buborana, аз просто изложих аргументи защо НЕ е необходимо в периода на кърмене да се спазва каквато и да било диета, по-различна от тази преди кърменето. Разбира се, при здрави, необременени деца (при доказана алергия на бебето или майката е необходимо въпросните храни да се избягват).
Алергиите по принцип са патологичен отговор на имунната система при среща с определен антиген. Дали ще има подобен отговор никой не може предварително да знае. А той е възможен към всичко, не само към мляко, фъстъци и ягоди. Възможен е и към картофи и ориз включително, независимо че мнооого по-рядко се среща. В замяна на това, възникването на толерантност към съответния антиген е много по-нормална и често срещана реакция.
Освен това, алергените, съдържащи се в храната, по никакъв механизъм не се всмукват избирателно от чревната лигавица и не се концентрират в кърмата. Тъкмо обратното - в храносмилателната система белтъците се разграждат до съдържащите ги аминокиселини и могат да попадната в кръвта недоразградени олигопептиди по-скоро по случайност, отколкото по правило. Попадналите се "разреждат" в цялото количество кръв, и чак след това определен брой молекули биха могли да попаднат в кърмата - но може и да не попаднат. Измежду попадналите в кърмата няма никакво правило, по което те да причинят алергия - тъкмо обратното, те се доразграждат в храносмилателната система на кърмачето, и дори и хипотетично да я преодолеят, изобщо не е задължително да следва патологичен отговор на имунната му система - тоест алергия.
Не случайно давам пример с обикновените АМ, в които неизменно присъства нативен протеин от краве мляко, при това в несъизмеримо по-високи концентрации. И все пак, когато на някакъв етап се стигне до предлагане на АМ, се предлага именно обикновено, и едва след наличие на симптоми на АБКМ се преминава към хипоалергенно (хидролизирано). Очевидно специалистите са преценили, че "профилактичното" избягване на срещата с протеините на кравето мляко е излишно. При все че АБКМ се среща при кърмените бебета няколко пъти по-рядко в сравнение с хранените с АМ - всъщност под 1%, и при това този 1% е разпределен предимно сред наследствено обременените.
Хистаминът, който многократно беше повторен в не знам колко поста, всъщност НЕ е алерген. Той НЕ може да бъде алерген. Той се синтезира и отделя и в хода на непатологичен имунен отговор, тоест и когато няма алергия. От това, че в хода на развитие на алергичен отговор неизменно се освобождава хистамин, не го прави сам по себе си алерген! Големите количества хистамин, приет с храната, могат да предизвикат симптоми, наподобяващи алергична реакция (доколкото наблюдаваните симптоми при алергична реакция се дължат в голяма степен на освободения в тялото хистамин). Това обаче, само по себе си, НЕ е алергична реакция, и ако се изядат 5 кг ягоди и се наблюдават някакви симптоми - не е задължително да означава, че сте алергични към ягоди, и че следващия път, като изядете 300г, нещо ще ви се случи! И при условие, че погълнатият хистамин не успява да имитира алергична реакция при кърмачката, няма как количеството, попаднало в кърмата, да успее да доведе до подобни симптоми при бебето! Вярно е, че по стечение на обстоятелствата, ако бебето проявява някаква алергия и погълне хистамин точно в същото време, ще се засилят симптомите. Но това не означава, че хистаминът е виновен за проявяването на алергична реакция!
Не на последно място, ягодите, бананите, доматите са меки и могат да се консумират в сурово състояние, така че вероятно предците ни също са ги използвали за храна, в продължение на хилядолетия.
Рискът да ни блъсне кола докато се разхождаме с количките и пресичаме улиците не е по-малък - но го правим, нали?
Виж целия пост
Алергиите по принцип са патологичен отговор на имунната система при среща с определен антиген. Дали ще има подобен отговор никой не може предварително да знае. А той е възможен към всичко, не само към мляко, фъстъци и ягоди. Възможен е и към картофи и ориз включително, независимо че мнооого по-рядко се среща. В замяна на това, възникването на толерантност към съответния антиген е много по-нормална и често срещана реакция.
Освен това, алергените, съдържащи се в храната, по никакъв механизъм не се всмукват избирателно от чревната лигавица и не се концентрират в кърмата. Тъкмо обратното - в храносмилателната система белтъците се разграждат до съдържащите ги аминокиселини и могат да попадната в кръвта недоразградени олигопептиди по-скоро по случайност, отколкото по правило. Попадналите се "разреждат" в цялото количество кръв, и чак след това определен брой молекули биха могли да попаднат в кърмата - но може и да не попаднат. Измежду попадналите в кърмата няма никакво правило, по което те да причинят алергия - тъкмо обратното, те се доразграждат в храносмилателната система на кърмачето, и дори и хипотетично да я преодолеят, изобщо не е задължително да следва патологичен отговор на имунната му система - тоест алергия.
Не случайно давам пример с обикновените АМ, в които неизменно присъства нативен протеин от краве мляко, при това в несъизмеримо по-високи концентрации. И все пак, когато на някакъв етап се стигне до предлагане на АМ, се предлага именно обикновено, и едва след наличие на симптоми на АБКМ се преминава към хипоалергенно (хидролизирано). Очевидно специалистите са преценили, че "профилактичното" избягване на срещата с протеините на кравето мляко е излишно. При все че АБКМ се среща при кърмените бебета няколко пъти по-рядко в сравнение с хранените с АМ - всъщност под 1%, и при това този 1% е разпределен предимно сред наследствено обременените.
Хистаминът, който многократно беше повторен в не знам колко поста, всъщност НЕ е алерген. Той НЕ може да бъде алерген. Той се синтезира и отделя и в хода на непатологичен имунен отговор, тоест и когато няма алергия. От това, че в хода на развитие на алергичен отговор неизменно се освобождава хистамин, не го прави сам по себе си алерген! Големите количества хистамин, приет с храната, могат да предизвикат симптоми, наподобяващи алергична реакция (доколкото наблюдаваните симптоми при алергична реакция се дължат в голяма степен на освободения в тялото хистамин). Това обаче, само по себе си, НЕ е алергична реакция, и ако се изядат 5 кг ягоди и се наблюдават някакви симптоми - не е задължително да означава, че сте алергични към ягоди, и че следващия път, като изядете 300г, нещо ще ви се случи! И при условие, че погълнатият хистамин не успява да имитира алергична реакция при кърмачката, няма как количеството, попаднало в кърмата, да успее да доведе до подобни симптоми при бебето! Вярно е, че по стечение на обстоятелствата, ако бебето проявява някаква алергия и погълне хистамин точно в същото време, ще се засилят симптомите. Но това не означава, че хистаминът е виновен за проявяването на алергична реакция!
Не на последно място, ягодите, бананите, доматите са меки и могат да се консумират в сурово състояние, така че вероятно предците ни също са ги използвали за храна, в продължение на хилядолетия.
Рискът да ни блъсне кола докато се разхождаме с количките и пресичаме улиците не е по-малък - но го правим, нали?
Дано прочете всичко..знам, че е много..
Напротив, никъде в горните постове не е обяснено в резултат на ферментационните процеси в дебелото черво какво точно ще се всмуче в кръвта, и как точно ще попадне в кърмата ... а механизмът на газообразуване на бобовите е точно такъв, образуване на газове в резултат на ферментация. 
Този експерт да не е от експертите, които ти казват, да не кърмиш през лятото, при високи температури,че кърмата ти се вкисвала 
