За любовта

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. (1 Коринтяни 13:4-7)

Отдай се в служба на Любовта. Любовта е това, което ти носи щастие, и ако ти и твоят партньор се отдадете в служба на Любовта, ще дойде ден, когато във взаимоотношениата ви няма да има вина и осъждане, нито гняв и тъга.
http://toltecs-today.hit.bg/Love.htm

Любовта никога не умира от естествена смърт.Тя умира,защото не знаем как да снабдяваме със запаси източниците и.Тя умира от заслепението, грешките,предателството, от болести и от обиди, от сломяване,повяхване,потъмняване…!

Любовта според мен не може да умре

Passi, "не човек, а желязо" - ей такъв не би го заболяло; ама мен си ме боли 



luna, и за любовта имаме сходни разбирания с теб! 



Човек,   



Мария, страхотно е, благодаря! 


А аз днес прочетох нещо за любовта от изпълнителката на любимата ми песен Глория Гейнър:

Любовта не умира...Умира страста и се превръща в монотоност...

Така е според волята ти! Товето желание е това и това виждаш.
Ако искаш да изживееш все по-страстни мигове и все по разнообразни моменти - вселената ще чуе желанието ти. А ако и ти се потрудиш малко - гарантирам ти невероятни усещания....

Аз се трудя упорито и получавам това, което искам. Получавам любов, все по страстна, все по вълнуваща...

Намерих я в мен и в човека до мен. Любовта е в нас и до нас - не е необходимо да я търсим, а да си отворим очите.

Аз отворих моите и видях. Всичко е в мен. Страстта и монотоността - те са у мен и аз мога да ги управлявам. Не завися от никой и от нищо, за да постигна това което искам... Всичко е в моите ръце, мисли и воля...

Залудо обичай, залудо не стой!

Ето нагледен пример как се твори любов:

Звездите са приятелки красиви.
Луната е кралица на нощта.
Растенията хвърлят сенки диви,
а облаците спрели са мига...

Това за нас е подарено от Безкрая,
да чувстваме така красив света.
Когато заедно сме всичко е омая -
докоснали сме тайната на любовта.

„Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми.

Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.

Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите."



Част от новата книга на Хорхе Букай - "Да обичаме с отворени очи"

Любимата ми тема за Любовта... 
Tonimar, наистина много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми... Дори и аз... За да не съм самотна понякога се хващам за не съвсем подходящи партньори и разбира се това не само, че не решава проблема, ами го и задълбочава... Случвало ми се е да правя компромиси със самата себе си и с чувствата си заради някой, който въобще не ги заслужава.... И всеки път си казвам, че е за последно, че вече съм трезвомислеща, но..... няма спасение..... А как ми се иска да срещна човека, с които просто да бъда себе си и да обичам без да наранявам или да ме нараняват, без безкрайни обяснения, без недомлъвки и без срах от утрешния ден. Просто да бъде Любов...

Преди време като се опитах да пусна тема, засягаща въпросите за "любовта" ми бе отредено едно солидно "попарване" от потребителите на форума, от тогава внимавам и си меря думите... (За любовта според йогите. А според вас?)

Сегашната теме ме провокира да се самоцитирам; ето, слагам по-долу началните думи на старата си тема; интересно ми е дали някой би му било интересно да коментира нещо от написаното по-долу...






Началото на тази тема е просветителско. Ще напиша какво съм разбрала (може и да съм в грешка), че разбират йогите като се каже „любов“.


Знае се, че целта на йогата е освобождението. На „духа“ от материята, от зависимостта от желанията и т. н. Те казват обаче, че Йогата на Любовта е най-висшия вид йога, защото при нея е изчезнало дори това последно желание – желанието за освобождение е също „желание“, нали?
Изчезнало е, защото никой не желае да бъде свободен от обекта на своята любов.

Та, според йогите, любовта се дели на „спокойна“ и „неспокойна“.

Спокойна е топлата умиротворена любов, която изпитваш към хората като цяло, към всички хора, към човечеството.

Неспокойната екстазна любов има степени.

Първата степен е благоговението. Любовта започва с харесване, с обожание, каквито щете синоними. Но в тази любов има страх, тя е страхопочитанието към някого, когото, обичайки го, го считаш по-горе от себе си, поставил си го на пиедестал. Колко хора намират тази любов за най-голямата възможна, а старите йоги – ето – казват, че е едва първата степен.
Всъщност ние, обикновенните хора не отиваме отвъд тази любов в отношението си към Бога, смятаме, че страхопочитанието е единственото подобаващо отношение към него.
Аз ПОД тебе.

Втората степен е приятелската любов. Чудех се защо. Докато не срещнах отговора в един стих от Рабиндранат Тагор – „Пиян от сладостта на песнопението, забравям себе си, и се обръщам като към приятел към Тебе, който си ми Господар.“(Това, разбира се, е обърнато към Бога, от Гитанджали е.) При приятелството има взаимодействие, има отговор.
Аз До тебе.

Третата степен е родителската любов. Когато започне да те е прекалено много грижа за „приятеля“ ти. (Както моята приятелка ми казва – не ми бъди майка!) Това е любовта-грижа. Невъзможността да го запазиш това твое любимо същество от всичкото възможно Лошо...
Това го има и в християнската религия – култа към детето Христос.
Аз НАД тебе.

При четвъртата степен на Неспокойната любов изчезва дори идеята за грижата. Това е еротичната любов. Това е жестока любов. Не съм аз тази, която ще тръгне сега да обяснява на света какво представлява еротиката.
Аз СРЕЩУ тебе.

Петата степен (има и пета!)... не я разбирам и не желая да я разбера. Йогите я наричат „Маха бава“. Тя е разрушителност. Това представлява нещо като достигането до желанието за пълно унищожение на въпросния ти любовен обект. Любов-омраза.
Не вярвам да е нещо като оправдание на убийството от ревност например, но само Господ знае какво да оправдава.
Представям си, че това е нещо като негодувание срещу цялото мироздание от невъзможността по дефиниция на постигане на Любовта.
В християнството е имало монаси-отшелници, които са влизали в църквите и са замервали с камъни иконите.Не са им казвали нищо, защото са знаели, че са свети люде.


Господ дарява на човека да изпитва тези видове любов, като повдига булото от очите му спрямо КОНКРЕТНИ хора. Не съм съгласна, че любовта е сляпа, тя е единственото зрящо нещо – Той вдига булото на незнанието и ти виждаш Красотата на Именно Този Човек! За красотата на другите си сляп. Те казват, че е „сляпа“ като имат предвид че е отдадена, разбира се.

Така животите ни стават едни несвършващи Упражнения по Любов.
Не е важен кой е „обекта ти“(въпреки, че за теб той е най-важното нещо на света!), важно е вътрешното ти състояние.

И, милиони години учейки се да обичаш, накрая ще можеш да избереш Бога за свой обект. Това е нещо, което не го разбирам, защото не го усещам непосредствено, но не ми и трябва. Утешавам се с думите на Лао Дзъ:
„Който няма страсти вижда безпределното.
Който има страсти вижда пределното.
От едното към другото – врата на всяка тайна“


Това е. Написах го, защото може да има хора, които да го прочетат и да го запомнят.
(Защото обикновено любовта-страхопочитание (към Бог) се има за “по-висша” например по отношение на еротичната любов, която пък е низвергната...)

Интересува ме какво мислите за горното, на какво казвате „да“ и на какво - „не“.
И освен това ме интересува Собствения  Ви опит. Ако някой реши да сподели.

Ако ми кажете – а къде да вместим така наречения „секс“ в тази схема?
Ми където успеете.
При много бракове любовта не е непременно еротична, и това не е подсъдно, според мен.
Знайно е, че Любовта е нещо повече от „секса“. Без да го пожелавам на никого да изпита това на собствения си гръб.

lunna pateka, когато партньорът е неподходящ или е избран, за да реши собствените проблеми - самотата продължава. Опитите също продължават, защото има желание и надежда може би. За съжаление да намериш точно твоята половинка е голям късмет, който не спохожда всеки. Има хора, които през целия си живот не откриват точния за тях човек. Чудя се какво би се получило, ако можеш първо да преодолееш чувството за самота.    Заедно със самотата - придружаващите я мъка, липса, нужда.... Трудна работа!

При мен си беше късмет и нямам никаква "рецепта". Знам само, че изобщо не очаквах да ми се случи. Да, чувствах се сама, но и предполагах, че ще продължа да съм сама (имайки предвид партньор). С приятели, хобита, книги - запълвах часовете и самотата не беше толкова тежка, изяждаща. Един ден... просто се случи, неочаквано.

 

Sedada, нямам нищо общо с йогите, но това не ми пречи да помисля, нали! 

Първата степен за йогите е първа, защото в нея има страх. За мен този вид любов не е споделена, а даваща - само в едната посока (еднопосочна) любов. Половинчата любов дори. Това страхопочитание идва от църквата, от религията. Има хора, особено в днешно време, които си обичат Бог (както го разбират за себе си) без да гледат отдолу-нагоре, без страхопочитание. При тях не е първо ниво. Няма и страх, половинчатост. Няма "Аз ПОД тебе".

За приятелската любов съм съгласна "Аз ДО тебе". Там любовта е двупосочна - даване-вземане. (говоря за откровеното приятелство).

Третата - "НАД" приемам като чадър от закрила. Любов-закрила. При нея има вид жертвоготовност, отдаденост по-силна от приятелската любов. За мен тази вид любов също е двупосочна, въпреки че от едната страна е по-силно изявена.

Не намирам нищо общо между еротичната и жестоката любов. За мен в еротичната любов има красота, но не и жестокост (неслучайно художниците рисуват толкова много голи женски тела). И не възприемам еротичната любов като "Аз СРЕЩУ теб", а по-скоро като аз В теб. За мен при любовта, както вече съм писала - има сливане. Без значение дали е еротична или не. Сливат се енергиите, аурите, мислите, чувствата, усмивките, телата - всичко се слива. Аз-ът не се губи, но прелива в един друг по-голям аз.

Петият вид е тази любов, за която пише lunna pateka. Тя не е задължителна. Късметлиите, за които писах не влизат в числото на тия, при които любовта и омразата са заедно. А любовта и омразата са заедно, когато любовта е зависима. Когато единият зависи от другия. При тия двама души няма преливане на любов, а любов, която е породена от нуждата да са заедно. Дали тази нужда е финансова (тъй като жената винаги има финансова "слабост"), дали е душевна - да се избегне чувството за самота или някаква друга - тя е зависимост. А човек не обича да е зависим.  Може би най-често страхът предизвиква зависимост между двама. Зависимост, изразена в любов. Тази зависимост натежава. Едновременно имат нужда един от друг, едновременно започват да се мразят един-друг, защото са зависими от другия.


Сексът е към еротичната любов според тия пет степени. За мен сексът е просто част от любовта. Не е задължителна част, но е задължителен признак за щастие и хармония.

 

Аз пък не мога да си представя голяма и истинска любов без секс.... Обич да, но любов и то без секс....   Ако по някаква причина се прекратят сексуалните взаимоотношения или не носят вече удовлетворение, любовта се трансформира в обич, приятелство или в нещо друго, но вече не е любов...  Любовта трябва да е пълноценна и споделена.... Понякога даже от връзка създадена само за секс, може да прерасте в любов.... разбира се ако са налице и останалите фактори за любовта - уважение, сходен характер, общи цели и интереси и други....

Съгласен съм с теб и ще допълня, че за мен не е само секса и изброените фактори, а всичко. За мен всичко е важно за да се изживее пълноценно любовта...

*Любовта 18.05

Променя формата си мисълта,
което е във мен излиза.
С енергия, любов и доброта
същината ми твори мига.

Радостта от слънцето огряна
играе с мислите ми вечни.
Любовта прегръща ме засмяна
и ми дарява чувствата сърдечни...

Обичам! Всичко в думичка една.
Обгръща ме и чувствам я навред.
Любовта е таз' която ме събра
да виждам пътя си напред...

  

ПП
Относно йогите - за мен тяхното е опит да класифицират. За мен няма начин да се канализира любовта или да се вкара в рамка.
Колкото е обща, толкова е и индивидуална и всеки я чувства по различен начин в различните етапи от живота си...

 "Не забравяй, че всеки човек, когото срещаш се бои от нещо, обича нещо и е изгубил нещо. Също както и ти самия. "

Мъж съм и съм Човек
Според мен Любовта е в душата на всички хора. Всеки един решава с какво да я храни и дали да я отблъсне...
Няма формула, няма модел. Има чувства и усещания....
Аз работя за моята любов като я търся и намирам в нощното небе. В цветята, в слънцето и вятъра.... Навсякъде. Но не винаги и аз успявам...
Една позната я намира в песните на чалга певица, а аз там не мога - въпреки че поработих по въпроса... Като чета текстовете ми харесват, като слушам песента се дразня...

Любовта е навсякъде около нас, необходимо е само да си отворим очите за да можем да я видим... Да усетя коя е моята любов е необходимо да знам кой съм аз...

Така че, работи и търси и откривай себе си в любовта и любовта в себе си...