Пухкав сняг навън вали, ДЕКЕМВРИйче през прозореца следи

Darlin честит имен ден  

diri_ta - Когато баткото ми е болен гледам да не се доближава много до бебо, даже изобщо. Миена на ръцете постоянно и негови и мои.
А пък аз когато бях малко болна си слагах маска, когато трябваше да храня Петър.
Успех и дано не се прехвърли на бебчето ти 

Katrin bb - време е отново да се проявиш с идеи за име на новата ни темичка, като гледам съвсем скоро ще завършим тази.

Ласи, мерси! Точно това ме интересуваше къде и как пътува бебето. Това за допълнителния колан не го пише никъде. Друго не се сщам да питам, но ми е малко притеснено. Все пак полета е 1час. Дори и да се съдере да плаче ще се издържи...ако стане страшно и видя много зли погледи - ще извадя тайното оръжие от пазвата
Дарлин, честит имен ден здраво да ти е името, здраве да ви носи!
А за останалото..."Без стрес няма прогрес", както казва един много лаконичен и точен приятел...

Честит имен ден на Дарлин!

3 дни нямах връзка с нет-а, много гадно и самотно се чувствах!
Ета имаше един филм в който майката и дъщерята бяха бременни едновременно - много яко!

Мисля че всяка от нас  гледа на майчинството според своя житейски опит и заобикаляща среда, отношение към живота и бита като цяло, характер и индивидуалност.
 Бих казала за себе си че съм малко "джаста-праста" майка.  В същото време обаче виждам огромна разлика в полаганите грижи за голямото ми дете и сега за бебето. Каката беше проактивно бебе - търсеше внимание, не искаше секунда да е сама, будни нощи, седна на 4 месеца и половина, много подвижна и бързо развиваща се - (помогна ми кошарата) - с една дума изпиваше ми соса . И до сега спи при нас.

Константин е абсолютно различен - спокоен, лъчезарен, кротък, самостоятелен - дори мисля малко мързелив. Благодарна съм му - отдавам се и аз на мързел. Приемам нещата такива каквито са без да се опитвам да ги променям драстично, а се нагаждам към тях.

Имам предложение за среща - в петък на същото място (или някъде другаде)? Ако се приеме, нека организаторите пуснат официално съобщение.

Привет!Викам и аз да се разпиша да свършва по бързо тази снежна тема.
Ние сме добре, отново затрупани нищо ново.Емчо слушка мама .Мъжът ми е болен, гледам да не се върти много около Емил но няма как , няма и къде да го пратя до ходи.
По отношението на стреса, аз съм много спокойна и това мисля че се отразява и на Емил , много рядко е крив и то най вече като е гладен или преял.Спим двамата с него на персон и половина, никога не съм си мислила че ще го затисна или нещо друго.Много спокойно си го гледам, мислех че ще съм по уплашена като се има впредвид че го чакахме 4 години и е следствие на инвитро.
Даже миналата нощ не спа почти и мрънкаше цяла нощ ,чак мъжа ми го чул и идва да види какво става.Вика как може да спиш а, той мрънка.А нашия лигльо иска да го носят на ръце и тогава млъква.Викам на мъжа ми носи го на ръце цяла нощ  като искаш , мен не ми пречи да мрънка.
Хай стига с тоз сняг следващото заглавие нека да е нещо по слънчево!Ама само нашето заглавие е актуално с обстановката навън.  
Пролетно слънце навън пече, гука и се смее Декемврийското дете!  Това предложението от мен и дано наистина да си отива вече зимата.

Много нещо сте изписали, бре   лошото време добре се отразява на темата  

евил,  

Сега за стреса да се произнеса. Има хора, които се шашкат много, а има и такива, които са по-спокойни и уравновесени. Така е не само с децата, ами и с работата, с пътувания и прочее. Както казва Ласи, различен тип нервна система. За себе си мога да кажа, че изпадам в стрес от болести. Ей, значи разболее ли ми се дете, превъртам от притеснение. А имам приятелки, които съвсем хладнокръвно подхождат към такива неща. Та така...наистина да са ни здрави децата, пък дали и колко спят, ядат, с*рат са бели кахъри. Тамън снощи си мислех върху тези неща. Мъж ми се прибра скапан и ядосан от работа, приказвахме за проблемите му там до припадък и накрая Гого такъв рев ни спретна, че ни изкара акълите и на двамата. Много се притеснихме да не го боли нещо и изобщо каква е причината. След като данданията утихна си мислех колко маловажно е всичко на фона децата. Отплеснах се  

Ей, срам нямате, изчакайте барем да си пусна и аз поста 

Маунтин дю, на въпроса ти как охлабваме   много чета, обичам да чета докато почне леко да ми се вие свят, напоследък и много снимам, та почти непрекъснато гледам и пресявам снимки, или пък правя нещо сладко за хапване, а понякога просто зяпам в една точка и си кроя разни планове  

Туй с училищата ми е мътна Индия. До нас имаме тамън 3. Едното съм го завършила аз, другото - мъжа ми, накрая ще взема да я запиша в третото.

За шезлонга - и аз нямам намерение да го вадя скоро Гогсън. Тежи му гъзето, та хал хабер си няма да се обръща още. Аз и не бързам, спокоен ми е така живота  блъскоти си на играчките и гука на пилето, та пушек се вдига.

 , Момичета просто не съзнавате колко са ни малки проблемите, пране, гладене, хранене, дондуркане, не спане, айде стига. Нали сме живи и здрави и си имаме най-хубавите същества на света, какво по-добро да ни се случи. Аз също съм към оплакващите се и мрънкащите, особено на мъжа ми с цел да си изпрося малко помощ, но в моменти като този, когато се замисля, че имам семейство и все пак се справям някак си, просто благодаря на Бога за това което имам и осъзнавам, че никак не е малко и спирам да се оплаквам. Преди да се оплаквате се замислете колко са маловажни тревогите Ви и благодарете за това което имате   на всички.
Естествено, че ще има тревоги и притеснения, но е хубаво да се замислим в същност колко маловажни са те. Не искам да обвинявам никого, на нито една от нас не и е лесно, но нека сме благодарни за това което имаме.
Дарлин - честит имен ден!
milenaeneva - Много ми харесва
Пууу верно, от един час се опитвам да се включа

milenaeneva - 

Mezzatr,честита месечинка!
Darlin,честит имен ден!
Marleen,аз също не съм  на мнение,че детето ми трябва от първи клас да знае 6 езика,пиано и цигулка,но все пак предпочитам да учи в по нормално училище.Аз не знам ти къде живееш и може би в твоя квартал има по прилични училища,но при нас е ужас.Ако имах хубаво училище някаде на близо естествено,че нямаше и да се замисля къде да го записвам,но.... както и да е всеки с проблемите си.Няма повече да ви занимавам с моите училищни трепети!
Jennie,не се притеснявай,когато имаш време тогава,не е спешно!

Пролет иде,птички пеят,декемврийчета на спират да се смеят!Ето ви едно предложение и от мен!

Здравейте момичета,
Брее много сте изписали. Да кажа и аз моите разсъждения - имам една максима, каквото има да става, то прости си става, така че много, много не трябва да се тормозим. На мен това ми е първо детенце, но не се стресирам много, много, а по принцип съм нервак. Чак се учудвам на себе си, колко съм спокойна. Коки спи само в креватчето си. Не съм против спането при нас, но така свикна отначало. Аз раждах секцио и в началото не можех много да се движа добре в леглото, понаболкваше ме и поради тази причина всеки си спеше в леглото, та така си остана и до днес. Не знам коя мама по-нагоре го беше казала, но и моя син си мисли, че като го взимам при мен ще си играем и не ще да спи.
Ама всеки е различен и те си имат различни навици - едни спят с повити ръце, други с разперени, едни завити през глава, други избутват завивките - всички са различни и уникални!
За пъпчиците - моя син и двете му бузи са като шкурка, цял ден ходя с крема и го мажа, след малко целия е олигавен и файда никаква, ама и двамата сме упорита Мисля, че пъпките са от непрекъснатите лиги дето точи, имам чувството че бузите му ще изгният от толкова лиги. Вечер, преди да заспи като му ги намажа и нощта няма лигаване, сутрин са меки като памук -  .
Катрин, Eлени - много хубави предложения. Дано да се оправя времето, че се чувствам като затворник вкъщи.
Чакам с нетърпение Великден - ще си отида в родното място, ще видя сестра си и малкия ми племенник, ще боядисваме яйца и ще ядем козунаци.
Хайде лек ден от мен!

Ета Евил вие като окупитени мацки майки вече гледате на майчинствата с друго око. Вас лесно човек не може да ви стресне, какво останало за малките ви мъже  
Аз първоначално също бях в стрес какво що как... имах и помощник в това отношение -свеки със размахан пърс говорейки укорително, ама я разкарах, че и майка ми като идва не и давам да се меси правя каквото сметна за добре и съм рахат! Абсолютно сама съм и така ми е най-спокойно. Иван спи с мен и нощем и денем, ако можех и в неговата кошара бих се навряла   Не че пак няма притеснения от време на време ама туширам нещата и се наслаждавам пълноценно на всички моменти с дребосъка, че и Джени с тия стихчета ме подсети как бързо ще отлети времето! И верно бебегледане си е бял кахър за мен лично и удоволствие!
Нервата я успокоявам като се кача в колата надуя музиката и подкарам  на където ми видят очите, ако има и някой да ми изпречка да му тегля две майни хич не  е зле.  
Денерис много си задобряла с фотографиите, а с тези мърфини, марципани и пр. подклаждаш грешни мисли  

Я сега и аз да си задам въпроса... какво направихте с пъпчетата ба бебоците!? А и на другите си деца ако имате!?

Айде който му се карат ски да излиза-сняг колкото щеш   дано скоро свърши тази зима!!!

Освен че има рима, не е много вярно.
Стресът е причиина за много болести, доказано и предоказано. Особено тези уж дребни ежедневни нерви за глупости.

Ами право на всеки е да се нерви и стресира, щом го кефи Вече няма да давам непоискани съвети и ще пропускам такива постове (май доста от списващите в темата го правят, взимам си поука)

У дома съм забранила със закон излишни стресови ситуации (Денерис и ММ (моят мъж) понякога се отплесва с проблемите на работа, много ми е познато), така се живее доста по-приятно 

Дарлин, живо и здраво да ти е името, само с любов да го чуваш изречено!   

Тъкмо ме подсети, на Петър пъпчето ощо го държим, чудя се къде да го хвърлим. А на големият син пъпчето го хвърлихме върху едно училище с басейн вътре.
eleni79 и твоето предложение е страхотно

За пъпчето, аз все още не съм го хвърлила никъде, все не мога да избера. Сигурно ми е от задията (Везни), все се двоумя. Накрая ще си остане у дома, да белким младежа като стане мъж от време на време се прибира вкъщи Това на шега! Сигурна съм, че където и да го хвърля, той каквото реши това ще стане, но разбира се ще спазя традицията, пък ще видим вярна ли е приказката "Пъпа му е хвърлен ...... (еди къде си).

По въпроса за пъпчето да се изкажа и аз  (оф днес цял ден кърмя и кеся тук) : Със Стефан решихме че искаме младежа да стане пътешественик и да обиколи света. "Татко" веднага каза - ще го метнем във Военноморското във Варна. Аз се смях смях и казах не! Представих си майка на моряк колко много чака през живота си... Мисля си нещо в офиса на National Geographic може би хихи!
За сега седи в едно ковчеже...

За Улабването...каня си гости на бирички в кухнята, ако пушат, при Борил ако не. За съжаление не успях да отуча Стефан от цигарите.


Ета, на тази фраза интерпретации много. Аз съм избрала да харесам точно онази, която се чете между редовете. От всяка стресова ситуация, в стремежа си да попадаме във все по-малко такива, ставаме все по-силни и справящи се с проблемите. Прогрес към самоусъвършенстване. Не трябва да се отдаваме на стреса, но не може и да отричаме, че най-малкото ни заобикаля. Удис например, или себе си, съветвам да взимаме само градивното от стресовите ситуации . Нямам никакъв опит с децата, за разлика от теб, но много ми се иска просто по най-веселия и полезен начин да науча сина си да вижда реално заобикалящия го свят и да не отбягва критичните ситуации. Те могат да му помогнат да расте като личност.
Това е просто крилат израз с чувство за хумор. Много ясно, че никой не желае стреса в къщата си или в живота си...
Радвам се, че коментираш и недей да пропускаш, защото явно съм била неясна и съм останала неразбрана, а като една истинска дева искам да съм ясна и точна.
Жалко само, че коментарът ти не е покана за биричка в морската