Планиране на първа бременност

  • 18 727
  • 300
# 135
Вярно е, никой не знае... Така или иначе, аз искам да имам дете и ако е станало сега- така е трябвало, ако не, отново така е трябвало. Вълнувам се разбира се, обичам децата и искам да имам свое Simple Smile Разбира се финасовата страна винаги я има, но осъзнах, че тя може да е проблем през целия ми живот и това не трябва да ме спира за дете. Е, разбира се, не казвам да няма никакви доходи. Аз работя в много приятна фирма, с горе-долу прилични пари, мъжа ми също, имаме и двамата собствено жилище, така че мисля, че ще се справим. За сега се обичаме много, е, аз имам още една година следване, но няма да е невъзможно да се справя и с това Simple Smile Та така, още няколко дни и ще видим дали си внушавам или не. Simple Smile Усмивки за всички ви и спорен ден Simple Smile
Виж целия пост
# 136
Kass, днес видях темата и прочетох всички постове...страхотна тема.
Миналата седмица бях изпаднала в ужас, че май съм забременяла, дори пусках тема. Не ме разбирайте погрешно и двамата с приятеля ми искаме, но той в момента е без работа. Едва се издържаме с 480 лв, а изляза ли в болничен 240 всеки може да се съгласи, че за двама души във Варна я стигнат за ток, вода, телефон, транспорт и до там, а храната къде остава.... Както и да е симптоми имаше - прилошаване, гадене, но не можех да чакам да ми закъснее и си направих кръвен тест. Той категорично показа отрицателен. Хем ми олекна, хем до някъде бях приела идеята.
Сега сериозно се замислям приятеля ми като почне работа да се заемем с въпроса  luvbed
На 24 съм, той почти на 27 и не смятам, че ни е рано. За брак не сме говорили, но според мен бебето  е достатъчно обвързващо, а брака е просто подпис. Може би ако имаме излишни пари бих си спретнала един романтичен ден с прекрасна рокля и всичките там обичаи.
А за всички кандидат мами опитващи от няколко месеца. Успокойте се! Всичко идва, когато най-малко очаквате. Пример за това е моя колежка от работа - опитват от 10 ГОДИНИ!!!!! и тя започна да ми споделя за проблема си. Казах и че ще стане изненадващо и декември се похвали. Сега края на август чакаме здраво момченце Wink Така че спокойствие, секс и мислете за всичко друго, само не и дали ще стане.
Относно притеснените за кариерата. Чувам за какви ли не работодатели, които на интервюто още те гонят, защото си щяла да искаш дете. Сега виждам и какво става във фирмата, в която работя - дойде време да се връщат от майчинство и ги съкращават. Тази криза е идеално оправдание. Аз се радвам, че така или иначе не си харесвам работата и не трябва да се притеснявам дали ще стана излишна. А това с чакането да се издигнеш в кариерата....може да изчака и след няколко бебчета. Пък и за какво е таткото.
Майка ми е на мнение, че ни е рано. Да уредим жилищния въпрос с по-широко място (сега сме в мой апартамент, но доста малък), да уредим финансите и тогава... ама то я стане я не. Не искам да правя деца на 60 години като онази от Русе.
Извинявам се за дългия пост, но темата е страхотна и актуална до някъде за мен. Успех на всички и скорошни 2 чертички. Благодаря за коментарите, от които научих за фолиевата киселина. Тия дни ще си купя и почвам да пия!
Виж целия пост
# 137
she_moto много ведър пост, много се зарадвах Simple Smile И ние живеем в малък двустаен апартамен, мой също. Хубаво ни е заедно, макар един ден сигурно жилището ще ни омалее. Мислим за сватба, но като мечти, за сега парички нямаме, а и както казваш ти това е само подпис. Любовта, уважението, подкрепата , това е важно. Понякога, да си призная ми се иска да стане случайно, за да се отърва от дългото премисляне. Аз съм и зодия везни, смятай колко все се колебая и поставям всичко на кантар. Ето, вчера например изведнъж реших, че е много важно преди да забременея да си извадя шофьорска книжка, после поне да преполувя половината си учебна година, та като завършвам, ако съм забременяла да ми се падат първите месеци. После, приятеля ми да изкара 6 месеца в новата фирма- поне, за да го повишат и разни ей такива. Та ту така, ту иначе. Страхът разбира се от това да имам дете също фигурира, хем много искам, хем се чудя- мога ли, ще се справя ли, ще издържим ли двамата и т.н. и т.н. Но искам, вероятно подходящ момент няма, днес сме добре, обича ме се имаме финанси, а утре кой ще ни даде гаранция- мисля никой Simple Smile Та така, остават броени дни до датата на очаквания МЦ и вероятно ще ми дойде, аз от няколко дни нямам описаните ми по-горе симптоми, а само нерността , която ми се появява почти винаги. Така че вероятно съм си въобразила, а е било по-скоро някакъв дискомфорт на организма, но ще видим накрая Simple Smile Усмивки и до скоро Simple Smile
Виж целия пост
# 138
Kass, добре те разбирам. Аз пък съм близнаци. По-решителна, но пък за човека до мен е много трудно един ден съм добричка, след 5 минути ставам лоша  Joy
Шофьорската книжка е важна и особено ако имаш кола ти дава доста самостоятелност особено с бебче. Но нея може да изкараш и по време на бременността (в началото).
За ученето - тази година завърших и магистратура и както се казва нямам вече оправдание  Joy, но пък има много, които се справят. А и ако има опция за 2800 да вземеш, защото си студентка ще ти дойдат идеално.
Важното е, че си намерила човек, с когото искате да имате деца и сте щастливи. (тук много държа да вметна, че преди 2 години, т.е. преди да се запозная с приятеля ми си представях децата, като една огромна тежест, ревящи, серящи и т.н., но отношението му към децата, контакта с малката му племенница коренно ме преобразиха и вече дори си мисля какво ще е да си имаме наше)
За пространството моето дори не е двустаен апартамент, а боксониера, която сме преградили и реално има спалничка и кухня с маса и диванче. А като се замисля майка ми какви условия е имала като съм се родила....и как е излизала от къщата, за да се качи на горния етаж да ходи до тоалетна и да се къпе......така че при желание се намира начин, стига да не разполагате с 200 лв месечен доход. От 400 нагоре или помощ от роднини всичко се нарежда.
Аз четейки тази тема толкова ми се прииска да си имам едно, а и покрай съседки и приятелки виждам колко е хубаво.
Самият факт, че колебанията ти натежават в полза на бебче са достатъчни да  luvbed...
А до това дали ще се справиш - безгрешни и идеални хора няма. Щом се замисляш над въпроса, значи си даваш сметка за отговорността и ще дадеш всичко от себе си...
Успех!
Виж целия пост
# 139
стига да не разполагате с 200 лв месечен доход. От 400 нагоре или помощ от роднини всичко се нарежда.
Заставам с две ръце зад тезата. Майка лесно се става - носиш 9 месеца, раждаш и готово. Но да бъдеш майка и да дадеш нормално съществуване на детето си е трудничко.
Има жени, които на всяка цена искат да забременеят, но въобще не се замислят имат ли капитал и добро здравословно състояние да отгледат това дете здраво и щастливо. За мен това си е чист егоизъм и задоволяване на прищевки. Като 60 годишната баба в Русе. Направо не си представям, ако някое от бебетата оцелее (то май остана само едно от трите) как може да остане сираче на 10 годинки и как ще му се срути целия свят.
НО, ако имате що годе нормални доходи и за предпочитане собствено жилище, колкото и да е малко. Ако се обичате и сте емоционално, поне на половина, подготвени въобще не се замисляйте за деца. Освен храната и дрехите, другото важно за едно дете е любовта. Слагам любовта на второ място, защото без първото с една любов бебето едва ли ще оцелее.
Виж целия пост
# 140
Еспиноза права си, но здрави млади хора на 20-30-40 години и без достатъчно големи доходи биха се справили добре. Ами така де, като знаеш, че имаш дете и го обичаш колкото и да ти е трудно да се пречупиш ще работш повече или ще работиш работа която не ти харесва толкова при шеф които не ти харесва толкова, но детето ти ще има какво да яде и с какво да се облече..Защото ако има любов при необходимост, когато са по тредни моментите понякога е необходим инат. Паричките днес ги има утре ги няма. Печелят се и се губят. Работата също.
Виж целия пост
# 141
Е не съм казала, че трябва да получаваш милиони. Но както и да го гледаш едни 1000 лева не ти мърдат за 2 човека и половина на месец. Още повече, ако си на квартира или изплащаш заем. Хубаво сега ще кажете, ще работиш на две места, ако трябва или ще отделяш повече за детето. Ами ти ако си преуморен и недохранен, какви сили ще имаш да гледаш детето си и да го възпитаваш. После що децата ставали наркомани, що не уважавали другите. Еми като работиш от сутрин до вечер за жълти стотинки и нямаш и час на ден да обърнеш внимание на детето си, какво да стане и какво възпитание да получи.
За това освен любов трябват и пари и време. Поне в тази държава, на тоя хал, колкото и да е жалко е така.
Аз съм гледана както трябва, не са ме лишавали от основните неща и държа детето ми да получи същото. Ако знам, че няма да мога да му го осигуря не бих се навила, все пак е живо същество. Не може да го спреш два месеца да не функционира, ако си загубиш работата. Така, че освен емоциите си преценявайте и финансовите възможности.
Виж целия пост
# 142
И си права и не си, но няма да поддържаме този спор, нали?

Нека всеки прецени най-правилното за него и бъдещото му дете и направи това което му подсказва съвестта.
Виж целия пост
# 143
Е не съм казала, че трябва да получаваш милиони. Но както и да го гледаш едни 1000 лева не ти мърдат за 2 човека и половина на месец. Още повече, ако си на квартира или изплащаш заем. Хубаво сега ще кажете, ще работиш на две места, ако трябва или ще отделяш повече за детето. Ами ти ако си преуморен и недохранен, какви сили ще имаш да гледаш детето си и да го възпитаваш. После що децата ставали наркомани, що не уважавали другите. Еми като работиш от сутрин до вечер за жълти стотинки и нямаш и час на ден да обърнеш внимание на детето си, какво да стане и какво възпитание да получи.
За това освен любов трябват и пари и време. Поне в тази държава, на тоя хал, колкото и да е жалко е така.
Аз съм гледана както трябва, не са ме лишавали от основните неща и държа детето ми да получи същото. Ако знам, че няма да мога да му го осигуря не бих се навила, все пак е живо същество. Не може да го спреш два месеца да не функционира, ако си загубиш работата. Така, че освен емоциите си преценявайте и финансовите възможности.
За съжаление точно децата ,които имат всичко и от нищо не са лишени, стават наркомани, в никакъв случай няма зависимост между това, че родителите работят и това до колко детето ти ще бъде достоен човек. В никакъв случай не бива да се поддържа тезата, че само хора, които имат високи доходи, са в състояние да гледат деца, това е еретично и нечестно. Не бива да си безотговорен като циганите - раждаш и хвърляш, но и да чакаш само защото в момента не получаваш супер висока заплата, не е начин. Да не говорим, че и даваш цифри - 1000, 2000лв. Сигурна съм, че в селата живеят добре и с по-малко, сигурна съм, че в София и с повече не живеят достатъчно добре /ако са на квартира/. Когато имаш любим човек до теб и се чувсваш готов, знаеш какво те чака, тогава действай. Живота е непрекъснато движение и промяна, днес може да нямаш работа, утре да си успешен специалист, а също и обратно, ако се водиш само от това какъв ти е дохода в момента, и останеш без работа бременна в пети месец, какво, ще го махнеш, защото вече не си финансово стабилен ли? Важното е човек да е здрав и да има опора, да е отговорен, а другото се нарежда. В никакъв случай това, че дохода ти е 400 лева на месец и не купуваш на детето си само маркови дрехи не би го направило наркоман, въобще как може да се разсъждава така... Децата са прекрасно нещо, да, трябва да им се осигури дом, подслон, храна, стабилна семейна среда, но за това точно финансите не са необходимото условие. Успех, момичета!
Виж целия пост
# 144
Espinoza, малко не съм съгласна за двама души и 1000 лв. Виждам, че и ти си от Варна и съм съгласна, че това е най-скъпия град за живеене. Ние двама се издържаме с 480 лв. Да трудно е. Дрехи почти не си купуваме. Лишаваме се от излизане по заведения. Ако плащаш квартира до 800 лв може да се вложиш. За кредитите, особено жилищни е малко по-различно.
Старите хора са казали "Всеки според чергата си". Наистина е по-добре да имаш финансова стабилност (което в България е доста непостоянна величина), но като прочетох част от коментарите останах с впечатление, че голяма част от чакалите стабилност и т.н. после осъзнават, че са загубили доста време и сега им е доста трудно в бебеправенето.
Всичко е въпрос на късмет, шанс, съдба и малко намеса от твоя страна  Wink
Виж целия пост
# 145
luba_rizova, а според тебе
дом, подслон, храна, стабилна семейна среда
без пари ли се осигурява.
Аз пък не искам детето ми да има живот "като циганите" и за мен не е по важно "да се репродуктирам", а да отгледам здраво и щастливо дете и да му дам начален старт в живота, както са направили родителите ми. И те не са се оженили преди майка ми да завърши и да й осигурят работа. И да във Варна съм живяла и на село съм живяла (както и сега) и дрехи втора употреба съм носила, но не си представям живота да съм на квартира и недай си боже да остана без работа и с дете в ръцете. Не ми е мил моя живот, а този на детето ми. За това завърших, погрижих се да имам покрив над главата си и сносна работа и най-готиния мъж до мен.
Между другото майка ми и баща ми живеят на село и знам и там колко пари са нужни и не ми говорете, че със 400 лева се гледа три членно семейство. Освен, ако нямаш собствен дом (който най-вероятно е оставен от родителите ти), работиш в населеното място в което живееш и не ползваш никакъв транспорт, стоиш на студено зимата (а това с едно бебе, тц, тц, не бих го оставила да студува) и куп други фактори.
И си говорим за нормален живот, нали? Не за доизживяване на днешния ден.
И какво живееш с минималното възможно и детето ти като стане на 5 години и ти каже веднъж в месеца: "Мамо искам сладолед" ти какво - ми бедни сме и не мога да си позволя да ти купя. Това нормален живот ли е за Вас.
Любовта не храни корема на децата Ви.
Просто не го разбирам това да родиш дете на всяка цена, без да помислиш какво какво ще му дадеш после.
Виж целия пост
# 146
Никой не говори за раждане на всяка цена. Но съм на мнение, че и с под 1000 лв може да се оправи едно семейство. Просто си правиш преценка на приоритетите. Няма да имам 5 чифта обувки за сезон и 150 блузи. Мога без сателитна/цифрова/кабелна телевизия, но не и без интернет. Ще преценяваш какво купуваш, като купуваш необходими неща. Всяка жена се изкушава да си купи нещо, което после не ползва, ето от това може да се лиши всяка.
И едно е детето да има необходимите неща, а друго е да му се угажда. В тийнейджърските си години съм живяла с майка ми на квартира. Било ни е много трудно. Искала съм повече дрехи и обувки, искала съм да ходя по екскурзии, но с това не свършва света. Не съм останала гладна и боса, просто всичко е било премерено и посвито. Това значи ли, че сме живели като циганите? smile3506
Всичко е толкова променливо. Майка ми като ме е родила едва ли е мислила, че някога ще и се наложи да живее на квартира и да ме издържа кажи речи сама.
Не оставай с грешно впечатление. Не подкрепям живеещите на социални помощи мангали, които се умножават като хлебарки.
Когато едно семейство (не зависимо дали има сключен брак или не) има някакви прилични доходи, които му позволяват да си поема необходимите разноски и има желание за развитие (не да чака държавата да му оправи живота). Не виждам какъв е проблема да създаде деца. Ако чакаме да забогатеем току виж сме станали като русенката и ни дават по телевизията за рекорд за късна бременност.
Изказвам лично мнение. Всеки човек си има разбирания, приоритети и си преценява разходите и приходите. За град като Варна 400 лв е доста трудно за двама, за трима ми изглежда почти абсурдно, но за по-малък град нещата не стоят така
Виж целия пост
# 147
Посочих 1000 лева грубо, защото живота ми минава във Варна, а имах предвид не да купуваш по 100 дрехи на детето си, а да не го оставяш гладно и босо, както е направила майка ти в конкретния случай.
Но примерно имах позната студентка на общежитие, едвам убеди ръководството на университета да позволят на мъжа й да се нанесе при нея и с дете. За мен това си е лишено от абсолютно никаква мисъл.
Виж целия пост
# 148
Така да, но някога варианта с квартирата може да се окаже по-добър вариант от апартамент, уж собствен, но да плащаш по 600-700 лв на някоя банка 20 години.
Според мен и двете крайности (мизерия и много лукс) не са здравословни за детето.
Всеки си преценява с какви пари може да се оправи, но да се чака по-светло бъдеще или да се прибързва не е добре.
Пожелавам на всички освен лека бременност, но и финансовите проблеми да им се разминат  Sunglasses
Виж целия пост
# 149
Много интересна тема, изчетох всички постове до тук. Но и аз съм на мнение, че подходящ момен за деца никога няма да дойде. С приятеля ми се запознах, когато бях вече завършила Университета и "градях кариера". Но той реши, че в България не му е добре за реализация и на 30г. го последвах в чужбина. И всичко от начало - безпаричие, доказване в работата и т.н. От чакане за нещо по-добро съм вече на 35г.. Не мога да кажа, че сме си оправили напълно проблените, но започнахме с опитите. Приятеля ми си мислеше, че ще стане от първия път, но след 6 м. неуспешни опити и той взе да се притеснява.
Така, че планиране на бременност не може да се прави - винаги нещо не е наред и отлагаме за "по-добри времена" и може би ипускаме благоприятния момент.
На всички пожелавам успех с бебеправенето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия