Незнам как да продължа, моля дайте ми съвет !

  • 9 422
  • 218
# 30
Малко е встрани от темата, но на мен пък ми е чудно, какъв човек трябва да си, за да не се усетиш къде е половинката ти когато липсва от вкъщи. Все пак това е ужасно дълго време, дори само при 2-3 закъснения от работа бих се усетила, че нещо се случва. Да не говорим за по- очебийни отсъствия или "мънкане" по телефона примерно в опит да се покрие нещо. Та затова според мен съпругът е наясно какво се случва, но просто си трае и чака да отмине, явно цени спокойствието на децате си...

Това ми звучи параноично.
За 2-3 закъснения да се усъмниш чак... Thinking
Може да е навсякъде.
На вечеря с приятелки, на пазар, работа до късно, извънредна среща с клиент...
Съвсем реални ситуации.
Като има желание да кривне винаги може да използва някоя от тях за алиби.
Виж целия пост
# 31
Аман от такива дето си търсят приключения на задника от прекалено идеален живот и после се чудят как да продължат!
Ами така ти се пада! Съсипала си един брак вече, чудо голямо че ще съсипеш живота на още един мъж и няколко деца.

Няма да ти давам никакъв съвет- не го заслужаваш. Живей си в безтегловност- това е най-доброто наказание за теб!

Не съм съсипала никакъв брак.Чети внимателно.Още като се запознахме с въпросният мъж, неговият брак вече беше приключил, т.е. беше само формален.И двамата го знаеха. Стояха заедно само заради дъщеря им.Имаха си достатъчно други проблеми, и беше само въпрос на време да стане законно.
Много остро съдиш! На всеки женен/омъжена, може да се случи да се влюби отново, так,че недей да ми ставаш съдник!
Важното е раздялата да стане цивилизовано, и колкото се може по безболезнено.
За това и търсих съвет !
И ни най-малко искам да съсипвам живота на сегашният ми съпруг, нито на децата.
Това,което е станало, не е някакво еднократно залитане, или под въздействието на някакви емоции.
Това е напълно осъзната връзка, с много чувства, и не мисля че може всичко да се върне както преди.
Виж целия пост
# 32
Даниелка, в твоята ситуация няма добър или правилен избор.
Каквото и да решиш, цял живот щесе питаш дали не си сбъркала.
От опит.
Все пак - успех!
Виж целия пост
# 33
Само който го е преживял,само той може да ме разбере напълно.
Ако ми кажеха преди 4 години,че това ще ми се случи, нямаше да повярвам.
Незнам дали съдбата е предопределена, но връщане назад няма.
Виж целия пост
# 34
Извинявай, ако прозвуча остро, ама няма нужда да преживявам това, за да разбера колко егоистично постъпваш. Преди да започнеш тази извънбрачна връзка, помисли ли за съпруга и децата - твоите и неговото. Или беше на момента, а после така сгази с двата крака, че сега се чудиш накъде. Още повече, че тук не е ставало въпрос за някакво любовно осенение (както го описваш - съвсем постепенно и поетапно с твое и негово позволение се е стигнало до изневяра, която е довела до паралелна връзка). Т.е., ако си искала - можела си на някой от по-ранните етапи да прекратиш и да не допуснеш да си разбиеш семейството, още повече, че сама казваш, че преди това не си имала проблеми. На нито един от тези предишни етапи не помисли за съпруга си, съпругата, децата - колкото и да се те.
Моят съвет е стига егоизъм. А, виждам, че пишеш, че връщане назад няма. Ми ти си си решила въпроса, тогава какво искаш. Верно, ти не си способна да мислиш за друго, освен за собственото си удоволствие (меко казано). Така както не си имала смелост да прекратиш на време връзката, така сега нямаш смелост да напуснеш съпруга си и да си поемеш последствията.
Виж целия пост
# 35
Не съм егоист.Ако бях такава,нямаше да търся помощ,а щях да правя каквото ми диктува сърцето(макар,че не винаги това е егоизъм)!
Според теб значи, трябва да живея само за другите.
Значи трябва да се обезлича като личност,само за да не нараня някой, с който вече неискам да бъда.
Странна логика !
Виж целия пост
# 36
Ми не значи, действай.
В дългосрочен план за всички е по-добре да си вземеш решението най-накрая,
както и да си носиш последствията от него - и добрите, и лошите.

 
Виж целия пост
# 37
Ти кога реши, че не обичаш съпруга си - преди да изневериш или след това? Или може би докато утешаваше приятеля?
Щом не искаш да бъдеш със съпруга си, къде ти е проблема - ти си взела решението, не си помислила преди това дали ще нараниш него или децата. Ако не искаш да живееш заради другите, както самата ти пишеш, тогава какво те спира?
Проявата на здрав разум според мен не е равносилна на обезличаване на личността.
Не знам как изглежда реалната ситуация, но така, както е описано от теб, за мен си е чист вид егоизъм. Ако беше написала - имах проблеми със съпруга си или срещнах и ми завъртя главата, или нещо от сорта, съм в състояние да разбера. Ама ти ясно пишеш, че не си имала проблеми, че ви е било добре заедно, че сегашният приятел е бил просто приятел. Тя историята не е само аз и той.
Съпругът ти според мен знае или се досеща, но се надява да ти мине с времето или просто и той не иска да е този, който взема генерални решения.
И понеже питаш за съвет, пък и излизаш с номера "ние, такова, за децата" - аз те съветвам да прекратиш връзката. 4 години не са малко, но колко годишен е бракът ти? И колкото банално да звучи - но като почнеш и неговите чорапи да переш и на него да готвиш т.н., може и него изведнъж да видиш в друга светлина, както си видяла съпруга си.
Виж целия пост
# 38
А, анджък, все едно аз го написах.
Виж целия пост
# 39
И чорапите съм му прала, и съм му готвила... нищо семейно не ни е чуждо.
Нямаме колебания относно нашите взаимоотношения, дори се допълваме.А и никога преди това не съм се чувствала така,както с този мъж.
Въпросът беше как да стане раздялата по безболезнено.
Но ако нямате смислени идеи, не ме упреквайте, защото незнаете как може да ви завърти живота.
Аз също не го очаквах, ни най-малко.
Виж целия пост
# 40
И чорапите съм му прала, и съм му готвила... нищо семейно не ни е чуждо.


Аз идеи няма да ти давам, ама да си му изпрала чорапите, не значи, че си усетила какво е постоянно да му ги переш. Едва ли не знаеш разликата. Peace
Виж целия пост
# 41
Въпросът беше как да стане раздялата по безболезнено.
Е, как да стане безболезнено, бе, жена? Я се постави за малко на мястото на съпруга ти. Живееш си ти с илюзията, че имаш  до себе си човек, който те обича, и той идва и ти казва "Ами, аз такова, от 4 години имам връзка с друга жена и искам да се разделим" ?! (Според мен той знае за връзката ти. Четири години не са като четири дни, все пак.)
Щом искаш да си с другия мъж се разделяй със съпруга си и прекрати агонията, в която живеете всички. Горкият ти съпруг!
Виж целия пост
# 42
Въпросът беше как да стане раздялата по безболезнено.
Е, как да стане безболезнено, бе, жена? Я се постави за малко на мястото на съпруга ти. Живееш си ти с илюзията, че имаш  до себе си човек, който те обича, и той идва и ти казва "Ами, аз такова, от 4 години имам връзка с друга жена и искам да се разделим" ?! (Според мен той знае за връзката ти. Четири години не са като четири дни, все пак.)
Щом искаш да си с другия мъж се разделяй със съпруга си и прекрати агонията, в която живеете всички. Горкият ти съпруг!

 newsm10
Виж целия пост
# 43
Съвсем не са нещата така, както ги описваш. Той незнае за връзката ми. Но това не значи, че си живееме спокойно, и без проблеми, и мисли, че го обичам. Бях споменала, че от както започна връзката ми, започнаха и проблемите ми със съпругът ми. Наясно е с това, какво изпитвам към него, знае, че нещо става. Не си живеем така безпроблемно,както го описваш, и изведнъж хоп-развод. Просто незнае за другият мъж, но се досеща, по някои причини.
Виж целия пост
# 44
Това ми звучи параноично.
За 2-3 закъснения да се усъмниш чак... Thinking


Аз говоря за излизания когато не знаеш къде е и не те уведомяват. Ние имаме навика всеки сутрин да споделя за плановете си през деня. Ако пък излезе нещо непредвидено после вечерта всеки разказва къде е ходил разни случки и така нататък. Така че няма как да се пропусне някоя среща или събитие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия