Хубава българска традиция ли е абитуриентския бал....

Каква американска традиция!? Балове със сигурност е имало много преди новият голям брат да ни стане брат, че да се учим от него. И то точно с тоалетите, колите, викането. Не са го измислили днешните деца- питайте си майките, бабите. Да не говорим, че у дома има снимки на бал за завършването на гимназия отпреди войната! Момчетата с костюмчетата, девойките, накипрени с роклички и прически. Сега може и да изглеждат като смирени девици, но за времето си са били много модерни и авангардни със сигурност.

А какво е общото мужду абитуриентския бал и раждането в частна клиника(или раждаш около датата на бала си).Нали за първото коментираме ,че се грижат родителите и е добре отрочето да съобрази  своите мечти за хубав бал с финансовите възможности на мама и тате,а за раждането се предполага да се справиш сам+бащата ,както и където прецените за най добре.

може и да има общо....и аз имах съученичка,която роди почти на бала/преди 22год/,а сега всяка година чувам за подобен случай на завършваща,която вместо на бал е била в родилното....

Да, Ани27, според мен си заслужава! Тези дни са точно единствени в живота. Написах го още преди не знам колко поста, но за теб специално ще я повторя. Човек веднъж се ражда, веднъж започва първи клас, веднъж има първа любов, веднъж завършва училище, веднъж става пълнолетен, веднъж се жени (или поне е веднъж за пръв път), веднъж ражда за пръв път и други подобни, та и веднъж умира. Затова, защото тези моменти са веднъж в живота, са тържествени и се отбелязват с ритуал! Част е от човешката култура. Вярно, много от тези празници са различни при различните култури, някои липсват, но винаги има тържественост, която се отбелязва най-често със специален ритуал, който завършва с ядене и пиене за здравето (или за мир на душата) на въпросния човек. Това са именно моментите, които отбелязват рязка граница и преминаване от един статус в друг.

А за младежите - поколението на нашите родители, ние и на нашите деца, имаме късмет, че сме се родили и живеем в мир. На нашите бащи не им се е налагало да ходят на война и живеем в относително благополучие. Животът си тече така или иначе- със или без бал, сватба и прочее. Но точно тези моменти със съответните ритуали допринасят за това животът на хората да е по-шарен и за усещането за щастие, близост между роднините и приятелите и поемане на нов път в живота. Това си е радост и макар и скъпа, повечето хора са готови да прежалят пари и време. Това са все хубави работи и не виждам смисъл да се лишаваме от тях. Затова и съм много доволна, че не съм правила големите сметки като съм била ученичка, нито като съм била булка! Защото лошите неща в живота са случват и без да ги каним. Една от характеристиките на младежите е точно усещането за безсмъртие, авантюризъм и емоционалност. Младостта не предполага мислене за пенсия или спестяване за раждане. Младежите искат да покоряват света на всяка цена и да се доказват. Но понеже възрастните не се чувстват сигурни в живота си се стараят всячески да прехвърлят отговорността и на децата си. Зорлем да ги направят възрастни, поускори с дертовете на родители и пенсионери, а не на възрастни хора. На мен ми прави впечатление, че точно западняците се юркат като ненормални докато се пенсионират и чак тогава започват да живеят. И за какво е всичко това? Да се развяваш с гащи на цветя и бяла шапка, с проходилката по света? Лудува се на млади години, а не на средна възраст. И да, прекалената отговорност хич не е на добре. Води до депресии и вечно недоволство от себе си. Човек си губи времето да планира, подрежда, пести и застрахова за лоши случаи или за ситуации за след 10 години и така и не си изживява момента! Разбира се, не казвам да я караме ден да мине, друг да дойде, но все пак да не задълбаваме толкова в пестенето. Западняците като пестяха какво стана? Пак ги удари кризата и особено американците доста вода глътнаха! Големит сметки за ипотека, за колеж на детето и др...

И къде повече бе Аничка?  Нашият ще се размине с около 5-600 дол.- не повече. Ай ще го...и у бала... Хайде с моя тоалет и прическите да го докараме до 1000, но това е максимума.

Това за хилядата лева го писах просто като пример. Не очаквах, че някой ще се заяде с това. Аз не зная колко е струвал балът ми, нито сватбата. Нито съм питала, нито родителите ми са отваряли дума. Подозирам, че е било соленичко, ако съдя по качеството. Относно хилядата лева, навремето, през 80-те това бяха много пари. Спомням си ,че малко преди демокрацията заплатата ми беше 300 лева и се смяташе за висока за току-що завършил училище, защото работех на три смени в производството. Един панелен двустаен апартамент струваше 8 хиляди.

Бала може да бъде хубаво изживяване и без да е скъп. Аз имам хубави спомени от моя, а е струвал не повече от 600-700 лв, през 2006г. беше. И не съм се чувствала лишена от нещо, просто не мисля, че има нужда от изхвърляния по този повод. Приемам го просто като приятен празник, а не като повод за показване на възможности и надцакване кой е с по-скъп тоалет и по-скъпа кола.

Колата и тоалета са най-малкия проблем и разход. Роклята ни за 400 дол. не бих казала че е евтина, хубавата кола си я имаме и без бал. Най-големи са разходите по купон за родата, което е абсолютна глупост мен ако питаш.

Съгласна съм с теб, но при мен и купона за роднините не беше голям разход. Аз ги поканих вкъщи, около 30 човека, тези които наистина ми беше приятно да видя, а не ми се налага да каня по задължение. Почерпката не беше нещо особено - хапки, разни други дребни неща, вино, водка и безалкохолни. Честно казано за мое учудване доста неща останаха. Просто с голяма част от роднините не се бяхме виждали скоро, те помежду си също и повече наблегнаха на разговорите, а по-малко на яденето и пиенето.
За кола въобще не съм мислила, живея на 10 мин пеша от училището си и просто това с колата няма голям смисъл за такова разстояние. Един съученик мина и ме взе с неговата кола.

Всеки сам си преценява кое и колко си заслужава за него:''разни хора, разни идеали''.........
Относно раждането, смъртта, първа любов и т.н., че всичко е веднъж в живота, не съм съгласна(смятам, че има прераждане), но това е друга тема, да не подхваща ме излишен спор.
Не съм против ритуалите и празниците, а начинът по който са се изродили при нас в Бг-всичката показност, сеир и панаир.
Относно усещането за безсмъртие и авантюризъм, мисля че e опасно(ако щеш неразумните шофьори по пътищата).
Който не може да носи отговорност, да не я поема, на мен не ми пречи. Цар съм на планирането, поемането на отговорности и подобни,  депресиите са ми непознати, даже следродилната пропуснах.......така, че всичко си е до човек.
Незнам дали планирането натоварва или е излишно, но едната ми приятелка, ако не беше направила няколко застраховки преди повече от 10 години, сега щерка и нямаше и да мечтаее да учи във Франция, а куклата прави вече планове и избира университет.
И накрая всеки да си живее, както му харесва, стига да не пречи на другите!
Относно хилядата лева, не съм се заяждала, поне не това беше идеята, прозвуча ми, някък презрително, като:'' вие сега пък за хиляда лева ли ще го правите на проbлем, какво толкова'', за някои хора хиляда лева са много пари, живеят месеци с тях, верно, че за други са джобни за ден-два. Просто съм на мнение, че парите могат да се оползотворят за нещо по-полезно от панаир на суетата и задоволяване на егото. Това е.
Делусион, моля, обръщението към мен да е Ани, това ми е истинското име, не галеното, и не обичам перефразирането му. Благодаря!

Това ми стана любопитно. Обучението в държавни университети във Франция е безплатно и за чужденци, а децата като правило работят докато учат. Та за какво е нужна застраховката не разбрах?

Ани, Ани...

Нали трябва да живеят някъде тези деца, да ядат и да се обличат.
Не всички работят, и не всички изкарват толкова, че да си покриват всички разходи.

ПП. Преди членството ни в ЕС мераклиите за студенти във Фр. трябваше да притежават (те или родител) 6000 евро в банка (толкова се приемаше, че е годишната издръжка на един студент) и при пристигане да си открият сметка в банка на място, за да могат да задвижат следващите процедури по оставане в страната и получаване на необходимия статут. Как стоят нещата днес не знам, може би сега като идващи от страна членка на ЕС статутът им е различен. Но дори и така да е, за да тръгнеш си трябват няколко хиляди пара.
Може би това се има предвид - вместо хиляди за рокля, са се подготвили за по-важни неща.

Не знам такива които не си изкарват достатъчно, че и отгоре. Виж ако е решила да я дондурка и глези по време на следването по типично българска традиция, това е отделен въпрос. Ама застраховките какво общо имат с човешката глупост?

Благодаря, Андариел!
Застраховката беше пример към Андариел относно планирането и предвидливостта, отговор на нейното да мислим за днес, един живот живеем, плановете са стресиращи и депресиращи.
Който иска да прави краткосрочни планове(балът например), който иска да прави дългосрочни планове, който иска да живее от днес за утре, животът си е ваш, правете с него каквото искате, стига да не пречите на другите!
Аз съм направила една застраховчица , синът ми няма 2г, но разглеждам училищата........и така, планувам си, винаги имам няколко варианта, за всеки случай..........