Бременна съм, а той отказва да се оженим.

Ами то ако не забелязвате, няма желание от двете страни, а само от едната. Това е и заглавието на темата.

А може да има и от другата след време. Защо е нужно нещо да става, само защото едната страна е пожелала? Точно в този момент.

Ами за да не се нервира бременната жена на мен лично ми се струва достатъчна причина. Защото ако моят мъж беше се дръпнал от подпис точно когато съм бременна, аз лично бих била доста по-ядосана и от нея. А ако ми е обяснил, че ще се оженим първо Март, после лятото и т.н. то въобще не знам бих ли се занимавала повече да го слушам по въпроса. Просто би ми опротивял здраво. Мъж, който се отмята от думата си, не е мъж, на когото може да се разчита - за мен поне. Е как да кара човек спокойна бременност, като е открил току-що, че таткото е меко казано нестабилен.

Предложих му да запишем час за ритуала лятото и да платиме таксата както каза Рени и той разбира се отказа с оправданието че има време и по-добре е да изчакаме бебето да се роди иначе човека многооооооо ама много ме обича и не може без мен просто съм жената на живота му  

И аз като паднала от небето да се изкажа Извинявам се предварително, ако някой се обиди от мнението ми - то си е изцяло лично!
Ти сериозно ли искаш някой да се ожени за теб, само защото си бременна?!? Детето дали ще е по-щастливо, ако "тати" са го притиснали "до стената"? А ти? А той?

А вие сериозно ли мислите, че жена, която е бременна от мъж, който й обяснява, че тя е жената на живота му, няма право да си помисли за брак   Не е ли най-нормалното нещо да искаш да се ожениш за мъж, когото обичаш, имате връзка и чакате дете? Поне за мен е така.

Е, мъжът да не иска, определено не е нормална реакция. Разбира се, няма смисъл да се жени насила, но това не го прави невинна душа отникъде.

Не няма да съм щастлива точно това казвам дори и да иска сега няма да е същото, но не е нужно да променя мнението си през седмица за това и му предложих да измислиме някой вариант в който да няма сърдити.Също не е нужно да се кълне в много силна любов и как не е могъл без мен как аз съм жената на мечтите му, но виж не е готов точно в този момент и му трябва време.

А живеете ли заедно и откога?

Не, ако сключвате брак през лятото няма време.
Ние се бракувахме в края на лятото, но по това време вече си бяхме записали час и почти нямаше останали свободни.
Още повече, че с бебе ще е по-трудно, сега е моментът да се подготвяте.

Принципно, Tess, и за мен човек, който се отмята от думата си, за каквото и да било, не е отговорен и няма да го гледам със същите очи, както преди. Би ми опритивял и т.н. Но аз поне бих му дала шанс. Заради детето, ами знам ли, може пък наистина човека да си промени мнението след раждането, пък и ако искам да го разкарам мога да го направя и след това. Той може и наистина да се чувства притиснат. Не, не го оправдава това постоянно отлагане, но спокойствието на Теменужка сега е най-важно. Не бих изобщо го подхванала за това, ако бях на нейно място, докато не се роди детето, а после...и ако и тогава почне да се отмята...Да не говорим, че тогава ще излязат и други кирливи ризи покрай напрежението.  

Няма какво повече да се каже, дано авторката може да разчита и на други хора за помощ около бебето.

Изобщо нямам предвид, че е "невинна душа"  
Просто при тази ситуация, не мога да си представя живота им след 15 години, примерно.
А като започне бебето да реве през нощта, като проходи, като тръгне на градина/училище, като влезе в пубертета?
Утре човека до теб, ако се обърне и каже "ами аз по-принцип не исках!"
За мен бракът е измислица (пак се извинявам за личното мнение). Но връзката е истинска - и или я има ли я няма! И тя включва разбиране и съобразяване с чувствата на другия. Ако искаш подпис - подписва . Ако не подпише - няма връзка - сори! По-добре да го преживее и да продължи напред! Детето си е дете, обичаш го и се грижиш за него. Децата никога не бива да бъдат основание или оправдание за нещо, което не съществува! Защото в крайна сметка всички страдат от това.

Живеем от 2 години заедно, но от няколко месеца хич не е живот по скоро сме като съквартиранти.
За детето не се притеснявам мисля че съм силна жена и ще мога да се справя и сама, но исках да е честен с мен и да не ме разиграва. Може би и аз имам вина но така ги чувствам нещата.Преди него имах връзка с друг мъж който наистина ми показа какво да е държиш на някой, правеше всичко за да съм щастлива искаше да сме семейство и т.н но аз нямах чувства към него и след като се запознах с въпросния сегашен мъж се разделихме. Аз пожелах така. Може би под съзнателно съм искала да видя същото отношение и от него но уви.

Теменужка, разбирам какво е силно да искаш нещо... помня много добре и какво беше да искам нещо бременна (те, хормоните, рядко прощават   ), но честно твоето направо не го разбирам...
Защо ти е брак с такъв човек??? (определенията за него ще ги оставя, понеже вече доста добре си е насолен от тези преди мен).
Бракът може и да е сигурност, но точно пък с този човек едва ли ще имаш сигурност със или без брак. Пред теб трябва да е въпросът дали искаш да си изобщо с него или не (за предпочитане или да го решиш бързо и безболезнено, или да го оставиш за след раждането).
Ако искаш да си с него - живей си с него без брак. Един брак на сила само ще ви създаде проблеми, няма да донесе никакво решение, повярвай ми.
Ако аз бях на твое място още след първия отказ от негова страна щях и аз да съм се отказала. Кажи му, че не искаш брак, не и сега, не и на този етап от развитието на връзката ви и си живей живота, грижи се за себе си, а само след 2 месеца и за малкото бебче. Остави го намира и го виж колко отговорен татко и партньор ще е (защото бебето си е голямо изпитание). Ако издържите изпитанието, значи сте един за друг и евентуално може и пак да си говорите за брак (за предпочитане той да повдигне темата). Ако не - прав му път. Животът ти ще е пълен с отговорности и един безотговорен индивид само би го усложнил и би ти докарал безброй нощи прекарани в сълзи. Няма никакъв смисъл... Детето винаги ще си има баща, но това не значи, че ти винаги трябва да се съобразяваш с този баща и с неговите прищявки.

Scarlette444 права си и точно това вече не знам дали искам да съм с него.Нямам му никакво доверие нямам желание за нищо. Може би много от нещата се дължат и на бременноста толкова ми е напрегнато и сиво, не ми се излиза с никой, не ми се говори и по телефона дори. Вчера вечерта толкова сълзи пролях и че и аз се чудя вече дали въобще съм добре.Бях толкова общителна, а сега.....