За мен това е геройство, защото зная колко е трудно това на практика.... Иска ми се да вярвам, че и аз някога ще изживея такава хармония и взаимна любов...

Е и аз се надявам на такава любов. Когато дори след години, като погледна жената до мен нещо да ми трепва. Знам, че е труднопостижимо но.... вярвам. Напълно съм наясно, че любовта не е даденост и за да я има и да е силна трябва да се стараеш.. много! За мен тя е като цвете, всеки от нас носи семенцето, но са нужни условия то да изникне и разцъфне - необходим ни е другия човек, този който ни допълва. Но ако не го поливаме, ако не го торим, ако не поддържаме почвата, рано или късно цветенцето ще увехне.
Може да съм прекалено романтичен и сантиментален но вярвам, че ще срещна моята розичка (като малкия принц), която ще е единствена за мен  

Проблема е именно това намиране на подходящия за нас човек... В началото човек се влюбва и заслепен си мисли, че е намерил сродната си душа, а може след време да се окаже, че не е така... Когато сме млади е добре, има време да играем на проби и грешки, но по-късно???? Макар да съм чувала, че за любовта няма възраст, все си мисля, че като си млад е по-лесно да търсиш и да откриеш любовта...  Разбира се ако си наясно какъв човек точно искаш да намериш... 

А ти наясно ли си какъв човек търсиш? Защото аз лично не мога да го определя и конфигурирам. Стига ми да съм щастлив, да успее да ми бръкне в душичката така че да не мога да й устоя......да се чувствам спокоен и сигурен. Всичко друго се напасва ако ще и с цената на компромиси. Но със сигурност не търся - добра домакиня, послушна женичка, която няма собствено мнение и с интелект недостигащ й да ме провокира с каквото и да е
А иначе естествено е, че докато сме млади е по лесно - по хубави сме, имаме повече избор, имаш правото на няколко грешни стъпки (те са задължителни за да можеш в последствие да оцениш "подходящия" човек)

Още едно мъжко присъствие в темата е радващо!

Отново за мъжете и жените.... В България от малки (поне по мое време) момчетата се възпитават грешно. Да не споделят чувства, най-вече да не плачат!, а често и че жената е на по-ниско стъпало от тях.
Но това не означава, че жените си нямаме своите слабости! Аз лично не изтърпявам компания  жени, които говорят само за дрехи и бижута! Или дискотеки и купони...
Пъстри сме и жените, и мъжете. А когато се говори или пише нещо обобщаващо за единия пол, - това не означава, че всички представители на този пол са точно такива.




  Това много ми хареса, много е точно! И отношенията много зависят от "показването"! Само че показването често се разбира по друг начин. Защото очакваме показването да е в положителен за нас план, да е винаги с добро.  А не всеки успява да го покаже така!

Един пример, за който в момента се сещам: След скандал между двойка, мъжът си налива чаша... алкохол (някакъв). Жената се вбесява още повече от това, приема го като слабост или начин на проявление на гнева, като протест дори. А причината може да е съвсем друга - може би по този начин си проличава, че на мъжката половинка и пука за женската половинка. В противен случай изобщо не би се разгневил вероятно. Или поне не би изпитал нужда от алкохол - щеше да му е безразлично, че жената до него е бясна.

Но както пише lunna pateka - нужно е общуване. Само така може да се разбере отсрещната страна и разбирането да не е субективно, а обективно.

А голяма част от борбата за любовта и запазването и, е "затварянето на очите", прошката, - както искате го наречете. Стига това да не е редовна стъпка на една от двете страни.

За очакването на показана любов от отсрещната страна писах достатъчно, няма да се повтарям. Това да обичаш без да очакваш, е най-малкото мазохистично; човек пренебрегва себе си, своите нужди и желания по този начин.


Чувала съм, че всяка следваща любов е по-силна от предходната. Пожелавам ви го!


Съществуването и любовта се сливат. Всичко съществуващо има нужда от любов. Любовта е това, което те кара да се чувстваш жив и щастлив, което ти дава криле, което те кара да се разтвориш. За растенията слънцето и повея на вятъра са приемане на любов. За птиците - гласът и песента на другата птица са израз на любов. За хората... много неща. Поглед, жест, допир, дума... Може би е нужно само пълното отдаване от двете страни. И след това - наистина - грижата. Да се полее розата навреме; да се похлупи със стъклен капак, за да не я изядат овцете; да се разговаря с нея... Нещата изглеждат толкова прости!


пп За това какъв човек търсим - наистина е по-добре да не го определяме. Ако го направим, ако поставим рамка за търсеното, то никога няма да се покрие и да отговаря на исканията и образа. Дори ако се покрие, - ще разберем, че не точно това сме търсили.

http://vbox7.com/play:5bc6be29
Една песничка за добро утро

Здравейте!
Разбирам те Неден, няма как да не те разбирам, защото съм минал по същият път. Когато има любов между партньори мога да се съглася с теб. Ако не се получи хармонична връзка любовта изчезва...
Но когато говорим за безусловна любов - към деца или родители - не съм съгласен с теб. Същото важи и за лечители, учители, свещенници, психолози и други професии, при които основното е любовта към хората, а не към техните качества или поведение. Аз без да упражнявам такава професия също съм избрал да обичам хората безусловно и да дарявам, доколкото мога и каквото мога от себе си.
Не съм съгласен да се разделя любовта на мъжка или женска. Душите ни са еднакви, божественото е в нас. Това че имаме различен пол за мен не означава, че обичаме различно или се смеем или се радваме различно