Много ми е тъжно..

  • 5 584
  • 91
# 15
Може да ви стане смешно..но понякога си мисля,че именно ако си имаме бебе ще се подредят нещата..тогава така или иначе няма как да се излиза много много ..и тогава той впредполагам ,ще повярва повече в мен..и с изявите си като любящ мъж и татко ще се забравят тези моменти от сега.. знам също ,че може би би било голяма грешка сега човек да с върне в Бг..но ако ние се разделим ..аз тук сама не мога да се оправя или ако успея..ще е още по- зле от сега...защото тогава пак няма да имам приятели(тук като цяло трудно се намират а българите на сходни години летят в небесата) а и ще трябва да се работи доооста зада не жиевя с наще ,че с тях е сложна работа..което като цялостна картинка не ми се вижда добре...
Виж целия пост
# 16
Вики,звучиш много, много объркана и наистина тъжна. От колко време си в Канада?
Мислила ли си, че несъзнателно прехвърляш всичките си негативи към Канада върху приятелят ти? Има ли нещо такова, помисли си...
Виж целия пост
# 17
Вики, поведението ти е съвсем нормално. Не е норално, че той очаква да те промени. Ти си такава и ако те обича, да те обича такава.
Ще ми ограничи моя българските контакти, скайп и не знам си какво, ама не знам какво му се пише. Заминавам си и окото няма да ми мигне. България ми е по-скъпа от него и неговите прищявки, и още не се е родил този който ще ми прекроявя живота и желанията.

Ако ти с този човек още сега неомъжена се чувстваш нещастна, кажи ми моля те как си представяш живота с него след 10-20год! Ти си проимала комплекси за вина и непълноценност още от сега. Ти си се огънала под натиска на неговите желания и потребности и си решила да подчиниш живота си на него.

Та ти дори нямаш желание за секс с този човек! За каква любов говорим било от твоя или от негова страна?

Това че за да се адаптираш трябва да загърбиш и забравиш са пълни глупости. Не късай контакти с никой и не му позволявай да ти диктува подобни неща!

Знаеш ли, светът е пълен със свестни и добри мъже, които ще те приемат каквато си и ще те подкрепят в това което искаш.
Виж целия пост
# 18
О разбира се...мислила съм го доста..вече почти 2 год съм тук...да определено прехвърлям доста от негативите в/у него..може би защото заради него и заради представата ,че мога да имам по добър живот се върнах..заради това ,че в бг само "временни" "младежки" работи съм имала(професий) и някак си не се виждах цял живот така а й той ми каза ,че реално ако не си намеря мъж с достатъчен доход сама не мога да се оправя гадно звучи но и аз си го знам ,че е така ... няма какво да се лъжем..
Виж целия пост
# 19
Свиркай си. Нали имаш пръстен.
Виж целия пост
# 20
Вики, не ми звучеше така в онази тема за пръстените, никак не изглеждаше нещастна наистина Sad
Направи ми силно впечетление това, че нямаш образование, че не си работила...
Би ли ти разрешил да се развиваш, да учиш нещо?
Не говоря за висше, изкачване на академични върхове, може да е нещо, което те влече...фотография, кулинарство, козметика, масажи.
Ще имаш контакти с други хора, ще посвикнеш с обстановка, ще подишаш въздух извън връзката и може нещата да ти се сторят по-различни, да прецениш по-трезво. А и ще имаш някакво образование, което ще ти помогне - дали в Канада с мъжа ти или без, дали в България...
Така си мисля аз  Thinking
И не бързай да се жениш  Mr. Green От личен опит го казвам.  Crazy
Виж целия пост
# 21
Сори, ама....ти защо си с този мъж?
Какво ти дава той, какво те кара да се чувстваш добре с него и изобщо чувстваш ли се по този начин?
Защото от написаното до сега не видях нищо подобно.
Извинявай, но един мъж да ми забранява да се чувам с родителите и приятелите си в България, просто няма как да стане. Та ти си се превърнала в доброволен затворник. Не контактуваш с никого, стоите си само в къщи, нямате приятели там...
Цялото това нещо е просто абсурдно...
Омитай се от там, защото нещата по-добри няма да стават, а напротив.
Виж целия пост
# 22
Аз пък не мисля, че мъжът е виновен. Вината е твоя - ти нямаш образование, не работиш, не знам дали имаш някакви интереси извън купонясването.
Не искам да съм лоша, но ти какво точно правиш. Само обясняваш колко е трудно в България и в Канада, как било криза и кой как ти пречил.......
Освен идеите за бебе други имаш ли.
И не, бебета не разрешават проблеми - те създават такива дори и в най-здравата връзка.
Виж целия пост
# 23
Вики, от всичко прочетено до сега, оставам с впечатление, че не си самостоятелна личност.
Ти зависиш изцяло от този мъж.
И финансово (може би), и най-вече - емоционално.
Няма как да искаш животът ти да е разнообразен и едновременно с това да не правиш нищо.
Ако толкова държиш да го послушаш и да не мислиш за Б-я, то ако беше по-самостоятелна щеше да намериш приятели от Канада, щеше да намериш как да запълваш ежедневието си - дали ще учиш нещо, дали ще търсиш работа, дали ще се мотаеш по магазините, дали ще се разхождаш и търсиш интересни места и т.н.
Не мисля, че можеш да обвиняваш само него за живота си в момента.
Виж целия пост
# 24
Момичета, не съдете така строго. Не е толкова просто и обикновено както изглежда на пръв поглед. Вики е безкрайно объркана поради много и различни обстоятелства и промени в начина й на живот. Така поне мисля аз. Ако същото действие се развиваше в България, щеше да е по-различно и нейното мислене, и поведението на приятеля й.
Може и да греша...
Виж целия пост
# 25
Да.. така е..нямам ..щях да имам но точно когато кандидатсвах се реши ,че се заминава за Канада,,а тук не мога да уча за момента ..Интереси имах..сега чесно казано незнам кое ми е интересно..А за купонясването..не..имаше го в бг даже в излишък..тук го няма но не то ми е болежката..и аз не съм казала ,че той е виновен..тук няма виновни..има действия..и последици..
Виж целия пост
# 26
Аз пък не мисля, че мъжът е виновен. Вината е твоя - ти нямаш образование, не работиш, не знам дали имаш някакви интереси извън купонясването.

Има резон и в това, да.
Виж целия пост
# 27
Да има резон..само да кажа за прокола..аз в бг съм се оправяла винаги сама..родителите ми са разведени и майка ми нямаше възможности за никакви глезотий ..като пубертет се лишавах от мн неща спрямо другите на мойте години..след като завърших започнах да работя на втория ден и така до като заминах..работех главно по курортите и смея да кажа,че нищо не ми липсваше помагах на мен на баба ми и на семейството си..сама си купих кола и всичко сама си плащах и правех никога не съм разчитала на някой др ...затова сега ви казвам ,че не мога да се позная..не намирам сили и вяра в себе си вече..незнам защо ..може би сама съм си виновна може би съм се измързеливила..но психически не се чувствам силна и от там нишо др не правя правилно
Виж целия пост
# 28
Да.. така е..нямам ..щях да имам но точно когато кандидатсвах се реши ,че се заминава за Канада,,а тук не мога да уча за момента ..Интереси имах..сега чесно казано незнам кое ми е интересно..А за купонясването..не..имаше го в бг даже в излишък..тук го няма но не то ми е болежката..и аз не съм казала ,че той е виновен..тук няма виновни..има действия..и последици..
Ами вместо да се вглъбяваш в негативните си настроения, вземи се в ръце и промени ти нещата.
Не можеш да запишеш да учиш официално, но можеш да си четеш разни неща по избраната специалност, да се подготвяш, да видиш как стоят нещата с образованието в Канада и какво ли още не.
Можеш да си намериш хоби, да се запишеш на някакъв елементарен развлекателен курс (готварство, танци, каквото и да е, стига да ти харесва), а от там постепенно ще дойдат и интересни запознанства и нови хора.
И какво ли още не...
Мисълта ми е - просто недей да бездействаш, защото един ден ще се обърнеш назад и ще съжаляваш за загубеното време и пропуснатите възможности.
Виж целия пост
# 29
а ти с какаво се занимаваш в канада?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия