Събирам забравени жестове (леко носталгична) - V

Днес видях цъфнал жасмин. В парка на един баир. Откъснах си мъничко клонче, въпреки  изплашения вик на момчето ми, да не падна. За мен пролетта почна вече 
А на връщане получих импровизирано подаръче от 3 стръкчета на мое любимо цвете:



Ухаят на красиво, младо, свежо..

Кометата беше по-модерното, Ракетата по-старото/ама все едно не по реката, ами в небесата ни изстрелваха/, но иначе Реката винаги и тя се подмладяваше през пролетта с Върбите и Ракитата, и със аромата си/направо ми се смеят, как мога да усещам аромата на Дунав, нима реката може да има аромат, ама го усещам, и без него съм като без криле /

       Еличка, благородна завист, ФРЕЗИЯ - най-нежният, и най-ангелският аромат   този аромат, винаги може да накара две сърца да бият в едно.

       А за копривката Мари  , то добре, че мойто голямо момче набра една найлонка преди да падне снега/че на внучката да й направим пюренце от българска коприва/, щото сега по баира ем кал, ем студ навънка 

Ох, Бабе, чета те на Дунавска тема- все едно в душата ми си бръкнала. В детските си години не осъзнавах колко много съм привързана към тая река- приемах я за даденост- погледна през прозореца- и ей я- ширнали се десетки километри от нея пред погледа ми. Не обръщах особено внимание на промяната на реката през сезоните. Най- атрактивна ми се е струвала през зимата- с ледохода, и когато аха- аха да замръзне. Възрастни хора разказваха как в най- лютите зими целия Дунав замръзвал, и го преминавали с шейни. И гладни вълци идвали от Румъния...  
Някога, в детството ми, пак в Дунава ме учиха да плувам.
И първи любовни трепети на бреговете му...

Някак неестествена ми се струваше в детството ми реакцията на всеки от вътрешността на страната, който още докато дойде в градчето ни бърза да види Реката. И да цъка възхитен на брега и...
Може би е трябвало да поживея известно време и да не виждам Дунава всеки ден от прозореца си.
Вярвайте ми, върнах се след доста години в стария квартал, в стария блок, с почти същия изглед от прозореца, като в детството ми. И сякаш очите ми се отвориха, душата ми сякаш се напълни с всичката тази красота.
Сега мога с часове да я гледам. И рибарските лодки по нея, и  птиците, и дърветата, изтръгнати с коренищата им, плувнали сред разпенените черешови води. И огромните пътнически кораби, и шлеповете, които мързеливо пуфтят срущу течението.
За Дунавските залези тритомник мога да напиша.  Особено през лятото- ей, няма такава красота
Чели ли сте "Бабуш слиза по Дунава?"

Какво е било...
А сега?  По будкаката го познах мястото , само тя стои.

Всички големи водоеми , когато си до тях дават една една волност и свобода на душата.

Ели, за мен това си е подарък , жест не е точната дума. Това са ми любимите пролетни цветя

Водата има това качество, да отмива лошото и да остава в душата само доброто. Дишам си Реката,/както се диша Морето-него пък много си го обичам Вечер и да има Луна, както и Планината-нейният аромат си е от сутрин до вечер/, но Реката си я нюхам, и както Eлиа казва, някак във вътрешността трудно се живее без нея, и много си права, след като човек е роден покрай тази велика река, той сякаш е закърмен с нея, /залеза на Слънцето е страхотен, да не казвам, че точно такъв залез ме запозна с моето момче, но и изгрева над Дунав е страхотен, цялата Река става Червена и Златна, като в приказката за Златната Река/
           Анка, не само будката си е наистина там, ама и ...... градината си е там/всичко си е променено/БЕТОН, като се напече лете   , минаваш на бегом през площадя и плочките на Кмету.
          

Добро утро и спорна седмица!

Да ви расвеселя понеделнишки! И на вече за Нотар.
Да внимава с пилотажа!

Спорна да е новата седмица. АНКА, събуди ме идеално с таз инструкция  , ама да бегам д му изсърбам едно турско кафе, че да си оправя ГРАВИТАЦИЯТА и да бегам /то едно време първо бегах и после на работа сладко кафенце, сладка приказка с колежките за Начало на работният ден/ , ама сега не е тъй, сега бързаме да градим Светлия и Богат Капитализъм  

Да, това си е класика.
Няма варненско дете, което да не се е катерило тук.

Ние пък в бургаската морска градина си имахме едно бронзово магаре, в цял ръст, на площадката до Флората. Имам снимки на децата, качени на него. Градски чада, къде ще възседнат живо магаре.
За съжаление, в първите години от прехода ли, демокрацията ли, го откраднаха и го претопиха. Някой мургав брат си купи шише ракия, а детската площадка опустя...

                      Успешна и добра нова седмица ! 
                  Обожавам да гледам вода - прочиства мислите и душата ми ,
                  затова благородно ви завиждам 
               Ние така и не можахме да се сдобием с канал и да пътуваме с ладии ,
               вместо с метрото и автобусите 
                  Да ви подаря нещо полезно срещу  калта
                     

Марииии  , ей на това му се вика made in BG/Найки-галош/ подобрен модел, за съвременно ползване   

В Разград беше жребче в парка, пред ресторант Лес. Има сватбари от сватбана ни, снимани на него, от някакъв черен метал. Отиде на нечий пункт за скраб, заедно със сърничка, сръндак и сърне от бронз.

Кой беше споменал за опнатите простири м/у кооперациите? Живо е миналото, живоо 



В морската имаше един прословут козел. Нямаше дете неснимано на него, първи трепетни целувки е бил свидетел..няма го  Първо му изчезнаха рогата, а сега го няма изобщо. Ще поразровя детските си снимки да му направим помен.

А галоша е много фейшън, както казва едно съседско момиченце 

Забравих  какъв канал е щял да се копае в София на времето?
ПС.Ето го моя галош мъжки фасон от вчера.
Ако затънете в кал с гумени ботушки-дърпайте като вдигате  пръстите на крака нагоре,не петата.Че свичко останА у калта-и вие и  Найки-то.
ПС.Аз ще си препрочитам снощните ви Дунавски вълнения.
Там се научих да плувам срещу течението.
Ели-ние с магнолиите имаме стара любов.Като онези твоите нарисуваните...
И времето смениха-абе-пролет е.

За разходки с лодки - по-възрастни колеги ми разказваха, как с бащите си са давали добровелен труд и си личеше до скоро от къде е щял да минава - показваха ми, но вече е заличен май