Подсъзнанието може всичко 22 /Линкове за всички техники има на първа стр./

new-new, твоят въпрос с "невръзването" ме върна години назад към един мой разговор с баща ми, който, за съжаление, вече не е между нас на земята...

Непрекъснато се карахме с него, той много обичаше да ме критикува и да ми дава акъл - както си мислех тогава. По едно време бях предприела такава тактика - като вляза вкъщи и той почне пак да ме заяжда за нещо, го изслушвах и му казвах с усмивка: "Така, сега да почнем отначало - ако се опиташ, дали ще можеш да ми кажеш нещо приятно?" Това обикновено го сащисваше и той наистина се опитваше, в доста случаи. Но и аз не успявах да реагирам така спокойно винаги.

Един ден, в изблик на откровеност, го попитах много емоционално - Ти така ли наистина си представяш ролята на бащата? Вечно да ме критикуваш, никога да не ми казваш добра дума? (тогава все още смятах него за виновен, че имах ниско самочувствие, бях неуверена и вътрешния ми "критикар" беше много гръмогласен и си мислех, че с този въпрос съм го сразила). Той се сепна, замисли се и после много искрено и сериозно каза - "Ами да... Ако аз не ти кажа кривиците, къде грешиш и трябва да се поправиш, кой ще го направи?"

Останах поразена, изведнъж си дадох сметка, че всичките тези неприятни забележки, които често прерастваха в кавга и скандал, с разменени неприятни слова, които ме пареха и от които много се обиждах, са били неговия начин да се грижи за мен, да ми помага да вървя по правия път...

Сега, след като си отиде, се чувствам длъжница... Не успях, докато беше жив, да му се отблагодаря достатъчно за това, което е направил за мен... Всъщност, и на него дължа това, което съм сега... Опитвам се да връщам този дълг към други хора... Знам, че там, където е сега, знае, че съм разбрала всичките му уроци...

Дано съм ти помогнала да намериш друга гледна точка към родителите си... Не забравяй, че ние си избираме родителите... Спомни си тази притча.

Вела, много ми харесаха цитатите ти. Благодаря и за клипчето - свалям го в момента.

Millla, като прочетох, все едно си описала моя баща 
..като се замисля, хич не мога да общувам с него 
за ниското самочувствие, мисля, че родителите са виновни на 50% - хем и те с ниско самочувствие, а децата гледат от тях, разбира се, хем критикуват много, с идеята, че критикувайки, децата ще се превърнат в по-добрата си версия..
..не знам,  ..лично мнение, а и изпитано на собствен гръб..

Вчера попаднах на една мъдрост на Кастанеда

Нещата не се променят. Просто човек променя начина, по който ги вижда.


Понякога забрявям за това "правило"   

  дам нещата са такива каквито трябва да са .....

целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде 


Това го е споделил и Д.Чопра в закона за най-малкото усилие т.е. приемането 


1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борей ки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъ дат.

2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще пое ма отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възмож ност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го прео бразя в нещо по-полезно.

3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпит вам потребност да убеждавам другите, че тряб ва да приемат моето гледище. Ще остана открит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.


Клипчето което Вела е пуснала също ни "казва" за закона за най-малкото усилие 


Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.


Принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.




 

Нещата не се променят. Просто човек променя начина, по който ги вижда

Да, това е многократно доказано в практиката. Много пъти, особенно в личните контакти си казваме наум- 'той се е променил' или ' нещата са различни'- а , те са си едни и същи, човекът е такъв, какъвто е, просто ние сме се променили или сме изместили фокуса си към конкретният човек или ситуация.  Винаги можем да променим единствено и само себе си., а останалите имат правото да бъдат такива, каквито са. 

Мила, наистина това, което си написала за баща си все едно за моите родители е писано - ама само критики и мрънкане, никога една добра дума. Оттам и ниско самочувствие и ..... куп проблеми. Израстнах с куп комплекси, с които сега се боря и благодарение на книгите на Луиз Хей и др. и на методите от първата страница избивам постепенно. И уж вече съм зряла жена, а те ме третират като осмокласничка 

Притчата за душите много ми хареса и ме зареди 

Червено винце, това за недоволството и следващите го неприятности - в последните дни го изпитах лично. Като се успокоих и погледнах от друг ъгъл на нещата, разбрах поуката и нещата започнаха да се оправят полека.
Много си права   

Според мен няма вина, ние нямаме право да ги съдим. Помисли само че по същия начин и ти ще бъдеш осъждана от твоите деца и ще ти се хвърля вина за това или онова след години. И ще те обвиняват.

Родителите ни са такива каквито са и са направили за нас толкова колкото са могли. А това колко са могли е зависело от много неща - мироглед и разбирания, физическо състояние, материална осигуреност, социалната среда и т.н.

Минаха години преди да го осъзная и да успея да простя на своите родители за това което са направили от мен. И аз вечно ги критикувах, майка ми за едно, баща ми за друго. И вечно бунтарствах и недоволствах. И в един момент ми просветна, че отстрани сигурно изглеждам като  буреносен облак, виждащ само лошите неща в живота, вечно очакваща някакви неприятности и болести да ми се стоварят на главата. Осъзнах, че от цялото това недоволство и хвърляне на вина навреждах най-много на себе си. А и въпреки критиките ми - родителите ми не се промениха ни най-малко. Само аз ставах все по-навъсена и затъвах в блатото на самосъжалението и черногледството.

Милла, защо се чувстваш длъжна? Дългът не е ли товар, непосилен понякога..
Какво ти пречи да поговориш с татко си? Да му кажеш какво си осъзнала, колко го обичаш и си му благодарна и всичко онова, което сега ти тежи. Висшият му Аз винаги е на разположение, нищо че физически вече го няма.

fastuche, о сигурно и моите деца някой ден ще ме критикуват, предполагам..
е, опитвам се да го преодолея това с критикуването..

искам да ви питам за мнение по един казус:
един приятел (не се съмнявам по никой начин в него, убедена съм, че ми желае само доброто) ми уреди да поема проект, но от фирмата изискват по-дебело CV, отколкото е мойто; дружката ме навива да си доизмисля разни неща, за да се запълнят дупките 
(иначе, съм способна да се справя), но това изискване ме спъва;
абсолютно убедена съм, че не бива да правя такива неща като измислици в сивито, та чак ми идва да се откажа от работата, само и само да не стигам до лъжа
колкото и да го мисля, или да ме приемат такава каквато съм или хич да не ме приемат.
освен всичко друго и заплащането е мизерно, но дружката ме убеждава, че е престижно и щяло да стои добре после в сивито.

Драги приятели на радио Феникс,

Очаквайте в програмата ни от 01.03.2010 (тове се пада Понеделник, началото на месец Март, тази година ) всеки ден от 11:00 часа визуализация за прошката. Нека простим, прошката носи свобода...
Екипа на радио Феникс Ви пожелава приятно слушане!

Обвинения към семейството
Да обвиним някого е един от най-сигурните начини да си останем с проблема. Когато стоварваме вината върху друг човек, ние се лишаваме от собствената си сила. Разбирането ни помага да се издигнем над въпроса и да поемем контрола над бъдещето си.
Миналото не може да се промени. Бъдещето се оформя от мислите ни в момента. За да бъдем свободни, наложително е да разберем, че родителите ни са правили най-доброто, на което са били способни, но с разбиранията, със съзнанието и знанията, които са притежавали. Когато обвиняваме някой друг, ние не поемаме отговорността за себе си.
Хората, които са направили с нас всички онези ужасни неща, са били точно толкова наплашени и стреснати, колкото и самите ние. И те са се чувствали така безпомощни, както и вие. Единствените неща, на които са могли да ви научат, са онези, на които те самите са били научени.
Знаете ли нещо за детството на вашите родители, особено преди да станат десетгодишни? Ако имате тази възможност, попитайте ги. Ако успеете да научите повече за детството на родителите си, по-лесно ще разберете защо са ви сторили това или онова. Разбирането ще ви донесе и състрадание.
А ако не знаете и не можете да го откриете, тогава се опитайте да си представите какво е било положението им. Какво детство ви могло да създаде хора като тях?
Това знание ви е необходимо за собствената ви свобода. Не можете да освободите себе си, докато не освободите тях. Не може да простите на себе си, докато не простите на тях. Ако изисквате съвършенство от тях, ще изисквате същото и от себе си и ще се чувствате отвратително през целия си живот.

Ние избираме родителите си
Споделям теорията, че ние избираме родителите си. Уроците, които научаваме, изглежда напълно съответстват на техните „слабости".
Вярвам, че всички ние сме на едно безкрайно пътешествие през вечността. Идваме на тази планета, за да научим определени уроци, необходими за духовната ни еволюция. Сами избираме своя пол, цвета на кожата си, страната, в която живеем, а след това се оглеждаме, за да намерим най-подходящата двойка родители, които ще „отразяват" нашите умствени схеми и модели.
Посещенията ни на тази планета са като отиване на училище. Ако искате да се занимавате с разкрасяване, ще отидете на училище по козметика. Ако желаете да станете механици, ще посещавате училище за механици. А ако възнамерявате да станете адвокат, ще се запишете в училище по право. Родителите, които сте си избрали при това си посещение, са идеалната двойка и са „специалисти" в онова, което искате да научите.
Когато израстваме, склонни сме да сочим с пръст родителите си и да ги обвиняваме: „Ти си виновен за това!" но аз вярвам, че ние си ги избираме.

Луиз Хей

esme_bolger благодаря    точ в точ съвпада с моето виждане

Момичета, тук да няма някакви клики, лагери, формални и/или неформални деления, предполагащи присъствие или отсъствие в дадена тема?
Виждам теми с много близка тематика, в които има лица, които тук липсват. А "местните" тоже не припарват в другите.

Все едно, шегувам се

Исках да споделя, че според мен е време хора с толкова познания, които имат общ или по-задълбочен поглед върху тематиката, да се ориентират към създаването на собствен сайт. Казвам го открито, защото изобщо няма нищо общо с този сайт тук.
Идеята ми хрумна преди време, когато четох "Експериментът с намерението" и после гледах сайта.
Та, едно място, на което може да се сподели "собствен работещ" метод. Да може да се подложи на експеримент. И да се иска и получава подкрепа.
Хубаво е, че хората работят по определени методи, които са изучили от даден източник, но дълбоко в себе си вярвам в способността на всеки човек да бъде най-добрият учител сам за себе си, затова и мисля, че всеки може да "патентова" своя начин. И да го подложи на експеримент с другите.

Споделям, че напоследък сънувам странни сънища...
Всъщност, дори не са странни...просто много сънувам, цели филми, после не мога да извлека символите и сентенциите.

Искам да получа отговор на въпрос, преди да заспя, обаче явно заспивам, а на сутринта се оказва, че цял филм ми е изтекъл, та няма шанс за отговор, явно

Това със сънищата и мен ме е нападнало от известно време...
Много сънища,много нещо
Събуждам се пребита.
Има няколко детайла обаче които се повтарят всяка нощ.
При мен този феномен се повтаря от години,едно и също нещо да сънувам с години...
После нещо се случва и темата се сменя...и пак се започва ,само че с друг сън,с други детайли.

Идеята на КЛОНКА много ми допада

и на мен също

КЛОНКА, не знаех за другите подобни теми, чак като каза, че има и други, се разтърсих и видях  - аз тия двете си знам и в тях пиша и чета
esme_bolger, и аз благодаря, хем го знам от много отдавна, хем току го забравям и си мисля по старому

Аз имам следния проблем.
Понеже общувам с другите много свободно, все едно всички са яли и пили с мен и ме познават от поне 100 години  

Обичам да карам хората около мен да се чувстват добре, държа се толкова открито, естестено и усмихнато, не искам никой да се притеснява.
Смея се, шегувам се дори и с непознат човек,който виждам за пръв път...
Приятелски разбира се...

Прави ми впечатление обаче ,че получавам насреща си едно отношение,което определено започна да ме дразни.
Всичките тези хора, с които аз се държа добре и ги предразполагам максимално да се чувстват и те така когато общуват с мен,започват да се държат с мен все едно всичко им е позволено...
Как да го обясня по ясно  
Ами...все едно сме си бъркали (с извинение) ...заедно и всичко им е позволено...
Да,знам че аз съм виновна,но защо всички обичат да се качват на главите на другите,а не оценяват жестовете и просто да се съобразяват.
Дали ме разбрахте