Много ми е тъжно..

  • 5 576
  • 91
Здравейте..днес не ми е ден ..снощи за пореден път се скарахме с мъжо .. ситуацията беше стандартна искаше да сме интимни а на мен ми се спеше и нямах желание..разсърди се и каза ,че не ме бил 'възбуждал' вече ..отвори пак миналото и започна да ми обеснява ,че съм била имала повече желания към останалите(прдишните) от колкото сега към него..започна пак да нервничи..и да ме отблъсква когато опитвах да го гушна..в началото на връзката ни аз бях мн объркана между Канада и България..между стария ми весел живот заобиколена от приятели виждайки сегашния си - само с него без нито една приятелка дори позната...задушавах се..чувствах се много сама и неразбрана..просто не откривах себе си в тази държава (Канада) слд много караници се наложи да прекратя контаките си с България - изтрих скайп ..спрях да се обаждам до там и тн. Ние сме винаги заедно..и си нямаме приятели..НИКАКВИ ..На него така му е добре (той го казва) Аз съм му стигала..Излизаме рядко вечер да не кажа хич..Всяко мое настроние (лошо) за него означава , че пак искам в Бг или че с някой съм говорила (от там) При всяка ситуация не пропуска да ми натяква за миналото ми..за това колко несигурна съм била..и сякаш той просто не иска да си имаме приятели защото го е страх .че може ми ще искам да изляза без него..а той няма такива и ще скучае..Проврките на всичко са ежедневие..а в същото време си мислим да се женим. плануваме го ...и да си купим жилище..страх ме е..казва ми че съм му целия свят и така се получи ,че и той стана всичко което имам сега..Една близка приятелка имам в бг с която обичам да контактувам а той не я харесва - променяла ме..и стават скандали ако му кажа ,че сме си говорили..затова и това ограничих..Много е отговорен ..сериозен и любящ...но аз усещам,че в името да го задържа (понеже не е като останалите ) съм станала безлична...може би и заради това секса не ми  интересен..дали ще излезем или не ми е все тая..Мисля си ,че ще свикна..но дали е така? а той дали ще ми има някога доверия при все ,че все в миналото се рови и в началото на връзката ни..охх...Извинявайте,че ви натоварвам..ако някоя от вас има желание да напише мнение е добре дошло..
Виж целия пост
# 1
забравих да напиша, че когато се запознахме аз бях само от 3 мес в канада..и още никак не бях свикнала ..а той си беше вече от 4 год..
Виж целия пост
# 2
Връзка,  в която не се  чувстваш свободен да правиш избор с кого да общуваш, кога и как да правиш секс, въобще да нямаш право на избор,не е връзка. Учудвам се на подобен род мазохизъм, при който в стремежа си да имат връзка, някои хора са способни да загърбят минало, душевен комфорт и приятели. Моят съвет е - бягай от този човек, ако те обсебва по какъвто и да е било начин.
Виж целия пост
# 3
Не знам как си допуснала да останеш без близки хора в живота си, за мен това е най-страшното, което може да ми се случи.
Много манипулативен и обсесивен характер ми се вижда приятеля ти, не знам какво да те посъветвам, освен да ти кажа, че не е нормално да се живее така.
Виж целия пост
# 4
Щом отсега си се обезличила,помисли си какво ще е след години.От опит ти го казвам.Не чакай чудо.
Виж целия пост
# 5
Мила Виктория, та ти нямаш въздух от този човек!!! Той те задушава! Наистина ли мислиш, че като се ожените, ще се промени?! Още отсега си нещастна и неразбрана, принудена да се отказваш от всичко скъпо и от хора, на които държиш, от корените си, критикува те за миналото ти (откъде накъде всъщност?!), самотна си.... хайде да не продължавам, ти най-добре знаеш как се чувстваш. И при цялата тази ситуация, ти се каниш да се обвържеш с този мъж! Знаеш ли, това си е мое мнение, но аз лично бих запалила с 200 и няма да погледна назад никога. От какъв точно зор се измъчваш така?! Не те разбирам.  
Виж целия пост
# 6
Това е една от големите грешки, които допускаме ние жените в отношенията си с мъжете- оставяме се да ни променят по свое желание, загърбваме близки и приятели, защото на тях така им се иска. После започваме да се лишаваме и от любимите си занимания докато накрая не ни остане нищо лично наше. Всичко ни се изравнява с неговите разбирания за хубаво и правилно. В един момент осъзнаваме, че сме се обезличили и че харесваме повече прединото си АЗ.
Мила, не се поддавай на манипулациите му! Бъди себе си. Описваш го с такива хубави думи само защото няма с кого да го сравниш в момента, в противен случай ще видиш, че изобщо не е толкова прекрасен !
Виж целия пост
# 7
И още нещо - това НЕ Е никаква обич!!! Изобщо не се заблуждавай! Не знам какви са твоите чувства към него, но неговите са доста по-различни от обич, любов и прочие светли и прекрасни неща, които са необходими за една хубава и споделена връзка. Има една много хубава българска дума - съпикясай се, момиче!!! ooooh!
Виж целия пост
# 8
Направо ми се плаче от това ,че не знам кое е правилното или поне по малко грешното...Аз съм му споделяла цлия си живот без да крия нищо от лощото и хубавото..за врмето в кото сме били заедно съм се замисляла и да найстина има мн неща от предишния живот ,които не са никак за гордост..но аз съм много лъчезарен и общителн човек...той не е като мен в това отношение..аз съм му първата сериозна връзка..във всякакви отношения.. Той е от типа мъже за който знаеш ,че няма да те наранят по никакъв начин(изневяра..бой..или просто да стане и да си замине) в това съм убедена..и мож би понеже не съм срещала тези качества до такава степен досега затова се опитвам да го слушам за някой неща е много прав..и понякога е успявал да ме накара да се чувствам като много пропаднала (прди идването ми в Канада)....и от др страна..знам ,че тук с него ще имам спокоен живот лишен от фрапиращи неприятни моменти..и един ден ако имам деца (живот и здраве) те ще да обичани и ще имат добър татко винаги до тях..доста често ме глези с цветя..разни вкусотийки(той готви у нас) та така..и незнам кое веч  правилно..
п.с може би..ме е страх да не попадна в графата със жените с деца изоставени от нсриозните си мъже..може би затова се променям ...понякога си мисля ,че приятелите ми са недотам свестни или пък ,че вообще нямам такива..уф..понякога си мисля..че не съм била свястна преди него..и ,че това както казва е ключа за здравия брак..и си казвам е какво повече? обича ме..верен ми е ..храни ме (Аз не разботя все още търся работа) и тн.. и че в бг не останаха свестни мъже или ако има ще са същите ..или пък ,че ревността му съм си я залужила заради поведението си преди него и в началото с него..трагедия..
Виж целия пост
# 9
Ок, че си му достатъчна, но това просто значи, че ТОЙ няма нужда от приятели, а ти и твоите нужди къде сте в картинката? Нормално е да страдаш в нова държава докато се приспособиш, но принудително оставена в такъв момент без контакт с близки и приятели си е направо мъчение. Не само секс няма да ми се прави в такава ситуация, ами няма да ми се иска да се събуждам направо Confused
Той е от типа мъже за който знаеш ,че няма да те наранят по никакъв начин(изневяра..бой..или просто да стане и да си замине) в това съм убедена..и мож би понеже не съм срещала тези качества до такава степен досега затова се опитвам да го слушам за някой неща е много прав..
Начините да нараниш някого, за съжаление не се изчерпват с боя и изневярата. А това, че някой е прав за едно или повече неща не означава, че е прав за всичко. Още нещо не мога да си обясня, как е възможно едновременно да те обича и да те мисли за пропаднала ?!  ooooh!
Виж целия пост
# 10
По-добре се замисли сериозно върху това, което ти пишат момичетата..... Според мен, от опит може би, правилното действие е очевидно, но.... ти си знаеш.
Виж целия пост
# 11
..и понякога е успявал да ме накара да се чувствам като много пропаднала (прди идването ми в Канада)....и от др страна..знам ,че тук с него ще имам спокоен живот лишен от фрапиращи неприятни моменти..и един ден ако имам деца (живот и здраве) те ще да обичани и ще имат добър татко винаги до тях..доста често ме глези с цветя..разни вкусотийки(той готви у нас) та така..и незнам кое веч  правилно..
п.с може би..ме е страх да не попадна в графата със жените с деца изоставени от нсриозните си мъже..може би затова се променям ...понякога си мисля ,че приятелите ми са недотам свестни или пък ,че вообще нямам такива..уф..понякога си мисля..че не съм била свястна преди него..и ,че това както казва е ключа за здравия брак..и си казвам е какво повече? обича ме..верен ми е ..храни ме (Аз не разботя все още търся работа) и тн.. и че в бг не останаха свестни мъже или ако има ще са същите ..или пък ,че ревността му съм си я залужила заради поведението си преди него и в началото с него..трагедия..
Мисля, че се мъчиш да си внушаваш разни неща, за да оправдаеш негативното му отношение към миналото ти и приятелите ти... Зле звучиш, съжалявам че го пиша, но наистина така го усещам. Ревност, ограничаване на контактите, скандали.... не знам, помисли какво ще бъде след 10 години...
Бих те посъветвала да пишеш в чужбинския форум, подфорума за Канада, момичетата са страхотни и често се срещат. Може би ако намерите приятели тук нещата ще са по-различни.
Виж целия пост
# 12
Да..аз пиша и там..но вече за год и половина ..нищо:) Много голяма каша ми е в главата..мислех си...както той кава ,че ако искам да свикна с канада не трябва да контактувам толкова с бг защото така си преча..до някъде е прав..може би вътрешно в себе си искам да контактувам защото там открвам по-голямата част от мен..там ми беше весло ..там никога не се чувствах самотна..но това беше преди сега с тази криза..всеки се е изпокрил и хората с който съм била близка..и те едва ли живеят както преди..както и да е това не е важно...мислех си..аз в бг никога не съм имала сериозна работа (макар че пари не липсваха..) нямам образование (може би от мързел) и ако се върна ...ще съм без семейсвтото ми понеже те са тук..и общо взето няма да е никак същото..а тук...тук е държавата на сериозните..здраво бачкане..рядко излизане..главно семейни..работа в къщи и като има деца  е ок..(така или иначе няма време ) Понякога незнам дали го обичам истински или съм свикнала с него и го искам за себе си заради това ,че като цяло е свестен и добър..знам,че ми няма доверие.но вие бихте ли имали?ако мъжа до вас беше казал "аз си тругвам" и си замине за бг а после след 1 седмица ви каже"аб аз си идвам пак ..ама нямам билет ако може да помогнеш" съответно пък после излезе с ваша приятелка на дискотека и се прибере в 5..да това бяха мойте грешки..последната година обаче единстженната ми грешка беше скайпа и контактите с бг.. а последните 4 мес ...съм злато...с никое мъжко същество не комуникирам...с женски почти също..старая се да е чисто в къщи..и да съм весела и да оценявам това което имам..просто мисълта ,че когато разбере,че съм сериозна (не като преди) ще се отпусне..и ще се промени ..
Виж целия пост
# 13
Сега си много объркана. Явно е, че цениш качествата на този човек. Явно и той е отговорен, но....Помисли за момент, как сте женени и имате дете - тогава ще станеш като крепостен селянин. Майчинските задължения, като правило, доста ограничават и претоварват дори и жените с най-либералните съпрузи и разбирания. Затворът ти ще се стеснява постоянно, докато изпие от теб и последната живинка....
Ти самата разбираш, че в момента не си щастлива - привързана си, благодарна, дори бичаща го, но не и щастлива. Тази борба в теб, на тихо и на самотно, ще свърши с провал за теб. Човекът е обсебващ и ревнив. Голяма мъка ще е да знаеш. Ако имаш възможност навреме се ориентирай. Сигурно ще ти е тежко, защото да оставиш човек без да има "реални" провинения е много трудно - знам го от личен опит, но облекчението, което след това идва е....нямам думи...След време, може и да не го забравиш, но определено няма да искаш и да си помисляш за съвместен живот с този човек и само ужасено ще си спомняш какво си щяла да направиш с живота си....
Но сега.....от някъде се тръгва....няма начин....
Виж целия пост
# 14
Прочетох, че не сте женени.
Използвай този факт, за да приключиш тази връзка и да бъдеш там, където се чувстваш пълноценна. В противен случай, тази ситуация ще смели живота ти. Съжалявам, но това е моето мнение. Човек, който не вижда и не споделя твоите нужди, не е твоя човек. Особено при тази склонност към контрол, осъждане, криви анализи и т.н. Извинявай, че не говоря за твоята любов, но в случая мисля, че твоят живот е по-важен.
Мъжете са под път и над път. Но ти си тази, която си слага главата на раменете и избира този, който ще я обича, както заслужава.
Ако беше моя дъщеря, бих страдала за теб.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия