Ваксини - дискусия за вредата от тях (тема 7)

Ако карам по логика, нищо, че детските градини са звено на Министерството на образованието, те не са задължителни, защото тогава държавата щеше да е длъжна да осигури места за абсолютно всички деца, а тъй като няма, явно не влиза към задължитенията й.

....... Много е важно и тълкуването на израза "имунизационния статус на детето съгласно изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (ДВ, бр. 45 от 2005 г.)" - какви са тези изисквания?

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=medicine&Number=1 … ollapsed&sb=5


 

Аз нищо не разбрах от линка, който Ра пусна...Какво искаш да ни кажеш, Ра?

Ето правата на пациента в "Закона за здравето" на Република България:

"Раздел II

Права и задължения на пациента
Чл. 84. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.

(2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.
Чл. 85. Оценката на здравното състояние на пациента не може да се основава на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

2. грижи от общността, в която живее;

3. достъпна и качествена здравна помощ;

4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;

6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;

7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.
(2) При хоспитализация пациентът има право:

1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;

2. да приема или да отказва посетители;

3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;

4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;

5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.

(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

(3) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

(4) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.

Чл. 88. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

1. диагнозата и характера на заболяването;

2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Чл. 89. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:

1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.

(3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.[/size]

Чл. 90. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

(4) В случаите, когато по ал. 1 е налице отказ от родител, настойник или попечител и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Чл. 91. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон[/color]

Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:

1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;

2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;

4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;

5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

(2) Достъпът на пациента до здравната информация по ал. 1, т. 2 и 3 може да бъде ограничен при писмен отказ от негова страна.

(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.

Чл. 93. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, или упълномощено от него лице има право да подава жалби и сигнали до РЦЗ при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

(2) Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.

(3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на РЦЗ съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на РЦЗ издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) При установяване на нарушения, наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и Закона за здравното осигуряване, РЦЗ уведомява и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса.

(5) В тридневен срок от приключване на проверката РЦЗ уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

Чл. 94. Пациентът е длъжен:

1. да се грижи за собственото си здраве;

2. да не уврежда здравето на другите;

3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;

4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.
Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.
Чл. 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;

2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;

3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.

(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 97. На територията на Република България не се прилага евтаназия.
Чл. 98. (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра.

(2) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия.

(3) По изрична молба на близките на починалия ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.

(4) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза"

Обърнете внимание да уголемените текстове. Насочете вниманието си върху чл. 89, където ясно е казано, че информацията, необходима за получаване на информирано съгласие от пациента, СЕ ПРЕДОСТАВЯ В ПИСМЕНА ФОРМА при ИНВАЗИВНИ /каквото е и ваксинирането/ И ДРУГИ ДИАГНОСТИЧНИ И ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ. Ако е устна, лекарят е в нарушение. Пък и какво ПРАВО могат да ИМАТ ДА ИЗВЪРШВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ваксиниране, след като НЯМА НАЛИЧИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ И НЕ Е ЗАСТРАШЕН ЖИВОТА НА ПАЦИЕНТА!!! И насочете вниманието си по-специално върху чл. 91. Ваксинирането било задължително, пълни глупости. Не може една НАРЕДБА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВАКСИНИРАНЕ ДА ПРОТИВОРЕЧИ НА "ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО"!!!


Глава осма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 209. (1) Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване и имунизация.

(3) Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.

.............................................

Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което не информира пациента относно обстоятелствата по чл. 88, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.

(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година.


(3) Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън условията и реда на този закон и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв.

Чл. 221. Който наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв."
=====================================================================

Е какво излиза, че при отказ на пациент да му се направи ваксинация, глобата е до 100 лв., а при повторно нарушение до 200 лв. Но глобите, които се налагат на медицинските лица, са в много по-големи размери от тези за пациентите. А не дай си боже лекар да ваксинира непълнолетно дете без съгласието на родител, глобата е до 1500 лв, а може и да остане без право да практикува.

Според сега действащия закон, НЯМАТ ПРАВО ДА ВАКСИНИРАТ НАСИЛА, КОЛКОТО И ДА ИСКАТ ДА ПРАВЯТ ВАКСИНАЦИИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ!

При отказ от ваша страна за ваксиниране, можете да отстоявате правото си до последно даже и без нужда да наемате адвокат, ЗАЩОТО ЗАКОНЪТ Е НА ВАША СТРАНА!!! ЩЕ ВИ ГЛОБЯТ ЛИ?... И КАКВО ОТ ТОВА?...


 Виж нещата, които са подчертани с червен курсив!

Преспокойно можеш да се позовеш на чл. 89 (информираното съгласие за инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му /инжектирането е стрес - временна промяна в съзнанието/ се предоставя в писмена форма), 220 и 221 от "Закона за здравето". Тогава, тежко му на лекаря, че не те е уведомил писменно за всички възможни изходи от ваксинирането. Виж и какво пише в чл. 91 от "Закона за здравето".

Беше януари 2009, когато искаха да правят календарна имунизация на детето ми. Говорих с личната и отказах. Мина месец и дойде края на срока за имунизациите на набора на детето. От ХЕИ ми искаха декларация, че отказвам да бъде извършена имунизация на детето ми. Надълго и нашироко им описах всичките ми правни основания за отказ според "Закона за здравето". Изрично подчертах в декларацията, че не съм уведомен писменно за възможния изход от ваксиниране, което ще рече, че лекарката е в нарушение. А при повторно такова може да й отнемат практиката за поне 6 месеца . Изрично подчертах в декларацията, че ако има налагане на глоби лично към мен заради отказа ми, след като медицинското лице е в нарушение на закона, ще отнеса въпроса до съответните инстанции за разрешаване, включително до съда и прокуратурата.
До момента нито глоба, нито вест. И хич ни не очаквам такива. Което значи, че ако си знаем правата според българския закон, никой не може да те пипне с пръст.

Ами чувала ли си за чл. 5 на Конституцията на Република България? Позаинтересувай се, какво пише там!

Стелт, има ли промяна в Наредба 15 относно детските градини?
Последния вариант (който съм гледала миналата година) посочваше в изискванията за прием копие от имунизационния паспорт или от картона на детето, от което да са видни направените имунизации. Но само толкова; нямаше изискване детете да ими всички имунизации за възрастта, както е записано в текста за прием в яслите!
Затова не виждам като как точно и по кой параграф ще санкционират ДГ за прием на дете без ваксини, след като се иска само копие от картона или паспорта, от кеото да е виден статуса на детето, а не да на направени всички ваксини за възрастта!