За любовта

  • 47 045
  • 666
# 270
Аз вярвам, че една любов никога не умира. Ако е била несподелена, тя се е свила наранена и тъжна в някой ъгъл на душата и прегърнала колене, като тъжно дете, просто е заспала кротко. В болка и омраза би се превърнала в съзнанието на човек с бедна, и малка душа. Големите хора обичат с пълното съзнание, че любовта, която изпитват към някого, е абсолютно възможно да е еднопосочна, но това не означава, че е любов дадена напразно.

Привет съкровище и привет на всички бижута Simple Smile
Незнам защо, асоциациите са необяснимо за мен нещо, но се замислих - ако една любов не отминава..... Аз съм обичал и продължавам да обичам, но мога ли да обичам всички жени в живота си СЕГА??? Или как се съвместява любовта в така наречените триъгълници или други геометрични фигурки, в които няма връзка 1 към 1???
Какво е вашето виждане по въпроса? Аз усещам, че не мога да обичам като партньор повече от една жена. Въпреки това чувствата от отминали преживявания са си у мен... Защо след като е имало любов много рядко партньорите запазват добрите си отношения? Аз поддържам отлични контакти с всяка жена, която съм обичал, но виждам че съм по-скоро изключение от правилото...
Simple Smile

  bouquet
Виж целия пост
# 271
Цитат
"...Любовта е нагласа, насоченост на
характера,която определя свързаността на индивида със света
като цяло, не само с един „обект” на любовта. Ако обичаш само един
човек и си безразличен към останалите, това не е любов, а
симбиотична свързаност или разширен егоизъм. Обаче повечето хора
вярват,че любовта се изгражда от обекта, а не от способността да
обичаш. Нещо повече, те дори вярват, че когато обичат единствено
„обичания” човек, това е доказателство за силата на техните
чувства....Понеже човек не схваща, че любовта е дейност,способност на
душата, той вярва, че единственото, което трябва да открие, е
подходящият обект, след което всичко само ще си дойде на мястото. Тази
нагласа може да бъде сравнена с нагласата на човек,който желае да
рисува, но – вместо да изучава изкуството – претендира, че трябва
само да чака да се появи подходящ обект, и че ще нарисува шедьоври,
щом го намери. Ако обичам истински някого, то значи обичам всички хора,
обичам света, обичам живота. Ако мога да кажа другиму:”Обичам те”, то
значи трябва да мога да кажа:”Чрез теб обичам всички, чрез теб
обичам света, чрез теб обичам също и самия себе си.”
Виж целия пост
# 272
Привет, ЧОВЕКО! Hug Grinning

Не знам дали ти можеш да обичаш всички обичани от теб хора СЕГА, т.е. наведнъж и най-вече по един, и същи начин!? Thinking Всъщност, не знам дали въобще някой може да обича всички хора, които обича, еднакво. Защото всеки човек обича повече от един човек. Ако говорим за любов въобще. А, ако в частност имаш предвид любовта, заради която си лягаш с някого... Thinking Знам ли!? До човека си е. Но съм убедена, знам, че ако имаш чувства към двама (за повече не мога да си го представя) и изпитваш любов, то тя не е една и съща.

Защо след като е имало любов много рядко партньорите запазват добрите си отношения?
Това и аз не мога да го обясня. Освен това и то е двупосочен процес. В някои случаи се получава, в други не и пак зависи от човека срещу теб, ако ти си настроен за поддържане на нормални отношения. Не поддържам отлични контакти с ВСЕКИ мъж, който е преминал с чувства през живота ми, но има и такива, с които поддържам.
Виж целия пост
# 273
Аз пък не поддържам с никоя от предишните ми контакти. Не мога да кажа, че има омраза или много лоши чувства, но просто не се чуваме и не комуникираме по никакъв начин. Може би защото чувствата бяха много силни и след това раздялата боли повече, може би защото все аз бях този който си тръгва.... но е факт.
Бижу, много ми хареса написаното от теб  Hug Незнам дали една любов към даден човек никога не умира. Не ви ли се е случвало да сте с един човек, с който в началото да сте били влюбени да сте го обичали, но бавно да осъзнавате, че някак си не се получава, не стига до душата ти... не може да те трогне така, че нещо ви липсва, че първоначалното чувство може би се е поддържало повече от привличане, хормони и т.н. И в един момент се появява безразличието. Не абсолютно безразличие, а такова че нищо не те жегва вече, нито копнееш за този човек, нито ти липсва като го няма... но не го и мразиш, желаеш да е щастлив, но с друг човек...... Знам че ще кажете, че тогава е било само привличане, а не любов, но е факт че сте казвали "обичам те" и то не фалшиво а сте го изпитвали.
Та любовта винаги е различна, но най-голямата може би е единствена Simple Smile Ето и нещо което отдавна прочетох някъде и ми хареса

Цитат
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа ти влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това... За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...
Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...
Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е много трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта. И вярвам, че любовта ражда любов...
Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане... Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно. Не зная дали ще мога да й се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно. Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа...
Виж целия пост
# 274
Незнам дали една любов към даден човек никога не умира. Не ви ли се е случвало да сте с един човек, с който в началото да сте били влюбени да сте го обичали, но бавно да осъзнавате, че някак си не се получава, не стига до душата ти... не може да те трогне така, че нещо ви липсва, че първоначалното чувство може би се е поддържало повече от привличане, хормони и т.н. И в един момент се появява безразличието.
Това означава, че не е било любов. Просто, от първоначалните пориви и еуфорията в една започваща нова връзка, си преценил грешно чувството.
Любов е било тогава, когато въпреки раздялата и без значение дали от теб са си тръгнали, или ти си си тръгнал пръв, още ти е мило за този човек и душата ти пази само хубавите спомени. Че, ако ти се обади или го срещнеш просто случайно, ще се зарадваш на това.
Виж целия пост
# 275
Цитат
"...Любовта е нагласа, насоченост на
характера,която определя свързаността на индивида със света
като цяло, не само с един „обект” на любовта. Ако обичаш само един
човек и си безразличен към останалите, това не е любов, а
симбиотична свързаност или разширен егоизъм. Обаче повечето хора
вярват,че любовта се изгражда от обекта, а не от способността да
обичаш. Нещо повече, те дори вярват, че когато обичат единствено
„обичания” човек, това е доказателство за силата на техните
чувства....Понеже човек не схваща, че любовта е дейност,способност на
душата, той вярва, че единственото, което трябва да открие, е
подходящият обект, след което всичко само ще си дойде на мястото. Тази
нагласа може да бъде сравнена с нагласата на човек,който желае да
рисува, но – вместо да изучава изкуството – претендира, че трябва
само да чака да се появи подходящ обект, и че ще нарисува шедьоври,
щом го намери. Ако обичам истински някого, то значи обичам всички хора,
обичам света, обичам живота. Ако мога да кажа другиму:”Обичам те”, то
значи трябва да мога да кажа:”Чрез теб обичам всички, чрез теб
обичам света, чрез теб обичам също и самия себе си.”

ЧОВЕК, може и да изглеждам не толкова духовно извисен, но за мен този текст е лишен от смисъл.
Някак си прекалено ограниченото ми съзнание не може да го възприеме.
Но с ръка на сърце мога да кажа, че не са толкова много хората на които искренно ми се иска да кажа че ги обичам.
Виж целия пост
# 276
Бижу, и на мен много ми харесва написаното от теб!

Мисля че не е важно колко хора човек обича сега и едновременно. Важното е в него, в душата му да има любов. Точно тази, която го кара да се събужда с усмивка. И да заспива с усмивка.  Grinning

За себе си знам, че не мога да обичам едновременно двама души по един и същ начин, с еднакво силни чувства. Но това нито ме притеснява, нито е стремеж от моя страна.

По повод "обичам те"... Научих се да го казвам. Да, когато човек обича някой - има желание всички да знаят за неговата любов. Но мисля, че най-вече обичаният човек трябва не само да го знае, а и да го чува! Преди ми беше трудно да кажа "обичам те" на човека, който обичам. Сега вече го казвам всеки ден и го чувам всеки ден. И това не е задължение за някой от двама ни, а изказване на чувства.

В момента обаче обичам Цветана Пиронкова и ви напускам...  Wink
Виж целия пост
# 277
За себе си знам, че не мога да обичам едновременно двама души по един и същ начин, с еднакво силни чувства. Но това нито ме притеснява, нито е стремеж от моя страна.
Да, обаче тук имаше въпрос и за любовта към децата, ако мога да я вметна и нея за малко. Аз имам три деца и съм напълно наясно със себе си, че обичам ужасно силно и трите си деца, но не и еднакво. А често хората казват: обичам еднакво и двете (трите, всичките) си деца. Това не може да е истина!
Виж целия пост
# 278
За себе си знам, че не мога да обичам едновременно двама души по един и същ начин, с еднакво силни чувства. Но това нито ме притеснява, нито е стремеж от моя страна.
Да, обаче тук имаше въпрос и за любовта към децата, ако мога да я вметна и нея за малко. Аз имам три деца и съм напълно наясно със себе си, че обичам ужасно силно и трите си деца, но не и еднакво. А често хората казват: обичам еднакво и двете (трите, всичките) си деца. Това не може да е истина!

Бижу, твърдейки това, хората се застраховат един вид срещу обвинения в делене на децата, и предпочитания към едно за сметка на друго. Моята истина е, че всеки, обичан от мен, предразполага към различно проявление на моята любов. Проста работа.  Mr. Green
Хич не гледам на любовта толкоз романтично и с премрежени очички. не мога да влезна в тон, ама чета.  Crazy

Не толкоз важен послепис: Затворените страници са друга бира. И няма нужда да се сравняват несравними частички от живота ни. Има хора, които обичаме за кратко, идват, отиват си, изиграли са някаква роля, затваряме страницата, ама що пък да преименуваме и любовта!?  newsm78
Виж целия пост
# 279
...За себе си знам, че не мога да обичам едновременно двама души по един и същ начин, с еднакво силни чувства.
И аз го знам за себе си! Човек не може да изпитва две силни любовни страсти едновременно. Случвало ми се е, да ми се застъпват две връзки, за кратко време (човешко е, предполагам  Wink), именно тогава съм осъзнала, че страстно се обича само един. Към другият/те, можеш да си силно привързан, изпитваш уважение, обич-заради спомените, които сте създали, може и сексуално привличане да има, но истинска стрстна/безразсъдна любов е само една!  Heart Eyes
Интересни видове любов:  Simple Smile
"Агапе". Това е асексуално чувство. То се появявя при децата (втори - трети клас) когато започват да се дърпат плитки, да се щипят, да се гонят, общо взето да се закачат. Тази любов, чистата и невинната, помагала на детето да порасне.
"Ерос". Ерос е истинската страст, която те завладява. Еросът не е чувство, той е истинска стихия. По силата на емоционалното въздействие нищо на земята не може да се сравни с това чувство. То обхваща изцяло човека и го лишава от възможността да разсъждава, затова и наричат това чувство "безразсъдна любов".
"Старга". Това е любов-приятелство. При тази любов всичко е ясно, хубаво, спокойно, но НЕ скучно.
"Мания". Любовта мания е постоянно безпокойство. "Обича ли ме, не ме ли обича", "Как ме погледна?", "Защо не седна тук?" и такива подобни. Между другото старгата и манията до някаква степен са антиподи.
"Людус". Това е любов-игра. При людуса няма дълбоки чувства, нито истинска преданост, нито тревога за теб или за любимия човек. Днес си с мен, утре си с друг, другиден отново сме заедно, но няма сълзи, упреци или взаимни обещания. Игра, в която играят всички които не ги мързи. Людуса между впрочем понякога е прелюдие на ероса.
"Прагма". Това е разсъдъчната любов. Редом със влечението, емоцията и страстта стои верен страж - съзнанието.
Виж целия пост
# 280
Според мен може да се обичат двама души, но по различен начин... Много семейства го практикуват като си намират любовници...  Е, то тяхното не е истинска любов, но е някаква далечна нейна роднина.... Mr. Green Да го наречем привързаност, допадане, страст или тръпка.... Понякога хората живеят с тези чувства години наред без да срещнат и опознаят истинската любов... Но винаги съм се чудила как ще определиш, че сегашната ти любов е истинската и най-силната, след като не знаеш дали ще е  последната в живота ти и дали след нея няма да срещнеш "по-голяма".... smile3506 Нали казват, че всяка нова любов е по-силна.... защото може би се научаваме да обичаме...
Виж целия пост
# 281
Според мен може да се обичат двама души, но по различен начин...
Разбира се, единият начин е страстната/истинската, а другият - една от останалите.  Wink

Но винаги съм се чудила как ще определиш, че сегашната ти любов е истинската и най-силната, след като не знаеш дали ще е  последната в живота ти и дали след нея няма да срещнеш "по-голяма". Нали кават, че всяка нова любов е по-силна.... защото може би се научаваме да обичаме...
Ще я познаеш по това, че си мислиш, че не можеш да изпиташ никога по-силни чуваства от сегашните и се влюбваш "като за последно"!  Flutter
Виж целия пост
# 282
Цитат
Ще я познаеш по това, че си мислиш, че не можеш да изпиташ никога по-силни чуваства от сегашните и се влюбваш "като за последно"!  Flutter

Абсолютно  Peace
Виж целия пост
# 283
Бижу, прочела си ми неизказаната мисъл. Докато пишех за невъзможността ми да обичам двама души по един и същ начин - точно това си помислих - че дори една майка не обича еднакво децата си. Но това, че не ги обича по един и същ начин, не я прави по-малко обичаща майка, нали.


luna, толкова романтични ли сме?  Grinning


lunna pateka, по повод определянето на сегашната любов като най-силна, към мнението на daindi ще добавя: Сегашната любов е най-истинска и най-силна досега. Имаш чувство, че нищо повече от тази любов не искаш. Но и никога нищо няма гаранция. Само времето ще покаже дали не те очаква нещо още по-силно и истинско.

Това незнание за бъдещето не разваля обаче по никакъв начин усещанията за настоящата любов.


Има хора, които обичаме за кратко, идват, отиват си, изиграли са някаква роля, затваряме страницата

 Peace Така е. Стига наистина да затворим страницата, а не да я прегънем в ъгълчето като недочетена книга...
Виж целия пост
# 284

Руска притча


Един мъж мечтаел за по- добър живот.Той не харесвал нито домът, в който живеел, нито дрехите които носел, с една дума всичко, което го обграждало.Често си задавал въпроса - как така някой имат всичко, за което са мечтали, а той няма нищо.”Ето, ако имах хубав дом, красива жена, много пари, тогава щях да съм най-щастливия човек на земята” – си мислил човека по цял ден.

И ето, че един ден при него дошъл Вълшебника.

- Аз чух за твоите мечти – казал Вълшебника – и съм готов да ти помогна.Кажи ми какво искаш да си пожелаеш и аз ще изпълня желанията ти.

Мъжът много се зарадвал и не можел да повярва на късмета, който има.

- Наистина ли така става? Просто да си пожелая и всичко ще се изпълни.Ти навярно ще искаш нещо в замяна….

Вълшебникът отговорил, че нищо не му е необходимо.

- Ти от толкова дълго време се молиш, че аз си помислих, че със сигурност знаеш от какво имаш нужда.Просто си пожелай и всичко ще се изпълни.
- Прекрасно ! – зарадвал се мъжът.Аз имам нужда от голям и красив дом ! Жена, която да е най-голямата красавица, но да умее и да готви отлично.Аз имам нужда и винаги да разполагам с много, много пари.
- Така да бъде – отговорил Вълшебника – Утре , като се събудиш всичките ти желания ще бъдат изпълнени.

На следващата сутрин, мъжът се събудил в огромен и разкошен дом, а до него стояла усмихната най-красивата жена, която бил виждал и която била неговата жена.Закуската вече била готова.Всичко било великолепно.В банката на негово име имало открита банков сметка и колкото и да теглел, тя винаги била пълна.Мъжът не можел да повярва на щастието, което го споходило.

Ето, че дните и месеците се изнизвали бързо, но в неговия живот нищо не се променяло.Той сам си задавал въпроса: какво още мога да си пожелая, като така или иначе имам всичко? Мъжът чувствал , че нещо му липсва и че така желаното щастие не е пълно и затова извикал Вълшебника отново.

- Защо не се чувствам щастлив, когато имам всичко? – попитал той Вълшебника.
- Аз изпълних всичките ти желания, така че, наслаждавай се на своето щастие !
- Не мога.В този огромен дом се чувствам самотен и красивата жена не ме радва.И парите, които поисках не ми носят никакво удовлетворение.- Защо, отговори ми ?
- Ти поиска от мен дом, но не поиска топлина и уют в него ! Ти поиска от мен красива жена, но не поиска любов и разбиране ! Ти поиска от мен пари, но не поиска свобода, сила и радост, който могат да ти дадат ! – отговорил Вълшебника.
- Благодаря ти !!! Сега разбрах – казал мъжът – Аз искам всичко това, за което спомена !!!
- Добре, след като сега всичко разбра иди и СЪЗДАЙ ВСИЧКО САМ !!! – казал Вълшебника и изчезнал.
Мъжът се събудил в предишния си дом, сам, без жена и пари.С него обаче вече били увереността и знанието за това, което иска от живота !!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия