Траурно шалче

  • 19 679
  • 16
Май за първи път отварям тема тук.
Може и глупаво да ви се стори, но ме притеснява и ще споделя, пък дано някой ми каже нещо мъдро.

Преди десет години почина баба ми. Още не ми се е откъснала от сърцето, но това не е проблемът. Аз отдавна някак започнах да си приемам тази липса и да вървя напред.
В цялата бъркотия около погребението ми дадоха и траурно шалче (което изобщо не ми минаваше през ума да нося - просто не държа всеки да знае за мъката в мен, а и работя с деца и смятам, а и баба ми, която също работеше с деца, би сметнала за неуместно носенето на траур при това положение). Носих го на погребението, после и до деня, когато тръгнах на работа. Сгънах го в гардероба си, поплаках си и продължих. Но една позната ми беше казала, че такова шалче не се оставя вкъщи, когато спреш да го носиш. А аз го разнасям вече толкова години в три различни апартамента и често мисля, че може и да носи някаква лоша енергия. Тази позната ми каза, че трябвало да се остави на гроба или да се върже на дърво, ама на мен някак ми е криво да се разделя с него.

Та, да си го пазя ли или наистина е добре и време да го изнеса извън дома си и как да го изнеса всъщност?
Виж целия пост
# 1
Не мисля, че това шалче би ти донесло нещастие. Не се страхувайте от умрелите и от предметите, страхувайте се от хората.  Wink Не вярвам в разни такива, че някакъв предмет би ти донесъл нещастие, та ако ще и да е на починал човек... Щом ти е мило, пази си го. Моето мило бабче почина преди 2 г. Още не мога да повярвам, че я няма. Все си мисля, че ей сега ще звънне да попита как съм.  Sad Имам нейни снимки в рамки и в трите стаи. Якето и още седи в гардероба. Нямам траурни шалчета (не сме раздавали такива), но всичко нейно ми е ценно и не мога да изхвърля. Не ме е страх от такива работи.
Виж целия пост
# 2
Траурното шалче се пуска по течението на река, веднага щом свалиш траура. Или на гроба на починалия. Наистина не е хубаво да го държиш вкъщи, пусни го да отплава.
Виж целия пост
# 3
 Sad , не знам как е правилно, след толкова години.

Аз, от опит за съжаление знам, че шалчето и лентичките се носят до 40 ден. Тогава се оставят на гроба - шалчето на кръста, лентичките се закачат на него. Сигурно и след толкова години, това е правилния ход.

Не знам да вярваме ли в подобни негативни енергии, но ччовек много неща на тоя свят не може да си обясни.  Sad
Виж целия пост
# 4
Цитат
Аз, от опит за съжаление знам, че шалчето и лентичките се носят до 40 ден. Тогава се оставят на гроба - шалчето на кръста, лентичките се закачат на него. Сигурно и след толкова години, това е правилния ход.
Така е, и аз така знам. Според мен, независимо, че е минало толкова време, трябва да го оставиш на гроба. По принцип се връзва някъде, но ти  може просто да го оставиш някъде....
Виж целия пост
# 5
Моят траурен шал,който носих преди 4 години оставих на гробищата.Не го завързах на гроба,просто защото нямаше къде да го завържа там,но видях ,че много хора са оставили своите траурни шалове на самата ограда на гробищата и аз завързах и своя там.
Виж целия пост
# 6
Едва ли самото шалче носи негативна енергия. По-скоро мисълта ти за него е тази, която я носи. Аз на твое място бих се разделила с траурното шалче, като символ на моята загуба. Минали са 10 години. Обичта ти е завинаги в сърцето ти, споменът за нея шалчето няма да поддържа.
Не е нужно да го носиш на гроба.
Можеш сама да измислиш начин да се разделиш с него. Нещо, което ще символизира краят на този дългогодишен траур. Пускането в течаща вода ми се струва добра идея. Но може и нещо друго да е. Нещо преходно.
Успоредно може би бих направила нещо на този ден. Бих сготвила любимото й ядене или бих направила нещо, на което те е научила ... и така:) Баба ти иска да си щастлива, и не държи да пазиш траурното шалче, сигурна съм.
Виж целия пост
# 7
Поредната форма на суеверие. Според мен. Изнасяйки го от къщи едва ли изнасяш "лошото". Сега се сещам, че като дете у дома имаше доста такива шалчета - не си спомням да се е случило нещо лошо. Самата аз не помня какво направих с шалчето след смъртта на баба - носих известно време, а после май го прибрах някъде.
По-добре кажи една молитва за душата на умрялата си баба, вместо да се косиш какво да правиш с шалчето.
Виж целия пост
# 8
Когато почина майка ми носих такова шалче 40 дни.След това го завързах на кръста на гроба и.Завържи го там, за какво ти е да го пазиш, това не е скъп спомен, който да ти носи умиление...
Виж целия пост
# 9
Здравей, schreier, това са невежи суеверия - и с пускането, и с връзването, и с носенето на тези шалове, както и че носели отрицателна енергия. Всички тези ритуали хората са ги измислили, за да се успокояват по някакъв начин.
Важното в случая е, че ти не си готова да се разделиш с този предмет, който очевидно ти напомня на баба ти. Аз пазех непокътнати нещата на моята баба (много си я обичах, 2001 година почина) много дълго време, повече от 4 години. Сега вече пазя само снимките и нещата, които зная, че бяха ценни за нея. Смятам, че е добре да си запазиш всички неща, които мислиш, че ти напомнят за нея, пък един ден, когато се почувстваш готова, ще оставиш някои неща след себе си.

Обаче подобни глупости за енергии и разни суеверни връзвания и тем подобни нито имат нещо общо с християнската вяра, нито пък си заслужават терзанията ти.
Виж целия пост
# 10
Изхвърли го без да се бавиш. Това е символ на скръб. Предметите носят своята енергия. Но дори и да не е така по принцип нещо, което не ти е служило повече от година няма място в твоя дом. Вярно, че има вещи, дрехи и т.н., които харесваме и не искаме да се разделим с тях, но 10 години му стигат на шалчето. И майка ми беше прибрала своето шалче от траура за татко, но като го видях в гардероба - право в боклука замина, както и лентичките. Че и некролог си беше прибрала. И той замина.
Виж целия пост
# 11
моето мнение не е крайно, как е най-добре не знам...
аз също знам, специално за шалчетата, че се оставят на гроба след 40 ден.
моето мнение е,че е най-добре да направиш това, което ти чувстваш за правилно.
вярно е ,че предметите носят някаква енергия, но е важно и ти с каква енергия ги зареждаш с мислите си за тях.
аз например махнах неща от погребението на баща ми- една голяма снимка, слагана в рамка специално за целта и разни други неща. просто искам да си пазя неща, които ми напомнят за живота на баща ми, а не за смъртта му. например тази снимка от погребението колкото пъти я погледна и ми ставаше гадно,защото в съзнанието ми изникват картини от смъртта и погребението. сега съм си сложила едни други снимки, които ми напомнят за много хубави неща от живота на баща ми и като ги погледна ми става мило и топло на душата...така че всичко е въпрос на личен избор и мнение. Peace
 но като че ли е по- добре да пазим нещата, свързани с живота на близките ни.
Виж целия пост
# 12
Баща ми почина преди 9г. 20дена преди балът ми. В деня преди празненството го вързах на едно дърво до гроба. Така ми казаха бабите.
Виж целия пост
# 13
Да се включа и аз. Преди 16 години, когато почина нашето детенце всички бяхме се почернили. Когато се измина една година, мама изпра шалчетата и ги прибра.В гардероба. По- тежко от това не мисля, че може да се случи на човек. Е, живота продължи някак си. Преди близо две години почина татко, но не мисля, че шалчето го разболя, а мъката по детенцето...Така, че шалчето... области много вярвания много. Кой както разбира и както му кажат в такъв момент така го прави.
Виж целия пост
# 14
Аз, несвлушвайки се в суеверия, правя една камара неща явно точно обратно на "общоприетото". Когато някой ми каже, че "не е правилно", отдавна е късно, защото така съм свикнала, приятно ми е и не ми дреме. Не бях чувала това за шалчето до този момент. Когато моята баба почина (1990, бях на 18г.), не носих такова шалче, а дълга лента, от която се режат малките за ревера - като вратовръзка приблизително си я слагах. Не помня докога. Докато съм имала нужда, вероятно, не съм спазила брой дни със сигурност. После не знаех какво да я правя, но не можех да я хвърля. Имах някаква стара филцова шапка, останала от баба ми. Занесох я на шапкар да ми я поправи и колоса и си приших лентата на мястото, където е имала нещо такова, преди да излезе от употреба. Носих си я дълги години - много е хубава и универсална като модел. Още ми е в къщи, макар вече да не я нося. Понякога детето си играе с нея. Лентата си стои. Считам се за щастлив човек и късметлийка в немалка степен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия