А аз тогава ще направя 3! години от как съм си удома. Изкарах цялата бременост заради повръщането вкъщи, цяла зима бяхме като заседнали и толкова ми липсват контактите, работата...на луда ще стана вече. А имам възможност да си взема доста натрупани болнични, та нищо няма да изгубя ( поне финансово) ако си я гледам до април 2011. Но ми се иска да стане по-контактна, да се забавлява и заиграва с дечицата, а не само подир майка си. Има и някакви минимааални шансове свекървата да я гледа, а аз още преди края на годината да се върна на работа. Толкова съм объркана, от работа все подпитват кога ще се връщам, ясен отговор не давам, тъй като не я искам точно конкретно тази и мисля направо като ми се отдаде възможност да си търся нова. Щото и това става много лесно и всички като чуят, че си майка с малко дете и те отсвирват.
И никой не ми казва какво конкретно й е, било инфекция, а само гърлото червено. Вече е значително по-добре, но е кисела и вечно хленчеща. И през седмицата само на себе си разчитам и усещам как ми се изплъзва всичко. Нямам сили, уморена съм, къщата ми е с краката нагоре, а имам и дипломна работа да пиша 
, като знам от голямата дъщеря, колко е трудно да съчетаеш ужасно натоварена работа (като моята) и дете... А когато децата са 2 и годинките ми не малко вече става страшно, подготвена съм за тежки дни, но докато мога няма да започвам работа (използувам кризата в мои +). С дъщеря ми и аз нямах търпение да се върна на работа и си прекратих майчинството възможно най-скоро и се измъчих - то не беше боледуване в детската, то не бяха разнасяне по баби извън София, то не беше затрупване със служеби ангажименти и висене до късно на работа. Но сега вече си знам урока, докато може в къщи и без туй съм достатъчно натоварена и без службата ми.
! 

Важното е Калоян да е здрав.




Препоръчани теми