КАК ДА НАУЧА ДЕТЕТО ДА ЗАСПИВА САМО?

И при нас приспиването е проблем. Вече 6 месеца не мога да се справя.
Още от бебе го научихме да заспива сам, оставях го в кошарата и излизах от стаята.
Е да ама в края на август бяхме на гости на прабаба му, там кошара няма и спеше с мен. Явно му хареса, защото от тогава досега не е спал и 1 час в кошарата си, пиши и реве при всеки опит да го оставя там.
Заспива само на люлката, в много редки случаи докато си пие млякото.
 

Изграждането на самостоятелност у едно дете е умение, изключително и само влияещо се от времето, като фактор, и от никаква друга външна намеса (било тя и родителска).
Спокойно, всяко нещо с времето си.

Авторката не се притеснявай. Всичко с времето си
Дъщеря ми е на година и половина и сме минали през всякакви фази. Първо на ръце, после тамън я отучихмме и почнаха зъбите. Хайде отначало - заспиваше в нашия креват. Сега пак заспива сама ( заедно с 2 плюшени мечки), но пък през нощта скача към 4-5 и плаче докато не я вземем при нас. Кой знае още какви номера ще ми  върти докато наистина не спре да се буди и заспива като голямо дете.
Като цяло се стремя да направя положението в къщи поносимо за всички. Ако толкова много иска да спи при нас и правя местенце и това е. Ползи от това детето да се дере с цел да го отуча не виждам

Здравейте,дъщеря ми е на 10 месецаи искам да я науча да заспива сама.Досега винаги е заспивала в моите ръце.

И при нас е имало различни етапи- и сам е заспивал, и с шише мляко, и на ръце, и гушнат с мен. Следобед винаги на ръце, но се оказа, че баба му и дядо му като идват на гости, го слагат в кревата и си заспива сам. Това ме кара да мисля, че детето може да се нагоди в различни ситуации. А това, че като  ес мен не иска да заспива сам не е кой знае каква драма. Ще порасне, няма все така да е.

В тази тема е изписано толкова по темата, че не знам дали с нещо може да се допълни.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=510769.0

И бих призовала майките, за които приспиването не е проблем, да не се опитват да убедят авторката или някой друг, че и за него не е . Ако не беше, нямаше да има пусната тема. Пък ние можем и шапка да ви свалим и да ви поздравим, за това, че за вас това е един прекрасен ритуал.

Съгласна съм напълно!
И сега през погледа на времето се чудя как съм могла да се тормозя за толкова незначителни неща...

Ние бяхме свикнали на обед да заспива само и единствено гушнат в мен и все ми казваха"като иде на градина какво ще прави" вече 3-та седмица е на градина още от 2-я ден си заспивал сам ,без рев,без нищо.
Така че,аз също съм на мнение всяко нещо с времето си. До 3 год.ми се е паднало да го гушкам(и той да дава),защо да го тормозя,да го отделям,след като колкото повече растат,толкова тези моменти стават рядкост!

И ние с моята дъщеря преминаваме през различни периоди. Тя скоро ще стане на 2 г. Цяло лято заспиваше сама без моето присъствие. От 2 - 3 седмици е немислимо да я оставя в леглото й - дори и аз да съм в стаята е безумен рев. Подозирам, че иска да се гушкаме двете, както правим понякога. Предполагам е поредният различен "период". Въпреки това обаче приемам съвети за реакция от моя страна.

Мога да споделя съвсем скорошен личен опит. Сина ми Петър на 1,8 г. до сега заспиваше само с мен в леглото и ако го оставех сам започваше страхотен рев в продължение на поне половин час. Постепенно обаче започнах да му обяснявам, че той като си легне, аз отивам да работя и да изкарвам парички, за да има после той играчки и хубави дрешки. Така около двадесетина пъти може би го повторих това на обяд и вечер и за мое учудване той го разбра. Сега като го слагам ме целува, пие водичка и ми посочва вратата с пръстче и казва "аботи!" Вече нямаме никакви проблеми със заспиването на обед или вечер. Явно не бива да си подценяваме децата, че не разбират от дума, оказа се - разбират

Да, предполагам че ще трябва много търпение и постепенно да се отдръпвам, за да мога да я науча пак да заспива сама. Странно ми е защо след като вече веднъж минахме по този път и месеци заспиваше без мен, сега изпада в истерия ако ме няма в стаята.

Синът ми заспиваше само като ме държеше за двете ръце. Да ама нощем като се събудеше докато не го хвана да го държа не мирясва. И така н-пъти. Една вечер изчакахме да се измори много, и го сложи в креватчето толкова уморен, че нямаше време за ръчички. Дадох му едно кремче да си държи в ръката. От тогава ръчички не държим Ех случва се, но много рядко.

Едва ли ще те успокоя, но моя син до съвсем скоро не заспиваше сам. Честно казано, въобще не съм и настоявала да го прави. Просто в 1 момент моето присъствие вече не му беше толкова необходимо. 

Където не е направете си! Не се заяждам. Създайте си ваш успокояващ ритуал от приятни за вас неща, водещи до слагане да спи. Винаги работи.

Скромният  ми опит  с моето  диване:
До  1,6  годишна  възраст  заспиваше  в ръцете ми, докато аз, седнала  на  спалнята , я подрусвах  до   откат. За капак , откакто  се е  родила, с изключение  на  най- първия месец в живота й, спеше  при нас  на спалнята.
До   около 2, 3 годишна възраст  продължаваше  да  настоява  да заспива  в ръцете ми, но вече без подрусване.Просто си лежеше  и като си изпиеше  млякото, заспиваше. След като  заспеше, я слагах на  спалнята, а леглото й  тъжно и самотно   прекарваше дните  и нощите си в нейната  стая. Как направихме прехода подрусване- неподрусване?! Ами преместихме се в ново  жилище  и се възползвах   от  обстоятелствата, за да въведа ле-еко облекчение  за себе си.
От 2,3  години  до  почти 3 години   неусетно  започнахме  да  се приспиваме  по следния  начин- лягаме една  до  друга  на спалнята, тя се катери по мен,  смее се, бърбори  ми нещо и ми задава въпроси, аз отговарям. Като капнеше  за сън, се сгушваше в мен и  отнасяше плувката. Няма защо да уточнявам, че на този етап приспиването  на  дребната  ми отнемаше повече от час, което  безкрайно ме  изнервяше.
Месец преди  да стане  на три, се влюби в леглото си и  настоя  да  го преместим в спалнята. Преместихме  го  и  го  долепихме до нея , като махнахме  едната  преграда. Заспиването  не  се промени съществено, само дето аз лягах на спалнята, тя  на  нейното  легло/ но пак една  до друга/. Останалите  ритуали  останаха непроменени.
И така, допреди  месец, когато една вечер  я приготвих за сън, връчих и млякото  и й казах, че имам малко работа, която  трябва  да  свърша, преди  да  си легна. За моя изненада, детето  се  съгласи. Само ме попита, дали като свърша, ще я гушна. Отговорих  утвърдително и излезнах от стаята. Като я проверих след около  20 минути, девойката беше  заспала.
На следващата  вечер номерът мина малко по- трудно- поне  пет пъти  ме викна  да  ми се обясни в любов и да  ме цунка, да ми  каже, че съм  нейното момиченце , че й се чишка и пр. Накрая  заспа.
Потърпях  още  седмица, след което  й  заявих,  че  сложа ли я  да спи, има право  да ме  извика  за нещо три пъти/ плюсът е, че тя  знае  колко  точно означава три пъти /. Първият път след предупреждението, пробва да ме викне за четвърти път, аз не се отзовах, тя  заспа.
И оттогава  се чувствам  нов човек
Та мисълта ми е- всяко нещо с времето  си. Аз съм  на принципа, че детето  само  показва кога е готово  за промяна  и тогава  нещата минават бързо и леко.
Ти сама  трябва  да  усетиш какво  ще е най- подходящо  за твоето  човече-универсален съвет  никой няма  да може  да ти даде