КАК ДА НАУЧА ДЕТЕТО ДА ЗАСПИВА САМО?

много ти е малко дете за такова учене... и повече от явно не е готова за това.
моят син имаше един такъв период около 10 месеца между 1 и 2 години, в които заспиваше сам...просто по едно време усетих, че присъствието ми в стаята му пречи да заспи и като излезнех веднга се кротваше и отплуваше... после нещата се промениха и почна да заспива само с мен, само в нашето легло.... и така до  три и  половина някъде...тогава пак си се отдели съвсем спокоен на своето си легло и почна да си заспива и спи сам-самичък...

Никога не бих си тормозила детето да  го държа да се къса да реве по половин час и повече, само за да го отуча от "вреден навик", да не говорим, че не намирам приспиването за вреден навик, то си е изтезание за детето това...по-точно си мисля, че за някои майки става досадно с времето приспиването и за това почват да го приемат за вреден навик.

Да му се не види и закучения проблем:))) И аз исках детето ми да се съобрази с моята вопиюща нужда от сън, но не виждах друг начин да я накарам да се съобрази с моите нужди, освен да я игнорирам и да я оставям да реве с часове. Това обаче тотално противоречи на усещането ми за това как една майка трябва да се грижи за детето си. Затова се наложи да пренебрегна моята нужда за известно време и да изчакам детето да порасне малко. Лично на мен приспиването не ми тежи, това си ни е време за специална близост с дъщеря ми. Говорим си за изминалия ден, понякога рисуваме на една тетрадка, понякога й разказвам приказки. Тя сама се отказа от люшкането на ръце - някъде към година и 3 месеца беше.

След време ще ни липсва това гушене и приспиване 

Слагай детето да спи когато вече не издържа от умора - едва ли ще иска песни на народите.
Създала си лош навик - премахването е далеч по- трудно.

Виждам, че някои майки съветват нищо да не правиш, точно това е грешно, защото детето не свиква да е самостоятелно, според мен не му помагаш така, а само временно отлагаш решението на проблема. Но да не става и с цената на страшно много плач, то ще си покаже самото дете. Според мен лека-полека почвай да отучваш, няма да стане от първия път, да не кажа 2-3 месеца не ти мърдат.
Има много хубав подфорум, ще го видиш от заглавната страница на форума - един психолог дава съвети, пиши и там.

На тази възраст не бих се пробвала... Изчакай малко. Големият ми син никога не е бил люшкан за заспиване, но за сметка на това минахме през много различни периоди - гушкане, галене по косата, галене по гръбчето, държане на ръчичка, после като стана по- голям приказки, говорене и т.н.
Много постепено стана при нас... преди месеци четяхме приказки с часове, угаждахме на всякакви прищявки само и само да не плаче, да заспи най- после... Почнах да му бутам една овца плюшена да гушка, която "си няма майка и плаче за което", нещо не я харесваше овцата обаче, не беше убедителна явно в плача . Купихме му парцалена кукла (мъжка), която той кръсти Мими. Мими уж се беше изгубил някъде по улицата и баба му го намерила и го довела вкъщи да спи с Александър (сина ми). Мими стана много добър приятел, но и той си нямаше майка и Ал реши да му става майка и да го преспива (убедихме го, че трябва да му е баща, ако все пак е решил на всяка цена да му бъде настойник). Първите вечери четяхме по една- две приказки, гушкахме се малко, после почнахме да го оставяме с Мими да се гушка и да си разказват приказки... Е, имаше моменти, в които и на Мими слагахме памперс, пижами му обличахме, нощем го водехме да пишка и т.н., но и това отмина и Слава на тебе,  Господи, 'щото мъжкото родителско тяло вкъщи беше на път да ликвидира Мими (размина му се обаче)...

Да де, ЧеКа, от началото на темата все това си пиша- жената отваря тема за наличен проблем с приспиването, а не със самочувствието си. Аз, лично, приех, че има такъв, щом го споделя и пита за решение. Ако се обади тук и заяви, че всъщност има проблем с това, че не е наясно със себе си- добре.
Homesick, да не изпадам в подробности, но цитатът ми няма много общо с това, за което пишеш ти. Той бе по друг повод. Радвам се, че нямаш проблеми. Аз също нямам. И това не стана с рев и писъци. Авторката има и пита за решение обаче.
Да ви кажа гушкането не ми липсва, нищо че децата са вече големи, тъй като и до сега се гушкаме, когато искаме, но това няма нищо общо със заспиването им.  За да заспят, те не изпитват нужда от постоянно външно стимулиране. Това няма нищо общо и с четенето и разговорите. Това се прави предполагам в почти всеки дом, но не е нужно да се прави, докато детето заспи. Не са зависими от мен или някой друг, за да заспят. В градината не сме имали проблеми в тази насока също още от първия ден.
Освен четенето на приказки- което за вкъщи е решение, допадащо на всички, и двете ми деца пък обичаха да заспиват, гушнали възглавничка. Могат и без нея, разбира се, но си предпочитат така. Оставих я, не ми пречи. Понякога малкият си ляга с книжка и/или играчка- спи си с тях. И това на никого не пречи, оставям го. В градината заспива спокойно без тях, значи няма болезнена привързаност.
С Лурдес съм съгласна, при създаден навик, от който авторката иска да отучи детето, са нужни може би месеци. Бавно, постепенно, но е по- сигурно. Тъй мисля, може и да греша и да са по- прави другите, предлагащи радикална промяна. То се пробва, ако не стане едното, сменя се методът. И аз четох психоложката, дава съвети и на точно такива въпроси в подфорума, вече има не една тема. На мен жената ми допада- има опит явно.

Никога не съм приспивала двете си големи дъщери, когато бяха малки.
Дори доста рано бяха отделени в други стаи. Това е мой начин на мислене. Гушкането, четенето на приказки и книжки е преди времето за сън.След това всеки да си се заема с работата.

По друг начин стои въпросът със сина ми. Нямаме повече детски стаи, където да бъде отделен и все още спи в спалнята.
На обяд си заспива сам, но вечер съм до неговото легло.
Не го отчитам като някаква кой знае каква грешка, защото това е период, който скоро ще премине.
Докато той заспива, аз си преглеждам темите във форума.

прочетох доста и разнообразни мнения,които ще са ми страшно полезни,благодаря    ще пробвам поне няколко варианта,за да открия този,който действа при нас.проблем определено виждам, тъй като малката не желае друг да я приспива- само аз, което означава,че не мога да отсъствам и една нощ отвкъщи (например да отида на сестра си на гости в София или в командировка).иска само мама.а сама отглеждам детето си, с бащата сме разделени още от третия месец на бременността ми по мое желание (не пожелавам причините на никого), може и това да оказва някакво влияние, на това да се дължи тази силна привързаност само към мен.напоследък започна да заспива късно (към 21-21.30ч) и нищо не мога да свърша докато не заспи, изляза ли от стаята- рев...  Смятам, че е лично мое разбиране, че има проблем,  никой не ми натяква,че трудно ще се откаже после детето, просто аз така мисля,защото го виждам, това продължава вече с месеци.досега само веднъж е заспала на светната лампа сама с книжките,но това си беше някакъв щур късмет 
не знаех,че има подфорум с психологически съвети, ще попрочета и там,но по мое мнение изказаните съвети тук,в темата ми, са много по-ценни,защото са от различни хора, и това ще ми бъде доста по- полезно.   

Пробвай, недей да си сигурна предварително. Детето общува ли с друг възрастен? Баба, леля, детегледачка? Някой път излез вечерта и остави дъщеря си с друг човек да я приспива, но е добре той да е познат все пак и да е близък с детето.

Дъщеря ми на година и три месеца беше много трудно приспана от баба си за пръв път, но после не е имало проблеми.

Точно. Аз също приспивам малкия си син, но когато се е случвало  да ни няма по няколко дни, баба му го е приспивала. Първите 1-2 пъти са се приспивали дълго, но после свикна с нея. По същия начин и в ДГ - от половин година  ходи и си спи без проблем там без мен.   Вкъщи обаче аз приспивам. И не виждам нищо лошо в това. Нито пък желанието му да го приспивам смятам за "болезнена привързаност". Просто на  децата им харесва и им е приятно да заспиват с родителите си. Дали поради техните нужди, дали  поради наше желание и удобство, дали поради стечение на обстоятелствата, сме ги запознали с този начин на заспиване и сега  го предпочитат пред заспиването сам в тъмната стаята. Други пък деца запиват с любима играчка, любимо одеалце и т.н. Освен това, едно дете, научено да заспива само от кърмаческа възраст, също може да стигне етап, в който да започне да търси родителите си за компания преди сън. В тази тема някой вече беше писал за това...  

Моята дъщеря заспива само с мен,има постоянно контакти със две баби и татко и,но не признава никой.
Заспиването ни до две години и половина само на ръце,след това легнали гледаме детско,сега ще преминаваме към периода на приказките.
Не съм пример за подръжание или успокоение а пример за стряскане.
Подхода е важен,да можеш да отвлечеш вниманието от това със картинка,разказ за нещо случило се през деня или къквото е интересно на детето,така то постепенно ще свикне.

Добре де, много ми е интересно, някой път ако се наложи да не си си вкъщи по времето, когато дъщеря ти ще заспива, тя седи будна и те чака ли? Или ти никога не си й давала възможност да опита да заспи с друг човек?
Интересно ми е просто какво значи, че не признава никого.

И според мен е въпрос на време. При нас стана от само се бе си на 1г. 10 месеца. Първоначално заспиваше само на гърда, докато се кърмех ме, после с шишето Ам, ако не минеше номерът, заспиваше в люлката с музика(предпочита класика). Реших веднъж да го сложа в леглото му, гушнал играчка, пуснах му любимата музика, на която заспива, и нометът мина. Всичко стана постепенно, когато малкият беше готов, не съм го мъчила по никакъв начин непременно да се научи.

Голямата беше на 5 год. , когато каза , че ще си спи вече сама в нейното легло. Тогава започна и да си заспива сама. Малката сега е на 5 и не иска да заспива сама.