Здравейте,
искам да се извиня, ако някъде другаде а обсъждана тази тема, но съм нова във форума.
Бих искала малко съвети и идеи как да се справя с мрънкащо бебе - моето бебе е на 6 месеца, все още няма зъбки и мрънка почти по цял ден. Все търся причини от какво може да е, но той мрънка преди ядене, след ядене, преди сън, току що станал от сън, буквално постоянно. Не иска да заспива сам, като го нахраня вечерно време и още докато яде заспива, но в момента, в който го сложа в кошарата започва да плаче - това е така още от самото раждане. Понякога съм го оставяла, за да видя дали ще заспи сам, но започва едно въртене, обръщане по корем, дупене и рев, и така в продължение на един час и разбира се накрая нервите ми не издържат и го приспивам на ръце. И това нещо се повтаря всеки ден, и то всеки път, когато дойде време за сън. Поне за мене вече ситуацията става кошмарна, защото не иска да стои сам в стаята и в момента, в който изляза започва да плаче. Сигурно някой ще каже, че така съм го свикнала, но не е вярно, защото имам и още едно дене на 4 години и с него нямах никакви проблеми, бях изградила абсолютно строг режим, знаех кога яде, кога ще спи и пр. и пробвах същия метод и тук, но нещо не се получи, не знам защо. Моля ви да ми дадете някакви съвети как да се справя с това, защото от ден на ден ставам все по-изнервена. До преди три дни поне спеше от 20:00 до 6:00 сутринта, но от както свлихме кошарата на долното ниво, сега се буди в 23:00, в 2:00, в 4:00, в 6:00, а и през деня спи само 3 по 40 минути.
Виж целия пост
искам да се извиня, ако някъде другаде а обсъждана тази тема, но съм нова във форума.
Бих искала малко съвети и идеи как да се справя с мрънкащо бебе - моето бебе е на 6 месеца, все още няма зъбки и мрънка почти по цял ден. Все търся причини от какво може да е, но той мрънка преди ядене, след ядене, преди сън, току що станал от сън, буквално постоянно. Не иска да заспива сам, като го нахраня вечерно време и още докато яде заспива, но в момента, в който го сложа в кошарата започва да плаче - това е така още от самото раждане. Понякога съм го оставяла, за да видя дали ще заспи сам, но започва едно въртене, обръщане по корем, дупене и рев, и така в продължение на един час и разбира се накрая нервите ми не издържат и го приспивам на ръце. И това нещо се повтаря всеки ден, и то всеки път, когато дойде време за сън. Поне за мене вече ситуацията става кошмарна, защото не иска да стои сам в стаята и в момента, в който изляза започва да плаче. Сигурно някой ще каже, че така съм го свикнала, но не е вярно, защото имам и още едно дене на 4 години и с него нямах никакви проблеми, бях изградила абсолютно строг режим, знаех кога яде, кога ще спи и пр. и пробвах същия метод и тук, но нещо не се получи, не знам защо. Моля ви да ми дадете някакви съвети как да се справя с това, защото от ден на ден ставам все по-изнервена. До преди три дни поне спеше от 20:00 до 6:00 сутринта, но от както свлихме кошарата на долното ниво, сега се буди в 23:00, в 2:00, в 4:00, в 6:00, а и през деня спи само 3 по 40 минути.
Присъствието ми в стаята им пречи а и забелязах че светлината им пречи да заспят и ги събужда много бързо(затова и денем хич не спим). Много мрънкат когато им е топло, смених завивките и вече дори рядко се отвиват. А ако млякото не ги е заситило, настава истински бунт с много рев. На различните шумове реагират различно (рев или мрънкане) имат си предпочитани стилове музика и изпълнители на които танцуват (тактуват с крака или се въртят усмихнати). Обяснявам си понякога мрънкането със страх, особено при Михаела много е страхлива. ASKJ, твоето дете може би се страхува да спи на това ниво на кошарата пробва ли да я вдигнеш пак? По-нататъка може да пробвате пак да я свалите. Музикалните играчки а напоследък и дрънкалките много ни помагат в посока да не мрънкат, радват се когато сами дрънкат с тях и така се залисват в тях че забравят да мрънкат 
Това е моя опит при мрънкане дано съм била полезна с нещо. 
Може и при вас това да помогне. Няма нищо толкова лошо да приспиваш бебето на ръце. За нощното будене не мога да дам съвет, защото аз кърмя и това ми решава проблема. 
Няма начин, ще мине и това - след година-две. 
Не ме оставя за пет минути и до WC-то да ходя. Преди бяха колики, сега зъби... Край няма просто. Много е досадно на моменти, но вече съм се примирила. Както са казали няколко момичета преди мен- става въпрос за характер. Изобщо не вярвам в приказките от рода на "ти си го научила така" и т.н. Моето мнение е, че детето налага собствения си режим и начин на живот , а не обратното.