Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са основните теми в дискусията?
Какви са някои от коментарите на участниците във форума?
Какви са заглавията на дискусиите, основните теми и обсъжданите теми във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са основните теми в дискусията?
Дискусията обхваща теми като очаквания на бебе, астрологични знаци на бебета, преживявания по време на бременност, споделяне на лични истории и обявяване на раждането на нови бебета. Основните теми в дискусията са свързани с поздравления за рожденни дни, именици и новородени бебета. Форумът е пълен със съобщения за здраве, щастие и радост за майките и техните бебета, както и с лични преживявания и опасения по време на бременността и след раждането.
-
Какви са някои от коментарите на участниците във форума?
-
Какви са заглавията на дискусиите, основните теми и обсъжданите теми във форума?
Обединени текстове: „Честит нова тема – Данъ се напълни със здрави, пухкави бебета“, „Хайде и аз тук“, „Здравей, сладурчета!“, „Урааа“, „Еха! Ето го бебето ми“, 'Еха! Докато пиша - ето я новинатът!'', 'Брейййй', 'Днес ме преследва голям глад', 'Вижте какво намерих' и други. Основните теми, обсъждани във форума, включват новородени бебета, опит и очаквания на бъдещи майки, споделяне на лични преживявания и притеснения относно бременността и обмяна на съвети за справяне с различни аспекти от този период. Някои от темите, които се обсъждат във форума, включват раждането на нови бебета, опит и очаквания на бъдещи майки, споделяне на лични преживявания и притеснения относно бременността и обмяна на съвети за справяне с различни аспекти от този период.
-
Какви са последните новини за Цецинка и Роси17?
-
Какви са изискванията за пелени и дрехи в болницата при раждане?
Контракциите си продължаваха регулярно и по едно време се появи болка, не силна, подобна на менструалната. Още не бях сигурна дали не е лъжлива тревога и дали няма да спре, но за всеки случай се обадих на хомеопата ми и пратих мъжа ми да ми вземе лекарствата, които той беше приготвил (по план трябваше да ми ги даде на следващата сутрин). Когато станаха три часа контракциите, звъннах на лекаря ми (той ми беше казал след два часа да му звъня, но нали ми се ядеше индийско 
) Каза ми да отида в болницата, за да ме види. При прегледа разкритието беше 4 см, направиха ми запис, показа си хубава родова дейност, приеха ме в болница. Един млад доктор ми направи ФМ, при която ми каза, че според неговите изчисления бебето ще е три кг - съвпадение или не, позна. Направиха ми клизма и ме пуснаха ме да се разхождам - въртях по коридорите с едно списание Бременност. Болката си беше съвсем търпима. Малко след това ми падна тапата - вече наистина, кървава, колкото супена лъжица слуз. Мина известно време и ме вкараха в предродилна. Там ми спукаха мехура, по-точно е да се каже - срязоха го с ножичка, може би защото бебето беше много ниско. Това въобще не боли. От този момент вече знаех, че няма връщане назад. Контракциите се усилваха, вече бях с 5 см и моят доктор ме пита дали искам епидурална. Предвид историята от предишното ми раждане, този път казах не и само се молех да не съжалявам след това за това си решение. Грам не съжалявам, но това е друга тема. Контракциите се усилваха, през цялото време си мислех и повтарях наум едно изречение, което бях прочела някъде по списанията - колкото повече те боли, толкова по-скоро ще си гушнеш бебето. Това заедно с часовника на стената (на мен много ми помагаше да си отброявам времето по време на контракция) направи нещата търпими. Окситоцинът не успях да го избегна съвсем - включиха ми бърза капка, когато бях с 9 см, тече по време на раждането и след това. Хубавото беше, че с три контракции направих 1 см разкритие и вече започнаха напъните. Една акушерка ме караше да напъвам още в предродилна, аз й казвам, че няма да напъвам (което си е невъзможно на практика), за да не го родя там, но явно е нямало как да го родя с първия напън, те си знаят работата. Веднага след тази контракция ме вкараха в родилна, тоест аз си отидох сама и там не знам след колко време точно, в 22.35 ч, на бял свят се появи малкия шушко 
Аз и преди съм писала - няма по-велик миг, колкото и да сме изморени от самото раждане, емоциите, които ни заливат в този миг са неповторими. Обадих се на мъжа ми да му честитя рождения ден, после за шиенето ме приспаха (това беше изненада и за мен, мислех, че с лидокаин ще ме шият), събудих се към 11.30. Поисках си бебето, кърмих го още на масата. После го отнесоха. Аз ги предупредих да не му дават Ам, като по този повод една акушерка, която ми го донесе на другата сутрин ме пита дали нося хипоалергенно, че нямали, а нали съм казала без АМ 
Едно от най-големите ми постижения беше, че успях да се преборя бебето да си е при мен непрекъснато - след като се скарах с един неонатолог и почти се самоизписах, говорих с шефката на неонатологията в Шейново д-р Добрева, която се оказа страхотна жена, много разбрана и ми позволи бебето да е при мен. И още две неща, които може да са ви от полза. Говорете с докторите, ако се наложи епизиотомия да я направят не на криво, както си се прави, а по перинеума. Така ми я направиха сега и за разлика от първия път не само болка не изпитвах, ами и дискомфорт даже...чак не можех да повярвам. Едиствено при кашляне усещах опъване на конци, но това няма как да се избегне. Второто е свързано с това, че не всички бебета явно изплакват веднага след раждането - при мен изплакването се забави, при жената преди мен също. И двете се притеснихме от това, и на двете лекарите казаха "спокойно ще изплаче" 
! 
душички сладки - да са ти живи и здрави 
как точно сега ще се случи по закона на мърфи-сега трябва да ходя при брат м,у на милото с които сме врата до врата да се мия,къпя и тем подобни а хич не обичам така.,искам си моята баняяя 
даноп утре ни го оправят че ако тръгне и бебчо какво ще правя незнам 
