Преди да родя всичко беше много красиво. С голямата радост от бебето дойдох и караниците. Имаше период в който нещата се оправиха, сега всичко отново отива по дяволите...
Осъзнавам че сме в омагьосан кръг и не знам до къде ще стигнем така- той се държи лошо с мен, аз се изнервям и започвам и аз така с него да се държа, той се изнервя от моето държание и той започва още по лошо- и така само се обвиняваме един с друг. Не казвам че от него е тръгнало всичко, може и от мен да е Опитвала съм се да се държа възможно най-мило дори и да ми коства много усилия на фона на неговото държание- резултата е, че той нищо не забелязва, аз се изнервам още повече и става още по-зле Той не знам дали прави някакви опити въобще да се справим, но аз нищо не съм забелязала. Всъщност се държи добре, така както беше преди, само когато иска нещо - а най-вече да излиза някъде с приятели, което доста зачести напоследък. И то не се прибира по цели нощи, сле д като уж е обещал да се прибере в 1-2 сутринта... И като види че не му се сърдя почве и пак си става същия студен и безразличен
И лошото е че дори и да не сме скарани, отношенията ни пак ги няма никакви-почти не си говорим, няма нежност, няма усмивки, нищо....
Така отстрани погледнато,можете ли да ми кажете аз къде бъркам и какво бих могла да направя