За нарочените деца..

А, Елина - и аз разсъждавам точно като теб.
 Не аз правя от мухата слон в тази тема.. и определено преместването му не е ми е на дневен ред..

Андариел, носенето на бонбони няма нищо общо с "подмазване" - това ни е стара традиция, още от градината. Всички деца се черпеха взаимно и синът ми определено предпочита да се раздава, отколкото да получава. Такъв си е - ще се лиши от любимата си играчка за цяла седмица, само и само да услужи..За мен лично даже постъпва като будала, ма се надявам да го израсте..

Естествено, че му го казах - снощи си говорихме много точно за това..

Малко ми е необясним чак толкова страх от тази госпожа - хем го е страх, хем хич не я слуша..

Твоя работа! Зная, че не ти се вярва, и на мен не ми се вярваше навремето. Може да не е подмазване, но така изглежда отстрани. Същото важи с постоянните канения на други деца да играят в дома. Поканата е искрена, но се възприема като готовност на всичко за внимание.
Явно и аз така и не го научих този урок, че хората искат да чуят това, което си мислят, а не това, което може да им помогне.

Може би не е точно страх, може би не я разбира, може би се стреми да й се хареса, но не намирайки точния начин прави грешки и липсата на опит го обърква. Съответно тя не е схванала неговите желания и се получава колизия. Изобщо това е малко човече, което тепърва се учи. /И на моите деца са се случвали такива сривове, но с времето се научават./
Вярвам, че ще намерите нужното решение, но не поддавай на емоции. /Казвам го, но и аз трудно го правя и трудно ги потискам, просто ме водят ...  /

С това съм съгласна - и всеки път преди да потърси някого го карам да се замисли дали и те правят същото за него. Мисля, че вече го разбира, защото повече не е търсил съседчето.
А със съучениците е имало все пак взаимност - и те са го канили..

И изобщо не искам да чуя мислите си - те са достатъчно объркани, за да си давам сметка..
Оценявам разсъжденията ти - много са ми полезни..  

Няма дете, което да не иска да се хареса и да си намери мястото и да има приятелчета. Тук трябва да има много лека и незабележима родителска и учителска намеса, и то най-вече в случаи като този на Магаренце, защото детето е сменило изцяло средата си.
Съгласна съм с Мама Нана, че детето трябва да споделя с родителя всичко и да е спокойно, че родителя е негов приятел.

Аз наистина смятам, че Магаренце няма проблем. Единственото ми чудене беше как да го кажа. То всеки има трудности и обикновенно като разреши една веднага се появява нова.
Не смятам, че съм и казала каквото иска да чуе, а каквото мисля, ако мен визираш.
А това с бонбоните е толкова дребнаво, че просто не мога да разбера как може да го чоплите. Ти какво искаш, да си купи солети и да не почерпи с една съседа по чин? Твоето мнение по въпроса трябва да говори на Магаренце, че има хора които възприемат такива жестове негативно, а не че всички ги възприемат така.

Елина,
Ти от небето ли падаш? Ако намекваш, че аз възприемам така черпенето с бонбони, сгрешила си! Както написах, черпенето помага само в началото. Хората свикнат ли с пособни черпни, започват да ги очакват, и ако не ги получат се сърдят. Да, има хора, и то много хора, които възприемат някои неща точно така. Ние може тук да си приказваме красиви приказки, но всеки от нас може да се сети поне за един случай, в който едно дете е било ако не тормозено, то поне използвано заради демострираното желание за сприятеляване. Това е като хищник да надуши жертва. Да, хората като цяло са дребнави! Ако не бяха, светът щеше да изглежда по съвсем различен начин.

И според мен подаръците, жестовете и черпенето не могат да създадат приятелство. Да те са една приятна и добра основа, но ако станат трайна практика действително има хора ( деца), които биха злоупотребили.
Леда тук действително е много тънък, но в началото няма как да се мине без известни жестове от страна на новия човек да разчупи обстановката и един вид да се покаже пред останалите.
Трудно е да се доказваш и впишеш във вече готов колектив, или поне е много по-трудно, отколкото ако си там от самото начало и просто си намираш мястото от само себе си.
Затова смятам, че в този случай госпожата определено е длъжник на детето и най-малкото държанието и не показва, че е правила опити да го приобщи към децата.

Малко извън темата.
В началото на годината в класа идва ново дете - момченце. Обикновено му трябва време да свикне с новите деца, правила и т.н. Пращам кутия бонбони и давам указания на дъщеря ми да почерпи новото дете и един вид да му покаже, че е добре дошъл. Човека обаче се влюбва в дъщеря ми. Аз не приемам сериозно нещата - 4 ти клас .... След няколко седмици срещам момченцето, което ми заявява най-сериозно, че ще се ожени за нея.  Казвам - добре, но може би трябва да пораснете, да завършите училище. Следва замисляне и въпрос - може ли да дойде да живее у нас? Така цяла година дъщеря ми е ухажвана от този младеж, но за нея се превърна в кошмар. Той е досадник и едва го понася. Изобщо не иска да знае за него. Естествено бонбоните са виновни и най вече аз, че дадох тази идея. Без специален повод бонбони вече не пращам.

Никога не можеш да знаеш,как ще реагира едно дете.Детската психика все още е неразгадана,но опита учи.
След като купувах топки всяка седмица,а играеха всички -/ с малкия не допускам това./идваха само у нас,защото другите родители не търпят шум,а нашите сандвичи са най-вкусни и т.н. ..... И до сега ,"приятелите" го използват и лошото е,че той го приема за нормално !Просто хората са различни,както и децата.Трябва да се намери баланса и по-добре сам,отколкото с неподходящи.
Не купувам бонбони,не черпя без повод .Накупувах се и се напатих!

Магаренце, чак сега открих темата. Прегледах отгоре-отгоре постовете. Може с някои да се препокривам, но ще споделя своя опит.
В началото на тази година ми се обади госпожата "разтревожена", че дъщеря ми не отивала на добре. Отидох да разговарям в у-ще и да разбера проблема. Тя беше кротко дете, дори  прекалено. И от лятото се увлече по метъл, понесе се в този вид и т.н. На срещата разпитах има ли конкретни постъпки и как върви с успеха. Отговора беше "не, но...". Отидох при учил. психоложка. Прецених жената и споделих претеснението си, че я нарочват и проведохме разговор относно характера на детето и слабостите му. Тя беше съгласна, че няма проблем, а само е желанието нещата да останат в старата позиция и детето да е удобно. След което застанах твърдо зад детето и всеки път при недоволство от страна на класната завдавах конкретния въпрос "Какво е направила?" и стана ясно, че не се е издънила, но предпочитат да си седи тихо и кротко. А психоложката помогна на дъщеря ми да преодолее страха от смъртта(баща й почина, когато беше малка).
Съветът ми е да поддържиш връзка с психоложката, след като сте намерили общ език, и тя да работи с детето . Ще му помогне да се адаптира с децата, ще се научи да изгражда приятелства, да преодолее стреса от развода, да контролира реакциите си. На моменти ние виждаме децата си за по 2-3 часа, а те в у-ще са по 6-7 часа. И психоложката  го вижда в конкретната обстановка.
 А за учителката, нека баща му да отиде да поговори с нея. Може да има по-голям ефект. Мъжете не са емоционални като нас и на моменти в кризисни ситуации намират верния тон и думи.

Да, съгласна съм.
И аз и синът ми ще ходим още на "сеанси" при нея..

Голяма Одисея Магаренце ..... Дано сте  случили  наистина  на добър психолог ! 
Ще следя темата , защото и  мен ме интересува много. Синът ми в къщи е агресивен , но в училище не проявава никаква агресия - нещо  явно  в къщи се отприщва ...а у нас държа да подчертая , че е много спокойно. Никой не се кара  с никого , не се повишава тон и въпреки всичко има търкаляне , истерии и пр.    Синът ми бе отложен от първи клас (пък и  беше най-малък от набора си ) заради поведенчески проблем .  Работихме с психолог и нещата  се оправиха , но след като тръгна на училище пак виждам нерви , които не са нормални за едно дете на 8г 

Stels, да не при вас да е заради новото присъствие в дома? 
Може външно да не го показва, но иначе да го преживява?
Моят до преди няколко месеца побесняваше ако чие думата "гадже", отнасяща се за мама или татко..