Ваксини - дискусия за вредата от тях (тема 7)

дай по-подробни идеи,моля-от къде,каква инфо.

Съмнява ме да е истинна,тъй като ми е ясна медицинската стъкмистика.Щом нещо априори се приема за безвредно,всеки съобщен страничен ефект се отхвърля и не се завежда като пряко свързан.

Ами иди в Министерството по здравеопазване и им поискай доказателство, че са изолирали вирусите срещу, които има ваксини.
Да ти кажат кой, кога, къде и как ги е изолирал и къде това е публикувано.
Но да не ти показват учебници по вирусология...

Въпросът, не само че не е глупав , но е много съществен. Страннто е, че малко хора се сещат да го зададат. Към него може да се добави въпросът: Защо в страни, в които има задължителна БЦЖ ваксина има значително повече туберкулоза, отколкото в страни, в които такава ваксина изобщо никому не се слага? Всъщност нещата са по-странни: страните с БЦЖ се считат за райони много туберкулоза и ако емигираш за държава без ваксина ти правят задължителна рентгенова снимка за да ти издадат документите. Как се обяснява това?

Бреей, каква дискусия, чак и Персона се е появила, сериозна работа.
Стана ми интересна теорията за модата сред родителите, за "зеленото" течение и пр. глупости. Наскоро пак преглеждах "Органон" на Ханеман и си помислих, че когато той е разработвал хомеопатичната методика конвенционалната медицина е лекувала с пускане на кръв, пиявици, живак. Кое е по-алтернативно всеки сам да си решава.

Моето мнение беше повлияно от лекари, не просто от апокрифни публикации в интернет. Вече съм го писала - повече ме е шашнало не написаното от Гълъбов в неговата книжка, а от реакцията на лекарите - на моите въпроси, на теми по медиите и т.н. Малко са въпросите, за които лекари с позиции са готови да заплюят репутацията си. Когато някой ми говори като зомбиран, а става дума за здравето на детето ми, това ме плаши. Не може да се изтъпаниш пред камерите и да кажеш, че всички лекарства имат странични ефекти, но от друга страна ваксините са безвредни. И за каква мода и какво "течение" става дума след като дори в страна като Русия ваксините не са задължителни от 1998 г. насам. А у нас се говори за обвързване на детските надбавки с имунизационния календар. Нямам думи, много европейско!

Божееее, каква Европа, какви 5 лева?!
Та ние сме такива ду**давци, че ако ще да трябва да ни гонят по улиците и насила да ни бодат, пак ще сме съгласни и ще си трайкаме.
Щом някой си е казал - Бай Ганьо навежда главица и слушка.
Ти какво очакваш?
По- тъпо племе от нас няма и не е имало!
Направо започвам да я намразвам тая държава, която всъщност вече не е и държава, а едно блато, с все по- нарастващо ниво на тинята!  

вижте какво интервю ми изпратиха:
http://geom-bg.com/?p=13135

Ако погледнеш две три странички по- назад, ще видиш, че всъщност имаше цяла тема по този повод, която я сляха с тази тук. 

Кристиан, нищо чудно да почна да задавам въпроси и на по-висши инстанции от педиатъра на детето Само дето отговорите са наизустени от учебниците и не вярвам нещо различно да ми кажат. Само като слушам Кунчев и Кожухарова по ТВ и ми става лошо.
Лорето, нека запазим добрия тон в тази тема и не квалифицираме мненията на другите като "глупости". Права си, че всеки сам си решава кое е алтернативно и какво да избере за себе си и близките си.
За мен информацията, че в Русия ваксините не са задължителни от 12 години е нова! Супер! Как са се преборили?

Извинявам се, уж чета редовно

Евридик,
Дльжни са да ти дадат точна информация.Ще се увериш сама,че при точните вьпроси изплува голата истина.
Ще дам пример за такова писмо по кьсно,сега нямам време.

Здравейте, наскоро попаднах на тази интересна статия и бързам да я споделя.
Ако е пускана вече, моля да ме извините.
Съhttp://geom-bg.com/?p=13135с специални поздрави към персона

Нямам много време в момента, предварително се извинявам за дългият пост, но наскоро се разрових за пореден път из БГ нормативните актове и направих кратка извадка. Според нея имаме пълно право да записваме децата си на деткса градина без ваксини и дори нямат право да ни глобят за неслагането им (поне така ми се струва от непрофесионална гледна точка). Личат много противоречия. Копирам тук всичко, за да я погледне който желае и за коментари:


КОНСТИТУЦИЯ
Глава първа.
ОСНОВНИ НАЧАЛА

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА БИОЛОГИЯТА И МЕДИЦИНАТА
установена от Съвета на Европа и ратифицирана от Република България на 23.04.2003 г.
ГЛАВА I Общи разпоредби
Член 2. Върховенство на човека
Интересът и благото на човека имат преимущество над интереса на обществото или този на науката.
ГЛАВА II Съгласие

Член 5. Общо правило
Всяка интервенция, свързана със здравето се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице.
Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.
Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.
Член 6. Защита на лицата, неспособни да дадат съгласието си
1. Освен ако разпоредбите на членове 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.
2. Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция.
Мнението на непълнолетно лице се взима предвид като фактор, чиято определяща сила нараства с възрастта и степента на зрялост на лицето.
3. Когато според закона пълнолетно лице, поради психически недъг, заболяване или друга подобна причина, е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция.
Заинтересованото лице трябва да участва в рамките на възможното в процедурата по даване на разрешение.
4. Представителят, властта или лицето или инстанцията по смисъла на параграфи 2 и 3 получават при същите условия информацията, визирана в чл. 5.
5. Разрешението посочено в параграфи 2 и 3 може да се оттегли по всяко време в интерес на заинтересованото лице.

ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО
Раздел V.
Контрол върху заразните болести
Чл. 58. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на:
1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България;
2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания;
3. препоръчителни имунизации.
(3) С наредбата по ал. 2 се определят и специфичните изисквания и приложението на отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел.
Чл. 59. При възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие министърът на здравеопазването може да разпореди:
1. задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, които не са включени в имунизационния календар;
2. задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар;
3. имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар;
4. организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други извънредни мерки.
Раздел II.
Права и задължения на пациента
Чл. 84. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.
(2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.
Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.
Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация;
10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение;
12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;
13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.
Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.
(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане".
(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане".
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.
Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:
1. диагнозата и характера на заболяването;
2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.
Чл. 90. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.
(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.
Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:
1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.
(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.
(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.
Глава осма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 209. (1) Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване и имунизация.
(3) Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.

НАРЕДБА № 15 ОТ 12 МАЙ 2005 Г. ЗА ИМУНИЗАЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 01.10.2010 г.) Задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В(ХИБ) и пневмококови инфекции.
(2) Задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1).
Чл. 4. Препоръчителни имунизации и реимунизации са тези срещу:
1. заболяванията по чл. 2, ал. 1, в случаите когато се прилагат на лица във възрастови групи извън посочените в имунизационния календар;
2. заболяванията по чл. 3, в случаите когато се прилагат на лица, извън посочените в чл. 21, ал. 1, чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) жълта треска, хепатит А, ротавируси, човешки папиломен вирус, грип, менингококи.
Чл. 17. При лица, които не са имунизирани на посочената в имунизационния календар възраст, имунизациите и реимунизациите се извършват при спазване на минимални интервали и съвместимости между биопродуктите съгласно приложение № 9.

Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Имунизационен календар на Република България" е утвърдената от министъра на здравеопазването схема на приложение на задължителните планови имунизации и реимунизации, която включва подлежащите възрастови групи, видовете препарати, сроковете и начина на приложението им.
2. "Биопродукти" са ваксините, серумите и имуноглобулините, които са лекарствени продукти, предназначени за създаване на активен или пасивен имунитет или за установяване състоянието на имунитет.
3. "Постекспозиционна профилактика" е прилагането на серуми, имуноглобулини и ваксини на лица, изложени на риск от заразяване вследствие на контакт със заразно болен или експозиция на причинител.
4. "Нежелана реакция след ваксинация" е всяка реакция на организма извън изграждането на специфичен имунен отговор, която: възниква след имунизация, предполага се, че е свързана с имунизацията, води до отклонения в здравето на имунизирания, различава се по характер, тежест и изход от посочените реакции в одобрената за страната кратка характеристика на продукта или липсва в списъка на посочените реакции.

НАРЕДБА № 3 от 5 февруари 2007г. за здравните изисквания към детските градини

Чл. 3. (1) В детските градини се приемат деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас.
(2) В целодневните и седмичните детски градини могат да се откриват яслени групи за деца от 3-месечна до 3-годишна възраст.
Чл. 4. (1) В детските градини целогодишно се приемат деца въз основа на писмена молба, подадена от родителите.

ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 2. Системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена.

Чл. 4. (1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация.
(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

Благодаря ти!  


От тук излиза, че ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО противоречи на КОНСТИТУЦИЯТА и КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА БИОЛОГИЯТА И МЕДИЦИНАТА.

Така вече по-добре ще мога да си гоня интересите!  

Стелт, благодаря за труда   . Само да има късмет РИОКОЗ да ни прати глоба 

Че има противоречие в законодателството, има, и противоречието е в наша полза, НО...
Има тънки тълкователни моменти и за да сме си "вързали гащите" най-добре е да се атакува Наредба 15 и да се иска отмяната й както и тмяната на текста в ЗЗ за задължителнителените имунизации.
В медицинските (и не само) среди у нас се правят груби грешки с понятието "задължително" от непознаване на нормативната база и жалание за налагане на мнение. Например, поеманите от ЗК дейности са задължение за персонала да ми ги предложи (за всеки конкретен случай), но аз па никакъв начин не съм задължена да ги ползвам! Напротив, имам правото дадено ми със ЗЗ да откажа по всяко време всяка процедура и лечение!
А и масово хората се притесняват, че когато нещо не е задължително, то не се покрива от ЗК! А няма такава логика или тя е само дотам, че в момента има описани пакети с дейности, които се считат за нужни и персоналът е длъжен да ги предложи, но аз мога да откажа всяка една позецедура. Има и друг проблем - за някои неща, ЗК плаща  en gross - или за всичко, което е описано и трябва да бъде направено или нищо не плаща - тово определено нарушава правото на пациента да откаже по всяко време процедура или лечение. Изобщо има много работа за пациентските ораганизации....