Правилно ли е да се намесвам?

Аз бих писала първо тук 
 
Доста тъжно е, че един форум може да помогне веднага и по-пълноценно на едно дете отколкото държавата.
Не знам ако сигнализираш в институциите дали наистина няма да стане по-зле за детето.

не може ли първо да се говори и с майката, да се помогне и на нея, да се разбере какъв е проблема и как да им се помогне ... не знам за институциите, след последните два абсурдни репортажа за тяхната дейност, дали може да се разчита на правилна преценка. може да се направи репортаж за тях, не съм "фен" на точно такава показност на точно такива съдби, но имаше няколко такива репортажи, които наистина помогнаха на майки с дечица, които имаха нужда от помощ..   

Дете на тази възраст НЕ МОЖЕ да не ходи на училище!  Мисля, че това е важно да се урегулира в случая, за другите неща е ясно, че от тук, от форума ще се намерят пари, учебници, дрехи, храна и всичко, което е необходимо за майката и детето...Също така някаква регистрация на майката в бюрото по труда или някаква работа за нея...

Трябва да сезираш Отдел "закрила на детето" /макар , че след случаите в Сандански и Червен бряг имам съмнения за тяхната ефективност/ и социалните работници да разговарят с майката да се разбере защо на 10 год. не е ходило изобщо на училище това дете.

Не можеш ли да поговориш първо с майката и да разбереш повече за ситуацията? Похвално е това, което си направила до момента, но не трябва да спираш до тук, а си мисля че и ти не искаш 
Не е редно дете на такава възраст да не ходи на училище. Явно и то не се чувства добре така.
Не знам до колко може да се разчита на социалните /май изобщо не може /, но какво друго може да се направи За съжаление не сме всесилни и не можем да решим сами случая, така че отново трябва да разчитаме на институциите.

Стана ми много тъжно като прочетох за това дете. Все пак мисля, че социалните служби разполагат с достатъчно програми, различни от това да изведат детето от дома и се надявам, че някоя от тях ще се окаже работеща в този случай.

Обади се на Соц. служби. Те си знаят работата.
Те ще поговорят с майката, ще направя т всичко да решат проблема без да отнемат родителски права.

Така преди време се обадих за съседчето, което го смилаха от бой, прихически тормоз, не го извеждаха навън....
От службата ми благодариха за съвестта, обясниха ми че няма да дават инфо кой е подал сигнала....
Нещата се промениха, защото родителите се стреснаха, разбраха че не могат да правят каквото си искат !

И аз съм първо за разговор с майката.Ако видиш, че няма да се оправят лесно нещата тогава подай сигнал.
И важното нещо, което запомних след "добре свършената работа" на ОДЗ.Подайте сигнал няколко човека, защото разглеждали случая по-подробно, ако имало подадено повече от един сигнал 

"Не е ходило никога  на училище ,защото майка му  не го пускала".Дали имат  само материални проблеми?Поговори с майката и ако за нея е "нормално" детето и да проси,то нямай колебание за сигнал към институциите.

Успях да разбера коя е майката, но не я намерих. Срещнах Лиляна /така се казва детето/ на улицата и го попитах къде живее. Тя ме заведе до къщата си и след като я видях се сетих, че миналата зима видях една жена, която вървеше във виелицата с две деца- едно на 2 години и едно по-голямо. Децата бяха облечени в дрипи и скъсани и по-големи от техния размер обувки, което направо ме порази. Спрях и я попитах как да й помогна. Не си спомням какво ми отговори, но помня, че ходих няколко пъти до тях, като й оставях на двора пред къщата готвена храна, дрехи, играчки и одеало. Тогава запомних само, че мъжът й ровел по кошовете, за да ги "изхранва".
Всъщност на мен притесненията ми са за това дали следва да се намесвам така радикално в живота на тези хора, като подам сигнал в социалната служба. Чудя се и на тези хора- родители, които оставят децата си в пълна мизерия- материална и духовна. Вярно е, че в живота има какви ли не ситуации... Ами ако тези деца не искат да се разделят от родителите и за тях в крайна сметка се окаже, че е по-добре да останат в "къщи". Професията ми е такава, че всеки ден вземам решения, но когато казусът е повече морален отколкото правен, се стъписах истински.
След като прочетох отговорите ви реших, че може би най-добре е наистина да говоря с майката и чак след това със социалните. 

Наистана трудно решение.Не знам какво става с някои хора-деградация ,оскотяване,просто немислимо.Все си мисля ,че за това дете е по-добре да е в дом (временно настаняване)докато родителите си стъпят на крака и му осигурят добри условия за живот-и дано имат такова желание.

Абсолютно е дилема!
Но образованието ще даде път на това дете. Какъв по-различен живот го чака без образование?! А времето минава, сега е момента.
Ако родителите се възпротивят, държавните институции трябва да помогнат.
Аз съм сигурна, че ако започне училище, може да си остане в настоящата среда. Социалните ще помагат, ще се храни в кухня за соц, слаби, ще се намерят и по прилични дрешки за да ходи на училище.
Аз съм сигурна, че ако родителите покажат желание децата им да учат, ако се разшуми, много хора ще помогнат.
А това дете със сигурност ще се оправи, щом има воля да учи, ще намери и път.
Пра-дядо ми е е чел на свещ на село, а по-късно е завършил магистър геодезист в София.
Дано тръгнат нещата и с това дете.

Daniella, много ме трогна! Това, което бих направила аз, е:
- първо да говоря с майката, да опозная семейството и да предложа съдействие.
- Ето как бих действала по-нататък: бих говорила с репортер, медиа за съдействие. Няма да злепоставят жената, че не си праща детето на училище, а говоря да репортаж, кампания като зов за помощ за това семейство. Повечето медии са отворени за такива инициативи и ще ти помогнат. Аз лично съм се убедила, че българите са доста радушни към подобно страдание и ще помогнат кой с каквото може. Виждала съм дори как обикновени хора предоставят жилище на бездомни семейства или пък някой работодател намира възможност да назначи тези хора на работа. Често се включват и големи фирми с някакви средства. Така че има доста възможности да се помогне на това семейство.
Според мен, на тази жена й трябват средства, помощ, насоки и едва ли ще бъде проблем да си изпрати децата на у-ще. А наближават и Великденските празници - още един повод да бъде всички по-добри към човешкото страдание.
- Разбира се, че е добре да включиш и социалните институции, и министерството на образованието и общината в тази инициатива.


ПП А и с новите социални мрежи е още по-лесно. Можеш и сама да организираш инициативата като разкажеш за случая и после пусни линк или напиши съобщения до  медиите, институциите. Повечето медии, предавания и журналисти  (а така също и публични личности и политици) имат профили във фейсбук. Но както си прецениш.  


И последно - бгмама също е много силна съвременна медиа. Аз бих писала на администраторите на форума и бих обсъдила възможностите за съдействие. Те също са с доста голям опит в подобни инициативи.

Даниела, не е никак сложно. Знам, че ще успееш. Не живеем в 19 век. Това не е вмешателство в чужд живот, а съдействие и подсказване какви права имат в 21 век.