Незабравима(unutulmaz)-тема- 16
- Публикувана: 7 март 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2010, 18:50 ч.
# 570
10 март 2010, 11:03 ч.
Нали? Това е доказателство, че всички тук сме единомислещи! 
Виж целия пост
С кометка даже сме използвали едни и същи сравнения във възмущението си 
# 571
10 март 2010, 11:06 ч.
Аз те разбирам. Като пубер най-големият ми страх беше родителското тяло да не ми прочете дневника, ама сега като майка се чудя как са се въздържали да не го прибарат
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Виж целия пост
Цитат
Така е и аз това не мога да си го обясня. Аз примерно снощи реших да приложа малко СРС-та, за да разбера дали сина ми не е избягал от училище, а то се оказа, че с негов съученик вече момичета обсъждат (досега говореха пренебрежително за този вид същества като за "женки"). Не се гордея с постъпката си, но не издържах. А трябваше може би да изчакам някой ден той сам или някое негово гадже да ми даде дневника му....
Аз те разбирам. Като пубер най-големият ми страх беше родителското тяло да не ми прочете дневника, ама сега като майка се чудя как са се въздържали да не го прибарат
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
# 572
10 март 2010, 11:07 ч.
Имам няколко близки приятели (повечето са жени, но и мъже има сред тях), с които постигаме точно този вид общуване. Всеки пуска майтапи, другият захапва, пуска нов майтап и го връща на останалите и така, докато не изпаднем в нещо като еуфория. Но все по-рядко имаме време за подобен висш пилотаж. И не с всеки може да се получи това.
[/quote]
Очевидно е, че тук успяваме да полетим!
[/quote]
Да, на нас вече проблема ни е в приземяването. Някой път, ако не е успеем, има опасност да отлетим на някоя друга планета като в "Малкият принц".
[/quote]
В това няма нищо лошо! Възползвай се от момента!
Виж целия пост
[/quote]
Очевидно е, че тук успяваме да полетим!
[/quote]
Да, на нас вече проблема ни е в приземяването. Някой път, ако не е успеем, има опасност да отлетим на някоя друга планета като в "Малкият принц".
[/quote]
В това няма нищо лошо! Възползвай се от момента!
# 573
10 март 2010, 11:13 ч.
Аз те разбирам. Като пубер най-големият ми страх беше родителското тяло да не ми прочете дневника, ама сега като майка се чудя как са се въздържали да не го прибарат
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Спокойно,всичко си идва на мястото в един момент.Това е част от растежа.Просто нито един родител не трябва да забравя своите младежки години,първата любов,грешкити,които е допускал а и продължава да допуска и тогава по-лесно ще разбира детето си и няма да се държи като ментор с нега, а като с приятел.Така мисля аз....
Виж целия пост
Цитат
Така е и аз това не мога да си го обясня. Аз примерно снощи реших да приложа малко СРС-та, за да разбера дали сина ми не е избягал от училище, а то се оказа, че с негов съученик вече момичета обсъждат (досега говореха пренебрежително за този вид същества като за "женки"). Не се гордея с постъпката си, но не издържах. А трябваше може би да изчакам някой ден той сам или някое негово гадже да ми даде дневника му....
Аз те разбирам. Като пубер най-големият ми страх беше родителското тяло да не ми прочете дневника, ама сега като майка се чудя как са се въздържали да не го прибарат
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Спокойно,всичко си идва на мястото в един момент.Това е част от растежа.Просто нито един родител не трябва да забравя своите младежки години,първата любов,грешкити,които е допускал а и продължава да допуска и тогава по-лесно ще разбира детето си и няма да се държи като ментор с нега, а като с приятел.Така мисля аз....
# 574
10 март 2010, 11:14 ч.
Имаш предвид пироманските наклонности на баба Саадет ли?
Не точно, а това, че някъде из последните части на 30-ти епизод (сега не се сещам в коя точно) имаше споменаване на палатки, ако не съм се заблудил с коментара по този повод на преводачките.
Виж целия пост
Ама сценаристите май наистина ни четат - вече пуснаха в действие палатките. Ако продължават така, ще трябва да решим някак въпроса с авторските права.
Не точно, а това, че някъде из последните части на 30-ти епизод (сега не се сещам в коя точно) имаше споменаване на палатки, ако не съм се заблудил с коментара по този повод на преводачките.
# 575
10 март 2010, 11:17 ч.
Аз те разбирам. Като пубер най-големият ми страх беше родителското тяло да не ми прочете дневника, ама сега като майка се чудя как са се въздържали да не го прибарат
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Спокойно,всичко си идва на мястото в един момент.Това е част от растежа.Просто нито един родител не трябва да забравя своите младежки години,първата любов,грешкити,които е допускал а и продължава да допуска и тогава по-лесно ще разбира детето си и няма да се държи като ментор с нега, а като с приятел.Така мисля аз....
Много си права, но не съм сигурен дали ми се получава или по-точно ни се получава заедно с майка му....
Виж целия пост
Цитат
Така е и аз това не мога да си го обясня. Аз примерно снощи реших да приложа малко СРС-та, за да разбера дали сина ми не е избягал от училище, а то се оказа, че с негов съученик вече момичета обсъждат (досега говореха пренебрежително за този вид същества като за "женки"). Не се гордея с постъпката си, но не издържах. А трябваше може би да изчакам някой ден той сам или някое негово гадже да ми даде дневника му....
Аз те разбирам. Като пубер най-големият ми страх беше родителското тяло да не ми прочете дневника, ама сега като майка се чудя как са се въздържали да не го прибарат
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Спокойно,всичко си идва на мястото в един момент.Това е част от растежа.Просто нито един родител не трябва да забравя своите младежки години,първата любов,грешкити,които е допускал а и продължава да допуска и тогава по-лесно ще разбира детето си и няма да се държи като ментор с нега, а като с приятел.Така мисля аз....
Много си права, но не съм сигурен дали ми се получава или по-точно ни се получава заедно с майка му....
# 576
10 март 2010, 11:17 ч.
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Не си виновен ти! Обществото ни за съжаление дава лош пример на децата ни. Казвам ти го съвсем откровено, тъй като всеки ден имам "шанса" да работя с по 100 до 150 деца в тази възраст. Ние не можем нищо да променим на този етап, докато не се спре да се "бълва" навсякъде около нас "вредна" информация. Децата в тази възраст просто взимат този пример. Трябва да бъдем мнооого търпеливи. Ох, прекалих с мърморенето, извинете ме! Професионално изкривяване.
Виж целия пост
Цитат
quote]
Не си виновен ти! Обществото ни за съжаление дава лош пример на децата ни. Казвам ти го съвсем откровено, тъй като всеки ден имам "шанса" да работя с по 100 до 150 деца в тази възраст. Ние не можем нищо да променим на този етап, докато не се спре да се "бълва" навсякъде около нас "вредна" информация. Децата в тази възраст просто взимат този пример. Трябва да бъдем мнооого търпеливи. Ох, прекалих с мърморенето, извинете ме! Професионално изкривяване.
# 577
10 март 2010, 11:19 ч.
Имаш предвид пироманските наклонности на баба Саадет ли?
Не точно, а това, че някъде из последните части на 30-ти епизод (сега не се сещам в коя точно) имаше споменаване на палатки, ако не съм се заблудил с коментара по този повод на преводачките.
Аааа да, сещам се!
Виж целия пост
Ама сценаристите май наистина ни четат - вече пуснаха в действие палатките. Ако продължават така, ще трябва да решим някак въпроса с авторските права.
# 578
10 март 2010, 11:24 ч.
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Не си виновен ти! Обществото ни за съжаление дава лош пример на децата ни. Казвам ти го съвсем откровено, тъй като всеки ден имам "шанса" да работя с по 100 до 150 деца в тази възраст. Ние не можем нищо да променим на този етап, докато не се спре да се "бълва" навсякъде около нас "вредна" информация. Децата в тази възраст просто взимат този пример. Трябва да бъдем мнооого търпеливи. Ох, прекалих с мърморенето, извинете ме! Професионално изкривяване.
Да, аз направо се обърках ти ли го пишеш това или murmur, но си права. Все пак се мъча да не си търся оправдание във външни влияния и фактори. Много е сложно, особено сега и най-вече у нас.
Виж целия пост
Цитат
quote]
Не си виновен ти! Обществото ни за съжаление дава лош пример на децата ни. Казвам ти го съвсем откровено, тъй като всеки ден имам "шанса" да работя с по 100 до 150 деца в тази възраст. Ние не можем нищо да променим на този етап, докато не се спре да се "бълва" навсякъде около нас "вредна" информация. Децата в тази възраст просто взимат този пример. Трябва да бъдем мнооого търпеливи. Ох, прекалих с мърморенето, извинете ме! Професионално изкривяване.
Да, аз направо се обърках ти ли го пишеш това или murmur, но си права. Все пак се мъча да не си търся оправдание във външни влияния и фактори. Много е сложно, особено сега и най-вече у нас.
# 579
10 март 2010, 11:30 ч.
Благодаря за превода на 30 епизод! За мен Харун е много виновен . Той е по-нерешителен и от Толга. Тюркян се скара и на него, но той като отиде при Еда й каза защо прави така, а оня страхливо си мълчеше и даже я закара пред къщата на Толга. Че той въобще не прави нищо решително като баща.
Виж целия пост
# 580
10 март 2010, 11:31 ч.
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Не си виновен ти! Обществото ни за съжаление дава лош пример на децата ни. Казвам ти го съвсем откровено, тъй като всеки ден имам "шанса" да работя с по 100 до 150 деца в тази възраст. Ние не можем нищо да променим на този етап, докато не се спре да се "бълва" навсякъде около нас "вредна" информация. Децата в тази възраст просто взимат този пример. Трябва да бъдем мнооого търпеливи. Ох, прекалих с мърморенето, извинете ме! Професионално изкривяване.
Да, аз направо се обърках ти ли го пишеш това или murmur, но си права. Все пак се мъча да не си търся оправдание във външни влияния и фактори. Много е сложно, особено сега и най-вече у нас.
Най-важен е диалогът - разговаряйте, както и доверието, нали виждаш и в сериала ни го показват. А пък за любовта - това е нещо нормално, първата любов винаги е много силна (пак в сериала ще го видиш). Не го приемай като поучаване, моля те! За миг не се съмнявам, че сте прекрасни родители!
Виж целия пост
Цитат
quote]
# 581
10 март 2010, 11:38 ч.
Не ми се иска вменявам вини на никого, но днес например Харун ме подразни, когато дотича в колибката след неуспешния атентат и пак не каза нищо на Еда. Само й нареди да си стяга багажа и да тръгват. Добре, че тя се сети и го заразпитва. Иначе сигурно чак в 50-ти епизод щеше да й каже. Понякога трябва думите с ченгел да им ги вадят от устата. Това обаче и за Еда се отнася, която продължава да си трае за брака си с Толга, макар Харун да й подхвърли за него като за игра. Това пропуск на сценаристите ли е или Еда някъде му е намекнала, а ние сме го проуснали? Обсъждахме го вече, но пак се сетих сега.
Виж целия пост
Благодаря за превода на 30 епизод! За мен Харун е много виновен . Той е по-нерешителен и от Толга. Тюркян се скара и на него, но той като отиде при Еда й каза защо прави така, а оня страхливо си мълчеше и даже я закара пред къщата на Толга. Че той въобще не прави нищо решително като баща.
Не ми се иска вменявам вини на никого, но днес например Харун ме подразни, когато дотича в колибката след неуспешния атентат и пак не каза нищо на Еда. Само й нареди да си стяга багажа и да тръгват. Добре, че тя се сети и го заразпитва. Иначе сигурно чак в 50-ти епизод щеше да й каже. Понякога трябва думите с ченгел да им ги вадят от устата. Това обаче и за Еда се отнася, която продължава да си трае за брака си с Толга, макар Харун да й подхвърли за него като за игра. Това пропуск на сценаристите ли е или Еда някъде му е намекнала, а ние сме го проуснали? Обсъждахме го вече, но пак се сетих сега.
# 582
10 март 2010, 11:53 ч.
Човека е това,което е!Дали пред или зад никнейм,не вярвам че тук има някой,който се представя за такъв,какъвто не е.Не виждам смисъл да го прави!
Да, имах предвид дали ще можем да се забавляваме така, както го правим във форума.
Защо не? Та всички ние сме положително настроени хора! Ще бъде чудесно да се видим "на живо"!
Да на мен лично ще ми бъде приятно
Виж целия пост
Да, много добре и точно казано, а на екскурзията ще се види дали сме това, което сме...Сядам да гледам новите части.
# 583
10 март 2010, 11:56 ч.
Проблемът е, че сина ми няма дневник. Толкова го мързи понякога горкия, че ми иде аз да почна да му го водя...Това е то изкривеното родителско чувство, за което и тук от време на време си говорим. Трудно се намира мярката и вече съм на път да вдигна бяло знаме като възпитател.
Не си виновен ти! Обществото ни за съжаление дава лош пример на децата ни. Казвам ти го съвсем откровено, тъй като всеки ден имам "шанса" да работя с по 100 до 150 деца в тази възраст. Ние не можем нищо да променим на този етап, докато не се спре да се "бълва" навсякъде около нас "вредна" информация. Децата в тази възраст просто взимат този пример. Трябва да бъдем мнооого търпеливи. Ох, прекалих с мърморенето, извинете ме! Професионално изкривяване.
Да, аз направо се обърках ти ли го пишеш това или murmur, но си права. Все пак се мъча да не си търся оправдание във външни влияния и фактори. Много е сложно, особено сега и най-вече у нас.
Най-важен е диалогът - разговаряйте, както и доверието, нали виждаш и в сериала ни го показват. А пък за любовта - това е нещо нормално, първата любов винаги е много силна (пак в сериала ще го видиш). Не го приемай като поучаване, моля те! За миг не се съмнявам, че сте прекрасни родители!
Защо пък, аз не само от съвет, а може и от поучаване вече да имам нужда и ти благодаря за това. Сигурен съм, че всички ние искаме само едно за децата си - да израснат като добри, достййни и честни българи, като истински граждани, а не поданици на държавата, да си пробиват път в живота не с дребни хитрувания, кражби в широкия смисъл на думата и всякакви мошеничества, а с труд, амбиция и почтеност. И да разберат, че най-важнто в живота е да намериш и подслониш любовта си в една колибка (като тази на Харун примерно) и заедно да изживеете живота си, да научите на любов и децата си. Другото е суета. Аз съм сигурен, че Харун и Еда биха били също толкова щастливи и без Харун да е толкова богат. Както се вижда, засега яхтата не им липсва особено - намират си и други местенца. И много ми хареса, когато Еда му каза в колата, докато за пореден път се разделяха, че не му иска парите. Точно така е - тя не му иска парите, иска любовта му. Другото ще се нареди и парите ще дойдат.
Извинявам се, че днес съм толкова многословен. Сигурно вече ви досадих.
Виж целия пост
Цитат
quote]
Защо пък, аз не само от съвет, а може и от поучаване вече да имам нужда и ти благодаря за това. Сигурен съм, че всички ние искаме само едно за децата си - да израснат като добри, достййни и честни българи, като истински граждани, а не поданици на държавата, да си пробиват път в живота не с дребни хитрувания, кражби в широкия смисъл на думата и всякакви мошеничества, а с труд, амбиция и почтеност. И да разберат, че най-важнто в живота е да намериш и подслониш любовта си в една колибка (като тази на Харун примерно) и заедно да изживеете живота си, да научите на любов и децата си. Другото е суета. Аз съм сигурен, че Харун и Еда биха били също толкова щастливи и без Харун да е толкова богат. Както се вижда, засега яхтата не им липсва особено - намират си и други местенца. И много ми хареса, когато Еда му каза в колата, докато за пореден път се разделяха, че не му иска парите. Точно така е - тя не му иска парите, иска любовта му. Другото ще се нареди и парите ще дойдат.
Извинявам се, че днес съм толкова многословен. Сигурно вече ви досадих.
# 584
10 март 2010, 11:58 ч.
Не ми се иска вменявам вини на никого, но днес например Харун ме подразни, когато дотича в колибката след неуспешния атентат и пак не каза нищо на Еда. Само й нареди да си стяга багажа и да тръгват. Добре, че тя се сети и го заразпитва. Иначе сигурно чак в 50-ти епизод щеше да й каже. Понякога трябва думите с ченгел да им ги вадят от устата. Това обаче и за Еда се отнася, която продължава да си трае за брака си с Толга, макар Харун да й подхвърли за него като за игра. Това пропуск на сценаристите ли е или Еда някъде му е намекнала, а ние сме го проуснали? Обсъждахме го вече, но пак се сетих сега.
Той не знае, че не са мъж и жена, но от нея знае, че нямат никаква интимност, неконсумиран брак с една дума.
Много ме дразни с тази нерешителност Харун и затова са и притесненията ми, че Толга може да го измести.
Виж целия пост
Благодаря за превода на 30 епизод! За мен Харун е много виновен . Той е по-нерешителен и от Толга. Тюркян се скара и на него, но той като отиде при Еда й каза защо прави така, а оня страхливо си мълчеше и даже я закара пред къщата на Толга. Че той въобще не прави нищо решително като баща.
Не ми се иска вменявам вини на никого, но днес например Харун ме подразни, когато дотича в колибката след неуспешния атентат и пак не каза нищо на Еда. Само й нареди да си стяга багажа и да тръгват. Добре, че тя се сети и го заразпитва. Иначе сигурно чак в 50-ти епизод щеше да й каже. Понякога трябва думите с ченгел да им ги вадят от устата. Това обаче и за Еда се отнася, която продължава да си трае за брака си с Толга, макар Харун да й подхвърли за него като за игра. Това пропуск на сценаристите ли е или Еда някъде му е намекнала, а ние сме го проуснали? Обсъждахме го вече, но пак се сетих сега.
Много ме дразни с тази нерешителност Харун и затова са и притесненията ми, че Толга може да го измести.
Препоръчани теми