Отстраняване на "конкуренцията"

Ами май съм случила на партньор,който не залита по други жени и не се захласва. Е,вярно че е "луд" по Михаела Таб,ама тя не ми е конкуренция,така че не съм се борила до сега с такива. Поне не и с него.Иначе като бях по-малка,съответно с по-малки и глупави гаджета ми се е случвало да разкарвам някоя досада,ама не грубо.Поне не са ме предизвиквали на бой
Мъж за мен чак така не се е борил. Ако някой спечели вниманието ми дотолкова,че да пожелая да съм с него,вместо с друг значи съм с него.

Не си падам по "хитринки, трикове, манипулации, интриги, блъфове" Веднъж ми се е случвало друга да ми иска мъжа и веднъж ми се е случвало мъжа ми да се огледа в друга. И в двата пъти му казах право в очите, че аз втора цигулка не свиря, така че да си опича акъла навреме Конкуренцията - на пазара. Вкъщи конкуренции не търпя

Ами случвало се е мен да се опитат да преодолеят по някакъв такъв завоалиран начин. Мъжът ми, тогава по - пресни гаджета бяхме, та той се интересува от мотори, дори интересува е меко казано, всъщност си е непоправим рокер. Та на един рокерски събор /аз с него ходя много рядко, но тогава бях там/ се запознаваме с една рокерка, готино момиче, с хубав мотор, макар и нисък клас, но като за момиче супер. Тя има някакъв проблем с мотора и надълго и нашироко обсъждат откъде може да е проблема, мръсен карбуратор, зацапани свещи, бла-бал, не ми е интересно, оставям ги да си говорят. След няколко дни мацката пристига у дома, с мъж ми се разбрали да си докара мотора, той да го погледне и да види ако може да оправи проблема. С нея двете пием кафе, бъбрим си и така приятелски, аз обаче усещам, че тука има нещо   ама се правя на неразбрала,  мацката си тръгва. След ден два дошла пак у дома да види какво става с мотора, мене този път ме няма, мъж ми й оправил мотора, разбрали се да се чуят по - натам ако има проблем. Тя почна да звъни през 2-3 дни да покарат заедно   аз нищо не казвам, не съм от тия дето ще почнат да се тръшкат в пристъпи на ревност, ама си ме е яд, но си мълча. Моя обаче почва да усеща какво става, отрязва я два три пъти, накрая му писва и се разбрали да се видят. Пристига тя /мен ме няма, а и не знам за уговорката/ и почнала да го врънка да я повози на неговия мотор. И той казал: "Хубаво". Качва се тя и той подкарва мотора и я вози както той си знае - 220 - 240км., каза, че като слязла колената й треперили. После ми разказа случката. След тая случка тя не се е обаждала повече.
Съвета ми е ако на теб ти се случва нещо подобно, всъщност важно е как ще реагира половинката. С ръка на сърцето казвам, че ако нещата се бяха развили по друг начин и моя рокер се беше харесал с рокерката, нямаше да преча, да се вземат младите като се обичат  

Олеле, и аз!!! Мъж ми трябва тотално да се е обезверил при такава конкуренция, сигурно затова не ми го прави на въпрос, трайка си...

Чета из разни теми нещо подобно на съвети как се процедира, когато искаш да запазиш това, което имаш. Гледам някои дами развиват тактики и стратегии като за война... Едни са готови да се правят на маймуни и едва ли не да превъзмогнат себе си, за да надцакат другата кандидатка, други пък намират за редно да се правят на гладиатори, за да демонстрират, че мъжът им си е тяхна играчка, все едно е крепостен селяк.
И ми е едно такова странно, честно казано.

Та моето мнение за конкуренцията... хм, такъв е ръб - ни се води, ни се кара.
Искам да й видя физиономията, когато я отмести като пепелник, защото звъни мобилният.
Искам да я видя и когато издъхва, поддържаща перфектен сервиз и кетъринг, а той го приема като нещо, което му се следва.
Искам да я видя, когато разбере, че нито свирки, нито чалъми не довеждат до особено омекване на нрава, поведението и отношението... към самата нея.
Искам да я видя, когато разбере, че сърцето му съм го разпънала като намерен портофейл, почти неспособен да изрови за друга търпение, нежност, обсебен и омагьосан от собствената си жена!

Еретично и нахално звуча, знам, ама е истина....

Искам да я видя (искрена съм) тази, която ще опита да го окупира, Желязко от Твърдица, такъв какъвто е, обвързан, издържал и оживял с мен толкова време и перипетии. Огнеопорен. Хладен. Разсъдъчен. Пробван на всичко. Високопроходим. Устойчив на номера, сълзи, високите октани на горенето (моето, нашето)....

ЕЕЕххх... мечти  

По-яко нещо не съм прочитала тук от .....много време     

Ееех, hrisko11, аз я видях ...Точно по горните причини разбрах, че не е нещо мимолентно.
Не викай дявола!

Вероятно на някои четящи тук ще прозвуча самоуверена!

Аз нямам конкурунция, или поне външна такава! От 19-т годишна възраст на практика разбрах какво означава, че всеки човек е уникален сам по себе си! И ако се конкурира то би трябвало да е със самия него, т.е да изисква да се разгърне като заложби, капацитет и потенциал! Аз самата немога да заема ничие чужда място, както и друг да заеме моето място под слънцето! Говоря общо и този мой начин на разсъждения го прилагам във всички сфери на живота си!

От друга страна винаги ми е било непонятно поведение на мои познати които говорейки за техни цели към които се стремят, вмъкват изрази за опасения от заплаха от други кандидати, т.е конкуренти??? При мисълта за конкуренция - едни от тях се "свиват в черупката си", а други стават безумно агресивни!      



    

Мислите ти са хубави, но ако някоя, не дай Боже, те измести от любимия човек....тогава теорията за уникалността на човека няма много да ти хареса

Когато бях ученичка, ме търсеше едно непознато момиче и ми разказваше, че този, който ме сваля е боклук, бил я е шамаросвал, преследвал итн. Не знам дали е истина, защото така и нямахме отношения с въпросния, но по-късно разбрах, че са заедно...

Това брои ли се?
Май нямам нищо по-зрелищно 

Да се бориш с конкуренция си е чисто унижение за мен ( от опит ). Ако мъжът ми е пич на място няма да ме постави в подобна грозна ситуация, а ще се справя сам с претендентките за моето място без изобщо да се налага да научавам. Ако ли пък има нужда да си повдига самочувствието навирайки ми други жени в очите с идеята да се боря за него и да му се доказвам, просто не е човека за мен. Колкото и крайно да звучи за себе си знам че такива изживявания и приключения вредят на моето здраве и предпочитам да си ги спестявам.

Ментова, да си призная явно е настъпил етап, през (или след) който не съм позволявала на никого да ми "седне на кранчето с жизнените блага". Няма как заради някоя жена, съблазнила мъжа до мен, "планетата ми" (душевният комфорт, светът и т.н.) да колабира в недостатъчност.

Това нито би ме хвърлило в неистови мъки и терзания, нито би ми дало основание, за да се разделям с  партньора си, а ако ми го даде, и според обстоятелствата, съм достатъчно самостоятелна и стабилна да продължа сама. Ако, и когато ми се наложи.  

Точно това е и моето отношение 
Би било под достойнството ми "да се боря" за някого, който ме поставя в такава глупава роля. Оставям го да се развива моментално.

Наложи ми се веднъж да се боря с конкуренция и резултата е,че въпросния обект  в  последствие ми стана съпруг.Но не съм хитрувала,след седмица в която още не бе оставил бившата ясно му дадох сметка,че няма да съм "втората".От тогава не ми е давал поводи да "премахвам конкуренция"