За любовта

Здравейте!  Темата е много интересна и поучителна!
 Без любов, всяка добродетел губи своето значение!

ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.
ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.
СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.
ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.
ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека ПРОТИВОРЕЧИВ.
УМ без любов прави човека ХИТЪР.
ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.
РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.
ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.
ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.
ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.
БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.
ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.
ДЪЛГ, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.
ОТГОВОРНОСТ, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.
СПРАВЕДЛИВОСТ, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.
ИСТИНА, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.
ВЪЗПИТАНИЕ, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.
УМ, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН.
ЛЮБЕЗНОСТ, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.
РЕД, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.
ПОЗНАНИЕ, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.

Сексът е не само част от любовта, а и част от физиката и психиката на човек. А сексуалната енергия е най-силната човешка енергия.
Има нещо друго обаче    Човек колкото и да обича партньора си, по време на секс, най-вече по време на оргазъм, затваря очи, има нужда да остане "сам", "насаме", за да достигне до върховното удоволствие....

Като се излезе от рамката "Аз обичам себе си и всички хора и живи същества на планетата" - какво означава да обичаш себе си? Какво означава да обичаш други? И колко хора се замислят над това?

Да обичаш себе си - означава да се грижиш за себе си и то с любов, не защото някой или нещо ти го налага, а защото сам за себе си си осъзнал, че ти си ценен.

Според психосоматиката има пет важни признака за хармонията на човек: приемане, утвърждаване, храна, гушкане и секс. Ако някой от тях е нарушен, ако човек не си доставя някое от тях в нужното количество - се получава дисбаланс. И тогава това, което е в недостиг, активира останалите или едно от останалите да бъде захранвано в по-голяма степен. Пример:

Липсва ми секс и т.нар. "гушкане". Под гушкане се разбира милувка, добра дума от любим човек, прегръдка. Липсата на тия две неща ме кара да ям повече и да имам по-голяма нужда от приемане на околните (или утвърждаване - зависи от човека).

Все пак липсата на секс не зависи само от нашите желания и нужди, от това доколко обичаме себе си. Но в други ситуации самите ние, които си мислим, че обичаме себе си достатъчно, правим така, че се лишаваме от нужни дребни неща. Ето и такъв пример:

Решавам съвсем съзнателно да се лиша от храна. Причините могат да са различни: диета за влизане в нормата; диета за здравословно хранене; защото приятелят ми така ме харесва (по-слабичка); защото нещо ми тежи и вместо да си реша проблема - се поддавам на липсата на апетит... В такъв момент аз изобщо не си давам сметка, че работя срещу себе си и тази диета противоречи на "да обичаш себе си". Диетата ми продължава месец, два, три... През това време не усещам как в мен започва по-силно да се проявява някой от другите признаци - започвам да имам нужда от повече утвърждаване от околните, или от повече секс... А всичко това води до дисбаланс и до противоречие с любовта към себе си. Ама кой се сеща, че си се обича? И кой си дава сметка в такива случаи, че работи срещу себе си?

  как обичам себе си.
Обръщам внимание на нуждите,желанията, стремежите си. Баланса между моите и на околните е хармония. Не че я постигам често, но се опитвам да намеря причината за дисбаланса и да запазя равновесие.
  Има примери, когато единици са повличали с енергията и страста си много хора. Някои са били наричани апостоли,някои - диктатори.
  Други са успели да запазят вътрешния си свят, независимо от обкръжението и са се радвали на  хармония,намирайки философския камък в себе си.

  А за диетите-личен опит.На пръв поглед - неприемане на себе си в дадена форма, независимо от съдържанието. Но пък и то едно съдържание.... Вместо танци и любов - бира и ракия, после дънките ми що са тесни. 

 

Абсолютно!

   Сетих се като казах веднъж на приятелка, че дънките ми нещо са широчки в последните дни, а тя ми отговори: Я виж - да не са за пране? 

Здравейте!

Аз мисля, че така поставен въпроса има много и различни измерения. Обобщено съм съгласен за баланса в живота. Когато спирах цигарите правех активно дишане (йога) и медитации. Точно с тези действия запълних "празнината" от цигарите. И ето я любовта към себе си - да пуша и да съм в мир или да не пуша и да се тормозя известно време. Тук искам да споделя, че любовта за мен е истинска любов, когато не наранява... Според мен когато любовта наранява - тя престава да бъде любов. Знам, че цигарите са вредни за тялото ми, но успокояват душата ми. Щом нараняват частица от мен - значи не ги обичам - това е. Знам, че когато ги спра известно време ще търся баланс, но знам също, че тази болка е временна и правилна. Майка ми има един лаф, който всъщност може и да е народна поговорка: "Със стиснати кълки дете не се ражда."
Пожелавам на всички много усмивки

 

За съжаление цигарите, алкохола, дрогата - се започват на възраст, когато човек все още не си задава въпроси, нито има насоченост да се грижи за себе си. Отделно - в началото младежите винаги са убедени, че точно те няма да станат зависими. Или просто не си мислят дали ще станат или не зависими. Желанията им са насочени в съвсем друга насока. А понякога "после" е късно.




За мен - когато не наранява целенасочено. Иначе любовта често наранява. Особено, когато се стигне до раздяла между двама души: Човек или наранява себе си в желанието да не нарани другия, или наранява другия, заявявайки, че желае раздялата.
Често нараняването става между деца и родители. Неслучайно има хора, които предпочитат да живеят с домашни любимци. Така те избягват болка от любовта към човек.




 

Здравейте,

За пореден път установявам, че няма нищо ново под слънцето. Ново е само моето изживяване на извечните истини...

Колосяни 3:14 Римляни 13:10
Весел и усмихнат ден!
 

Имам едно питане:

Какво мислите за платоническата любов? Тази, която не се изразява в нищо физическо; тази, която е плод на сърцето... по-скоро душата, и се захранва от там, т.е. не се подхранва от допир, целувка, секс... Не мислите ли, че тази любов няма насищане, тъй като не се консумира. А си остава като едно недоизживяно.. желание, копнеж........... И живее единствено в душата ни. Дали е полезна за нас, за себеизрастването ни (нали, когато човек обича така силно, той става по-добър, към което се стремим повечето тук) - тъй като това чувство живее и се храни в нас, така и ние живеем с него и то по някакъв начин ни служи за някакъв тип "храна".

Благодаря

September, аз мисля, че е невероятна!  
Нищо не е тъй мощно, като връзката, която никога не ще бъде консумирана!
Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от навика, скуката и изневярата, тъй като никога няма да бъде изпробвана в реални условия. Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща.
Тя е заредена еротично, а в същото време - чиста и безкористна!  
Щастлив/а си от факта, че той/тя диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата около теб.  

Звучи невероятно
И аз мисля по същия начин!

September, всяка любов би могла да бъде полезна.
Останах с усещането, че за теб по някакъв начин платоническата любов е нещо повече от обикновената любов, - тази, която е свързана с физиката ни.
И двата вида любов са с корени в сърцето и душата. Едната "се подхранва от допир, целувка, секс"; другата - от мечти, фантазии, мисли, желания....
И двата вида любов са вид "храна" - затова влюбените нямат апетит, не се сещат дори дали и какво са яли през деня.

Специално за платоническата любов:

Ако в душата съществува само платоническа любов - не е достатъчна. С какво и докога ще може да се захранва в нас? Захранването за мен е приемане-даване. Ще предавам мисли, ще предавам чувства във вселената и ще бъда щастлива, че те по някакъв начин достигат до предназначението си? Да, това е чудесно, но не е достатъчно. Изключая Далай Лама и пр.....

Човек има нужда и да получава, и в това няма нищо лошо.  Има нужда като дете - да пипне, да гушне, да погледа... а не само да знае, че обича нещо далечно и невидимо; нещо, останало в спомените или неизживяно...


пп И вярващите изпитват платоническа любов към Бог, но не им е достатъчна, нали!


 

tonimarздрасти , както винаги напълно съм съгласна с теб.

   И аз така