КАК ДА НАУЧА ДЕТЕТО ДА ЗАСПИВА САМО?

Публикувана: 22 фев. 2010, 21:05 ч.
Последно мнение: 15 септ. 2025, 22:58 ч.

37 760
75

sunko

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча 18-месечната си дъщеря да заспива сама?
Какви са най-добрите начини да научите дете да заспива само?
Как мога да помогна на детето си да спре да иска да заспива само с мен и по определен начин?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча 18-месечната си дъщеря да заспива сама?
  
  Отучването на дете на тази възраст да заспива самостоятелно може да бъде предизвикателство, но е възможно. Можете постепенно да промените рутината преди лягане, като например оставите я да се успокои сама в кошарата, говорете с нея или й четете приказки. Важно е да бъдете търпеливи и последователни в новия подход.
- Какви са най-добрите начини да научите дете да заспива само?
  
  Най-добрите начини за научаване на дете да заспива само включват постепенно промяна на рутината преди лягане, като например поставяне на детето в леглото и тихо говорене или четене на книга. Важно е да бъдете последователни и търпеливи с новия подход, като се вземат предвид индивидуалните нужди на детето.
- Как мога да помогна на детето си да спре да иска да заспива само с мен и по определен начин?
  
  Решаването на този проблем може да отнеме време и последователност. Можете да опитате постепенно да преместите люлката по-близо до леглото, да говорите с детето или дори просто тихото му четене на приказки, докато то се научи да заспива без специфичния начин. Важно е да запомните индивидуалните нужди на детето и да подходите към ситуацията с разбиране и търпение.
- Какви са най-добрите методи за приспиване на деца?
- Какви са някои от методите за приспиване на деца, споделени във форума?

Isa

# 15 23 фев. 2010, 12:41 ч.

Цитат на: Judy в вт, 23 фев 2010, 12:32

.... Ако няма проблем- няма нужда от тема....

...и форумът ще остане без теми. Mr. Green

Извинявам се на авторката - моля да не го приема като заяждане отправено към нея. bouquet

Виж целия пост

ЧеКа

Потребител

# 16 23 фев. 2010, 12:56 ч.

Преди да търси решение, понякога човек първо има нужда да разбере какъв точно му е проблемът. Дали е реален или подвластен само на неосмислени фрази като "вреден навик", примерно. И чак след това решава какво да прави - дали да отучва от приспиване, или да го направи приятно и за двете страни, или да включи таткото, или да изчака и т.н. и т.н

Виж целия пост

Judy

# 17 23 фев. 2010, 13:43 ч.

Не подценявам интелигентността на автора и въобще- на повечето възрастни и намирам, че когато хората смятат, че една ситуация не им допада, то те имат право да търсят решение за излизане от нея, а не замазват проблема. Лично на мен ми допадна реалната преценка на авторката за собствената й ситуация "...може би защото така ми беше по-лесно- заспиваше за около 3-5минути.но сега...". Не срещам често трезва преценка на хората за собствената им грешка.
Останах с впечатление, че на майката й тежи именно люшкането- това си е определено тежест, ако трае с години. Вероятно за нея не би било проблем да намери просто друг вариант от предложените и тук за приспиване, друг ритуал, въобще друг начин- приказка, песничка и т.н., който да не включва задължително ангажиране присъствието на родителя до момента на самото заспиване.
В случая въпросът е "как да науча детето да заспива само?"- а заспиването и сънят са естествени състояния, също като храненето и е нужно съвсем малко- просто да не им се пречи да идват сами, още от раждането. Ако въпросът е "дали", щях да наблегна на други неща, но не ме питат това.
Човек рядко страда от "фрази", особено пък ако не ги приема, което не е и длъжен да прави. По- чести са проблемите от по- реално естество. Когато не намирам дадена концепция за правилна няма да пострадам от това, че други я отстояват ни грам. Но ако намирам, че конкретна ситуация определено ми създава проблем, ще пробвам да реша именно проблема.
И при нас е имало периоди, в които, като оставиш децата в стаята им след няколко минути пристигат ухилени при нас с босите крака, но сме бивали твърди- обясняваме и неизменно връщаме в леглото. С № 1 бе достатъчна седмица, с № 2- няколко месеца, но и при двете бяхме непреклонни. На близо две години не е вече бебе и разбира.

Виж целия пост

vesi2100

# 18 23 фев. 2010, 13:45 ч.

Цитат на: ston в вт, 23 фев 2010, 12:26

Аз пък не виждам чак такъв проблем. И не е точно до научаване и свикване. Справка - големият ми син. От раждането си до около 2 г. и 7-8 м. е заспивал абсолютно сам в стаята. Дори като по-малък не можеше да заспи, ако има някой в стаята. След това се изтарикати - иска приказки, иска да си говорим. Просто не му се спи на човека и му е скучно. Абсолютно нормално и на мен като не ми се спи няма да ми е проятно да си стоя на тъмно сама в стаята и да броя овце. Ще стана и ще си потърся компания. Същото прави и той и въпреки, че се нервирам понякога, няма как да му се сърдя. Знам, че ще дойде ден, когато няма и да му хрумне да ме вика да го погушкам в леглото. Laughing

И аз се хвалех, че синът си заспива без проблеми самичък, ама ей на, сега по никакъв начин не мога да го накарам да заспи преди 11 ч магарето му с магаре. ooooh!

не само твоето дете седи до 11 будно.моята бебка също така се научи че вечер преди 10 и половина-11 не заспива,въпреки че е на 5 месеца.от една страна се радвам че свикна така защото пък сутрин се наспиваме до 8-9 Simple Smile

относно темата аз отначало я приспивах на ръце.мислех си че ще има дълго на ръе да я приспивам но сега свикна във количката или вечер в кревадчето.това че неска сома да заспива е нормално спордмен а със кого да заспива това вече си е до навик.вкъщи приспиваме бебка както аз,баща й така и баба й Simple Smile

Виж целия пост

Лурдес

# 19 23 фев. 2010, 13:49 ч.

Моето дете от 4-5 месечно (до този момент заспиваше сама дори без биба Whistling

) до година и 4-5 месеца заспиваше на ръце, люшкане, носене на ръце из стаята, не даваше да седнеш дори на леглото. ooooh!

Просто като наближи годинка и половина видях, че доста неща почва да разбира. Започнах да й говоря като на голям човек, обяснявам й какво се случва като я оставя да спинка, как ние с тати сме в другата стая, съвсем наблизо, как ако има нещо, ще я чуя и веднага ще дойда, как утре ще си играем много с играчките, на за целта трябва да поспи, ей такива неща, просто около 2-3 минутки обяснение с бавен, спокоен тон, никакви нерви. Имаме си риутал - пие последователно мляко и вода.
Първоначалното научаване включи реване около седмица. Няколко вечери подред приспиването беше ад, по 2 часа, от 20.00 и отивах да вечерям към 22.00, просто честно се побърках. Обясних й, че отивам в другата стая и почна да реве. Рева 15 минути, едвам се удържах да отида при нея, но някак плача си беше чисто надуване, ако ревеше неистово нямаше да си позволя. Аз и други път бях пробвала, но си личеше че плаче наистина много, а този път рева,рева и заспа. Следващата вечер последва същото - много по-малко рев, после пак и вече така заспива с редки изключения. Понякога иска да я държа просто на ръце (седнала Crazy

), и да я милвам, да й говоря 10-15 минутки най-много и я поставям да заспи в креватчето. Друг път заспива веднага щом изгася лапмата. Все още се случва да си пореве някой път, ама то едно реване, хич не му се връзвам.
Според мен е време да опиташ нещо такова, говорене, милване, и някакво реване в рамките на нормалното, то майката си усеща. никога не бих я оставила да се дере, просто има рев и рев.
УСпех! bouquet

Виж целия пост

ЧеКа

Потребител

# 20 23 фев. 2010, 14:09 ч.

Джуди, щом смяташ, че ти е ясно какъв е проблемът на авторката - хубаво. За мен обаче фразата "вреден навик" не е съдържателна. Факт е, че човек понякога е подвластен единствено на това какво "другите казват" без да осмисля положението изцяло.

Няма повече да спамя. Тези офтопици са абсолютно безсмислени.

Виж целия пост

Judy

# 21 23 фев. 2010, 14:11 ч.

Грешка, смятам че тя самата го знае, а някои се опитват да я убедят в обратното. Осланям се на това си виждане. Laughing

Виж целия пост

ЧеКа

Потребител

# 22 23 фев. 2010, 14:29 ч.

А други се опитват да я убедят, колко погрешно е да не предприеме мерки след като тя спомена, че ще изчака... Очевидно се доверяват на преценките й избирателно. Grinning

Виж целия пост

Judy

# 23 23 фев. 2010, 14:36 ч.

Някой тук се опитва да убеди, че трябва нещо да се предприеме тутакси и от раз ли? Не мисля. Напротив- виждам други неща. Вярно, че е избирателно четенето, тук се съгласявам веднага.

Виж целия пост

ЧеКа

Потребител

# 24 23 фев. 2010, 14:42 ч.

Съгласна съм единствено с това, че диалогът между нас беше абсолютно безсмислен. Grinning

И се извинявам на авторката на темата за спама. bouquet

Виж целия пост

Judy

# 25 23 фев. 2010, 15:00 ч.

Съгласна си с нещо, което не съм писала? Интересно. Вероятно не за съгласие, а за еднолично мнение става тука въпрос.
Мисля, че по темата се бъркат две неща- има ли проблем в описаната ситуация и как следва да се реши, ако има. Ако се счита, че проблем не е налице /поради ситуацията става въпрос, не поради разни формулировки/, то темата е напълно излишна и няма смисъл от дискусии.
Ако, обаче, се отчита наличност на проблем, то тогава може да има и ползотворна такава за решаването му, но тя логически няма как да се базира на мотивацията, че това не е проблем и че игнорирането му като такъв е разковничето за неговото разрешаване.
Аз приех, че има такъв, защото темата бе така поставена. Не споря с никой, който предлага различни способи- по- плавни или по- резки промени, от един или друг вид, по едно или друго време. Няма начин да се "уцели" правилният за конкретния случай. Един притеснен родител може само да опита, като започне от този, който за него е най- приемлив и да го смени, ако няма резултати със следващ. Не съм съгласна само с онези, които считат, че няма нищо тревожно при положение, че има тема, посветена на проблем.

Виж целия пост

Карина

# 26 23 фев. 2010, 15:19 ч.

Аз също написах на авторката да си изясни какъв точно е проблемът, защото тя самата не е написала. Не е казала "уморена съм да я люшкам", не е казала "имам друга работа точно в този момент", нито някаква друга конкретна причина. Споменала е само, че това е вреден навик, предполагайки, че се подразбира какво му е вредното.
Аз лично допускам, че е чула упреци за начина си на приспиване, както и закани, че след време съвсем няма да може да я отучи. Според мен ако нещо в конкретната ситуация смущаваше авторката, тя щеше да го спомене. Затова предполагам, че я смущава перспективата детето никога да не промени навиците си на заспиване и да иска да заспива само с люшкане.

Виж целия пост

ЧеКа

Потребител

# 27 23 фев. 2010, 15:58 ч.

Отговорът ти, Джуди, само показва колко наистина е безсмислен диалогът ни, защото се въртим в кръг, повтаряйки едно и също. Дефинирането на проблемът е най-важното в случая. Не мога да се съглася, че задължително трябва да се изключи като проблем, вероятността авторката да се е поддала на нечии упреци и натяквания. И, да, понякога, игнорирането на подобни натяквания е ключът към "правилното" (субективно, разбира се) решение. Не казвам, че такъв е случаят. Но ни най-малко не го изключвам като вариант, защото наистина не е ясно какъв точно е проблемът.

Виж целия пост

Judy

# 28 23 фев. 2010, 16:18 ч.

Ако проблемът е създаден само поради такива "упреци и натяквания", а не поради затруднения по повод самата ситуация /липса на време, други нужди, дори досада от еднотипната дейност, физическа или психическа тежест от ситуацията, лично разбиране/убеждение, че такъв подход е вреден или излишен, защото ще създаде други трудности за в бъдеще и т.н./, то намирам, че проблем няма в така посочения по темата аспект. Проблемът би бил лично за човека, който се съобразява с такава форма на външна намеса, не и със самото приспиване.
Ако аз, да речем, имам проблем с това, да накарам детето ми да се съобрази с нещо, на което лично държа, а не мога да се справя, то проблемът ми би бил точно този, бих търсила конкретно начини да се справя. Проблемът не би бил в това, че някой друг желае от мен да възпитам детето си по определен начин. Ако е второто и аз страдам от това, всъщност аз имам проблем- със самата себе си, а не с детето си.

Виж целия пост