Хубава българска традиция ли е абитуриентския бал....

Наистина бях над тези неща тогава, а сега ме е яд.     Спомням си колко се вълнуваше майка ми и колко не ми пукаше на мен! Жената се скъса да обикаля по магазини, искаше да обсъждаме различни модели, а аз нехаех...Държах баща ми да ме закара с нашата кола, не исках никакви изпращания-панаири...Дива коза съм била и тва си е! 
Човек има нужда от тържествени моменти в живота си, пък били те и прекалени. Нека, голяма работа!

Пък аз и тогава бях "над" /роклите си ших сама, помагаше ми баба, едната беше къса с два шева, по тялото, трикотажна, шие се за точно един час/ и сега не съжалявам, тъй като отидох да отпразнуваме с близки и приятели този, за мен, важен момент от живота ми и определено не сме обсъждали нито рокли, нито коли /баща ми тогава ме кара с Москвича/. Даже словото за края аз си го писах и аз го четох, с не много сложния си тоалет. Дори не се и замислих като как съм облечена аз и останалите.
 Точно Милена пя едната вечер и много бяхме доволни.

Винаги съм била 'за' тези няколко паметни дни в живота на човек - бал, сватба и т.н. Хубави традиции са, харесвам ги. Имам нужда и от ярки спомени, както и от семпли, не по- малко приятни.
Вече, кой как ще си устрои и организира празника - въпрос на вкус.

С всяка година абитуриентите стават все по-шарени и кичозни в несполучлив опит да изглеждат оригинални и модерни.

Българската форма на бала е уникална: "на гол тумбак, чифте пищови". Ефелъка е една от новите характеристики на българина и руснака, и за жалост е превзела не само баловете, а и ежедневието.
Сестра ми с парите за бала празнува 7 дни в Турция: по бански и все още си гледа снимките с носталгия.
Мои познати с парите, които им дадоха (1000Е) прекосиха Европа и стигнаха до Тунис, а други обиколиха Виетнам, Тайван (2000Е за 3 месеца), а трети с по- малко възможности се включиха в годишни младежки програми в Австралия, Америка, Канада, Африка и се завърнаха със завидно много, несравними и неповторими спомени.

Може би съм нещо сбъркана, но не съм приемала абитуриентската и сватбата като някакви суперспециални дни.  
Най-ярките ми спомени са от съвсем обикновени наглед купони, които са се превърнали в неповторимо изживяване (примерно студентските ми практики на Юндола бяха много по-плътни откъм адреналин, ако мога така да се изразя, отколкото официалния студентски празник).
А като говорим за специални дни... ми раждането на децата ми също е такова събитие, ама бях много далеч от "специална, принцеска визия"

Монда, твоята абитурентка беше най-стилната такава, която съм виждала.

тя и приятелката й, с която бяха на една снимка - беше сложена и я видях. Те двете са ми идеала за абитуриентки! Прекрасни.

Не знам чия традиция е абитуриенския бал, но това, в което се превръща напоследък, е 
Моят не беше чаааак толкова отдавна - в далечната 2001 
Тръпнех от вълнение месеци наред... защото винаги съм го възприемала като възможността момичето да покаже как изпод патенцето (грозно или не), се показва лебед... Напоследък патенцата, незнайно как, се трансформират в циркови маймуни 
За мен балът е предължението на една по-стара традиция на въвеждане в обществото на младата дама. Един вид - официално не е дете вече  тая девойка  . И тя се показва в най-красивата си и най-елегантната си светлина.
И някак в това усещане не се впиват секси-провокативно-откровено вулгарните костюми в стил Андреа, Галена и не знам още коя... Но това е само мое виждане.
Иначе, подготовката на моя бал ми отне месеци наред, защото знаех какво искам и не отстъпвах и на милиметър от него. Роклята си я уших, защото държах да е правена за мен, по моето тяло и да не става на никой друг. Бижутата ми бяха перли на сребърна нишка, косата ми беше в доста семпло прибрана прическа. Обувките и чантата ги носих още няколко години, парфюмът до ден днешен ми е любим. Семейството и близките ми са малко на брой и "изпращането" ми бе у дома, като майка ми си спести часовете около печката и използва услугите на кетъринг. Нищо разточително. Закара ме вуйна ми с нейната кола, опел някакъв май беше.
А партито не беше нищо особено, тъй като достатъчно дълго преди това се бях подвизавала по ресторанти, дискотеки и клубове. Но се чувствах някак специална, защото знаех, че отпранувам края на един етап от живота ми.
Такъв бал бих организирала и за децата ми. Но ако предпочетат да попътуват за сметка на "официалното мероприятие", не бих имала нищо против. Виж, ако имам щерка, която някой ден се затръшка да получи чифт нови цици и руси екстеншъни за абитуриентския си бал, може да се окаже и без нкакъв такъв. Плюс орязване на джобните за месеци напред... Има една хубава приказка за бодливата крава...

За абитуриентите  за родителите  за гостите 

Да ви се връщат такива абитуриентки, прекрасни деца!

Хубава традиция.
В цял свят има подобие на абитуриентски балове.
Одобрявам!!!

Чак пък в цял свят .. по скоро не .

Има бал и в Щатите и в Германия и в Холандия.

Да, но Германия на това събитие присъстват родители и учители, които заедно празнуват завършването на училище. Децата са официално облечени, но цялата останала показност и парвенющина липсва. Акцентът е в общуването и спомените от ученическите години.