За любовта

  • 47 043
  • 666
# 555
Дори трудностите един вид каляват любовта...

Хъм  Thinking може би ....  Rolling Eyes


Болката е наркотик

- Ти си я почувствала вчера и си открила, че тя ти доставя удоволствие. Почувства я и днес и постигна вътрешно спокойствие. Затова те съветвам да не свикваш с нея, защото е много лесно да живееш с болката, тя е като силен наркотик. Болката е в нашето ежедневие, в скритото ни страдание, в отказа ни от любовта, когато я обвиняваме за провала на нашите мечти. Болката плаши, когато показва истинското си лице, но изглежда съблазнителна, когато е преоблечена като саможертва, отричане. Или като страх. Колкото и човешкото същество да я отхвърля, винаги намира начин да бъде с нея, да я ухажва, да я направи част от живота си.

- Не ми се вярва. Никой не иска да страда.

- Ако се научиш да живееш без страдание, това вече е голяма крачка, но не мисли, че другите ще те разберат. Да, никой не желае да страда и въпреки това почти всички търсят болката, саможертвата, и се чувстват оправдани, чисти, заслужаващи уважението на децата си, на съпрузите, на съседите, на Бога. Но да не разсъждаваме върху тези неща сега. Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща.

Нима войникът тръгва на война, за да убива врага? Нищо подобно: тръгва, за да умре за родината си. Нима жената обича да показва на мъжа си колко е щастлива? Нищо подобно: иска той да разбере колко му е предана, колко страда, за да го направи щастлив. Нима мъжът отива на работа, за да постигне някаква професионална реализация? Нищо подобно: той се мъчи и се поти за добруването на семейството си. Има още много примери: деца, които се отказват от своите мечти, за да зарадват родителите си, родители, които се отказват от живота, за да зарадват децата си, като винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: Любовта.


из 11 минути на Пауло Куелио





 Thinking




tonimar   Grinning
Виж целия пост
# 556
http://www.vbox7.com/play:63f2bbe0
Виж целия пост
# 557
 Тони,много мило  Heart Eyes
Моят почти 8 годишен син още спи с мен и най вероятно чак снахата ще ме отмени  Laughing
Виж целия пост
# 558
Тони,много мило  Heart Eyes
Моят почти 8 годишен син още спи с мен и най вероятно чак снахата ще ме отмени  Laughing

Олекна ми да прочета това... Laughing
Виж целия пост
# 559
"КАКВО Е ЛЮБОВТА



Питали ли сте се какво всъщност е любовта! А чувствали ли сте я истински! Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява? А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят?

За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така?"


Автор Вики Миланов


ЕДНО ПИСМО : http://obich1.comuv.com/page.php?55





източник : http://obich1.comuv.com/page.php?36
Виж целия пост
# 560
Тони,много мило  Heart Eyes
Моят почти 8 годишен син още спи с мен и най вероятно чак снахата ще ме отмени  Laughing

Олекна ми да прочета това... Laughing


Това е то щастие - цял живот в любов и с любовта! Hug
Виж целия пост
# 561
http://www.youtube.com/watch?v=spXh3EN-qeY
Виж целия пост
# 562
Защо винаги мрънкаме?


Жените сме популярни с факта, че винаги мрънкаме. Винаги искаме нещата да са по-добре, мъжът до нас да е перфектният и всичко да се случва според очакванията ни.
Отричате? Да, аз също го отричам, но тайничко се съгласявам, че фасоните, които повечето жени правим, са малко пресилени и често прекалено драматични.

Какво имам предвид? Ние жените никога не сме напълно доволни от мъжете си, винаги намираме някакви кусури и смятаме, че нещо не е наред. Не е бил достатъчно мил предната вечер, казал е някоя реплика, която не е прозвучала достатъчно влюбено и ние бързаме да си правим трагичните изводи, че нещо в отношенията ни не е наред.
7678_1.jpg
Наскоро един приятел ми разказа за това как не е купил любимия сладолед на половинката си, защото се объркал кой тип точно тя харесва, и след това станал грандиозен проблем, при който се стигнало до заключението, че той не я обича както преди и вероятно отношенията им са към своя край. Той самият е започнал също да се замисля дали това не е така, щом тя не спира да му го повтаря с повод и без повод.

Незнайно защо, ние винаги умуваме нещата и си правим тежки изводи от дребните неща. Не че не трябва да обръщаме внимание на детайлите, но, съгласете се, понякога е прекалено. Така е поне с 70% от жените! Тази по-голяма част от нежната половина на човечеството просто винаги изопачава фактите, чувства се недоволна от половинката си и сама си създава проблемите, макар че те не винаги са толкова сериозни.

Защо трябва да се отучим от този вреден навик?

Първо трябва да уточним, че има мъже, които си заслужават вечните фасони и има защо жените им да са вечно недоволни от тях. Но, точно в тези случаи, решението е най-логично. Виждате ли, че половинката ви не желае да се промени и винаги прави нещата без да се съобразява с вас и ви дразни, значи трябва да преосмислите връзката си. Все пак двама души освен че трябва да се обичат, е нужно да се разбират и да са в хармония, за да бъде връзката и7678_2.jpgм пълноценна.

Има обаче една друга група жени, които просто си мрънкат профилактично. Те демонстрират недоволство и все нещо не им е наред. На всеки се случва да е в криво настроение, но това не трябва да е перманентно състояние. Мъжете се отегчават от мърморенето на жените си и в един момент свикват. Спират да обръщат внимание на постоянните забележки и хапливи коментари и си правят, каквото си искат. „Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша?“ Това още повече вбесява жените и се започват скандалите вкъщи.

Ако сте от жените, които все се оплакват от нещо и недоволстват, време е да се отучите! Мъжете, а и околните, се отегчават и дори изнервят от този род дами. Омръзва им вечното мърморене и инстинктивно започват да търсят спокойствие. Когато са все още лудо влюбени, това не им прави впечатление, но с времето този вреден навик започва да дразни и да отегчава. Вечното мъмрене и опяване е в състояние дори да убие чувствата на всеки човек. То е присъщо и на някои мъже, но при тях се среща много по-рядко.

Точно поради този факт много мъже започват да търсят спокойствие вън от връзката. Дали ще е сред приятели на чашка или в обятията на някоя друга, важното е да избягат от тази, която все им опява за нещо.

Спрете да се мъчите да моделирате половинката си и да се опитвате да вкарвате поведението му в определени рамки. Ние жените искаме да имаме перфектния мъж и той да отговаря на очакванията ни. Той обаче може никога да не се появи и затова се опитваме да напъхаме в изградената представа този, с който сме в момента.
Всеки човек си има недостатъци, дори ние. И би било ужасно, ако усещаме как някой все се опитва да ни казва какво да правим, да не ни харесва напълно такива каквито сме си, а да ни оформя по свой модел. Всеки може да се промени, ако достатъчно обича човека до себе си. Промените обаче могат да бъдат само козметични, не и коренни.

Затова приемете мъжа до себе си такъв, какъвто е. Ако мислите, че се нуждае от генерална промяна, то вероятно вие се нуждаете от нов партньор.

19.05.2008/Деси Великова


http://intimno.rozali.com/tia/p7790.html
Виж целия пост
# 563

 се стигнало до заключението, че той не я обича както преди и вероятно отношенията им са към своя край.

http://intimno.rozali.com/tia/p7790.html

До този извод и аз стигам периодично, на неравни интервали от време. Но откак остарях и поумнях разбрах, че е абсолютно невъзможно да ме обича "както преди". Важи и за двете страни. Колкото и да ми се иска, не може да е "както преди", много вода е изтекла...
Виж целия пост
# 564
До този извод и аз стигам периодично, на неравни интервали от време. Но откак остарях и поумнях разбрах, че е абсолютно невъзможно да ме обича "както преди". Важи и за двете страни. Колкото и да ми се иска, не може да е "както преди", много вода е изтекла...
При мен не е така..въпреки че изтече много вода и поостаряхме и двамата, нещата не са много променени!!!! Laughing
Виж целия пост
# 565
Соте, помисли и ми кажи честно - като видиш жена си отдалече свива ли ти се корема от вълнение? Защото в началото беше така, нали?
Виж целия пост
# 566
Соте, помисли и ми кажи честно - като видиш жена си отдалече свива ли ти се корема от вълнение? Защото в началото беше така, нали?
Права си temida.... тук просто си права.... но пък една раздяла от два три дни, точно в това се превръща.... иначе 20 годинки заедно, лично за мен са и много.. и като погледна са си нищо.... моят дядо докато беше жив все ме питаше, дали спим на отделни кревати, но като му кажех че все още сме на спалнята заедно... само казваша че още сме младоженци!!!! Joy
Лично смятам че нещата се променят, но и ние не сме на по 18-20.... така че смятам промяната за съвсем нормална!!!! Laughing
Виж целия пост
# 567
На мен след 15 години и 2 деца още ми пърхат пеперудите в стомаха като го видя...Мислех си, че ще е до време, но...
Виж целия пост
# 568
Страстната любов не трае вечно


Виж целия пост
# 569
Днес имах повод да се размисля над следното: Кога обичаме любимия - когато искаме да го променим за негово добро, или когато оставим той да избере пътя си дори да води към ада?
Малко по-детайлно: Ако любимия (към деца и родители има допълнителни фактори, затова не ги включвам) редовно злоупотребява с алкохол... Знаем, че това го убива бавно. Тъй като го обичаме - ще поискаме ли той да спре употребата на алкохол, или ще му дадем свободата на избор, знаейки че просто ще бъдем до него, каквото и да се случи за в бъдеще?
Отговорих си, че ще направя второто. Ще му кажа разбира се, че не е добре за него това, което прави, но няма да се налагам.
После обаче си помислих: А ако любимия използва дрога, която доста повече съкращава живота от алкохола - пак ли бих му дала свободата да вземе решение, или този път бих настоявала? Да, бих настоявала в такава ситуация. Така мисля. Дано не ми се наложи...

Все пак докъде опира любовта? Нали е любов, когато обичаш човека до себе си такъв, какъвто е? И пак ли е любов, ако го оставиш да се самоубива чрез начина си на живот? newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия