Пухкав сняг навън вали, ДЕКЕМВРИйче през прозореца следи

Здравейте мацки,аз да се включа с отговорче докато не съм забравила пак какво щях да пиша.
Оносно пътуването със самолет мога да дам лек съвет,на излитане и кацане nora_di давай нещо за сучене-биберона,вода,AM,или направо вади млечния бар.Както прецениш ти,за да може да преглъща детето та да му се изравни налягането в ушичките и да не го болят.Количката е ръчен багаж и както е казала lassi е точно така.Столче за кола няма да можеш да качич в самолета,ще е същата процедура като със количката.Обаче само едно от двете можеш да използваш като ръчен багаж освен ако едното не съдържа другото.Количката ти da е от столчето за кола.Полета доколкото разбирам е от Варна до София така че няма да имаш никакви грижи,супер кратък полет е не се набира толкова много височина и докато се усетите ще сте кацнали.
Относно стреса аз на малкото ми зверче не му се давам,не ми отива ни на годините ни на големината да му се предавам .Както сте казали всеки се справя различно и много сте прави,моя мъж например е такава паника че едвам го изтрайвам,но какво да го правя избрала съм си го ще трябва да си го търпя.Ама като се замисля съм сигурна че след някоя друга годинка като се обърнем и погледнем назад ще се чудим над колко дребни неща сме се стресирали а колко по сериозни могат да бъдат стресовете ни.Както съм чувала да казват хората-`Малки деца-малки ядове,големи деца-големи ядове.`
Пъпчето е в къщи все още,ще го хвърлям в самолет.Когато се прибирахме насам имахме толкова ужасен полет и закъснение че тотално забравих,но сега април като си ходим непременно ще го хвърля,искам пилот да го правим
 Аз се връщам да чета по задълбочено че от снощи до сега темичаката се е увеличила с цели 3 страници което е ужасно похвално ,и аз само отгоре отгоре прочетох.Тъкмо съм хванала малкия човек днес в сънено настоение та да си отдъхна малко и аз.
Лек и усмихнат ден на всички ви въпреки големия сняг които ви е затрупал повечето.    

Ха здравейте и от мен.М-да,верно че стреса си оказва влияние/особенно го усещат най-близките ти/,ама то и машина да си,все някой чекрък ще ти се счупи.От 3ри дена се опитвам да бъда максимум спокойна и търпелива с малкото ми дивайне,обаче днес май дигам белия байрак,разката ми майката госпойцата.Не е гладна,жадна,мокра,обаче да седи сама неще,рев и чудо само да остане сама.Не помагат люлки,активни гимнастики,нищо и  да я нося не и се нрави,вече недоумявам що и е,мислех си като една ,,загрижена,,майка да звъня на педи вече,ама все още се спирам.Та в тая връзка да вметна/да но не ме помислите за изкукала/,че освен зъби да ни никнат,друго немога да измисля за поводът на нейното неспокойствие.Днес освен че си налапа и двата юмрука/и естествено никак не и хареса/,заръфа и одялото си,явно и неговия вкус не я удоволетвори,та както я бях гушнала на рамо с такава стръв ме засмука за бузата все едно не е яла.....егати,откачих направо.Я сега кажете,опитни и неопитни майки,възможно ли е да се потвърдят мойте съмнения?Приемам коментари всякакакви...,ех Евита,и аз така мила успявам да разпусна,ама като погледнах през прозореца,видях само огледалото на колата ми всичко друго е побеляло......дано скоро се стопи тоз сняг,че незнам......така,леко улабих нервата като споделих,сега зареждам колана с търпение и отивам пак да се усмихвам на нежното същество,което чувам пак грачи оттатък.....Дарлин,да ти е живо и здраво името  

Eta, той форумът е за това. Да си даваме съвети един на друг и да дискутираме публично проблемите си.  
Виж колко хора са ти благодарни за мненията.  

Да не си под някакъв стрес днес, че ми звучиш малко убидено?    

При теб ми се струва, че не просто нямаш стрес, свързан с отглеждането на децата, а не го разпознаваш като такъв, защото си си изградила механизми за справяне с него с времето и то, именно защото имаш дълъг родителски опит.  

За един родител като стрес и то с натрупване, водещ до хронична умора, се преживява безпокойството и безсъниетео на 3 месечното му бебе, а за друг стрес е ситуация, в която порасналото му бебе без малко да му запали къщата тази сутрин? Не е ли така?  

Всичките ни стресове са достойни за уважение.
Ничий стрес не е маловажен, защото си е лично негов.
Всеки стрес е важно да бъде разчепкан из основи, т.е. да е споделен, за да бъде успешно изкоренен!    

Ето и от мен нещо....

"Пролет на вратата чука,а декемврийчето не спира да ни гука"

"Зимата със радост отминава,декемврийче за Великден усмивки ще раздава"

ех че сте писали,не мога да ви изчета,ами време е да свършваме тази темичка с снега че да се оправя и времцето.

дори-та  аз бях така много настинала преди 2 седмици и бях нон стоп с маска не е много приатно но няма как,и аз няма на кой да го оставя ,но така успях да го предпазя,а и гледах по бързо да с лекувам.Пожелавам ти бързичко да оправяш

за спането нашият бебок си спинка на легълцето и май там му е най удобно,а и ми е притеснено при нас да не го смачкаме и човек не може да се отпусне.Въпреки че аз като се сетя аз много обичах да спя с мама и то до доста големичка или да държа ръката на някой докато спя.

дарлин честит имен дена,пожелавам ти много здраве,щастие и късмет 

Благодаря на всички за пожеланията 


"Пролет на вратата чука,а декемврийчето не спира да ни гука" - ей това най-ми харесва

Darlin', честит празник! Жива и здрава да си! Наздраве! Пий една биричка по този повод...няколко пъти.
Стела от доста време спи при нас. Все си казвам, че вече е време да я местя, но ми е много мило да я гледам, докато заспивам, и когато се събуждам, да я държа за ръка...да ме гъделичка сутрин по лицето, да отнасям по някое юмруче. Относно хигиената, аз не я слагам директно на нашия чаршаф, а и постилам една тънка памучна пелена, сгъната на толкова, че да се побира на нея, без да и е малка. Завивам я с нейно си одеало, и отгоре, колкото хване от нашата завивка, ама обикновено и стига до коленете. Така че няма директен допир с нашето спално бельо.
ета, винаги ми е било чудно как се спи гушнати с бебе. Би ли пояснила, плс. Моята кукла спи с разперени ръце и е мишън импосибъл да я гушкаш, докато спи.

Здравейте отново,
Да кажа за спането - Валя по принцип си спи в креватчето, но ако се събуди през нощта и плаче я взимам при мен и да ви кажа както заспя така се събуждам, въобще не мърдам, а не бях такава, явно и на сън мисля за детето  
Пъпчето си го пазим за сега, още не сме решили къде да го хвърлим, мъжа ми мисли на някой университет.
Имам и въпросче към Ласи. Душо от една тема във форума прочетох, че мога да си мажа стрийте от бременността с вит. А, да де ама дали това не пречи нещо на кърменето и има ли някакво ограничение за количеството?
Попднах на един зов за помощ и понеже става въпрос за майка ще го споделя с вас http://help-kremena.info/

пъпчето и нашято си стои в къщи,все още не сме решили къде да го хвърлим

И аз да се включа набързо! Пъпчето на Ани все още не съм измислила къде да го хвърля -  не знам дали вярвате на тези неща, обаче моят е хвърлен в университета, където се изучих ...
"Стресът" не искам да го коментирам, за всеки това са различни ситуации, но и не искам и да чета едно и също нещо, казано по седемнайсет различни начина 
Да ви попитам и аз нещо: как "забавлявате" малките човечета, че аз нещо започнах да се изчерпвам и търся идеи! Музикалните играчки над леглото "омръзват" за около 10 мин., активната гимнастика за още 20, обръщане по корем и обратно, пеене на песнички, танци, ами после?

Хубав въпрос И аз вече започвам да се чудя по цял ден какво ново да измисля да я забавлявам мойта. ОБщо взето и аз правя в момента това, което си описала ти.

Здравейте,

днес бяхме на консултация в най-големия студ

Отчет- 5.240 кг и 59 см, незнам много ли е, малко ли е, педито каза, че е ок.

В понеделник ще се бие Пентаксима, защото и тримата сме хремави вкъщи, надявам се дотогава да оздравеем. Това ще е едва първият прием, ама кво да правя като все някой подсмърча в нас Ласи, нали не почваме много късно?  

ета, и аз на 21 години започнах самичка да си се грижа за първото дете. Честно казано не съм изпитвала нито страх, нито стрес, нито колебание Бях сигурна, че върша всичко по най-правилния начин, не съм се замисляла дори. Ама на тая възраст толкова ми е бил акъла, действах по интуиция и бях хипер спокойна по отношение на детето. Виж, сега на 28, се замислям и "стресирам" (ако може така да се изразя) много повече, хем с второ

eleni79, защо се сърдиш? Не съм искала да те укорявам. Просто изразих моето си мнение по въпроса, тъй като и мен ме вълнува в момента темата "първи клас". За съжаление много родители робуват на някакви криворазбрани амбиции, така натоварват психиката на децата си от най-ранна възраст по отношение на ученето и искат да създадат малки генийчета едва ли не (не визирам теб, говоря попринцип). Според мен най-важните субекти в учебния процес (особено основното образование имам предвид) са учителя и детето. Първият- да успее да събуди интерес и вторият- да го проявява. Наравно с това и родителят- да възпитава и поощрява. Ако на детето не му се учи, ако щеш и в най-елитното училище да го запишеш (което пак е стереотип)- все тая. Кое те кара да мислиш, че училищата в твоя квартал не стават? Срещала ли си се с някои от учителите? Посетила ли си ги?  Ох, отплеснах се, а ми се спи. Все пак, съжалявам, ако си се засегнала!

За пъпчетата- прибрани стоят, не съм ги метнала никъде, още съм в чуденка, давайте идеи

удис, карай таткото активно да ти помага в гледането. Аз когато съм преуморена, я връчвам на мъжа ми, изолирам се в другата стая, лягам и откъртвам час-два. Действа ми супер релаксиращо и зареждащо.

Исках да пиша още, ама вече много ми се спи!

Спокойна нощ и сладки сънища на всички

Благодаря на всички за хубавите думи за снимките ни Радвам се, че ви харесаха.

Ета - щом съм добре дошла в отбора, ще се обадя на всяка цена лятото, за да похайманосваме заедно  
Денерис - понеже разбрах, че фотографията ти е страст, ще ти кажа, че тя е и много на почит в нашата къща. Мъжа ми най-вече, той ходи на професионални курсове за известно време и така трябваше да се оборудваме и с професионална камера. Нашата е DSLR -  Canon EOS D40, a oбектива е пак Canon 105x224 mm. Освен това тези снимки са правени и със светкавица професионална  ( имам предвид не вградената в камерата) Честно казано в началото ми се видя доста скъпа инвестиция, но сега виждам че си заслужава, и човек се запалва все повече. Така че много ти се радвам на ентусиазма и ти пожелавам успех
Виждам коментирате пъпчето. Нашият го пазим и смятаме да го хвърлим това лято в Женева, на улицата с всички големи банки. Смятаме да отидем до Франция и Швейцария да си видим там приятелите докато сме в Европа и ще използвам да хвърлим там пъпчето. Все ми се ще детето ми да остане да живее на стария континент, а и Швейцария ми е слабост, затова макар и на шега, ще хвърлим там пъпа. Пък знае ли се?!  
За забавленията - сменяме суинга с шезлонга, на леглото й с играчките, вечер преди баня задължително един час танци на любимите ни детски песнички. Така се измаря след танците нашата госпожица, че само докато я изкъпем, нахраним и заспива. А както вече казах, всеки ден по 2-3 часа навън и то времето минава.
Айде пак се отплеснах. Поздрави

Добро утро,
аз вчера направих грешката да пия кафе и горкото ми детенце цяла нощ се върти, два пъти става да яде и след 5 почти не е заспивал. и от 7 си е буден.  Явно още дълго няма си позволявам удоволствието на сутрешното кафе 
Така, че черпя виртуално.

Здравейте, момичета!
Да ви почерпя - днес Константин става на три месеца  Ей Как се минава времето, кога беше ноември месец и чаках с нетърпение появата на малкото човече, а днес си мислех че е станал тежичък  .
Относно забавленията, аз го забавлявам с всички изброени до тук, както и като го завия с тъничко одеалце през главичката, горе долу на нивото на очите - поне половин час му отнема да се отвие, е понякога и веднага му се получава, но поне се забавлява. Ама отново да кажа, одеалцето е много тънко, с много рехава плетка и се вижда през него, като паяжинка. Ние двамата също танцуваме вечер на любими детски песни - той много  се забавлява, а мама отслабва.
Мъжа ми много ми помага, даже понякога се надпреварваме кой да го забавлява вечер. И двамата изпитваме удоволствие от това, а той се залива от смях като ни гледа изкривените физиономии. Много е весело, забелязвам че в такива вечери Коко почти не плаче, а като го изкъпем и нахраня заспива от раз. Просто детето  ни иска внимание, скучно му е сам. Както казва Ета за нейния Андрейчо и Коко обича да гледа и да разглежда, да стои изправен.
Mezzatr, аз си пия кафе спокойно - не му се отразява. Поне това удоволствие си позволявам.
Вени, много хубави снимки! С удоволствие разглеждам албумчетата на декемврийчета и много им се радвам. Всички са толкова милички!