Човек, и аз ще ти отговоря с чужди думи-“Страстта е чист стремеж за притежание. Истинската любов се състои точно в преобразуването на желанието за притежаване в желание за отдаване.”
Октавио Пас
Виж целия пост
Октавио Пас
За любовта
- Публикувана: 16 фев. 2010, 04:28 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2014, 13:02 ч.
# 526
15 ян. 2011, 10:08 ч.
Съгласен!
Виж целия пост
Човек, и аз ще ти отговоря с чужди думи-“Страстта е чист стремеж за притежание. Истинската любов се състои точно в преобразуването на желанието за притежаване в желание за отдаване.”
Октавио Пас
Октавио Пас
Съгласен!
# 527
15 ян. 2011, 10:11 ч.
Човек,моля постни още стихове за любовта 
.....обожавам да чета 
Виж целия пост
.....обожавам да чета
# 528
15 ян. 2011, 11:21 ч.
Стига бе ... 
Виж целия пост
Човек,моля постни още стихове за любовта .....обожавам да чета
.....обожавам да чета
# 529
15 ян. 2011, 14:56 ч.
Стига бе ...
.....подигравка ли съзрях или преигравка???? 
Виж целия пост
Човек,моля постни още стихове за любовта .....обожавам да чета
.....обожавам да чета
# 530
15 ян. 2011, 18:47 ч.
Стига бе ...
.....подигравка ли съзрях или преигравка????
Виж целия пост
Човек,моля постни още стихове за любовта .....обожавам да чета
.....обожавам да чета
# 531
15 ян. 2011, 20:07 ч.
*Листа 17.09.2010
В тишината, чуваща се отдалеко,
усещам вчера, утре и сега.
Едно листо политна, падна меко.
Като ласка нежна на жена.
Художник на картина цветна
и думи, любещи се, на творец,
изпълват музика планетна -
строят от красота дворец.
Треперя, всичко е прекрасно.
Изгрява и залязва любовта.
А следващо листо безгласно
напомня ми за вечността...
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Lista-17092010/116185.html
Раздяла
Днес афишът беше грозен.
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно, маската ми падна,
а до нея свличам се и аз.
-----------------------
Това ли беше краят?
- Не! И ставам бавно,
плачейки на глас...
Животът продължава -
и смеейки се странно,
маската отново слагам аз.
http://krvelkov.hit.bg/poezia.html
*Любовта 18.05
Променя формата си мисълта,
което е във мен излиза.
С енергия, любов и доброта
същината ми твори мига.
Радостта от слънцето огряна
играе с мислите ми вечни.
Любовта прегръща ме засмяна
и ми дарява чувствата сърдечни...
Обичам! Всичко в думичка една.
Обгръща ме и чувствам я навред.
Любовта е таз' която ме събра
да виждам пътя си напред...
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/TSikal-sabuzhdane/114283.html
*Целувам те
Целувам те по голото ти рамо
и чувам музиката на страстта.
Усещам как желание голямо
надига се, пулсира в плътта.
Играя си с косите ти вълнисти.
С устните рисувам любовта.
И виждам как в очите чисти
избухва желанието на мига.
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Erotichna/TSeluvam-te/116715.html
До теб
Звездите са приятелки красиви.
Луната е кралица на нощта.
Растенията хвърлят сенки диви,
а облаците спрели са мига...
Това за нас е подарено от Безкрая,
да чувстваме така красив света.
Когато заедно сме всичко е омая -
докоснали сме тайната на любовта.
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Do-teb/121394.html
Виж целия пост
В тишината, чуваща се отдалеко,
усещам вчера, утре и сега.
Едно листо политна, падна меко.
Като ласка нежна на жена.
Художник на картина цветна
и думи, любещи се, на творец,
изпълват музика планетна -
строят от красота дворец.
Треперя, всичко е прекрасно.
Изгрява и залязва любовта.
А следващо листо безгласно
напомня ми за вечността...
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Lista-17092010/116185.html
Раздяла
Днес афишът беше грозен.
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно, маската ми падна,
а до нея свличам се и аз.
-----------------------
Това ли беше краят?
- Не! И ставам бавно,
плачейки на глас...
Животът продължава -
и смеейки се странно,
маската отново слагам аз.
http://krvelkov.hit.bg/poezia.html
*Любовта 18.05
Променя формата си мисълта,
което е във мен излиза.
С енергия, любов и доброта
същината ми твори мига.
Радостта от слънцето огряна
играе с мислите ми вечни.
Любовта прегръща ме засмяна
и ми дарява чувствата сърдечни...
Обичам! Всичко в думичка една.
Обгръща ме и чувствам я навред.
Любовта е таз' която ме събра
да виждам пътя си напред...
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/TSikal-sabuzhdane/114283.html
*Целувам те
Целувам те по голото ти рамо
и чувам музиката на страстта.
Усещам как желание голямо
надига се, пулсира в плътта.
Играя си с косите ти вълнисти.
С устните рисувам любовта.
И виждам как в очите чисти
избухва желанието на мига.
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Erotichna/TSeluvam-te/116715.html
До теб
Звездите са приятелки красиви.
Луната е кралица на нощта.
Растенията хвърлят сенки диви,
а облаците спрели са мига...
Това за нас е подарено от Безкрая,
да чувстваме така красив света.
Когато заедно сме всичко е омая -
докоснали сме тайната на любовта.
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Do-teb/121394.html
# 532
15 ян. 2011, 20:16 ч.
Има прекрасни стихове за любовта, но думите са си само думи....
За мен е важно човек да изживява любовта си, това правя и за това мисля - иначе живота без любов няма смисъл за мен... Ако можете - свирете, ако можете - рисувайте ... творейки красота аз се чувствам на вълните на любовта. За това пиша стихове - това мога.
Набързо направих представителна извадка от мои стихове по темата
Старите ми стихове са на http://krvelkov.hit.bg/poezia.html
а новите на http://www.stihovebg.com/authors_info/author/krvelkov/
Виж целия пост
За мен е важно човек да изживява любовта си, това правя и за това мисля - иначе живота без любов няма смисъл за мен... Ако можете - свирете, ако можете - рисувайте ... творейки красота аз се чувствам на вълните на любовта. За това пиша стихове - това мога.
Набързо направих представителна извадка от мои стихове по темата
Старите ми стихове са на http://krvelkov.hit.bg/poezia.html
а новите на http://www.stihovebg.com/authors_info/author/krvelkov/
# 533
15 ян. 2011, 22:29 ч.
Според мен любов е, когато другият е по-важен за теб от теб самия. Когато предпочиташ да станеш в 6, за да му направиш кафе вместо да си поспиш. Когато си даваш палтото на жена си въпреки че и на теб ти е студено. Когато играеш с децата си, въпреки че ти се прави друго. Когато си готов да жертваш времето, енергията, спокойствието, съня, чувствата и ако се наложи и живота си за други човек.
Виж целия пост
# 534
16 ян. 2011, 05:01 ч.
savina_33, това е за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=ivAwLMeD91U
ЧОВЕК, напомни ми за
Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена.
"Защо плачете?" - попитал я той.
"Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача."
Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче:
"Какво виждате там?" - попитала тя.
"Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна".
Мария, хареса ми цитата от Октавио Пас!
И аз се преоткривам. Но правейки го, поне частично влизам в професорски одежди, тъй като се активира и мозъка ми, не само сърцето. По-скоро мозъкът ми проследява пътешествието на сърцето; понякога се налага да го утеши, друг път - да го озапти... Е, слава Богу, понякога отсъства просто....
Виж целия пост
http://www.youtube.com/watch?v=ivAwLMeD91U
ЧОВЕК, напомни ми за
Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена.
"Защо плачете?" - попитал я той.
"Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача."
Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче:
"Какво виждате там?" - попитала тя.
"Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна".
Мария, хареса ми цитата от Октавио Пас!
И аз се преоткривам. Но правейки го, поне частично влизам в професорски одежди, тъй като се активира и мозъка ми, не само сърцето. По-скоро мозъкът ми проследява пътешествието на сърцето; понякога се налага да го утеши, друг път - да го озапти... Е, слава Богу, понякога отсъства просто....
# 535
16 ян. 2011, 08:18 ч.
Да, благодаря. Прочетох го още снощи на първата страница на темата и доста поплаках. Много е хубаво.
Виж целия пост
Прочетох го още снощи на първата страница на темата и доста поплаках. Много е хубаво.
# 536
16 ян. 2011, 19:52 ч.
...в това четериСТишие се крие сила тъй огромна и преломна...в мен изгряла нейде в един очакван ден
ЧОВЕК,БЛАГОДАРЯ
Виж целия пост
Цитат
Обичам! Всичко в думичка една.
Обгръща ме и чувствам я навред.
Любовта е таз' която ме събра
да виждам пътя си напред...
Обгръща ме и чувствам я навред.
Любовта е таз' която ме събра
да виждам пътя си напред...
ЧОВЕК,БЛАГОДАРЯ
# 537
17 ян. 2011, 07:29 ч.
"Какво е любовта – зъбобол на сърцето." /Хайне/
http://www.az-jenata.bg/article/3476/Kakvo-e-lyubovta/
Любовта е е онази висша сила, която прави хората смели, готови да рискуват и упорити, докато не постигнат целите си.
И в тази връзка ето една притча за Любовта, Богатството и Успеха, която да ви припомни, че стремежът към духовното често ви носи най-голямото богатство:
Един ден една жена излязла от къщата си и съзряла трима белобради старци да седят в предния й двор. Тя не ги разпознала, но им казала:
- Мисля, че не ви познавам, но сигурно сте гладни. Моля, влезте вкъщи да хапнете.
- У дома ли е стопанинът на къщата? - попитали те.
- Не – отговорила жената – Излезе.
- Тогава не можем да влезем - на свой ред отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се прибрал, жената му разказала какво се е случило.
- Иди навън и им кажи, че съм се прибрал и ги каня вкъщи.
Жената излязла навън и поканила старците да влязат.
- Ние не можем да влезем в дома ви заедно – отговорили те.
- Но защо? - учудила се жената.
Единия от старците обяснил:
- Той е Богатството – казал, сочейки един от спътниците си. Той е Успехът – отново казал, сочейки другия. А аз съм Любовта.
След това добавил:
- А сега отиди при мъжа си и решете заедно кой от нас искате да влезе в дома ви.
Жената се върнала в къщата си и разказала всичко на съпруга си. Той се възрадвал много.
- Колко хубаво – казал – В такъв случай, нека поканим Богатството. Нека той да влезе и къщата ни ще се изпълни с богатство и изобилие.
Жена му обаче не била съгласна.
- Но, скъпи, защо да не поканим Успеха?
Снаха им слушала техния разговор от ъгъла на стаята. В този момент и тя се обадила със своето предложение.
- А не е ли най-добре да поканим Любовта!? Така нашия дом ще е пълен с любов.
- Хайде да послушаме съвета на снаха си – казал мъжът на съпругата си – Излез навън и покани за наш гост Любовта.
Жената излязла навън и попитала тримата старци:
- Кой от вас е Любовта? Моля, заповядай в дома ни и бъди наш гост.
Любовта станал и тръгнал послушно към къщата. Другите двама старци също станали и го последвали. Жената, изненадана, попитала Богатството и Успеха:
- Но аз поканих само Любовта, защо идвате и вие?
Старците отговорили едновременно:
- Ако вие бяхте поканили Богатството или Успеха, другите двама щяха да останат отвън. Но щом вие поканихте Любовта, там където той влиза, влизаме и ние. Там където има любов, има и богатство и успех!
http://intimno.rozali.com/lubov/p15016.html
Виж целия пост
"Какво е любовта – зъбобол на сърцето." /Хайне/
http://www.az-jenata.bg/article/3476/Kakvo-e-lyubovta/
Любовта е е онази висша сила, която прави хората смели, готови да рискуват и упорити, докато не постигнат целите си.
И в тази връзка ето една притча за Любовта, Богатството и Успеха, която да ви припомни, че стремежът към духовното често ви носи най-голямото богатство:
Един ден една жена излязла от къщата си и съзряла трима белобради старци да седят в предния й двор. Тя не ги разпознала, но им казала:
- Мисля, че не ви познавам, но сигурно сте гладни. Моля, влезте вкъщи да хапнете.
- У дома ли е стопанинът на къщата? - попитали те.
- Не – отговорила жената – Излезе.
- Тогава не можем да влезем - на свой ред отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се прибрал, жената му разказала какво се е случило.
- Иди навън и им кажи, че съм се прибрал и ги каня вкъщи.
Жената излязла навън и поканила старците да влязат.
- Ние не можем да влезем в дома ви заедно – отговорили те.
- Но защо? - учудила се жената.
Единия от старците обяснил:
- Той е Богатството – казал, сочейки един от спътниците си. Той е Успехът – отново казал, сочейки другия. А аз съм Любовта.
След това добавил:
- А сега отиди при мъжа си и решете заедно кой от нас искате да влезе в дома ви.
Жената се върнала в къщата си и разказала всичко на съпруга си. Той се възрадвал много.
- Колко хубаво – казал – В такъв случай, нека поканим Богатството. Нека той да влезе и къщата ни ще се изпълни с богатство и изобилие.
Жена му обаче не била съгласна.
- Но, скъпи, защо да не поканим Успеха?
Снаха им слушала техния разговор от ъгъла на стаята. В този момент и тя се обадила със своето предложение.
- А не е ли най-добре да поканим Любовта!? Така нашия дом ще е пълен с любов.
- Хайде да послушаме съвета на снаха си – казал мъжът на съпругата си – Излез навън и покани за наш гост Любовта.
Жената излязла навън и попитала тримата старци:
- Кой от вас е Любовта? Моля, заповядай в дома ни и бъди наш гост.
Любовта станал и тръгнал послушно към къщата. Другите двама старци също станали и го последвали. Жената, изненадана, попитала Богатството и Успеха:
- Но аз поканих само Любовта, защо идвате и вие?
Старците отговорили едновременно:
- Ако вие бяхте поканили Богатството или Успеха, другите двама щяха да останат отвън. Но щом вие поканихте Любовта, там където той влиза, влизаме и ние. Там където има любов, има и богатство и успех!
http://intimno.rozali.com/lubov/p15016.html
# 539
19 ян. 2011, 16:21 ч.
Според науката има две сфери на живота: позната и непозната. Непознатата е тази, която все още не е позната, но предстои да бъде позната.
Според мистицизма има три сфери: позната, непозната и непознаваема. Непознаваемата е тази, която никога няма да бъде опозната.
Мисля че любовта спада към непознаваемата сфера. Не може да и се даде обяснение, нито определение. Обяснение означава да се отговори на въпроси - откъде се появява тя, защо се появява, каква е причината... Тя е един друг вид случване. Случва се без никакво обяснение.
Мария я свързва със секса, но има и инвалиди, за които сексът е невъзможен, но все пак обичат и биват обичани. Има платонична любов, която не умира; или неосъществена любов.
Любовта е ирационална - не може да бъде обяснена, но може да бъде изживяна.
Непознаваемото е красотата, смисъла, стремежа, тайната в живота. Всичко, което може да бъде обяснено, не е загадка, не е мистерия. То доскучава, омръзва. Любовта е себеоткриване без край. Говоря разбира се за тази любов, която не се осланя само на секс или интереси.
Виж целия пост
Според мистицизма има три сфери: позната, непозната и непознаваема. Непознаваемата е тази, която никога няма да бъде опозната.
Мисля че любовта спада към непознаваемата сфера. Не може да и се даде обяснение, нито определение. Обяснение означава да се отговори на въпроси - откъде се появява тя, защо се появява, каква е причината... Тя е един друг вид случване. Случва се без никакво обяснение.
Мария я свързва със секса, но има и инвалиди, за които сексът е невъзможен, но все пак обичат и биват обичани. Има платонична любов, която не умира; или неосъществена любов.
Любовта е ирационална - не може да бъде обяснена, но може да бъде изживяна.
Непознаваемото е красотата, смисъла, стремежа, тайната в живота. Всичко, което може да бъде обяснено, не е загадка, не е мистерия. То доскучава, омръзва. Любовта е себеоткриване без край. Говоря разбира се за тази любов, която не се осланя само на секс или интереси.
Препоръчани теми