За любовта

Чудесно! Според мен се изяснихме

Аз ще се опитам да формулирам ситуацията по следния начин:
Понятието за Любовта, което всеки от нас има е различно. То е резултат от множество фактори, като този с най-голяма тежест (според мен) е нашият личен опит и нашата реално съществуваща в момента любов.

Ето като конкретен теоретичен пример:
 АЗ имам нужда да идеализирам малко в повече Любовта, защото така ми идва отвътре. Имам нуждата да вярвам в нея, защото трудно я виждам в реалността, в която живея. Необходима ми е по-голяма доза идеализъм, за да противодейства на моята действителност. Защото аз съм избрал да вярвам в Любовта, а не в болката от нея.

Реален пример мога да ви дам с моя кръст. Имам дископатия. Кризите при схващане обикновенно траят около седмица - две. Миналото лято получих схващане. БОЛИ. Аз избрах да обичам кръста си и да си го нося. С цялото си същество и с цялата си любов аз насочих положителни мисли към болката. Кръста ми мина за 2-3 дни. От тогава не съм имал схващане. За мен това беше чудо и от тогава вярвам в чудеса. След това четох за много такива чудеса... След това ми направиха и инициация в Рейки, за да ползвам не само собствената си жизнена сила...

Вярвам в ЛЮБОВТА! Вярвам, че нашата действителност има нужда от Дон Кихот. Искам да мога, когато ме ударят по едната буза, да се обърна за да ударят и другата. ОТ ЛЮБОВ!

Моето днешно споразумение:Ти си отговорен за собственото си щастие. Щастието никога не идва отвън. Сложиш ли щастието си в чужди ръце, то винаги може да ти бъде отнето. Щастието идва единствено и само отвътре, и е рожба на твоята Любов. 

http://toltecs-today.hit.bg/Love.htm

Чудесно, Човек!    Това е нещото, в което ти си избрал да вярваш и си преценил, че имаш нужда от повече идеализиране. Ок. Но не искай някой като Лунна пътека да приема Дон Кихотовските криле. Изборът не винаги е точно това, което желаем. Често изборът ни се отнася до склонността ни да сме реално стъпили на земята или идеализиране сред облаците 


а това да те ударят по другата буза си е чист мазохизъм и подстрекателство към насилие, но в тази тема не искам да го обсъждам. оставям си те с твоя избор 

Разгеле, разбрахме се
Тони, не мога да открия в коя писанка съм искал нещо от Лунна пътека или от някой друг?
Стремил съм се винаги да изказвам мое лично мнение без да се опитвам да го налагам на който и да е.
Ако съм сбъркал все пак някъде, моля за извинение.

Колкото са хората по земята, толкова е различна Любовта. За всеки един от нас тя е уникална, защото всеки един от нас е уникален.

Обичам Ви ВСИЧКИ!!!

  Дори в различните етапи от живота ни любовта е различна в своята уникалност.

Боже, още ли продължавате спора за любовта.... Това е добре, все пак в спора се ражда истината... Ох, ЧОВЕК, започвам от днес да си внушавам и да си вярвам, че скоро ще срещна голямата си любов...  Искам да обичам и да съм обичана, не искам вече да ме боли душата и да страда сърцето ми заради мъж... Искам да съм щастлива... На прав път ли съм, ЧОВЕК... От днес благодарение на теб съм с 20-30% по-голям оптимист по отношение на любовта... Сега ми остава само да я чакам...  И този път ще я приема без колебания, без въпроси, без уговорки кой колко обича и какво дава и т.н.  Може пък да имаш право и този път нещата да се получат... Сещам се и за друго мнение тук във форума, по скоро съвет - да не очаквам нищо в любовта, да не копнея, да не си създавам илюзии и именно тогава ще се получи ИСТИНСКОТО.. Знае ли се от къде ще изскочи щастието???

Успех, Лунна пътека! 
Това, което най-много ми хареса е, че не си струва да страдаш... заради човек, който не е до теб  Затова съм напълно 
Можеш да подходиш и с нагласата "Всяко зло - за добро!" Винаги има шанс да се открие щастието 

Молитва на Свети Франциск

Докато съществува светът
и съществата живеят,
нека съм и аз,
за да разпръсна страданията.
Господи, направи ме инструмент
на своя мир -
където има омраза,
нека сея любов,
където има рана - милост,
където има съмнение - вяра,
където има отчаяние - надежда,
където има тъма - светлина
и където има тъга - радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме:
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот.

http://www.youtube.com/watch?v=MTmrNZdSH_Q&NR=1


http://www.youtube.com/watch?v=UV_zjuyRMew&NR=1

****11.05 - малко преди обяд

Желание и днеска ме споходи
с очакване вървеше за ръка.
Любовта, коят' ме ръководи
зарадва им се на мига.

Разумът подходи мъдро:
- Изчакайте реда си, моля!
Работата нека да е първо,
После ще е ваша воля...


http://www.facebook.com/Naistina.Jena

НАИСТИНА ЖЕНА С ВДЪХНОВЕНИЕ
Компромисите
Доколко сме готови да направим компромис?
Учат ни, че е ценно да можем да правим компромиси, че така ще стабилизираме връзките си, че ще избегнем конфронтации, скандали и какво ли още не. Но ще избегнем и още едно нещо – да бъдем напълно щастливи с нещата, които ни заобикалят, работата, която вършим, мъжа, който е до нас.
И какво се случва като направим компромис?
Лишаваме се от нещо, което е важно за нас! И така компромис след компромис в един момент губим ясна представа за нашите ценности, те се сливат с тези на някой друг. Може би сме спрели някой неприятен разговор или сме останали още малко във връзка с някого, но дали този някого е подходящ за нас, дали си пасваме наистина с него или правим компромиси със себе си?
Едно е да се съгласиш да направиш лек компромис и вместо в Париж да отидеш на почивка във Виена, защото човекът, с който искаш да споделиш почивката си има нещо предвид и може би дори ти готви изненада като те заведе във Виена , но съвсем друго е да правиш компромиси с важни, наистина важни за теб неща, като начин на живот, ценности, възгледи …
Ако не сме готови да приемем нещата, които не са най-добрите за нас ще получим само тези, които наистина са най-добрите!
От:НАИСТИНА ЖЕНА

tonimar 

tonimar, пак ме разчувства, да можехме наистина да станем по-добри - колко хубав щеше да е светът.... Колко малко му трябва на човек да въде щастлив, но за жалост не го разбираме...

Или го забравяме върху гребена на ежедневието? 


lubricant   


Разбрах нещо за себе си преди месец-два: Ако аз знам, че ми остава малко - ще направя всичко възможно да изкарам това "малко" с любимите ми хора или с любимия ми и нищо друго няма да ме интересува. Но ако живея с представата (както всеки човек) за по-дълъг живот - се разпилявам в незначителни неща.

Или опит да се спре насилието! Като не обръщаме внимание на насилника и болката, има ли смисъл той да ни я причинява? Нали смисълът на шамара е точно ефекта от болката..? 

Човек, дано да успееш по-дълго да запазиш Дон Кихотовската си нагласа, че светът понякога е доста жесток към такива хора! 

Доста страници сте написали. Няма да чета, докато не отговоря. 
Любовта е нагласа към живота въобще и по принцип. Не свързвам любовта единствено и само с близките и обичаните от мен.  Вижда ми се непълно. Любовта е твърде разнолика. Забелязвала съм я в погледа на възрастен мъж, слушащ благо едно младо момиче да приказва глупости, срещам я там, където няма претенции за насрещна любов, другото ми прилича на обсебване, замаскирано под любов..... Даване, даряване е любовта.
Сега ще ида да прочета, какво мислите по въпроса...