НОЕТИКА

Публикувана: 21 фев. 2010, 17:18 ч.
Последно мнение: 12 май 2013, 16:17 ч.

42 849
361

tonimar

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е ноетиката?
Какво представлява Институтът по ноетика?
Какви са основните области на изследване на Института по ноетика?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е ноетиката?
  
  Ноетиката е изследване на съзнанието и възможностите на човешкия ум, съчетаващо източни и западни идеи. Той изследва потенциала на мисълта, силата на груповата медитация и молитва, както и скритите способности на човека. Ноетиката е изследване на съзнанието, което се фокусира върху различните му аспекти и нива. Той съчетава идеи от източната и западната психология, както и от мистицизма и религията. Ноетиката е научна област, която се занимава с изследване на възможностите за влияние на намерението върху физическите обекти. Той използва методи като доказателства, експерименти и анализи, за да обясни влиянието на намерението върху физическите явления. Ноетиката е изследване на съзнанието и духовните аспекти на човешкия опит, което не разчита единствено на научни доказателства. Той се стреми да разбере същността на реалността отвъд материалните аспекти.
- Какво представлява Институтът по ноетика?
  
  Институтът по ноетика е организация, основана от астронавта на Аполо 14 Едгар Мичъл през 1973 г. след мистично преживяване при завръщане от Луната. Той разполага с висококвалифицирани изследователи и изследва същността на съзнанието от новаторски гледни точки.
- Какви са основните области на изследване на Института по ноетика?
  
  Институтът изследва ефектите от молитвата и решимостта върху лечението, ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечими ракови пациенти, аномалните взаимодействия между съзнание и материя, както и дистанционното възприятие.
- Какви са откритията на ноетиката?
- Кои са основните теми, обсъждани в ноетиката?

A m b e r

Потребител

# 150 6 март 2010, 22:06 ч.

Всяка информация би могла да обогати темата, ако е придружена и с позиция по темата.

Виж целия пост

emoli

Регистриран

# 151 6 март 2010, 22:35 ч.

Това е превода от моите първи 6 страници. Пускам в този вид за да се запазят графиките и таблици. Дидко, извинявай, че те натоварих с предишните

http://bg-e.hit.bg/Prevod.doc

Искам да подчертая, че в този материал (който ще има продължение от другите две съфорумки става дума за ИНТУИЦИЯ:
Ккаво казва науката за сега, за това как и защо тя работи, телепатията и изследвания на „предчувствия” и „пресентименти.

Това са материалите на научните работници които са цитирани в труда д-р Бернщайн:

References
1. Radin, Dean (1997) The Conscious Universe, HarperEdge, San Francisco, pp. 65, 93.
2. Babbie, Earl (1975) The Practice of Social Research, Wadsworth, Belmont, CA, pp.
82–83.
3. Rhine, Joseph et al. (1966) ESP After Sixty Years, B. Humphries, Boston, pp. 95–105.
4. Tart, Charles (1963) Physiological correlates of psi cognition, International Journal of
Parapsychology, 5, 375–386.
5. Schlitz, Marilyn & Braude, William (1997) Distant intentionality and healing:
Assessing the evidence, Alternative Therapies, 3, 62–73.
6. Radin, Dean (1997) Op. cit., pp. 87–88.
7. Puthoff, Harold (1996) CIA-initiated remote viewing program at Stanford Research
Institute, Journal of Scientific Exploration, 10, 63–76
8. May, Edwin et al (1988) Review of the psychoenergetic research conducted at SRI
International 1973–1988, SRI International, Palo Alto, CA.
9. Honorton, Charles & Ferrari, Diane (1989) Future-telling: A meta-analysis of forcedchoice
precognition experiments, 1935–1987, Journal of Parapsychology, 53, 281–308.
10. Biermann, Dick & Radin, Dean (1997) Anomalous anticipatory response on
randomized future conditions, Perceptual and Motor Skills, 84, 689–90.
11. Bierman, Dick & Scholte, H. S. (2002) An fMRI brain imaging study of presentiment,
Journal of the International Society of Life Information Science, 20, 380–388.
12. Sinclair, Upton (1930) Mental Radio, Upton Sinclair, Pasadena, CA
13. Tiller, William (1999) Towards a predictive model of subtle domain connections to the
physical domain aspect of reality: Origins of wave-particle duality, electric-magnetic
monopoles and the mirror principle, Journal of Scientific Exploration, 13:1, 41–67.
14. Harmuth, Henning (1986) Correction of Maxwell’s equations for signals I, IEEE
Transactions on Electromagnetic Compatibility, 28, 250.
15. Barrett, Terence (1988) Comments on the Harmuth Ansatz: Use of a magnetic current
density in the calculation of the propagation velocity of signals by amended Maxwell
theory, IEEE Transactions on Electromagnetic Compatibility, 30, 419.
16. Seiberg, Nathan & Witten, Edward (1994) Electro-magnetic duality, monopole
condensation, and confinement in N=2 supersymmetric Yang-Mills theory, Nuclear
Physics B, 426, 19–52.
17. Tiller, William & Dibble, Walter (2004) Towards general experimentation and
discovery in ‘conditioned’ laboratory spaces – Part III: A theoretical interpretation of
non-local information entanglement, www.tillerfoundation.com/PaysonTheoryIII.pdf.
18. Tiller, William & Dibble, Walter (2001) New experimental data revealing an
unexpected dimension to materials science, Materials Research Innovations 5, 21–34
19. Dibble, Walter (1999) Electronic device-mediated pH changes in water, Journal of
Scientific Exploration, 13, 175 (Appendix A).
20. Tiller, William & Dibble, Walter (2002) Anomalous temperature oscillation behavior
near a ‘source’ in a ‘conditioned’ space – Part II: A bi-conformal base-space
theoretical interpretation, www.tillerfoundation.com/AnomalouspartII.pdf
21. De Valois, Russell & De Valois, Karen (1990) Spatial Vision, Oxford Univ. Press, NY
22. Pribram, Karl (1991) Brain and Perception: Holonomy and Structure in Figural
Processing, Lawrence Erlbaum Assoc., Hillsdale, NJ.
23. Pribram, Karl (2004) Consciousness reassessed, Mind and Matter, 2, 7–35.
24. Green, Elmer et al. (1991) Anomalous electrostatic phenomena in exceptional subjects,
Subtle Energies and Energy Medicine 2, 69.
25. Tiller, William (2004) Subtle energies and their roles in bioelectromagnetic phenomena,
in Paul Rosch (ed.), Bioelectromagnetic Medicine, Dekker, NY, pp.159–192.
26. Mitchell, Edgar (2000) Nature’s mind: The quantum hologram, International Journal
of Computing Anticipatory Systems, 7, 295–312.
27. Marcer, Peter & Mitchell, Edgar (2001) What is consciousness?, in Philip van Loocke
(ed.), The Physical Nature of Consciousness, John Benjamins, Amsterdam–
Philadelphia, pp.145–174.
28. Marcer, Peter (2004) Status of the mission, Cybernetic Machine Specialist Group,
British Computer Society, www.bcs.org.uk/siggroup/cyber/status.htm
29. Schempp, Walter (1992) Quantum holography and neurocomputer architectures,
Journal of Mathematical Imaging and Vision, 2, 109–164.
30. Marcer, Peter & Schempp, Walter (1997) Model of the neuron working by quantum
holography, Informatica, 21, 519–534.
31. Marcer, Peter & Schempp, Walter (1998) The brain as a conscious system,
International Journal of General Systems, 27, 231–248.
32. Schmidt, Helmut (1970) Mental influence on random events, New Scientist & Science
Journal, 50, 757–8.
33. Jahn, Robert & Dunne, Brenda (1987) Margins of Reality: The Role of Consciousness
in the Physical World, Harcourt Brace Jovanovich, NY.
34. Rauscher, Elizabeth & Targ, Russell (2001) The speed of thought: Investigation of a
complex space-time metric to describe psychic phenomena, J. Sci. Explor. 15, 331–354.
35. Cramer, John (1986) The transactional interpretation of quantum mechanics, Reviews
of Modern Physics, 58, 647–688.
36. Price, Huw (1996) Time’s Arrow & Archimedes’ Point: New Directions for the Physics
of Time, Oxford University Press, Oxford–NY.
37. Bialynicki-Birula, Iwo (1986) Transition amplitudes versus transition probabilities and
a reduplication of space-time, in Roger Penrose and Chris Isham (eds.), Quantum
Concepts in Space and Time, Clarendon Press, Oxford, p.226.
38. Reichmanis, Maria et al. (1975) Electrical correlates of acupuncture points, IEEE
Transactions on Biomedical Engineering 22, 533–536.
39. Fosar, Grazyna & Bludorf, Franz (2004) The biological chip in our cells, www.fosarbludorf.
com/archiv/biochip_eng.htm
40. Gariaev, Peter et al. (2000) The DNA-wave biocomputer, Fourth International
Conference on Computing Anticipatory Systems, Institute of Mathematics, University
of Liege, Belgium.
41. Mantegna, Rosario et al. (1994) Linguistic features of non-coding DNA sequences,
Physical Review Letters, 73, 3169–3172.
42. Hameroff, Stuart (2000) Biological feasibility of quantum approaches to consciousness,
in Philip van Loocke (ed.), The Physical Nature of Consciousness, Amsterdam–
Philadelphia, John Benjamins, pp.1–61.
43. McCraty, Rollin et al. (2004) Electrophysiological evidence of intuition – Part 2: A
system-wide process?, Journal of Alternative & Complementary Medicine, 10, 325–
336.
44. Don, Norman et al. (1998) Event-related brain potential (ERP) indicators of
unconscious psi, Journal of Parapsychology, 62, 127–145.
45. Warren, Charles et al. (1992) Event-related brain potential changes in a psi task,
Journal of Parapsychology, 56, 1–30.
46. Welling, Hans (2005) The intuitive process: The case of psychotherapy, Journal of
Psychotherapy Integration, 15, 19–47.
47. Puthoff, Harold & Targ, Russell (1976) A perceptual channel for information transfer
over kilometer distances, Proceedings of the IEEE, 64, 345–6.
48. Aitchison, I. and Hey, A. (1989) Gauge Theories in Particle Physics, Institute of
Physics Publishing, Bristol, UK– Philadelphia, US, pp.249-270.

Няма да се
учудя ако Persona реши, че всички те са известни с "незнанието" си а още повече ме удивлява това, че си позволява да заклеймява трудовете на един или друг без самият той да ни е запознал с неговите трудове (ако има такива разбира се). Лесно е да плюеш но е трудно когато си нереализиран и избиваш комплекси анонимно.

Цитат на: Persona в сб, 06 мар 2010, 15:14

Цитат на: tonimar в сб, 06 мар 2010, 07:18

Между другото, и Lynne McTaggart е известна със свободните си съчинения на тема "Квантова механика".

Бихте ли ни осветили откъде взехте тази информация и да я подплатите с линк?!

Е, сега поне има работа в 48 точки да се опита да ги изкара всички некадърни а себе си "единствено знаещия" Mr. Green

[/b]

Виж целия пост

tonimar

# 152 7 март 2010, 02:42 ч.

куку-руку, нямам никакво настроение за спорове и конфликти! Но явно се налага да уточня нещо очебийно. А именно, че това е форум и то форум bg mamma, не е форум на БАН примерно. Нека тия от четящите и пишещите тук, които имат повече знания по квантова физика, не изискват същото от останалите! Направете си тема за квантова физика и изисквайте каквото си искате! Ноетиката не включва само традиционни науки. По тази причина хората, които проявяват интерес към ноетика са от най-различен "калибър". Приемете това различие или просто не четете!
Аз не искам да живея в лъжи и по тази причина всеки аргументиран пост, който отрича написаното във web пространството, би бил за мен полезен! Но заради начина, по който ти и Persona пишете, започвам да игнорирам вашите постове, както посъветва eldivine , дори на цената да пропусна нещо ценно.

Цитат на: куку-руку в сб, 06 мар 2010, 19:04

Цитат

Persona , да разбирам ли, че за теб книгата на Lynne McTaggart е с невярна информация? (ако си я чел или прелиствал, разбира се)

Разбирането на Квановтата Физка, с прочитането само на една книга ли става?! Значи прочитаме книгата на Lynne McTaggart и в всичко вече ни е ясно за Квантовата физика?!?!

Това пък откъде ти хрумна - не знам!

Amber е права - разисквахме интуиция и намерение.

Виж целия пост

didiela

Потребител

# 153 7 март 2010, 08:44 ч.

Цитат на: tonimar в нд, 07 мар 2010, 02:42

Цитат на: куку-руку в сб, 06 мар 2010, 19:04

Цитат

Това пък откъде ти хрумна - не знам!

Amber е права - разисквахме интуиция и намерение.

С вашите безмислени спорове ме отказвате тотално да влизам тук! Хайде стига кой е по -най! Омръзна ми от научни доказателства дълги по 2м и абсолютно нечитаеми! Желая ви повече ползотворни неща да правите , а не да си ги мерите !Най-вече си потиснете ЕГОТО! Peace

Виж целия пост

dani avramova

Регистриран

# 154 7 март 2010, 09:32 ч.

Подкрепям didiela , малко темата се разводни в посока не толкова полезна за всички нас..

Виж целия пост

kukuruku66

# 155 7 март 2010, 09:55 ч.

Аз лично смятах да бъда повече от четящите в темата, отколкото от пишещите. Не желая с никого да споря, нито пък да доказвам нещо, най-малко пък на авторката на темата, /която , кой знае защо е създала тази тема за неотиката, уж отворена тема за дискусии, а пък подскача от постовете на Persona/?!?! newsm78

Мислех, че темата е отворена за всеки желаещ да изкаже мнение и да внесе нещо ново, както и опровергаващи факти на някои неуспешни научни опити, каквито имаше в постовете на Persona. Мислех, че ще е полезно да има такива постове. Можеше да се стигне до интересна дискусия. Но явно съм сгрешила, темата е „затворена”. Ех, жалко...

Виж целия пост

notar

Новак

# 156 7 март 2010, 11:25 ч.

Цитат на: Persona в пт, 05 мар 2010, 01:44

банални ню-ейджърски щуротии. Срещу първите нямам нищо против, но не са по темата, вторите обичам да опровергавам от най-крехка възраст, а третите определено ме дразнят.

Извинявам се, но само да уточня нещо към Персона - не са били тийн, а "ню-ейджърски"! Аз ги бъркам двата щата, защото в смисъла в който са употребени са не съсед, ами комшия, не врат ами шия. Ами простете, аз обичам поговорките. Намам намерение да откривам топлата вода, след като това е станало хилядолетия преди мен!
А поне като обичаш, Персона Wink

, точността и компетентността, не те ли притеснява, че тази награда от 1 млн долара се дава само, ако е в контролирани от даващия условия? Каквото и да значи. Примерно Ванга нямам спомен да е гледала извън Рупите и без захар? Нищо не коментира и за Слава Севрюкова и почетните и титли? Винаги съм смятал, че прекаления педантизъм си е не пръчка, ами кол в колелото на науката, но щом така ти харесва - чети! Но за тях никъде не е писано, освен в "ню-ейджърски" издания. Неопровержим факт, но не в нАучните жернали! Peace

Виж целия пост

humanis

# 157 7 март 2010, 12:08 ч.

notar

Виж целия пост

emoli

Регистриран

# 158 15 март 2010, 13:52 ч.

Това е превода от втората част който беше направен от fastuche.

Не се препоръчва за хора които не могат или не желаят да четат повече от 2 метра научни доказателства Това се пуска за личности, които четат с удоволствие много повече!

Тази didiela ме накара да се размисля колко ли километра всякаква информация съм изчела до сега ... май е много. Не се задоволявам само с 30-на книжки

В сайта на Института има чудесна библиотека - започнах да се ровя из нея и много ми допада.

Превода:

Учените използват термина/определението "предчувствие" и "предогаждане" за такива усещания, от латинските думи "sentir" (чувствам, усещам) и "pre -" (предхождащ) - т.е. да усетиш събитието преди то да се случи в действителност. През 90те години на миналия век, този тип интуиция е подложен на изследване в лабораторни условия, по-специално от Холандския психолог Дик Бирман от Амстердамския университет и от американския изследовател д-р Дийн Рейдин от университета в Невада.
И двамата изследователи наблюдават обичайните психологически индикатори на емоциите изпитвани от участниците в изследването - сърдечен ритъм, кожна проводимост, периферен кръвен обем - докато компютри показват изображения от 2 типа на случаен принцип : 1)спокойни, приятни природни картини и щастливи хора; 2) разтърсващи сцени с насилие или с еротично съдържание.
Както се вижда на фиг. 2, наблюдава се телесна реакция не само след като участниците видят съответната картина с очите си, но и преди тя да им бъде показана.

------ фиг.2----

В последващо изследване, д-р Бирман наблюдава вътрешно-мозъчната активност на учaстниците (с помощта на функционален магнитен резонанс) по времето когато им е показвано изображение от всеки тип. И отново отчита осезаеми различия в стойностите на изследваните показатели само преди показването на сцените с насилие за разлика от картините излъчващи спокойствие. По-конкретно, мозъчните участъци в близост до амигдалата (там където обработваме някои силни емоции, в това число страха и сексуалните импулси) проявяват активност преди показване на еротични и агресивни сцени, но не и преди показване на картини с приятно съдържание, вдъхващи спокойствие и радост.

ТЕОРИИ

Ако се разгледа съвкупността от всички тези
открития за предчувствието, предвиждането, виждането от разстояние и телепатията, се оформят поне 4 основни положения/направления, които би трябвало да бъдат от взети под внимание от всяка теория, дръзнала да обясни интуицията.
Това са:
•   От експериментите за виждане на разстояние, по време на които някои от приемащите са отдалечени на хиляди мили от обекта, който се опитват да видят може да се направи извода, че човешката способност да приема информация интуитивно не отслабва с увеличаване на разстоянието.
•   От експериментите с предчувствието и предвиждането излиза, че интуицията не е ограничена от нормалните причинно-следствени връзки във времето (тъй като първопричината за знанието или емоциите появили се у приемащите се е случила чак след като тяхната реакция към нея вече е била измерена.)
•   От експериментите с телепатията, при които приемащите се изолират с Фарадееви кафези и стоманени стени изглежда доста сигурно, че електромагнетизмът не може да се счита за 'носещата вълна' на интуитивната информация циркулираща между хората.
•   Интуитивното умение при някои хора изглежда е по-добре развито отколкото у други и се променя с течение на времето. Следователно интуицията може би е вродено умение (талант) като атлетичността или музикалната наклонност.

През последните 100 години на изследвания много теории са предлагали да обяснят по какъв начин може да се осъществи интуитивният трансфер на информация. Много често тези теории - както обикновено се случва в развитието на всяка наука - 'вземат назаем' някакъв механизъм, който вече е добре познат и изпитан в друга научна област, за да обяснят явлението, което е обект на изследване. Например, през 30те години на миналия век е добила популярност една теория, която гласи, че телепатията e 'умствено радио' [12]. Tази теория използва за база откритието, че радиовълните могат да бъдат модифицирани така, че да пренасят информация на дълги разстояния.

В наши дни, в опитите си да анализират характеристиките на интуицията наблюдавани в лабораторни условия/данни теоретиците са заимствали модели от квантовата физика, теорията за специалната относителност и холографията (науката за холограмите). Един пример: Поради очевидната си необвързаност с разстоянието, теоретиците изследвали квантовото явление на сплетена нелокалност
И поради това че интуицията е независима по отношение на предстоящото време се разровили в разработките на Айнщайн и Минковски за пространствено-времевия модел.
В опита си да отчетат достъпа на интуицията до информация за всяко място изследвали и холографския принцип, според който информацията за цялото се съдържа във всяка една негова съставна част, дори и в най-миниатюрната.

В следващите си страници статията изследва онези теории, организирани в 3те категории, които използвахме при определянето на емпиричните проучвания:

1) интуиция между човек и друг човек - или ако използваме математически символи, когато А придобива информация засягаща B:

А <- B

2) интуиция която представлява информация придобита от А за някакво място или местност (от англ. locale L)
А <- L

3) интуиция при която А придобива информация сега (във време Т1) касаеща бъдещ момент (време Т2):
Ат1 <- Xт2

Все още никоя от тези теории не претендира, че има доказателства в своя полза. По-скоро повечето теории са базирани на някакви емпирични данни, които вече са известни. А теориите просто сочат към типовете емпирични изследвания, които биха могли да бъдат предприети в близко бъдеще.

3.1. Първа теоретична компонента: Приемане от друг човек [A<-B]

В опит да обяснят оказвания ефект, наблюдаван при лечителите върху лекуваните субекти (подобно на експериментите проведени от Шлиц и Брауд [5] описани в Глава 2.1.) и за да се изследват другите форми на предавания/излъчвания между съзнание-тяло и съзнание-съзнание, проф.Уилям Тилър от катедрата по Материални Инженерни Науки при Университета Станфорд (Пало Алто , Калифорния, САЩ) е разширил теорията за дуалността на елементарните частици-вълни, открита от съвременната физика в друга по-широкообхватна теория, която приема като факт(постулира) 2 типа подпространство в нашата вселена:

    1) грубо, солидно подпространство, съставено от ясно разграничими материални частици, в което електрическият импулс играе ключова роля
и
   2) фино, информационно-вълново подпространство, в което магнитната сила играе ключова роля [13]

Първото подпространство е познатият ни материално-физически свят, който науката е описала математически с помощта на пространствени и времеви координати. Д-р Тилър нарича тази позната ни материална среда Директно (или Д) подпространство. Другото, наречено Реципрочно или Р-подпространство е дял от средата описана от квантовата физика като 'вакуум', от който частиците непрекъснато се появяват и в който непрекъснато изчезват (въпреки че Тилър предупреждава че Р-подпространството е само най-грубият пласт на вакуума, не обхваща цялостната му структура).

Електромагнетизмът (напр. светлината, топлината, космическите лъчи и т.н.) играе централна роля и в двете подпространствени сфери, но с противоположни характеристики. Докато електричеството може да съществува в нашето Д-подпространство като монопол (т.е. отрицателен електричен заряд може да съществува върху частица без да е необходимо тази частица да съдържа съответен положителен заряд), то магнитен монопол (т.е. северен магнитен полюс да съществува върху частица без съответен южен полюс) не е възможен. Като резултат, ние фактически наблюдаваме електрически ток (потоци от единствено отрицателно заредени частици) в нашия ежедневен свят, но не наблюдаваме магнитни потоци (които биха били потоци частици, носещи или само северен или само южен заряд).
В Р-пространството обаче, според хипотезата наТилър
магнитните потоци съществуват. Предположенията му се базират от една страна на физиката и математиката на Хармът и Барет, които разрешават отдавна висящите проблеми в уравненията на Максуел за електромагнетизма като въвеждат в тези уравнения плътност на магнитния поток. От друга страна тази хипотеза използва трудовете на Сайбърг и Уитън които откриват, че ключовите сингулярности в квантовата теория биха могли да се елиминират чрез въвеждането на магнитни монополи. Връзката на тази хипотеза с интуицията е точно в тази точка: след като информацията се предава на големи разстояния в познатото ни Д-подпространство, провеждана от електромагнитни вълни (радио, видимата светлина,и т.н.) със скоростта на светлината(скорост=с), в Реципрочното подпространство информацията може да бъде провеждана с много по-висока скорост, до с2 (на квадрат), с носител магнитно-елекрически вълни. Човешкото намерение и емоции, изследвани от Тилър в лабораторни условия, могат да модулират такива магнитни вълни, пътуващи през Р-подпространството, които след това се предполага, че могат да бъдат получени и дешифрирани от друг човек, който разчита правилно какво е точно е изпратило съзнанието на подателя.

Но как точно човешкото намерение, емоции или друга характеристика на съзнанието прескача от нашата материална реалност в трудната за измерване среда, където е възможно да пътуват магнитните потоци. Докато Р-подпространството, подобно на останалия вакуум от който е част, е нормално хаотично (ентропично), неговият хаос/ентропия изглежда че е редуциран (т.е. симетричността му очевидно се увеличава) в реалността на човешките индивиди, когато тези индивиди се придвижат в по- хармонични състояния (напр. медитативни)[18, 19]. Веднъж след като се постигне по-симетрично състояние (отчетено като по-високо от У(1) и се отбележи значително придвижване в поскоа СУ(2) ниво според симетрията на частиците [20, 48]), магнитните вълни могат да бъдат провеждани в Р-подпространството от човешкото съзнание, модулирани (следователно стават носители) от информацията -съдържание излъчена от съзнанието на подателя. Този процес е описан детайлно от прецизната трансформация на Фурие. Доказано е чрез емпирични проучвания, че човешкият мозък използва тази трансформация, за да шифрира видимите, а може би и други опитности [21-23]. По този начин, изображението от съзнанието на изпращащия се кодира в магнитно вълнови формирувания, които се излъчват от подателя с висока скорост.

За да илюстрира забележителната сила, която човешките същества притежават да предават такива електромагнитни (и теоретично и магнитноелектрични) вълни, Тилър цитира лабораторните измервания направени от д-р Елмър Грийн и колегите му от Клиника Менингер (по време на експеримента в Топека, понастоящем в Хюстън, САЩ). Този екип открива, че излъчваните от лечителя електростатични заряди са 103 пъти по-големи от галваничния отговор на кожата на средностатистически човек; 105 пъти по-високи от волтажа на нормална/обикновена електрокардиограма (сърдечна) и 106 пъти по-високи от волтажа на нормална електроенцефалограма (мозъчна).
Към тези твърдения Тилър предоставя емпирични доказателства. Това предполага, че части от човешката анатомия могат да функционират на СУ (2) ниво на кохерентност(съответствие) според симетрията на частиците, нивото което според него дава възможност за генериране на магнитни вълни - носители.

Когато върху съзнанието на втори човек, 'получател', е въздействано с такива програмирани магнитни вълни, в отговор то инстинктивно прилага трансформацията на Фурие, която се използва за много форми на възприемане. По този начин се декодира вълновата форма и оттук се придобива усещане/осъзнаване за изображението пребиваващо в съзнанието на 'подателя'. Така телепатичното предаване е осъществено успешно.

3.2. Втора теоретична компонента: Възприемане за други места [A <- L]

Трансформацията на Фурие e в основата на индустриалната изработка на холограми: триизмерни проекции на двуизмерно съхранявани данни. Д-р Едгар Мичъл от Инсититута по Ноетични Науки, САЩ и д-р Питър Марсър от Британското Компютърно Общество комбинират това ефективно свойство на холограмата за съхраняване на информация и наблюдаваното явление на квантовата нелокалност/неустановеност, за да предложат теория за това как човешки индивид може да усети/долови обекти или места отстоящи на огромни разстояния, дори когато липсва 'изпращащо' човешко съзнание на това място, което да кодира изображение върху предполагаеми магнитни вълни [26, 27].

Марсър изтъква, че всяко вълново поле (без значение дали е звуково, електромагнитно, квантово-механично или друго), което въздейства на физически обект (материален обект), в резултат от това въздействие претърпява промени в някои части на своята амплитуда и фаза. [28] Това се случва не само защото част от вълната се отразява обратно от повърхността на обекта, но също така и защото части от вълната се абсорбират от обекта. На 3-то място, в резултат на това абсорбиране, има вероятност обектът да бъде енергизиран да излъчи обратно насочена вълна, като поне част от нея може да пътува към източника на първата вълна.
Резултатът произтичащ от съвкупността на тези 3 факта е предаване на информация, завръщаща се към източника на първоначалната вълна, която използвайки холограмната спектрална трансформация на Фурие
пренася директно свойствата/качествата на обекта на въздействие, включително форма, цвят, температура, материя и т.н.

Мичъл цитира Уолтър Шемп, който изяснява успешното фокусиране на такава информация от квантово ниво в смислени изображения. За целта използва уреди, които извършват ЯМР (ядрено магнитен резонанс) [29].
Според Мичъл информацията съдържаща се в обратно насочената вълна (по-точно спин-цифрата на частиците и тяхната поляризация) [26: 300] неизбежно разкрива и вътрешните й микроскопични свойства, не само външните, макроскопични характерни черти. Съвместно с Шемп, Марсър разработва модел за това как човешкият неврон може да обработи подобна информация от квантово ниво [30], а също така и как множеството неврони, което наричаме мозък може да преобрази и изведе тази информация в реално усещане. [31]

В своите модели, Марсър и Шемп придават особено значение на факта, че човешката нервна система може да извлича квантово-холографска информация от външен обект единствено защото установява 'фазово свързан адаптивен резонанс' с този обект. [27:158-160]. Под това те имат предвид, че нервната ни система обединява входящата вълна с нейните собствени отражения оптимизирани да реконструират модела на интерференция(смущение), който пъроначално е създал тази информация във вълновото поле, когато си е взаимодействувал с външния обект.
Марсър и Мичъл постулират, че тази резонантна честота генерирана от човек също функционира като изходяща вълна (което субективно се проявява у индивида като 'обръщам внимание на', проявявам грижа за външния обект). Като доказателство за това, че човешкото внимание може да бъде физически значима сила, когато е направлявано отвън, Мичъл цитира лабораторни данни от хиляди опити. Началото им е поставено от Хелмут Шмит в лабораториите на Боинг, следван от д-р Робърт Ян и д-р Бренда Дън от Университета в Принстън, които ги доразвиват. В тези опити фокусираното човешко внимание очевидно променя поведението на случайно подбрани пособия, независимо дали са материални (механични) или електронни. [32, 33]

Събрано заедно, всичко това би могло да обясни виждането на разстояние по следния начин:

   (1) Индивидът успокоява нормалното си мислещо съзнание и насочва умственото си внимание към определено място (невидимо за очите му).
   (2) Това действие позволява на нервната му система да установи фазово свързан адаптивен резонанс с квантово-механичното ниво на обектите, намиращи се на въпросното отдалечено място.
   (3) Докато вибрационният резонанс се поддържа, нервната система на индивида може да долови холографска информация, която е в наличност през квантовото заплитане/струпване.
   (4) Чрез процеса на трансформация на Фурие мозъкът преобразува холографската информация във визуални образи и други усещания.
   (5) Индивидът прави скици и/или обрисува на глас получените образи и усещания, като по този начин дава сведения за пейзажа на далечната местност и на други хора.

За разлика от модела на Тилър и Дибъл описан в Глава3.1. , този модел не призовава магнитни вълни като средство за пренос от източника до съзнанието на получателя. Вместо това се набляга на квантовата нелокалност като основа за осъществяване на връзката на отдалечения наблюдател с далечната местност.
Въпреки това, за да обяснят как мозъкът ни обработва усещанията, получени от разстояние и двата модела с готовност включват трансформациите на Фурие, чието използване е известно.

3.3 Трета теоретична компонента: Долавяне на други времена [At1 <- Xt2]

Вероятно най-трудната работа в изграждането на теорията поне що се отнася до лабораторните данни отчетени в Глава 2 е предизвикателството да се обясни причино-следствената динамика, която би могла да доведе до предчувствие и предизвестеност.
В интерес на истината какво ли би било обяснението за човешко тяло или съзнание, които правилно предвиждат какво точно ще генерира в бъдеще един случаен компютърен процес.

Без да се огъват пред това предизвикателство, д-р Елизабет Роше и физикът Ръсел Тарг от Бреговия Изследователски институт в Калифорния предлагат да се разшири теорията за относителността на Айнщайн - Минковски от 4-измерно пространство - време на 8 измерения, за да могат да се обяснят подобни явления [34]. Тяхното схващане за 4-те допълнителни измерения е, че са двойници на традиционните четири, така че те очертават три допълнителни пространствени измерения и едно допълнително време измерение.

Виж целия пост

A m b e r

Потребител

# 159 16 март 2010, 13:26 ч.

fastuche, Преди и След на схемата не са ли обратно. Имам предвид положителния ход на времето по скалата за време

Виж целия пост

fastuche

Регистриран

# 160 16 март 2010, 13:53 ч.

A m b e r, аха, Wink

добре че забеляза. ooooh!

Виж целия пост

A m b e r

Потребител

# 161 16 март 2010, 13:56 ч.

За момент си представих сцената от любимата си книга Алиса в страната на чудесата, където царицата пищеше преди да са е е убола. Обожавам тази книга.

Виж целия пост

tonimar

# 162 21 март 2010, 16:29 ч.

Ето и последната част от превода:

Математически тези четири нови величини се определят, умножавайки по корен квадратен от -1 (символично представен от коефициента i) първоначалните величини (x, y, z, t).
Това има като последствие, че между всеки две точки в 8-измерния пространство-време универсум (І) има винаги траектория, която има нула единици на резделение (ІІ).

(І) Авторът посочва, че 8 е необходимото минимално число, ако нонлокалността - емпирически доказана от Aspect и Gisin, напомня на Poincare и Лоренцовите неизменяеми.
(ІІ) Използвайки многоизмерния триъгълник на Минковски, хипотенузата винаги свързва двете точки, така че сумата от корен квадратен на страните на апеховия ъгъл, да бъде нула. Това е така, защото едното от разстоянията е винаги отрицателно - докато i, корен квадратен от нейния отрицателен коефициент се повдигне: x2+(iy)2=0

Следователно може да се докаже, че нелокализацията съществува във времето, а не само в пространството. Така всеки две точки във времето могат да станат близки: за момент нещо, което ще се случи в бъдеще, ние може да го осъзнаем сега. Това, което лабораторните експерименти ни показват по отношение на предчувствията.
Осем-измерното време-пространство на Rauscher и Targ не нарушава нито едно от равенствата на Maxwell, Einstein или нa Schrodinger. Всъщност човек може да оцени транзиционалната интерпретация на квантовата механика (35, 36), изискваща един вид внимание за връзката между "Бъдещето" и сегашния момент, който Rauscher и Targ обясниха. И както полския теоритичен физик Bialynicki-Birula настоява:

Основната структура на всички квантови теории навежда на мисълта... че две двойки време-пространство са арена на всички квантови процеси.... Всяка серия от равенства и формули в квантовата теория, от които са определени всички транзиционни амплитуди, могат да бъдат написани в две еквивалентни форми, различаващи се от комплексното обединение. Може да получим едната серия от другата чрез обръщане на знака на предполагаемата единица i. (37)

Така че за личните нужди на физиката и не само, за да адаптираме данните към човешката интуиция, изглежда необходимо да приемем 8-измерния пространствено-временен комплекс за фундаментална теория.

3.4 ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА НА ТЕОРИЯТА: РЕГИСТРИРАНЕ НА УСЕЩАНИЯТА КАТО СЪБУЖДАЩО СЕ СЪЗНАНИЕ (БИОЛОГИЯ НА ИНТУИЦИЯТА)

Някои от теориите, които разглеждахме вече в сектори 3.1-3.3, включват хипотези за това как човешката нервна система може да разкодира и да предостави на съзнателно ниво информация, която е била придобита по време на интуитивни процеси, като телепатия и виждане от разстояние.
Например повече от една теория включва трансформативния процес на Fourier, чрез който човешката нервна система е била емпирично наблюдавана да закодира 3-измерно възприятие в лесно складирани и припомнящи холографски индикатори (21-23).
В добавка към тази точка, напомняме пет физиологични компонента, които бяха идентифицирани като възможни да вземат участие в траектория от интуитивно придобита информация, от границите на получаващото тяло - към осъзнаването на човека.

3.4.1 Точки и канали по меридиана

Позовавайки се на модела на Tiller- Dibble за пътуването на информацията от един ум на друг върху суперсветещи магнетични вълни (3.1), такива вълни могат да бъдат усетени, според тази теория, на порции от получаващото човешко тяло, което може да развие SU (2) ниво на последователна симетрия на Gauge. Tiller идентифицира акупунктурната меридианна система като една такава част (25); и емпиричните изследвания на кожните локализации, установени от традиционалната китайска медицина като акупунктурни точки, наистина развиват електропроводимост от 20 до 40 пъти повече, отколкото всяка друга точка на човешкото тяло (38). Следователно тези локации по логика могат да бъдат там, където електромагнитни вълни могат да влязат по-лесно в човешкото тяло, където да бъдат разкодирани последователно, вероятно от други биологични структури.

3.4.2 ДНК като проводник

Като главни проводители на тези други биологични структури, някои учени предложиха молекулата на ДНК, която се намира в центъра на всяка клетка. Тези автори посочват, че специфичната двойно-хелична структура на ДНК я правят любопитно подходяща за участие в трансфера на информация:

(І) Дължинната конфигурация на молекулата може да позволи функционирането и като антенна нишка в отговор на електрическите вълни
(ІІ) Едновременно с това, кръговата форма на молекулата може да и позволи да функционира като пръстенова антена в отговор на идващите магнитни вълни (тъй като (i) и (ii) са спекулации (39).
(ІІІ) Някои емпирични доказателства показват, че ДНК молекулата може всъщност да "складира" информация, навлязла в нея от електромагнитни вълни, вибрирайки като солитонична вълна, и после може да освободи тази информация, носейки своя собствена генерирана свързана светлина.
(ІV) 90% от ДНК молекулата, която не съдържа гени за протеинов синтез, изявява математическите характеристики на езика (ситаксис, граматика и т.н.). Това подсказва, че информацията може да бъде съхранявана и прехвърляна на това ниво. (41)

3.4.3 Микротубулатни неврони

В замяна, ако интуитивната информация не пристига върху суперсветлинни магнетични вълни, както предполагат Tiller и Dibble, а вместо това е усвоена чрез куантум-холограмна резонантна фаза, както Mitchell, Marcer i Schempp предлагат (раздел 3.2), тогава трандукцията може да се намери, както английския математик-физик Roger Penrose и американския анестезиолог Stuart Hameroff предполагат: нервните клетки съдържат микроскопични структури, наречени микротубулати, които могат значително да отговарят на промените на квантово ниво (42). Всеки неврон изпитва тези промени и след това може да предаде своя отговор чрез 4-нанометовото пространство, което го дели от близките му неврони и следователно увеличавайки първоначалната квантова изява до много невронова синхронизирана емисия и да изпрати всичко това до тези зони на мозъка, които са въвлечени в осъзнаването.

Hameroff и Penrose мислят, че мозъка е твърде "влажен, топъл и шумен", за да позволи коерентно използване на квантовите състояния като информационни носители.

3.4.4 Черепни процеси

Когато веднъж невронните микротубулати, ДНК, или други трансмисивни структури преобърнат магнетичната или квантовата информация, която носят в един конвенционален невро импулс, тези сигнали могат да пътуват до мозъка за проявление. Емпирични измервания, събрани от д-р Rollin McCraty и негови колеги в Института HeartMath в Калифорния, издават, че фронталните мозъчни лобове играят активна роля в това невронно пътешествие на интуитивната информация (43) - както и предходно изследване, водено от учените Norman Don и Charles Warren (44, 45).

Мъжете се различават от жените в това, че включват не само техните предни лобове, но също така и части от очипиталния, темпоралния и по-малко от париеталния лоб в процеса на интуитивно усвоена информация (43:330)

В опита си, хората понякога казват, че интуитивната информация първо се заформя в тяхното съзнание като далечно усещане, след това се фокусира върху някакъв специфичен образ и чак накрая, ако се случи, става достатъчно специфична, за да бъде изразена с думи (46, 47). Това преминаване от усещане или образ, до изразяване с думи, е свързано с мозъчните процеси, които преминават от дясното към лявото полукълбо (следвайки corpus callosum). По особен начин, веднъж, когато информацията достигне до лявото полукълбо, ние много често включваме в действие нашите критични и осъдителни способности (които изглежда са преди всичко регулирани от лявото полукълбо), започвайки да се съмняваме в истинността на тези образи или усещания. Започва един преценителен диалог, в края на който, ние решаваме дали да приемем образа/усещането (да го разкажем на другите, запазвайки собствения си скептицизъм), или да отхвърлим информацията - особено, когато я чувстваме неудобна и когато не съвпада с нашите житейски очаквания или гледна точка.

3.4.5 И сърцето също

Сред невроните на тялото и лобовете на мозъка, голямо място заема неврологичната система на сърцето по време на някои форми от интуитивно-перцептивния процес. Д-р McCraty и колегите му са наблюдавали значителни промени в ритъма на сърцето преди да се промени в челните мозъчни лобове, в хора, които демонстрират получаване на предчувствена интуиция (43). В следствие ЕЕГ показва, че промените в сърдечния ритъм, са били сигнализирани на мозъка, което подсказва, че сърцето може да функционира и като уловител, и като трансмисор на интуитивно усвоена информация на мозъка. Изследванията продължават, за да може да се изясни поначално сложната връзка между сърце, мозък и интуитивен процес.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въпреки че научните изследвания върху интуицията не са все още част от главното течение на академичната психология, десетки години в емпирични наблюдения изглежда са спечелили правото на техните изследователи да заявят, че няколко форми на интуиция са били потвърдени като истински феномен и са много разпространени сред населението. За да се създаде теория, която да обясни откритията, ще са необходими механизми от области почти извън конвенционалните модели на академичната психология, ако целта е да се установи точната връзка между кауза-следствие в събитието на интуитивната перцепция или интуитивната комуникация. Сферата на физиката засега предлага най-богатите изясняващи хипотези, от части - благодарение на нейния опит с феномени в информационния трансфер и време, и също така благодарение на използването на математиката, за да се пресъздадат реалности, в които нашия в голяма степен културно-органичен словесен апарат изостава.

БЛАГОДАРНОСТ

Много съм признателен на д-р Metod Saniga затова, че ме покани да участвам в междудисциплинарния симпозиум, за който написах тази статия.

Виж целия пост

smokeonthewater

# 163 24 март 2010, 22:34 ч.

Нов съм, защото днес разбрах за форума. Не съм го прочел целия, но веднага ви давам прост пример - голяма част от вас са ходили на концерти и футболни мачове и могат да си спомнят каква е била "атмосферата", в началото на събитието и в края, как самото настроение се усеща и как изпълнителите (за концертите става въпрос) притежават някаква сила която ни кара да изпаднем в определено настроение. В момента чета една книга на авторка с името Лин Мактагарт (за намерението) и имам чувството, че доста неща са ми известни и съм ги забелязвал през живота си но не съм им обръщал голямо внимание. Силно впечатление ми прави писаното за мозъчните вълни и как всеки е приемател и изпращач на такива, до сега когато съм ходил в най-пиянските барове веднъж не се е намерил някой да се заяде с мене когато съм супер агресивно настроен и само чакам да ми каже "ей" сякаш ме усещат - с такова впечатление съм оставал, а имам случаи, които потвърждават обратното. А чували ли сте фразата "внимавай какво ще си помислиш, че някой може да ти 'помирише' мислите" , а внимавай какво си пожелаваш

Виж целия пост