Вече се прибрахме в Пловдив. Тони днес е на градина, а аз посрещам гости. Сега съм оставила яденето да се готви и да видим какво ще излезе накрая, че импровизирах малко поради липса на продукти. Утре е задължително да напазаруваме, че хладилника е празен, дори нямам зеленчуци в наличност.
Да споделя едно свое притеснение:
От 2-3 седмици Тони нещо започва да пелтечи като говори с нас. Когато си играе сам и говори на играчките не забелязвам такова нещо. Когато му кажа "говори бавно" и се поправя и започва да говори правилно. Първоначално реших, че просто не успява да си каже мисълта бързо. После като се замислих, предположих че подражава на един братовчед на Краси, който скоро ни беше на гости. Но съм малко притеснена. Днес ще поговоря и с учителките в градината дали са забелязали този проблем или го прави само при нас. Някой да има идеи как да реагирам? Поправям го внимателно за да не го стресирам, но последните дни като че ли се засили заекването. Ще потърся и мнението на психолог и педагог, но все пак ми се иска да чуя и вашите мнения.
blanc децата ни стават разумни вече наистина и усещат кой могат да разиграват.
Моето е най-послушно когато ме няма, появя ли се и почва с глезенето. А сега се ми казва " Обичам те, мамо!" с една сладка усмивка и аз веднага съм омекнала. 


от тук нататък само положителни емоции.
Гого също ми казва, че ме обича, но също така ми казва, че съм лоша майка,а напоследък като му се скарам ме пита през сълзи: ти добра ли си сега? (явно доста често му го казвам
/на мене прилича по говора, признавам си
, добре, че поне са налични ляв и десен