Вкъщи изгубих едно въже за скачане, тук въже - там въже, обърнах целия апартамент наопаки, както и апартамента на нашите във Варна, проверих всеки шкаф, всяка кутия с боклуци, къде ли не гледах. Година и половина по късно, преди около седмица, го намерих на дъното на една моя стара чанта, набутана в една торбичка в едно от чекмеджетата, които така или иначе проверявах...
Един диск бях изгубила пак така, долу горе по същото време като въжето. Търсих къде ли не, вече се бях отказала, един ден докато говоря с майка ми по телефона съм легнала на леглото и гледам към рафтовете с книги и виждам подозрително пликче оставено върху тях...
А преди около месец сестра ми ми изгуби любимите обеци. Тя не е виновна, щото те много лесно падаха, но ми бяха за спомен от Германия и много добре ми стояха и бяха страхотни... После се върнахме обратно по пътя по който беше минавала тя, бяхме много смешни, забили поглед в земята като в криминалните сериали икато по чудо намерихме едната, ама то една обеца... Другата така и не се намери, ама пак късмет че намерихме едната - те са едни черни тънички метални цветя, ако са паднали в някоя трева е абсурд да ги видиш.