Надявам се че нямате нищо против ,за това че аз пускам темата.Надеждата ми е да се напълни много скоро с положителни тестчета!
Намерих информация за инсеминацията,която ще бъде много полезна на започващите тази процедура момичета.
Инсеминация
Вътрематочната инсеминация е процедура, при която спермата се промива, концентрира и инжектира директно в матката на жената. При обикновен сексуален контакт, само част от сперматозоидите успяват да достигнат до женския генитален тракт. Чрез вътрематочната инсеминация се увеличава броя на сперматозоидите, достигнали фалопиевите тръби, където се осъществява оплождането. Вътрематочната инсеминация се препоръчва при двойки с неизяснен инфертилитет, които са правили неуспешни опити за забременяване поне една година. Такова лечение е оправдано да се приложи в продължение на максимум 3-6 месеца при жени със спонтанна овулация.
Вътрематочната инсеминация не бива да се прилага при жени със запушени фалопиеви тръби. Поради това проходимостта на тръбите трябва да се проучи чрез рентгеново изследване, наречено хистеросалпингография (ХСГ). Вътрематочната инсеминация има много ниска успеваемост при жени над 40 годишна възраст, както и при по-млади жени с високо ниво на ФСХ на третия ден от цикъла или други индикации за намаляващ яйчников резерв.
В много случаи, при вътрематочната инсеминация се използва сперма от партньора. В други случаи, обаче, се прилага донорска инсеминация, при която се използва проверена сперма от анонимен донор. В нашата страна се прилагат специални разпоредби, които регламентират използването на донорска сперма.
Как се осъществява инсеминацията?
Най-често жената се стимулира с медикаменти, за да произведе повече яйцеклетки, т.е. целта е две или три яйцеклетки да достигнат до зрялост. Обикновено се използват хапчета Кломифен цитрат (Кломид, Клостилбегит, Сефорен, Серпафар) или инжекции с гонадотропини, за да се стимулират яйчниците да произведат фоликули и да настъпи овулация. В случаите, когато няма нито мъжки, нито женски фактор за инфертилитет, вътрематочната инсеминация може да се осъществи на естествен цикъл. Това означава само да се следят нивата на лутеинизиращия хормон (ЛХ) и да се правят ултразвукови прегледи при жената, за да се определи кога да се направи инсеминацията, без да се приемат медикаменти.
Когато пациентката използва медикамент за стимулация, е важно тя да бъде проследявана на ултразвук, за да може лекарят да измерва нарастването на фоликулите. Лекарствата за стимулация предизвикват нарастването на много яйцеклетки и вашият лекар трябва да ви наблюдава по време на цикъла за изясняване на всички възможни странични ефекти, както и за да намали риска от многоплодна бременност.
Понякога се изследва нивото на хормона естрадиол в кръвта заедно с ултразвуковото изследване, за да се следи развитието на яйцеклетката.
Обикновено целта на вътрематочната инсеминация е да се произведат три до пет назряващи фоликула. Когато два или три фоликула достигнат до оптималния си размер, може да се приложи инжекция с ЧХГ, за да се индуцира овулацията.
Около времето на очакваната овулация, порция прясно отделена сперма се обработва чрез “измиване” в лабораторията. Този процес отделя сперматозоидите от другите компоненти на семенната течност. Процедурата по промиване на спермата отнема 60-120 минути, в зависимост от използваните техники. Отделената и промита сперма, съставена предимно от бързоподвижни сперматозоиди, се инжектира в цервикалния канал или високо в кухината на матката посредством много тънък и мек пластмасов катетър. Процедурата е безболезнена и е сравнима като с усещането при вземането на цитонамазка за Пап-тест.
Жената остава на гинекологичния стол през следващите 15 минути след процедурата. Спермата не изтича, когато жената се изправи, тъй като е била депозирана високо в маточната кухина.
Успеваемост
Важно е да се отбележи, че инсеминацията е с ниска успеваемост, когато:
* Жената е над 40 години
* Яйцеклетките са малко на брой или с лошо качество
* Спермата е с лоши показатели
* При жени с умерена до тежка ендометриоза
* При жени с някаква степен на тубарни увреждания или сраствания в таза
Успеваемостта е малко по-висока при жени, които нямат спонтанна овулация (ановулация) и са стимулирани с медикаменти преди инсеминацията, тъй като техният инфертилитет е причинен именно от липсата на спонтанна овулация.
Забременяванията са по-чести, когато преди инсеминация стимулацията е с инжекции с гонадотропини (по-висок е и риска от многоплодна бременност), в сравнение с инсеминация, при която стимулацията е с Кломифен. Това е така, защото инжекциите стимулират узряването на повече яйцеклетки, отколкото Кломифена и повечето зрели фоликули и съответно яйцеклетки увеличават шанса за забременяване.
Потенциалното неудобство е, че инжекциите с гонадотропини увеличават и риска от многоплодна бременност. Кломифенът все пак е средство, което широко се използва по целия свят, първо по финансови причини, второ - защото е помогнал на милиони жени и трето - има случаи, в които той е единственото средство, способно да предизвика овулация.
Вътрематочната инсеминация не се препоръчва за повече от 4-6 цикъла. Ин витро оплождането е следващата стъпка в лечението и има много по-висока успеваемост. IVF, обаче, е по-инвазивно, много по-скъпо от вътрематочната инсеминация и по-натоварващо емоционално. Поради това, освен в случаите на тубарен стерилитет, се предприемат 2-4 цикъла с инсеминации преди двойката да бъде насочена към IVF.
Предимства на вътрематочната инсеминация
Вътрематочната инсеминация не изисква пункция на фоликули за добиване на яйцеклетки (както при IVF) и обща упойка. Успеваемостта й варира и зависи от множество фактори: от възрастта на жената, проходимостта на тръбите и спермограмата на партньора.
Рискове при вътрематочна инсеминация
Усложненията, възникващи след вътрематочна инсеминация, са индивидуални, Изключително рядко се наблюдават инфекция или спазми на матката, ако не са спазени изискванията и критериите за провеждане на манипулацията.
Внимание!
Не се подавайте на измами – спермата, по изискванията на медицината и спазването на стриктен контрол, може да се обработи само в лаборатории с необходимата апаратура.
”Обикновената” инсеминация е само впръскване на сперма във влагалището – имитация на полов акт, но го заплащате неизвестно защо.
Впръскването на необработен материал в матката крие рискове от инфекция, алергичен шок и е сигурен начин да развиете имунологична несъвместимост със съпруга.
Нашият съвет е когато ви предлагат да направите инсеминации – питайте как, къде, от кого и в какви условия се обработва спермата.
информацията е взета от mamita-bg.com
линкове към старите теми:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=428545.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=451095.0
Виж целия пост
Намерих информация за инсеминацията,която ще бъде много полезна на започващите тази процедура момичета.
Инсеминация
Вътрематочната инсеминация е процедура, при която спермата се промива, концентрира и инжектира директно в матката на жената. При обикновен сексуален контакт, само част от сперматозоидите успяват да достигнат до женския генитален тракт. Чрез вътрематочната инсеминация се увеличава броя на сперматозоидите, достигнали фалопиевите тръби, където се осъществява оплождането. Вътрематочната инсеминация се препоръчва при двойки с неизяснен инфертилитет, които са правили неуспешни опити за забременяване поне една година. Такова лечение е оправдано да се приложи в продължение на максимум 3-6 месеца при жени със спонтанна овулация.
Вътрематочната инсеминация не бива да се прилага при жени със запушени фалопиеви тръби. Поради това проходимостта на тръбите трябва да се проучи чрез рентгеново изследване, наречено хистеросалпингография (ХСГ). Вътрематочната инсеминация има много ниска успеваемост при жени над 40 годишна възраст, както и при по-млади жени с високо ниво на ФСХ на третия ден от цикъла или други индикации за намаляващ яйчников резерв.
В много случаи, при вътрематочната инсеминация се използва сперма от партньора. В други случаи, обаче, се прилага донорска инсеминация, при която се използва проверена сперма от анонимен донор. В нашата страна се прилагат специални разпоредби, които регламентират използването на донорска сперма.
Как се осъществява инсеминацията?
Най-често жената се стимулира с медикаменти, за да произведе повече яйцеклетки, т.е. целта е две или три яйцеклетки да достигнат до зрялост. Обикновено се използват хапчета Кломифен цитрат (Кломид, Клостилбегит, Сефорен, Серпафар) или инжекции с гонадотропини, за да се стимулират яйчниците да произведат фоликули и да настъпи овулация. В случаите, когато няма нито мъжки, нито женски фактор за инфертилитет, вътрематочната инсеминация може да се осъществи на естествен цикъл. Това означава само да се следят нивата на лутеинизиращия хормон (ЛХ) и да се правят ултразвукови прегледи при жената, за да се определи кога да се направи инсеминацията, без да се приемат медикаменти.
Когато пациентката използва медикамент за стимулация, е важно тя да бъде проследявана на ултразвук, за да може лекарят да измерва нарастването на фоликулите. Лекарствата за стимулация предизвикват нарастването на много яйцеклетки и вашият лекар трябва да ви наблюдава по време на цикъла за изясняване на всички възможни странични ефекти, както и за да намали риска от многоплодна бременност.
Понякога се изследва нивото на хормона естрадиол в кръвта заедно с ултразвуковото изследване, за да се следи развитието на яйцеклетката.
Обикновено целта на вътрематочната инсеминация е да се произведат три до пет назряващи фоликула. Когато два или три фоликула достигнат до оптималния си размер, може да се приложи инжекция с ЧХГ, за да се индуцира овулацията.
Около времето на очакваната овулация, порция прясно отделена сперма се обработва чрез “измиване” в лабораторията. Този процес отделя сперматозоидите от другите компоненти на семенната течност. Процедурата по промиване на спермата отнема 60-120 минути, в зависимост от използваните техники. Отделената и промита сперма, съставена предимно от бързоподвижни сперматозоиди, се инжектира в цервикалния канал или високо в кухината на матката посредством много тънък и мек пластмасов катетър. Процедурата е безболезнена и е сравнима като с усещането при вземането на цитонамазка за Пап-тест.
Жената остава на гинекологичния стол през следващите 15 минути след процедурата. Спермата не изтича, когато жената се изправи, тъй като е била депозирана високо в маточната кухина.
Успеваемост
Важно е да се отбележи, че инсеминацията е с ниска успеваемост, когато:
* Жената е над 40 години
* Яйцеклетките са малко на брой или с лошо качество
* Спермата е с лоши показатели
* При жени с умерена до тежка ендометриоза
* При жени с някаква степен на тубарни увреждания или сраствания в таза
Успеваемостта е малко по-висока при жени, които нямат спонтанна овулация (ановулация) и са стимулирани с медикаменти преди инсеминацията, тъй като техният инфертилитет е причинен именно от липсата на спонтанна овулация.
Забременяванията са по-чести, когато преди инсеминация стимулацията е с инжекции с гонадотропини (по-висок е и риска от многоплодна бременност), в сравнение с инсеминация, при която стимулацията е с Кломифен. Това е така, защото инжекциите стимулират узряването на повече яйцеклетки, отколкото Кломифена и повечето зрели фоликули и съответно яйцеклетки увеличават шанса за забременяване.
Потенциалното неудобство е, че инжекциите с гонадотропини увеличават и риска от многоплодна бременност. Кломифенът все пак е средство, което широко се използва по целия свят, първо по финансови причини, второ - защото е помогнал на милиони жени и трето - има случаи, в които той е единственото средство, способно да предизвика овулация.
Вътрематочната инсеминация не се препоръчва за повече от 4-6 цикъла. Ин витро оплождането е следващата стъпка в лечението и има много по-висока успеваемост. IVF, обаче, е по-инвазивно, много по-скъпо от вътрематочната инсеминация и по-натоварващо емоционално. Поради това, освен в случаите на тубарен стерилитет, се предприемат 2-4 цикъла с инсеминации преди двойката да бъде насочена към IVF.
Предимства на вътрематочната инсеминация
Вътрематочната инсеминация не изисква пункция на фоликули за добиване на яйцеклетки (както при IVF) и обща упойка. Успеваемостта й варира и зависи от множество фактори: от възрастта на жената, проходимостта на тръбите и спермограмата на партньора.
Рискове при вътрематочна инсеминация
Усложненията, възникващи след вътрематочна инсеминация, са индивидуални, Изключително рядко се наблюдават инфекция или спазми на матката, ако не са спазени изискванията и критериите за провеждане на манипулацията.
Внимание!
Не се подавайте на измами – спермата, по изискванията на медицината и спазването на стриктен контрол, може да се обработи само в лаборатории с необходимата апаратура.
”Обикновената” инсеминация е само впръскване на сперма във влагалището – имитация на полов акт, но го заплащате неизвестно защо.
Впръскването на необработен материал в матката крие рискове от инфекция, алергичен шок и е сигурен начин да развиете имунологична несъвместимост със съпруга.
Нашият съвет е когато ви предлагат да направите инсеминации – питайте как, къде, от кого и в какви условия се обработва спермата.
информацията е взета от mamita-bg.com
линкове към старите теми:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=428545.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=451095.0
Силно стискам палци това да е късметлийската тема и да завалят големите кореми 
, дано да донесе много късмет и положителни резултати на всички.
Дано стане факт 
