Тя ме нападна в дома ми!

Бижу, много съжалявам за това, което ти се е случило!
Моя близка приятелка имаше аналогичен проблем, но с баща си. Той е с параноидна шизофрения и правеше безумия, просто да не привеждам примери  В крайна сметка заведоха дело и насилствено го вкараха в психиатрия. Там обаче състоянието му се подобри до такава степен, че сега отношенията им са прекрасни и нямат никакви проблеми. Човекът дори й помага за гледане на детето и какво ли още не. Това е история с хепи енд, но не знам какво да те посъветвам в твоя случай.
Прегръщам те силно 
 

Бижу, съжалявам. предполагам, че ще е най- добре жената да полежи в психиатрията известно време, а след това най- важното е да продължи да си пие лекарствата, за да няма инциденти. Много е трудно да бъде оставена в психиатрия за цял живот, а и много често това не е нужно, нужно е само да има адекватно лечение и да го спазва. Човек с тежко заболяване не може да бъде оставен сам на себе си или на полицията. Не и се сърди и не се настройвай срещу нея. Това е все едно да се сърдиш на човек болен от рак. За психично болните въображаемата реалност е толкова реална, колкото нашата за нас и преживяванията им също, нищо че не отговорят на действителността. Ако е нужно вземете съдебно разпореждане, закарайте я насила на лекар и след това и помогнете да спазва лечението си. Кураж!

Бижу, а след като майка ти е с такива проблеми защо не е на лечение в психиатрия? Или поне не приема ли лекарства?
Може с дело да и се определи попечител и той да я хоспитализира.

Тежка тема... До колкото зная, при пусната жалба в прокуратурата от семейството, може да бъде принудително настанена за лечение. Тя регистрирана ли е като психично болна, има ли диагноза? Повлиява ли се от медикаментозно лечение?

И ние минахме през такъв етап с бабата на съпруга ми. Беше кошмарно   Не е имала пристъпи на агресия, но пък опита да се хвърли от 4тия етаж на болницата ( искала да избяга   ). Доколкото проучихме нещата, процедурите са дълги и тромави, места в клиниките няма, в домовете за стари хора- също. За щастие, в момента положението е овладяно ( нейното заболяване се проявява на пристъпи и скоро не е имала такъв).
Пожелавам ти сили и търпение, защото знам колко е трудно   Децата как приеха ситуацията? Жалко, че са станали свидетели
п.с. Щом има параноя, ще имате проблем с пиенето на лекарствата ( Дано да не съм права!) Бабата на съпруга ми не ги пиеше сама, не ни даваше и ние да и ги даваме, защото си мислеше, че я тровим и искаме да я убием. Скри ги някъде ( или ги изхвърли, не можахме да разберем) и до ден днешен не знаем къде са. Постоянно обясняваше как някой я следи, не се прибирише, спяла по приятелки, в някакви обществени тоалетни, почти всяка вечер обикаляхме по болници и звъняхме в полицията. Някакъв кошмар беше, не искам да си спомням 

Хора, няма такъв карък... Какво се случва!?
Връщам се от 7-мо районно в Младост.
На паркинга на Кауфланд в Младост3 ни срязаха гумата по стар като света начин и откраднаха чантата с всички документи дебитни карти и два телефона на мъжът ми. Не зная на кои свят се намирам! Защо ни се случва всичко това?
Връщайки количката за пазаруване, клошар заговаря мъжът ми, за да вземе количката и да я върне, през това време отварят колата и му взимат чантата. Сменяме гума 1 час! И след това открихме, че чантичката я няма! Охраната на Кауфланд си стои вътре на топло, а това се случва на 4 метра от входа на магазина в най-осветената част. Има камери, но записите може да гледат само от полицията, обаче не се знае дали камерите са били насочени на там през това време!
Господи, къде сме сгрешили!? На никого никога нищо лошо никой от нас не е направил. Гледаме си децата, обичаме се, семейството ни е сплотено и прекрасно! Какво е това нещо!? Защо!?

След седмица, две ще е зад гърба ви последната случка, Бижу. Имаш всички поводи да си щастлива - сплотено и щастливо семейство, а подобни ситуации само ни показват и насочват съвсем правилно към дребните на пръв поглед, но истински, човешки радости, които са около нас. 

Мирама, дълго е за обяснение. Тя е с лабилна психика още от младини. Била е по санаториуми... Беше в психиатрия, беше малко по-добре. Никой не може да я задължи да си пие лекарствата. Влошава се с всяка изминала година. Баща ми е станал кожа и кости да се грижи за нея, но и той не е от хората, които си слагат много на сърце. Тя е на 75 години. Цял живот е била човек, който се кара с всички, няма приятели, скарана е с всички роднини, с всички съседи. Замеря децата с боклуци, хвърля през балкона какво ли не...
Като дете ме биеше с точилка и не можех да си седна на дупето по седмица, спях по корем, защото гърбът ми беше на синини и болеше ужасно. Преби ме защото съм играла с дете, чиято майка е разведена! Оказа се, че бракът с баща ми и е втори брак след първия и развод. Боже мили, не можете да си представите какво детство съм имала... Баща ми излизаше сутрин и се прибираше вечер, никога да нищо не питаше и не се интересуваше. Живеех като прислужница само в кухнята и в коридора, защото вратата на хола се заключваше, телефона беше прибран в заключеният хол, за да не мога да се обаждам. Трябваше да готвя, да чистя, за пера и да поддържам дома изряден. Само една вилица ако не беше сложена както тя иска, следваха крясъци, бой и наказание... Омъжих се на 19 за прекрасен човек, който ме обича и уважава безкрайно. Тя се опита и семейството ми да съсипе. Изчезваха пари, документи, ключове от колата (които беше подхвърлила 10 години след като я продадохме в нашият дом), дрехи и обувки на децата. Смаза пръстите на ръчичките на единия ми син, когато беше на 2 годинки, защото се опита да влезе в стаята при нея. Заключи баба ми на 8-ми март преди 10 години, за да не контактува с мен. Баба ми беше на 93 години, полу сляпа. Падна в стаята и аз се наложи да разбивам вратата, за да и помогна. Два дена след това почина и майка ми обвини мен, че съм я уморила. Дори не подозирате какъв живот съм живяла... Осиновена съм! Гледана съм от чудовище! Баба беше единствения човек, който ми е бил опора в детството и единствения човек, който ме обичаше с цялата си душа! Боже, животът ми е като лош филм! Съпругът ми също е осиновен. Намерихме се, обичаме се, винаги е бил до мен, подкрепял ме е безрезервно и във всичко. Имам прекрасно семейство, три перфектни и добри деца! На кого съм направила нещо, та ми се случва всичко това!? Работя от 22 години на едно и също място имам чудесни колеги, с който сме близки и се уважаваме. Ще рече човек, че нямам никакъв проблем! Просто не мога да повярвам! Попаднала съм в черна дупка. За един миг всичко се преобръща...
Докато мъжът ми сменяваше гумата в тъмната улица до сградата на Хепи в Деница, крикът изпусна защото не беше дръпната добре ръчната спирачка(и всичко това от притеснения заради случилите се неща) и колата едва не му смаза краката! Изкриви се нещо на преден ляв диск и сега чегърта. не се знае какво е, утре ще ходи в сервиз, за да види. Срязаната гума е чисто нова, на една седмица. В 7-мо районно други хора ни казаха, че преди година им се е случило същото със спукана гума и откраднати документи и месец след това и колата им е била открадната... В кой свят живеем!? Срещаме непрекъснато престъпници, крадци, луди... Аз съм просто магнит за перковци! Не искам да живея в такъв свят! Не мога да го понеса! Може би е по-добре този свят да свърши както се твърди, че са казали маите. Може и глупости да говоря, но съм толкова наранена и афектирана, че душата ме боли!

Мацка, не знаех, че имаш такива проблеми, сега разбирам.  Само не се самонавивай, едно зло никога не идва само, това си е закон божи.  Мнението ми е сходно на това на Бояна. Недейте с рогите напред, гледай да я заведете на дофтор,  те ще я поемат.  Знам, че е трудно, но другото е още по-трудно. Стискам ти палци всичко да свърши добре.
Горе тиквата. 

Бижу, ужасно съжалявам мила за всичко това, което ти се е случило до сега.
А сегашните проблеми дано да се разрешат по-бързо. Не се отчайвай и мисли как всичко ще се оправи с колата и най-важното се успокой.
Ако майка ти не може да бъде настанена за лечение, тогава си издайте ограничителна заповед.
Най-добре изобщо не контактувайте с нея, при това положение не виждам абсолютно никакъв смисъл от подобни контакти.
За всички ще е най-добре да бъде настанена в някое заведение...опитайте се да намерите начин това да се направи.

Ние не контактуваме от две години. Смених си домашния телефон заради денонощен терор. Преди това здравето ми се разби. Излизах от ритъм както си вървя по улиците, пулсът ми е достигал до 220 удара в минута. Щяхме да умрем и аз и бебетата, бременна с близнаците в седмия месец пак заради нея... Не можех да спя, не можех да дишам, не ядях почти нищо и свалих за няколко месеца 20 килограма. Имах кожни проблеми. Беше ад!
Реших, че съм нужна на децата си жива и казах - край! И всичко започва от начало...
Днес в нашето районно ми обясниха, че трябва да подам жалба и те ще я предупредят. Ако не престане, в Софийска градска прокуратура се подава жалба до районния прокурор. Събират се данни от съседи, от познати и от лекарите, които са я лекували в психиатрията, и по тяхна преценка може да се настани за принудително лечение. Леля ми почина преди 17 години, винаги е боледувала от сърце и почина от инфаркт. Майка ми отиде в полицията и разказа, че мъжът и я бил удушил с възглавница... Боже, не можеш да си представиш какви болни неща ражда фантазията и. Взимаше наши дрехи, защото имаше ключ от нашия дом и ги носеше по врачки. Аз не можех да си представя, че майка ми няма да има ключ от къщата, в която живее дъщеря и, но късно се осъзнах. Затова пък, в момента, в който си излязохме от нейния дом, бравата беше сменена и вече влизах само като звъня на вратата като чужд човек!
Аз съм силна жена, с какви ли не трудности в живота си съм се справяла, защото човекът до мен, е бил моя опора и ми е давал кураж, но като се струпат така неприятности, направо ума не ми го побира! И с това ще се справя, но знаете, че в такъв момент искаш да споделиш, да кажеш на някого, да получиш подкрепа, някой да те прегърне, освен най-близките ти. Поне аз съм такъв човек, не мога да го държа в душата си. Искам да изхвърля тази гадост от себе си. Благодаря, че писахте, че ми съчувствате. Нужно ми е!

Не се ядосвай за колата - това са само ламарини.
За бабата - писали са за огр. заповед. Едва ли ще я осъзнае и спазва. За принудително лечение - не се натискат да ги вземат в болница. И да я вземат - клиничната пътека е за определени дни. После всеки се спасява сам. Ще трябва да намерите връзки, да дадете нещо на някой доктор за да я приберат и полекуват. От тук нататък трябва да внимавате на кого отваряте, кой върви зад тебе. При пресичане на улица бъди особенно внимателна. Шизофрениците обичат да заплашват с бутане на жертвата под кола, дано не пробва бабето.
Имах подобна съседка, работеща на времето в ЦК на БКП  , та и оплакване не я ловеше. Пробва да ме бутне под завиващ автобус 94 до хотел Хемус. Бях предупредена и при бутането се хванах за нея, не знам как съм се удържала да не падна.
Ако може временно да поживеете на друго място, при познати.
Инструктирай децата си да се пазят постоянно. Неприятно е, но няма начин, бабата явно е агресивна.

Бояна, аз съм нормален човек! Никога не съм се сърдила на нея или пък на заболяването и, каквото и да ми е причинявала. Винаги съм си казвала "Та тя ми е майка, за Бога!". Но не се издържаше! Аз пречех на семейството си, на децата си, на себе си и животът ми беше в опасност, защото сърцето ми реагираше самостоятелно от мисленето ми. Не искам да я затворя в болница и да се отърва! Искам да се лекува, да е здрава, да е нормална! Имат фамилна обремененост някаква в рода си. Сестра и преди години изпадна в някаква криза и тъй като нямаше съпруг до себе си и синът и живееше далеч, се хвърли от покрива на блока, в който живееше. Единият и брат е алкохолик.
Способна е на всичко. Познавам я чудесно. Тя е безскрупулна във всяко едно отношение. Преди години беше откраднала златен пръстен от своя колежка, защото и харесал! После завъртя такива сплетни, че уволниха жената...
Страхувам се, че ще подпали вратата ми, че ще ме причака и ще ме нападне с нож, че ще ни потроши колата. На децата няма да направи нищо, надявам се, то тя и не ги е виждала от повече от три години и сигурно няма да познае другите двама, защото днес и е отворил единия от близнаците и тя е помислила, че е големият ми син. Ще ми създава проблеми със съседи, говори измислици, каква ли не ме нарече днес. Страда от манията, че всички я мразят, преследват я и искат да и откраднат, или са и откраднали вече, всичко. В това обвинява и мен и съпругът ми.

Съветвате ме да си сменя жилището! не вярвам, че ще ми се наложи и това, честно ви казвам. Навремето продадохме четиристаен апартамент 124 кв.м., нов, за да си купим жилище близко до родителите ми, защото остаряват и да се грижим за тях! Що ли ми трябваше! Набутах децата си в по-малък апартамент в стар блок в по-скъп квартал, за да съм до нея...

Бижу, мила ще ти напиша нещо, сигурно е клиширано, обаче е така - човек има дни и периоди на черни дупки и се случват такива лошотии, щото си задаваш все въпроса "С какво толкова сгреших, че да го заслужа?!" Обаче това е само период, всичко ще се оправи, силна жена си, сама казваш с прекрасно семейство - това е най-важното, обичате се, уважавате се, здрави сте! Тази жена (майка ти...) не заслужава мислите ти, терзанията ти... действай смело, затворете я известно време в психиатрия, не дей да изпитваш чак такива угризения, сега мисли само за себе си 

Сега по отношение на документите. Задължително утре отидете в Общината да анулирате Л.К., после в 7-мо районно (ако е станала кражбата в техния район) за служебна бележка (ама документа за анулиране няма да е станал веднага, мен ме мотаха една седмица) да опишеш кое как е станало. После си издайте нови документи. Ако е имало документи за колата, освен в Районното, в КАТ трябва да ходите и при застрахователи, а колата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО приберете на гараж, ама просто задължително! Че имат ли документи за колата съчетано с адреси... 

Бижу с нищо друго не мога да ти помогна, освен с едена голяма прегръдка!Искрено пожелавам да се наредят някак си нещата, да успеете да излезете от това положение.Страшно е, когато много злини се струпат на човек.Ти си силна, умна и борбена жена, ще се справиш и с това.
Ти си Бижу, която ми опрвя настроението с постовете си и ме кара да се замислям над много неща.
Сестра ми живя при чалната свекърва и никак не и беше лесно, мъжът и я пребиваше, защото майка му го насъскваше.Отстрани знам, колко е болезнено да се живее с подобен проблем.Ако можете избягайте надалече, знам че е много трудно, но все пак е нещо.
А иначе, надявам се да настанят жената в подходящо заведение за лечение.Тя явно има болезнена нужда от помощ, защото подобно поведение е пагубно за всички-и за болния и за тези около него.
Ще те чета с нетърпение да споделиш, че всичко е наред