Признавам си, че отгоре отгоре попрочетох.... ама съм на колелца, не мога инак в момента.....
Хе хе хе хе. Определено сме мечтателки, русалки хубави, с малко кравешки, заблеян поглед, напред някъде, при по-хубавото и очакваното, ама все пак не съм друга, та отде да знам, може и другите така да блеят....
Винаги съм обичала да стоя у дома. Даааа, там е моята крепост, черпя енергия там, от всичкооооооооо.
И купоните обичах много, но нещо не ми остава време за тях последните десетина години.
Та ако трябва да си правя извод от тази ситуация, надявам се временна да е все пак, той е, че се отдаваме без остатък на любимите хора. 
Като по-малка съм се хващала, че повече наблюдавам и анализирам, без да се разкривам.... и това винаги ми е носело, как да се изразя, хмммммммммммм, ползи като опит непреживян, но осъзнат единствено и благодарение на способността ми да наблюдавам и да мълча, да гледам и да се усмихвам, да съпреживявам, без да извеждам на показ собствените си терзания....... Беше много характерно за младостта ми. Нооооо и до днес смятам, че ми е било само от полза това.
Май винаги съм била сдържана и премисляща.... и разсеяна..... ей на, отвлякоха ми вниманието и си забравих мисълта. 
А колко хубаво ми беше текнала, и то все в умопомрачително красотни за мене посоки.
По скоро съм интроверт, отколкото екстроверт, но и това е твърде относително. На моменти така, на моменти онака се получава. Зависи, дали хората срещу мен ги усещам като близки по светоусещане или не....
Ай, да не се разпускам твърде да словоблудствам....
Целувки, милувки! 
До другия сеанс!
П.П. Пооправих малко печатните грешки....
Виж целия пост
Хе хе хе хе. Определено сме мечтателки, русалки хубави, с малко кравешки, заблеян поглед, напред някъде, при по-хубавото и очакваното, ама все пак не съм друга, та отде да знам, може и другите така да блеят....
Винаги съм обичала да стоя у дома. Даааа, там е моята крепост, черпя енергия там, от всичкооооооооо.
И купоните обичах много, но нещо не ми остава време за тях последните десетина години.
Та ако трябва да си правя извод от тази ситуация, надявам се временна да е все пак, той е, че се отдаваме без остатък на любимите хора. Като по-малка съм се хващала, че повече наблюдавам и анализирам, без да се разкривам.... и това винаги ми е носело, как да се изразя, хмммммммммммм, ползи като опит непреживян, но осъзнат единствено и благодарение на способността ми да наблюдавам и да мълча, да гледам и да се усмихвам, да съпреживявам, без да извеждам на показ собствените си терзания....... Беше много характерно за младостта ми. Нооооо и до днес смятам, че ми е било само от полза това.
Май винаги съм била сдържана и премисляща.... и разсеяна..... ей на, отвлякоха ми вниманието и си забравих мисълта. А колко хубаво ми беше текнала, и то все в умопомрачително красотни за мене посоки. По скоро съм интроверт, отколкото екстроверт, но и това е твърде относително. На моменти така, на моменти онака се получава. Зависи, дали хората срещу мен ги усещам като близки по светоусещане или не....
Ай, да не се разпускам твърде да словоблудствам....
Целувки, милувки!
До другия сеанс!
П.П. Пооправих малко печатните грешки....
