Здравейте,
аз съм на 26 години и от 6 месеца съм мама на едно прекрасно бебче. С таткото живеем на семейни начала, без брак. До тук добре, но..... аз обичам друг мъж!
Това нещо страшно ме измъчва, няма да ви казвам колко безсънни нощи съм имала. За да ви стане ясно ще разкажа на бързо историята ни. С приятеля ми сме от доста време заедно, но чувствата ми към него вече изобщо не са същите. Съвсем не искам да обвинявам него за всичко, но неговото никакво отношение вкъщи ме накара в крайна сметка да се поддам на изкушението. У дома аз съм жената, аз съм мъжа, аз съм майката и бащата! Ами писна ми! Той се връща от работа и отива да си кара неговата работа- вечеря, гледа филмче, почива си... ами аз кога? Отношението му към мен е като към вещ- има я вкъщи и не се налага постоянно да ходи да и се радва. Веднъж ми каза, че имам дете и работата ми е да съм си у дома, къде съм тръгнала да излизам. По празниците очаквам някое цветенце ако майка му се е сетила да му се обади и да го напомни....
Не искам да ви занимавам с всички малки неща, които ме дразнят, но искам да разберете как се чувствам..... като вещ и в същото време поела на плещите си отговорността както за женската, така и за мъжката работа у дома. Искам да знам, че имам стабилен мъж зад мен, да усещам подкрепата му и да знам, че ме обича.... Вярно той е добър характер. Не вика, не "ходи по жени", не пие и не скитосва до ранни зори по баровете, но....
Преди около година и половина в живота ми се появи друг мъж. В началото беше само симпатия, но после всичко бързо прерастна в любов и от негова и от моя страна. Започнахме връзка. Когато разбрах, че съм бременна и му казах видях тъгата в очите му. ЗА моя изненада той вместо да се отдръпне от мен каза, че ще е до мен във всяка ситуация и , че ме обича и няма да ме остави. Заедно решихме, че докато съм бременна няма да имаме сексуална връзка. Виждахме се всеки ден и си казваме 'обичам те" по 300 пъти по телефона и толкова. На 2 пъти аз реших обаче, че е по-добре да спрем, че няма смисъл- аз съм бременна от друг! Не се получи- резултата беше, че плачех по цял ден и в момента, в който го видех се гушвах в него и решавахме да спрем да се тормозим а да си живеем както искат сърцата ни. И така, аз родих и 2 месеца след това отново можеше да сме заедно. Чувствам се ужасно щастлива с него. Той ме кара да се чувствам като истинска жена. Винаги съм търсела това и сега го имам, но не от бащата на детето си. Ето това не мъчи......... МИсля да изчакам детето да стане на около годинка и ще го напусна. Заедно с детето ще започнем нов живот. Но мисълта за това не плаши много. Не знам как да постъпя, дали не бъркам.
Имам нужда да чуя и вашите мненеия, защото няма на кого да споделя за всичко това.
Без значение дали ще ме подкрепите или няма да одобрите поведението ми- просто имам нужда да чуя и друго виждане по въпроса.
Благодаря на всички ви!
Виж целия пост
аз съм на 26 години и от 6 месеца съм мама на едно прекрасно бебче. С таткото живеем на семейни начала, без брак. До тук добре, но..... аз обичам друг мъж!
Това нещо страшно ме измъчва, няма да ви казвам колко безсънни нощи съм имала. За да ви стане ясно ще разкажа на бързо историята ни. С приятеля ми сме от доста време заедно, но чувствата ми към него вече изобщо не са същите. Съвсем не искам да обвинявам него за всичко, но неговото никакво отношение вкъщи ме накара в крайна сметка да се поддам на изкушението. У дома аз съм жената, аз съм мъжа, аз съм майката и бащата! Ами писна ми! Той се връща от работа и отива да си кара неговата работа- вечеря, гледа филмче, почива си... ами аз кога? Отношението му към мен е като към вещ- има я вкъщи и не се налага постоянно да ходи да и се радва. Веднъж ми каза, че имам дете и работата ми е да съм си у дома, къде съм тръгнала да излизам. По празниците очаквам някое цветенце ако майка му се е сетила да му се обади и да го напомни....
Не искам да ви занимавам с всички малки неща, които ме дразнят, но искам да разберете как се чувствам..... като вещ и в същото време поела на плещите си отговорността както за женската, така и за мъжката работа у дома. Искам да знам, че имам стабилен мъж зад мен, да усещам подкрепата му и да знам, че ме обича.... Вярно той е добър характер. Не вика, не "ходи по жени", не пие и не скитосва до ранни зори по баровете, но....
Преди около година и половина в живота ми се появи друг мъж. В началото беше само симпатия, но после всичко бързо прерастна в любов и от негова и от моя страна. Започнахме връзка. Когато разбрах, че съм бременна и му казах видях тъгата в очите му. ЗА моя изненада той вместо да се отдръпне от мен каза, че ще е до мен във всяка ситуация и , че ме обича и няма да ме остави. Заедно решихме, че докато съм бременна няма да имаме сексуална връзка. Виждахме се всеки ден и си казваме 'обичам те" по 300 пъти по телефона и толкова. На 2 пъти аз реших обаче, че е по-добре да спрем, че няма смисъл- аз съм бременна от друг! Не се получи- резултата беше, че плачех по цял ден и в момента, в който го видех се гушвах в него и решавахме да спрем да се тормозим а да си живеем както искат сърцата ни. И така, аз родих и 2 месеца след това отново можеше да сме заедно. Чувствам се ужасно щастлива с него. Той ме кара да се чувствам като истинска жена. Винаги съм търсела това и сега го имам, но не от бащата на детето си. Ето това не мъчи......... МИсля да изчакам детето да стане на около годинка и ще го напусна. Заедно с детето ще започнем нов живот. Но мисълта за това не плаши много. Не знам как да постъпя, дали не бъркам.
Имам нужда да чуя и вашите мненеия, защото няма на кого да споделя за всичко това.
Без значение дали ще ме подкрепите или няма да одобрите поведението ми- просто имам нужда да чуя и друго виждане по въпроса.
Благодаря на всички ви!
Това пък защо? Май е било по-важно да нямате сексуална връзка ПРЕДИ да забременееш... Апропо, как си сигурна кой е бащата на детето ти? И защо подновихте сексуалната си връзка точно 2 месеца след раждането? Това някаква карантина ли е, какво? 
