В чисто практически план на нас много ни помогнаха следните неща:
През целия ден:
- Кърмене на по-малки интервали;
- Старателно уригване;
- Спокойна и усмихната обстановка.
При първи свивания на коремчето:
- Носене по коремче, поза "тигър на клон", с едновременен елк натиск по коремчето;
- Масажче на коремчето, споделено от Бу;
- Обикаляме къщата и си показваме къде какво има, гледаме през прозорците, разглеждаме играчките на бате, книгите на тате, и през цялото време обсъждаме на глас всичко, което се вижда - стих, спокоен и ведър тон, все едно че няма нищо притеснително в ситуацията.
При плач, който вече става почти неутешим:
- Отварям прозореца и заставаме с бебата на зимния свеж леко хапещ въздух.
От студения и по-богат на кислород въздух се чувстваше моментално по-спокойна.
Случвало се е направо да спре да плаче от раз и с леки въздишки да заспи в ръцете ми.
- Измивам личицето й нежно с хладка водица и оставям няколко минутки влажно.
Както със свежия въдух отвън, има моментално успокояващо действие.
- Бебка е по коремче, дланите ми са сплетени под нея, а ръцете са изпънати - люлка.
Люшкам силно наляво-надясно, така че да й правя вятър и се опитвам да я засмея.
Лю-люш, фър-фър или друг смешен повтарящ се звук допълва утештелния ритъм.
Сега правя същото, само че бебето вече е по гръб и се е извила все едно прави мост
- Гушкам бебето все едно ще я слагам на гърда, само че малко по-близо до мен, лицето й е в гърдите ми, и нежно я притискам към мен, цялото й телце, така че да я затопля. Както е гушната така, започвам да я поклащам лекинко нагоре-надолу, докато обикалям из стаята с ритмични натъртени стъпки и тананикам нещо тихо и монотонно. Представете си го, все едно играете хоро, стиснали бебе в ръце, което се поклаща нагоре-надолу в такт с песента ви.
Знам, че това последното звучи малко трудно и доста налудничаво, но всъщност може да се прави с часове - важното е да си намерите някакъв ритъм, който да ви унася. Е не чак толкова, че да изпуснете бебето Не на последно място това е чудесен заместител на фитнеса. Докато го правих около месец и половина, свалих към 5 кила
Неща, които не ни помогнаха:
- Чай храносмилателен на Хип с лайка и копър. Дадох 3 пъти. Суче отчаяна от болка, след около минута спира и с отвращение се дърша от биберона, след което повръща това, което е изпила току-що. На някои бебета може да помага. Моето не можа да се научи да го пие.
- Чай Хип Натал за майки с копър и анасон. Имаше изразен лактогонен ефект, гърдите ми няколко дни бяха болезнено препълнени.
Не мога да кажа, че имаше ефект против коликите. Изнерви ни и двете - мен от постоянното болезнено напрежение, а бебата - заради прекалено силните чешми от мляко, от които се давеше. Спрях да го вземам на петия ден, за щастие лактацията се нормализира веднага.
- Кърмене по-нарядко, "за да почивало стомахчето". (Познайте кой настоя). Тъкмо напротив, положението се влоши.
Неща, чийто ефект не мога да преценя:
- Капки Инфакол. На пръв поглед помогнаха много. Но всъщност и с тях имахме през ден-два адски мъчителни вечери с часове плач.
Когато след десетдневен прием реших да ги спра, за да видя ще има ли разлика, нещата продължиха по същия начин.
В общи линии симетиконовите препарати са безобидни, могат да облекчат нещата, но не са вълшебна пръчица.
Най-големият плюс е плацебо-ефектът. Ако си убеден, че ще помогнат, помагат. Най-вече заради чудодейното успокоение и вяра в предстоящия неизбежен щастлив край, които ти дават
Стана дълго, дано да е полезно на някого.
Номерът със сешоара така и не стигнахме да го изпробваме.