Вярвам и стискам палци!
Aisha, моите съболезнования за малката ти племенничка... Знам, че като се е случило вече и човек знае какъв развой биха могли да имат нещата, е трудно да не го мислиш, но нека наистина всички да вярват, че занапред малкия Сашко го чака само хубаво, както много правилно е написано по горе от Nightwish...!
Дон, не ми е ясно като какъв да те мисля, мъж ли, жена ли, но това твое изказване за "гените" ми сви сърцето.
Налага се да припомня притчата за двамата посетители в Божия храм, "безгрешния човек" - с молитвата му:"Благодаря ти, Господи, че съм чист и не съм вършил прегрешения като онзи лихвар там" и грешника (лихваря), който не смеел да пристъпи напред, а току до врата се молел само:"Господи, помилуй мене, грешния!"; дали точно за лихвар ставаше въпрос, ще ме извините, ако съм в грешка, но всички знаем кого е избрал Господ.
Да не говорим, че тук ти имаш предвид дори не човек, който е съгрешил, а дете - ЖЕРТВА.
Вярвам, че има неща, които са над всичко и всички, и че Господ е тоя, който отсъжда.
Нека той те съди. Защото в тази най-страшна тема става въпрос за такива неща, при които позиция като твоята не може да бъде отмината просто с едно махване на ръка.
И пак Христос е казал - "Оставете децата да дойдат при мене."
Но не, според тебе това дете няма право да отиде при него, няма право на живот, поне на живот, равен на твоя, благочестивецо, с чисти "гени"!
(Каква магическа, каква съвременна дума! Колко ли се издигаш в собствените си очи, употребявайки я! Ма не стига да си съвременен, трябва и подкрепа на древни мъдрости за крушката, дървото, кръвта - плод на "дългогодишни наблюдения на българския народ в областта на гените и семейната среда".)
Дори да се стъпва на някакви източни философии (защото има и хора, които и това си казват) за разни карми и такива - колко е грозно всичкото това, колко!
Гореспоменатата притча на мен ми дава отговорът на въпроса кой е избран, и кой отритнат.
А детето ще помни всичко, колкото и да не ни се иска. Когато едно изживяване е силно като това, то се помни, дори от тази възраст. Имам приятелка, която помни от година и половина как баща й е удрял главата на дядо й в стената.
И наивно е да се вярва, че психолозите са някакви вълшебници.
Нека пращаме само хубави мисли на малкото Сашенце, да потече животът му в съвсем различна от досегашната посока.
Моето момченце е също Сашко, на същата възраст. Не мога да вместя в главата си мисълта, че... нещо такова...
Трябва да защитим децата си. Но това го искат майките, а хората, които наистина трябва да го направят...
Колко бойко, какъв възрожденски едва ли не устрем беше придобила темата...
Дори не смеят майчетата да предявяват "нереалистични" искания...
Има ли наказание, което е "достатъчно"?
Аз ли съм кривата, че на всеки ентусиазъм гледам с крива усмивка. Дано съм кривата. Досега държавата не е успяла у мене да възпита друго, освен скептицизъм.