За нарочените деца..

Ако в спора се ражда истината, тук като гледам доста истини ще се родят.  
Следя темата и ми прави впечатление друго. Като цяло мненията се въртят около идеята, че и от двете страни трябва да се положат усилия, за да се тушира проблемът /ако не може да се реши напълно/. Тук обаче пише само едната страна - независимо каква позиция изказва. Губи ми се другата. Много се зарадвах в началото, когато се включи Шиърър. Съвсем спокойно и кротко й отправих няколко въпроса, на които тя в качеството си на представител на учителското съсловие не пожела да отговори. Нейна воля! Виждам, че не пише повече, не я виня - след толкова крайни и грозни мнения, може да й се е изпарило желанието да се занимава с проблема. Това, обаче ме навежда на други размисли. Когато насреща имаш обиди и хули е нормално да не желаеш диалогичност, но в моя случай съвсем възпитано обясних какво мисля и защо го мисля, като същевременно помолих за отговор и дори за коригиране на мнението ми, и пак няма диалогичност. Не познавам Шиърър и нямам нищо конкретно против нея, но пак ще отправя въпросите си към нея, но само и единствено като представител на учителското съсловие - Защо се игнорира желанието за съдействие от страна на майката в случая /конкретно в ситуацията/? И колко педагогично е да се заклеймява дете на 8 години като "лошо"? . Изказахте се защо детето е лошо, обяснихте как майката е виновна за пропуснатите 7 години, размахахате пръст на всички и край! Ако подобно отношение среща и Магаренце с учителкита на сина си в желанието си да овладее положението, много жалко за всички нас!
И само за протокола - моето дете е от кротките и будни деца, които умно гледат и задават смислени въпроси т.е не е от нарочените. В детската градина обаче, когато не се държи добре си получава черните точки наред с останалите деца. Вярно, нейните не са толкова много и не се за бутане, дърпане и прочее, а по-скоро за "фасони", "цупене" и каквото още там прави, но не й се спестяват, само защото е любознателна.

Нима мислиш, Дара, че родителите на детето, чиято ръка е била чупена два пъти поредно в рамките само на половин срок, са си замълчали.. Едва ли..Но факт е, че детето-нападател просто е  преместено в друг клас.Докато  в края на миналата учебна година девойка беше автоматично пратена в друго училище заради употребата на бира в училищния двор и рисуването на графити по училищната фасада..Но пубертетката беше и слаба ученичка в добавка. Та аршинът си е двоен, откъдето и да го погледнеш..
Държа да стане ясно, че не заставам в никакъв случай на страната на агресивните деца, а на страната на правото им да станат част от цялото и да бъдат приети, пък било то и с известни усилия отстрана на педагога..Особено в случаи, когато родителите проявяват желание за диалог и решаване на проблема..Да не говорим, че  често агресията  на училищно ниво е провокирана и от децатип "тиха вода, ненапита", които обаче някак успяват да се изнижат в решаващия момент по терлици..Тук идва ролята на учителя, а именно да съумее да прецени относително обективно, от къде произлиза проблемът и съответно да направи нещо в посока преодоляването му.А не автоматично да вдигне ръце..
Имам три деца, буйни са, отлични ученички са и нямат никакви лепнати етикети.И въпреки това през годините станах свидетел на недотам обективно дефиниране на някои деца като "лоши" от ранна детска възраст - етикет, който ги кара зорлем във времето да станат такива.И ми е мъчно, защото не всичко е черно и бяло..

Мама Нана,
Защо да не влезеш? Вече писах, че в "нашия клас" учителите сами предложиха който родител иска да влезе и да слуша и гледа. За един добър учител това не би било проблем. А и дори за учителя може да е по-добре, защото въпросният родител може през това време да помогне на детето си, ако има проблем. Защо да се разделят семейството и училището, нали ужким, все се опитваме да ги сближим! Виж, че и ти все още мислиш по старому - класната стая и часа е територия на учителя, какво става там е при затворени врати и никой, освен учителя и учениците няма право да знае и да види. Аз съм много "за" да има възможност родител да види какво става. Да, вероятно ще има изкривяване в поведението като за пред външен човек, но то е като с камерите - първият път е странно, а после се свиква и хората започват да се държат естествено. Психологът, ако реши, също може да влезе. Дори мисля, че при подобни конфликти е негов дълг да присъства няколко пъти в часовете, за да добие представа за цялостната картина, а не само "този казал, онзи рекъл".

Лени,
Аз не обявявам детето ти за лошо, нито му отнемам правата. Но от това, което зная за подобни конфликти е, че никога не са само и единствено локални. Хората, включително децата, играят роли при различни поводи и обстоятелства. Те са едни вкъщи, други на училище, трети на тренировка и т.н. Също се държат по един начин в присъствието на родителя (или авторитета) и съвсем по различен начин в негово отсъствие. Приказката за мишките, дето празнуват, докато котката я няма е вярна. И по такива конфликти се работи цялостно, а не само локално. Не може да се изолира и да се каже, че плоблемът е в училище и само там трябва да се разреши. Ти подхождаш административно, но нещата не са съвсем така. И на мен би ми било интересно да разбера мнението на психолога ви.

Кратко, просто и ясно казано! 
Аз също пред децата винаги вземам и защитавам позицията на учителя, именно за да улесня процеса. Но се налага и те да "помогнат" в намирането на решение на проблема.
Нана, със сигурност повечето от тези деца нямат никакъв психически проблем - интересувала съм се доста от темата.

Изобщо не допускам, че другите родители си мълчат. Точно това имах предвид, че те няма да замълчат. Което отнема и възможността на госпожата да неглижира простъпките на "лошото" дете само заради това, че е отличник. За аршинът изобщо не споря. Казах, че не мога да генерализирам, мога да говоря само за моето дете. И се съгласих, че постиженията му по състезания и олимпиади, завидните му успехи в училище и отличната му диплома са неговия шанс да не бъде тотално отписан и учителката му да има известна мотивация да не спира да полага усилия да работи в синхрон с нас.

Може да не ви се струва така, но мярката "преместване в друг клас" никак не е лека за преглъщане. Това е голям удар и за детето, и за родителите му. Никак не се понася леко, има своя ефект. На вас може да ви се струва нищо и никакво, но това съвсем не е така. И самият ти пример доказва, че никой не е махнал с ръка и мерки не са взети, защото детето е отличник и е много умно.

Andariel вие сте някакво изключение. В повечето училища не позволяват родителят да присъства. А и е добре това да са повече хора. Може би дори да се запишат с камера заниятиета за 1 седмица и после записа да се анализира. Защото агресията и непослушанието не се ражда от нищото.

хареса ми мнението на chevroleta, не може ли в тази тема да поканим представители на учителите, или на инспектората и да дискутираме проблемите. Аз от една страна виждам родители, които полагат усилия, ходят на срещи, когато ги викат, търсят информация, отделят време, а от другата страна на учителите не виждам усилия, чувам само оплаквания и желание проблема /детето/ да се премести, отстрани, изолира.

Идея нямаш колко си права!
И точно за това иде реч, повечето от майките пишещи ту се опитваме да се борим и да помагаме да се реши ситуацията. Естествено в полза на децата. Но се налага просто да участват и учителите.
Точно за тази картинка говорим и моята теза е че няма начин да се стигне до решение с усилията само на едната страна, това е като да построиш къща само с една стена - няма как нали?!

И при нас може родителят да присъства в час, ако желае и счита това за уместно. И в такива случаи никой няма да откаже. Учител имам предвид. Стига родителите да имат такова желание. Даже се гледа с добро око на подобен род проява на загриженост. Аз не съм я докарвала дотам, защото моят в час няма проблем. При нас нещата излизат извън контрол в час по ФВС, в междучасие или след часовете.

Дара, благодаря за тези ти постове - ситуацията и всичко, което е описваш страшно много прилича на нашата.
Съжалявам, че не успях да го формулирам така добре за да внеса повече яснота.
Като писах агресивен и имах предвид, че агресивно отговаря и връща "ударите"..
Не помня случай той пръв да е ударил или посегнал на някого - винаги е бил провокиран, но просто е страшен кибритлия и не се усеща, че понякога умишлено го подвеждат..А той адсаки се старае и иска да си намери приятели сред класа..
Нас също ни спасява засега, това че е сред отличниците..Вечно пръв е готов и грешките му са предимно от бързане..

Относно постоянното наблюдение - старая се. Всяка възможна обедна почивка  си идва вкъщи да обядва. Той сам иска и търси контакт с мен..Дори често ме моли да идвам в междучасията и да го виждам - за да му "давам сила"..Имам късмет, че засега работя от къщи, както и че сме наблизо до у-щето..

Довечера му е срещата с психолога - надявам се след това (като го "диагностицират" професионално) да бъда и аз по-наясно, както и да получа по-конкретни насоки за действия.

Относно госпожите - никога комуникацията ни не е излизала от рамките на добрия тон. И те, и аз  сме достатъчно културни едни към други. Просто онзи ден еднта явно си изтърва нервите и ми изнесе 20 минутна тирада, как трябва да взема мерки.
А аз пък се изненадах, защото от седмици той беше кротък и много послушен в къщи..Ккато и като се виждаме с тях всеки ден - как пък никоя не ми се оплака? И изведнъж - заплахи..

Не съм казала, че местенето в друг клас е мярка, която лесно се преглъща от детето, особено когато е в пуберска възраст..Но нима на преместването в друго училище за  определено по-малки прегрешения трябва да се гледа като на лесна за преглъщане мярка..
Въпросният младеж от първи клас се слави с тази си характерна избухливост, неприятности с него е имало през всичките изминали 7 години, като по- крайната мярка за преместване в друг клас се взима едва сега, когато физическата разправа е имала и своите лоши последствия..Не е ли твърде късно за подобна инициатива?Как в едни случаи се реагира бързо и навременно, а в други нещата някак се потулват..Ами потулват се,именно защото учителите полагат някакви усилия да овладеят донякъде проблема, а доколко те са успешни - това вече е друг въпрос. Но ги полагат някак избирателно..

Като казахте за провокирането, на всички май им се случва. Случвало се е и моите така да ги провокират, сякаш другото дете иска да види дали наистина детето ми е такова, каквото е. И се е случвало моите да отговорят подобаващо. Но и това се учи - кога и как е подходящо или не да се отговори на провокацията и най вече да се разпознае. Това е трудна задача за всички деца, че и за възрастните. Но какво да се прави, ако човек не го научи този урок рискува много често да бъде поставян в капана на провокирания. Провокатори винаги ще има. Спомням си как веднъж, докато чаках децата си от училище видях една много интересна сценка. Едно момиченце, очевидно в първи клас, едно такова русичко, със сини очи, облечено много кокетно и кротичко, в един момент, явно скучаейки отиде при две момчета, които си играеха на два метра встрани, и срита едното и напсува другото. И докато се усетя двете момчета реагираха бурно с думи и подгониха момичето. То се огледа набързо, видя наближаващата учителка и се разпищя истерично, отиде при нея и започна да се оплаква как момчетата я гонили. И гледаше, едно такова, мило, че ако не бях присъствала на случката, сигурно щях да обвиня момчетата.

"Как да реагират децата, когато някой ги дразни" е едно от най-трудните неща, на които ще ги учим. А още по-сложно е в училището, където са без контрол.

magarence, всички говорим културно с госпожите, но често просто изслушваме оплакванията, съвети за психолог и ресурсен. А понякога има и такива 20 минутни избухвания. И изказвания - "аз не знам как да постъпя, ето ви детето, учете си го" /това го чух в нашето квартално училище/.

Миналата година /3-ти клас/ съм ходила два месеца на училище. Влизайки в клас аз съм чужд елемент и по един или друг начин променям стереотипа. Те са малки /макар и не съвсем/, но се разсейват. Затова предпочитах да стоя вън по време на часовете. Нашите проблеми са с някои разлики от обсъжданите. Другото - с какво помагам на детето си, стоейки до него в час? Не мога да отговоря, но определено го правя зависимо. Говорила съм мноооого с госпожата. Не е нужно да ми обяснява подробно. Познавам всички деца от класа. Без да съм вътре знам какво се е случило, как е протекло и т.н.
Може да е остаряло, но не съм поддръжник на идеята за "открити уроци" пред родители.
Семейството и училището за мен са две различни неща, които би трябвало да имат обща цел, и да се стремят всеки с дадените му инструменти да я постигне, но не да се препокриват. Не отхвърлям прозрачността, но не толерирам показността.

И аз не разбирам много смисълът на тези уроци, в присъствието на родител - ходила съм, но не виждам голям смисъл - малкият стои мирно и не отделя очи от мен..
Ясно е,че не така иначе..

И още в горните постове ми направи впечатление, че се счита, учителите виждат в едно буйно и умно дете възможности, а за едно не толко умно дете не си заслужава да се полагат усилия. Това ми звучи много зле.
Цитирам го по памет, но ако е така е жалко за децата и са малко родителите, които ще си оставят децата още от 6-9 годишни да бъдат характеризирани като деца, за които не си струва да се бориш.

За уроците с децата и аз не мисля, че има много смисъл, по скоро да има съвместни инициативи деца с родител, където могат да се тушират някои проблеми. Не мисля, че от майката се очаква да седне отзад, да слуша и да си записва, но пък и в това положение ще се видят някои неща, може детето да седне с нея и заедно да наблюдават урока. Така и тя ще придобие представа за класа.
Друго е, ако има съвместна инициатива, например родителя да изнесе урок, или да разкаже нещо по тема в час на класния. Или пък общ трудов ден. Така може да се види настроението в класа и да помогне на детето в общуването.

А аз не разбрах какво мислите за другият начин на взаимодействие с учителите - взимаш си детето, нищо не питаш и не говориш, защото понякога многото питанки раждат неприятни откровения. Само ако детето е тормозено, отиваш да му търсиш правата.