За нарочените деца..

Лени,
с психоложката определено ще работим още. Още в четвъртък ще сме там, аз и мъжът ми - за да можем после да отидем заедно в училище. А и искам и той да е в течение, за да знае как да го управлява, когато са заедно.

Mama_Nana, и аз съм на това мнение и още в началото го казах -че ще опитам всичко възможно, преди да стигна до тази мярка. Психоложката също е на това мнение и е амбицирала малкия да не се предава (т.е  да не й дава повод да докаже,ч е е лош), а да търси ( и ще търсим заедно) начин.

Детето ми ми има доверие - това също го потвърди псохоложката. за него аз съм "най" във всичко. Ако не ми казва нещо, то е защото го е страх че ще бъде наказан отново от госпожата - т.е  че тя ще му се ядоса, ако ми каже тези неща..

Мисля, че при така описаните неща от психолога, не си заслужава труда да се занимавате с въпросната госпожа. Тя няма да се промени, а само ще започн да действа по-фино и недокезуемо. Ако бях на твое място, бих и преместила детето без да се замислям. Все едно да работиш години на място, къдет началникът те тормози и настройва колегите срещу теб. Никакви пари, никакво образование не си заслужават страданието.

Преместването на детето е крайна мярка, която не се налага в този случай. Не можеш да направиш оплакване срещу младата учителка с аргумент, че не го възпитава, защото тя няма такива задължения по длъжностна характеристика. Възпитанието, за което е отговорна, е поставянето на фундаментални ценностни основи, а фината настройка си е дълг на родителя. Затова не слушай подобни безсмислени съвети, Магаренце.
Това, което трябва да направиш е следното. Намери Правилника за вътрешния ред на училището и прочети раздела за задълженията на учителите. Там фигурира забраната да бъде уронвано достойнството на ученика чрез обиди или други действия. Напиши жалба до РИО с копие до директора на училището. Заедно със съпруга или бащата на детето се срещнете с младата учителка. Изложи пред нея проблема с цивилизован тон, сподели че детето посещава психолог, акцентирай върху това, че ти като родител си се съобразила и изпълнила препоръките на колежката й ( предполагам, че тя е тази, която е заявила нежеланието си, да го допусне до зеленото училище) - ако правилно съм схванала доста обърканите ти обяснения, но разбирам, че си афектирана. После я уведоми, че си подготвила жалба до инспектората и директора, защото си научила от психолога за действията й, които са в разрез с еди-кой си член от Правилника за вътрешния ред. Накрая й кажи, че не желаеш разрастване на конфликта, защото не е в интерес на детето. И й определи един срок от две седмици, в който ще очакваш да настъпи коренна промяна в нейното отношение. Ако няма такава, ще дадеш ход на жалбата.
И се зареждаш с търпение и чакаш.
Не съм убедена, че жената го прави нарочно. Може би просто не е готова да се справи със ситуацията. Но бъди сигурна, че тя не мрази детето ти и не го е нарочила. Както на твоето дете му трябва време за адаптация, така не може да очакваш учителките светкавично да се справят със ситуацията. И не е редно. Длъжна си да проявиш търпение и разбиране, както, разбира се, е длъжна и тя да го стори към твоето дете. Но със сигурност в конкретния случай ти трябва да си по-толерантната заради детето, а не заради неговата учителка.
Това, че в старото училище са успели бързо да се справят и да приобщят детето, още не означава, че и тук трябва да се случи същото. Все пак става дума за хора, а не за стари вещи, които се ремонтират с гаранция и в срок.
Няма да те лъжа, че въпросната учителка ще преглътне веднага с усмивка и без вътрешна съпротива заплахата от жалбата, но пък ще си мери действията и приказките много пъти, преди да ги произнесе или извърши. После с времето всичко ще се забрави.  
Пожелавам ти успех.

Тормозът в училище от страна на учител е недоказуем. Ако изобщо се стигне до разглеждае на жалбата, ще бъде думата на детето срещу думата на учителя. Много зависи и от това колко е страхлив въпросният учител. Ако е "перде", нищо няма да се постигне. Е, да, няма да се дадат без бой, но дали си заслужава. А децата ще вземат страната на учителката, защото тя е по-силният от двамата. Един  с един случаите не си приличат.

mistmemory,

още много пъти ще препрочитам този пост..  

Ще го обсъдя и с психолога на следващата ни среща..

Най-малкото ми се иска да влизам във война и съм далече от мисълта, че госпожицата го прави умишлено.
Синът ми чистосърдечно е отговорил на въпроса на психоложката (защо според него тя не го харесва), че е защото е нов в класа..

Няма да обсъждам повечето неща ,които прочетох до тук ,като "споровете " между вас...мисля ,че е излишно.
magarence ,ти сама ще решиш дали да преместиш детето си в друго училище. За тази госпожа определено това няма да е последното дете ....,с което ще се държи по този начин и това е НЕДОПУСТИМО!!!Надявам се все пак,да не е толкова крив човек и да може да се покаже и в добра светлина пред детето.А ако не и харесва да бъде учител,да не е ставала такъв!
Искам само да ти пожелая ,час по скоро да преодолеете тези трудни моменти .Успех.

Наистина перфектен пост само да добавя, срещата с госпожата да е непременно в присъствието на още някой най-добре психолог, директор или помощник директор. За да не извърти нещата после срещу вас и да твърди примерно, че сте я заплашвали или шантажирали или нещо от сорта.

 

Има си установена практика и ред, когато се проверяват подобни жалби, и изобщо не става дума за думата на учителката срещу думите на детето. Ако се стигне до разглеждане на жалбата, не се правят очни ставки между тях. С детето говори психолог, а с учителката - проверявашите жалбата и ръководството на училището. А и все пак една позиция трябва да бъде отстоявана.
В същия правилник, за който споменах по-горе, са разписани и задълженията на учениците, които могат да бъдат наказани дори и с изключване, ако застрашават живота и здравето на останалите деца (никак не е зле да ги прочетеш и тях, Магаренце). Но има една подробност. За да се случи това, трябва да има документирани нарушения от страна на детето, да се степенуват от лекото към по-тежкото наказание, за да се стигне до най-крайната мярка - изключването. Ако една от тези стъпки не е извършена, наказанието не може да бъде наложено изобщо, без значение какво е. А и родителите трябва да са уведомени за всяка едно провинение и за всяка предприета стъпка от страна на училищните власти.
Щом детето е заплашвано с изключване, без да е наказвано изобщо по друг начин (надявам се е така), то това е доказателство не в полза на учителката. Ако детето няма вписани забележки в дневника за поведението си, учителките биха се поизпотили при една проверка. Не че им го пожелавам.
А нали има и такава закана, отправена към детето? Но аз мисля, че госпожата я е формулирала като заплаха, а не като намерение, което смята да осъществи. Дори смятам, че това е доказателство, че учителките се опитват да правят нещо, за да вкарат детето в "правия път". Следователно и те не бездействат, а са в процес на търсене на разковничето за разрешаването на проблемите. Но това е процес, а не еднократен акт и трябва време. И никой не е застрахован от грешки.
Съвсем не съм съгласна с крайните нападки към учителките. Кому е нужно всичко това?! Дано да има добра воля и от двете страни.

Това, подчертаното защо е необходимо? Минала е повече от половината учебна година в новия клас/ако правилно съм разбрала от прочетеното/. Ти как му помогна да се сприятели с деца от класа? Съжелявам, ако звуча нападателно, но за мен е очевидно, че детето се държи както описваш, защото не си намира "мястото" в тази общност, а от там и другите проблеми, които е нямал в предишния клас. Да, педагогът има известна вина, но далеч не голяма.
Може да ти се струва, че пиша без опит, но съвсем не е така. Основният ми проблем, отглеждайки приемно дете, въпреки добрите намерения на педагога/който също "изтрещява" от време на време, но се старае колкото може/ беше и все още до някъде е, Митко да си намери неговото местенце в клас, в който 99% от децата се познават от бебета. Искам да кажа, че ние като големи, доста често подценяваме усилията, желанията и стремежите на децата ни да си намерят място в света извън вкъщи и там да им е комфортно- не всичко е успешно учене, четене и олимпиади. Те са живи хора с чувства, взаимоотношения , касти, групи по интереси и прочие. Може би ако не съм с погрешно впечетление и детето ти си има едно- две другарчета няма да се държи така. Много е трудно да си самотен сред тридесет деца и да искаш поне едно да ти е приятелче. Той милият и за това те търси...
Моят съвет е да си направите пижамено парти, сбирка, нещо- на ваша територия, с интересни занимавки за да си намерите приятели . Защо трябва да е сложно, като е възможно да е съвсем простичко...

Ми като не е искано детето някъде, ще се мъча да го приобщя.
Първите дни в петък след часовете носех кутии бонбони и той ги черпеше. Сега има с 2-3 с които не се разбира, но има родител, който не вярва какви ги върши синът и в училище. Друга пък казва, ма той не прави това в къщи като се оплаква госпожата. Ми то от родителите се започва. Не да се смачка детето, но да му се помогне.  Също съберане на децата с разбраните родители. Не бива да ги пускаме някъде и да мислим, че всичко ще е наред - не съм чела мненията, само първия пост.

 mistmemory , права си.. 
Аз съм добронамерена към госпожите и искрено вярвам, че не го "тормозят" умишлено..
След като с едната е добре, значи и с другата би трябвало да се намеври начин.

Катюша ,

Защото той го споделя. И не е само ново, училище, а нов изцяло дом, квартал и тн. - т.е не познаваме никой на около.
В мига, в който се посближи с някое дете - го каним в къщи и си играят. В съседтсво се оказа, че идва от време на време едно момченце при баща си, в същото положение като нас - периодично си играя като се засекат. Но не ги нарича приятели, защото си дава сметка че само той ги търси и ги кани..
Споделил е пред психоложката, че много иска да се сприятели с едно момче от класа и даже е обяснил защо: умен, отличник, отнасял се към него винаги с добро и тн..
Днес мисля да потърся майка му и да я помоля някой ден да гу пусне да си поиграят в нас..

Dorothy, това с бонбоните редовно го практикуваме - още от детската градина си имаме навик да черпим инцидентно..

Мисля, че това с бонбоните може да свърши работа само в началото. Децата, също като възрастните, усещат кога някой е готов на всичко за едно приятелство и се научават да го използват. Това означава, че ще изяждат бонбоните и после ще си тръгват. Едно приятелство се заражда напук на бонбоните. Останалото е просия за внимание. Много е унизително.

magarence ти си много добра и грижовна майка. Бъди сигурна в това. Правиш повече от това което правят повечето родители. Има много разведени родители и не мисля, че проблема е грандьозен, но е много хубаво, че го отчиташ и полагаш допълнителни усилия за възпитанието. Новите ученици в даден клас по-принцип се адаптират трудно, а това че е палав трябва да те радва. Какво, сънчо ли предпочиташ? Мойта свекърва толкова искаше да има палави внуци, че сама си драскаше по стените Шегата настрана
... и не им предирай толкова на хората- толкова могат, имам в предвид госпожите, съседите. Вкарай малко непукизъм! Не се е случило кой знае какъв проблем, изчакай, не го мести още, ще го побъркаш от местене. Аз бих го преместила само в случай, че преценявам самата учителка на която сте попаднали втория път като пълен идиот и некадърник. Иначе на всички им хлопа малко дъската да знаеш, работата им е доста трудна

Стискам палци да се справиш със ситуацията 

Под "доверие" имах предвид да няма този страх. Нека сподели проблема си с теб и да може да каже на теб, че ако отидеш да говориш за това с госпожата, то тя ще го накаже, но ти да го знаеш от него, не от психолога или друг човек. Така ще бъдеш "в час" как се развиват действията и ще имаш време да обмислиш, не да те изненадват и да се чудиш как да реагираш без да засегнеш нечии интереси.