Жената зодия Риби 12

 delicate с тези диви теменужчици направо ми напълни душата.

 *Silver* внесе много свежест в темичката.

 Хули и аз така най-обичам пролетта, но и есента също  защото има грозде любимия ми плод.

 Честита пролет и от мен. Дано да ни донесе ново настроение, нови емоции.
                                                             

Да се похваля получих за рождения си ден DVD и други изненадки, но това беше най-голямата. Имам си вкъщи три диска с фитнес у дома обаче от децата не мога да се доредя вече до компютъра и ми изостанаха спортните дейности  . Като бяха малки беше по-лесно. Та сега вече мога да си тренирам независимо от компютъра 

Здравейте рибки,виждам че сме пили и яли до откат  Аз едвам смогвам вече,имам още два изпита и ще имам седмица почивка до новия тур.Поне започвам да се зареждам с енергия и сили за още ...

 didolinaa успех на изпитите, аз не се съмнявам че ще се справиш защото рибките са много амбициозни 

Хей рибоци, как сте?

Не мога да го прочета пак, защото всеки момент ще изтрия това, което съм писала. Стана мног набързо. Затова простете за правописните грешки! 

Аз нещо не съм в пълно щастие... Не знам сякаш някак си съм изгубила юздите, не мога да се справя с нещата. Дават ни много да учим, аз не мога да намеря нужната мотивация. Двойките вместо да ме мотивират, ме отмотивират още повече - 8ми клас съм. Между другото странно ли е, че обичам да съм тъжна? Много обичам, не знам точно защо, но е така и сякаш обаче не мога да изживея собствените си емоции, защото постоянно някой друг ме занимава със себе си и накрая моите настроения се променят. Скоро не бях плакала искренно и сякаш всеки път като си помисля за плачене и започват да ми се стрелката мисли през главата как сега трябва да напиша това във скайп, как съм се разплакала и сякаш всичко свърчвам с другите и как трябва да им кажа и как ще им кажа и това ме влудява, обаче се случва. И та оначе вечер гледах един филм, който изобщо не е тъжен, даже е доста повърхностен ( за едно момиче, което е голяма лигла и отива в пансион и там първо започва да прави само  лоши неща, за да я изгонят, обаче накрая се влюбва и пише там и-мейли на приятелката си как всички са ужасни и как амо ги използва - в началото, и накрая тръгва да й пише и-мейл, че вече нали те са й приятелки и че е влюбена в сина на директорката, обаче я викат и тя забравя компютъра включен и "гадното" момиче отива на вк;юченият компютър и пренаписва писмото с лоши неща и го печата и го разпраща на другите и те й се сърдят и това е в общи линии) и на този филм се разплаках и си плаках искренно, просто така си ми течакаха сълзите... Не знам защо казвам всичко това на вас, но предполагам бихме ме разбрали повече от другите. И сякаш започвам да ставам ависима от ругите и понякога става нещо, което много ме плаши. Сякаш правя или казвам нещо, само за да го кажа на другите и те да ми кажат нещо хбаво или браво, не знам как да го обясня, звучи доста глупаво. сега стоя и се чудя дали да изтрия всичко или да го изпратя и сега отново се получва подсъзнателно това, че трябва да го изпратя, за да получа "съжаление". Това е ужасяващо, това не съм аз. Не разбирам какво става, може би е така нареченият пубертет, но някак и не ми се вързва.
Може би дори само, да ми кажете, че ме разбирате ще е добре.
Хммм, млъквам : )

Ех,рибке,рибке
Не търкай написаното,за да се включат и другите момичета.
Аз те разбирам 

minka1 все едно виждам себе си като тинейджърка.Сега най правилното нещо е да се изправиш,да теглиш хммм една черта на всички и на всичко и просто да бъдеш самата себе си.Няма как цял живот да се съобразяваш изяло и само с другите,намери време и за себе си.Изобщо не се опитвай да се затваряш,това няма да ти помогне,просто се опитай да балансираш между твоите собствени проблеми и тези на околните 

Олеле хора. Аз това нещо го написах когато се прибрах, страшно бързо със супер много правописни грешки - за което съжалявам. И сега бях на гости и си мислех, как трябва да се прибера и се надявам никой да не го е прочел и да си изтрия мнението, обаче е късно вече. Доста е психарско : ) 

Не е психарско, може би наистина е нещо от зодията. И на мен ми се случва  нищо че вече не съм в пубертета. Много често съм тъжна без да има някаква конкретна причина. Когато бях в пубертета живота ми беше доста затворен. Повечето време бях вкъщи когато не съм на у-ще. И сега е така като приключи работното ми време бързам да се прибера вкъщи. И търся спокойствие. Сякаш не ми достигат силите да показвам емоции, да излизам, да се забавлявам, да общувам с много хора. Затварям се в себе си. Мисля че това е типично за зодията ни 

и аз много добре те разбирам.рибешка му работа.но недей да вредиш на себе си,за да се харесаш на другите.бъди малко егоист!не си руши бъдещето /за двойките/,ще съжаляваш после.ще видиш,че и приятелствата и любовите са преходни състояния,а ние рибите хабим страшно много емоции по тях.

Най-после да прочета нещо искрено и свястно в този форум!
Ей, минка, май всички сме били като теб и .... продължаваме донякъде да бъдем. На мен ми отне години да се социализирам и да не се затварям в себе си. Но, знаеш ли, това затваряне от минус го превърнах в плюс. Благодарение на него, наблюдавах дълго време отсрани и правех анализи, е може би не много реални, далеч от живота, но ми дадоха доста голямо поле за размисъл. И знаеш ли какво стана? Чак като станах на 25 нещо ми прещрака, даже бях омъжена от 3 години! Малко късно, но ... А сега какво се случва - оказа се, че на фона на останалите, които дотогава са ме товарили с техните проблеми, аз съм човекът с най-голяма фантазия. Сега разчитат на мен за устройване на изненади, за организиране на нестандартни тържества и купони, които да не са просташки в стил "само да се напием", а си имат строго определен "културен" сценарий. Аз не мисля, че затварянето е вредно. Може даже да те опази от многото глупости и простотия, които дебнат отвсякъде. Аз поне съм благодарна за това. Е, мечтаех и си и аз, лятно време, на балкона, гледайки звездите, да си имам компания, готина при това, да има някой пич, дето да свири на китара и да пеем и мечтаем...ама не стана така. Може би така се изгаря много от рано и не можеш да се насладиш на всички хубави мигове в тяхната житейска последователност. Аз като бях на 14 пишех страшни за времето ми стихове, които, сега убий ме, нямам вдъхновение да съчиня. И пак благодарение на тая затвореност. Така че - цялото време е пред теб - гледай да се възползваш по най-якия начин. А и ние сме с теб 

И,АЗ ТАКА МИСЛЯ 

И аз като Съничка-обичам да си стоя в къщи.
Не,че не харесвам купоните и по голямите тълпи,но във вкъщи е моята крепост.
Още от младеж съм си така 

 Даничка купоните ако може с танци - манци ама от време на време за разкош. Много обичам да се затворя в някоя стая да си слушам музика и да си чета книжка или просто слушайки музиката да се пренеса мислено на друго място, на други кътчета на света, където всичко е съвсем различно, природата, хората, начина на живот. Иначе и аз като Перуника много години наблюдавах и изучавах всичко което ме заобикаля, събирах опит, впечатления. Сега хората около мен ме търсят за съвети, знаят че могат да разчитат на мен, дори и само за да споделят нещо, знаят че ще си остане между нас.

  Но миличка minka1 трябва да учиш от това зависи после целия ти живот. Аз прекъснах следването си, омъжих се и после родих две дечица едно след друго. След като свърши майчинството се наложи да започа работа и да се грижа сама за децата си. Ами без образование е много мноого трудно. И се върнах в университета да си доуча, но в същото време работех и трябваше да се грижа и за децата си. Не беше лесно но успях. Ние рибите сме амбициозни. Сега имам работа която харесвам, грижа се за децата си и постоянно им говоря колко е важно да учат. Иначе ще се скъсват от работа при лоши условия за жълти стотинки. Такъв живот ли искат? Ето ти мотивация.

Леле момичета като ви чета и ми става смешно. Рибешка работа.Май всички си приличаме.Това,което сте минали през живота си като особености е било и при мен.С тази разлика,че аз съм доста контактна и винаги съм имала в детството си много приятели,но лесно се разочаровах от тях и все нещо ми липсваше и по едно време -като тинейджърка станала непокист и не ме интересуваше кой и какво.А колко стихотворения бях написала като изпадах в разни там настроения.....Като при вас.

Ами от риби какво искаш,всичките сме един дол дренки  Ама като се гледам едно към едно сме  Аз също обичам да си седя в къщи и да слушам музика,обичам много и да чета,ноо... хванат ли ме бесовете да не сте ми пред очите  Миналата седмица на рождения ми ден затворихме една кръчма и си допихме в един клуб,с яко песни и танци.Абе искам си и танци и хора 

Оха посъбуди се малко тази тема. Благодаря за хубави съвети и неща.
Аз пък да ви кажа много обичам да излизам и да ходя на купони така да се каже. Обичам да се забавлязам, може би това зависи от хората, с които си.
Аз някак си съм напълно мечтателка. сякаш съм си изградила една представа за бъдещето, за мъж, не точно де, тоест няма как да го опиша, но в съзнанието ми си е ясно. Например как бягаме надолу по зелените Алпи и имаме куче санбернар ии после падаме и се търкаляме в тревата и т.н. ех романтика...
Това  ученето да определено трябва да уча.
Аз обичам да съм тъжна, някак си ми е приятно.
А за стоенето вкъщи, някак си накрая полудявам. Макар че когато пък има твърде много хора, също  ми идва в повече, но зависи от много неща.
Но напоследък нямам време за нищо, сякаш само уча и съм толкова уморена, че заспивам ии денят минава.


Толкова е приятно да говориш с някого, който те разбира. Мога още много да говоря, но нека не е наведнъж