Когато на 23.03.1996 г. почина дядо ми аз бях малка.Мъката и тъгата не може да се усети от едно 12 годишно дете.Март месец винаги е бил хубав за мен. 04.03 е родена баба ми,която сега ми е опора,както и аз на нея. 08.03 празника на всяка жена-един изключителен ден.15.03 рожденната дата на майка ми и леля ми(близначки). Но живота ни завърта на 180 градуса и вече 7 години с настъпването на Март ми се изправя косата.
На 24.03.2003 год. загубих баща си много тежко ни беше на всички. 5 дни след като почина блъснаха дядо ми (бащата на майка ми ) с кола след 39 дни в кома почина точно на Гергьовден . Всичко се струпа изведнъж мислех, че мама няма да се справи,но тя се държеше заради мен и брат ми.Аз бях на 18 год , а той на 16. Тя се държеше заради нас ,но един ден всичката болка,мъка и страдание я надвиха.Разболя се и на 21.03.2006 напусна този свят.Вече бях омъжена и имах синчето си ,което беше на година и половина. Точно 5 дни след смъртта и мъжа ми направи перитонит спасиха го много трудно .Тежка операция защото беше много натровен.Мислех , че няма да мога да се справя на моменти имах чувството ,че въздуха ми не стига. Живеех само, защото малкото създание вкъщи ми даваше сила .Сега знаех най-добре, какво е да си сам на този свят. Може да имах семейство,но нямах родители.Хора,на които безрезервно да вярвам,нямах подкрепа... Ето след 2 седмици идва Март и ми е застанала една буца,която ме оставя без дъх . Моля се дано да не ми се случват лоши неща.Всеки ден се моля малкия ми мъж да е жив и здрав.Само това искам на този свят.
Виж целия пост
На 24.03.2003 год. загубих баща си много тежко ни беше на всички. 5 дни след като почина блъснаха дядо ми (бащата на майка ми ) с кола след 39 дни в кома почина точно на Гергьовден . Всичко се струпа изведнъж мислех, че мама няма да се справи,но тя се държеше заради мен и брат ми.Аз бях на 18 год , а той на 16. Тя се държеше заради нас ,но един ден всичката болка,мъка и страдание я надвиха.Разболя се и на 21.03.2006 напусна този свят.Вече бях омъжена и имах синчето си ,което беше на година и половина. Точно 5 дни след смъртта и мъжа ми направи перитонит спасиха го много трудно .Тежка операция защото беше много натровен.Мислех , че няма да мога да се справя на моменти имах чувството ,че въздуха ми не стига. Живеех само, защото малкото създание вкъщи ми даваше сила .Сега знаех най-добре, какво е да си сам на този свят. Може да имах семейство,но нямах родители.Хора,на които безрезервно да вярвам,нямах подкрепа... Ето след 2 седмици идва Март и ми е застанала една буца,която ме оставя без дъх . Моля се дано да не ми се случват лоши неща.Всеки ден се моля малкия ми мъж да е жив и здрав.Само това искам на този свят.
.Моята баба е починала август месец. През август и аз загубих сина си .Може да е случайност, може и да не е .....кой знае ....
