Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 285
Привет и от мен, момичета:)
Следя си темката, макар и да не пиша често.
Предлагам да се похвалим за нещо в следващите ни мнения. Нека от "как се спазяваме от тъгата" темата да прелее в "как се спасихме от тъгата, дори и за миг"Simple Smile
Почвам аз-скоро ще взема сертификат за първо ниво по танци и много се кефя. Както нищо не можех преди една година, сега съм като една Пепеляшка на бал, то валс, то танго, то салса-красота:)
От другата седмица започвам уроци по таекуондо)), а началото на юли съм на море.
Обхванал ме е голям оптимизъм нещо. Както преди време ми се струваше страшна дупка да чакам 4 месеца докато започнем новите опити за бебе, сега си казвам-спокойно, нещата ще станат, когато им е времето. Важното е да направим каквото зависи от нас.
Пожелавам ви едно прекрасно лято и да се похвалите скоро.  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 286
Ripple...идеята ти е наистина страхотна...приветствам те:  как се спасихме от тъгата, дори и за миг"Smile...аз гласувам с две сърце...
исках да кажа с две ръце и от сърце, ама нали съм бързачка Joy hahaha

Радвам се за теб миличка...о аз така искам да се науча да танцувам валс и танго...толкова е красиво.. и романтично и дори страстно ...аз на два пъти пробвах да се запиша на латиноамерикански танци, но в нашия град мъжете смятат за "липса на мъжественост" да се запишеш на танци, така че не издържах да танцувам без партньор... #Crazy newsm78 #2gunfire
Виж целия пост
# 287
Здравейте отново и от мен!
След временно щастие аз отново се сгромолясах на земята.. При мен причината за тъгата е малко по-различна - че приятелят ми не иска да започваме опитите за бебе скоро колкото и да го чаках (2 години) и колкото и да му обяснявам колко силно мечтая за това. Толкова силно го желая, че направо ме боли..
Как се опитвам да се справям? (не казвам как се справих, т.к. мисля, че все още не съм се справила)
Аз дойдох чак до Италия, опитвайки се да избягам от тъгата - мислих си, че тук няколко месеца ще се разсея, ще си почина, ще се занимавам с фотография и въобще - все приятни неща.. За съжаление обаче, това не се получи точно така... Толкова мечтах да поживея малко в Тоскана, да пия вина и т.н. - ето сега съм във Флоренция вече 4 месеца, но реално си стоя в апартамента и гледам в една точка, чета форума и само за дете си мисля. Насилвам се почти да изляза да се поразходя, но не мога да оценя красотата в пълната й сила, не мога да се зарадвам истински. По улиците забелязвам само малките деца и бременните жени..
Опитвам се да гледам филми, да се насилвам да се занимавам с фотография (която иначе обожавам), но някак не е същото.
Съжалявам, че не звуча особено позитивно, но съм в някаква дупка в момента.
Яд ме е, че след 1 месец ще се прибера в България и ще съжалявам, че не съм се насладила качествено на всичко тук и че не съм си отпуснала душата, но какво да направя..   Радвам ви се колко сте позитивни! И аз по принцип съм страшно позитивен човек, но съм в труден период, и въпреки това се вдъхновявам много от думите ви! Дано следващото ми включване да е по-позитивно. Прегръщам ви силно!!   Hug
Виж целия пост
# 288
Не знаете колко се радвам че попаднах тука.Чета и намирам себе си във всяка думичка.След като повече от година се опитвам да забременея реших да се отдам на учене и всякакви други разсейващи занимания.Приятелят ми не ме разбира.И усещам как потъвам.Но винаги когато се ентусиазирам да  правя каквото и да е и като видя бременна жена и ми минават всички идеи до момента.Аз по принцип имам два аборта но единия беше на 17 другия на 18.Беше трагично не ми се разказва само ще кажа че не бяха по мое желание.Лекарите казаха че нямам проблем да забременея но аз се чувствам виновна и мисля че затова не забременявам.А не искам да ви описвам какво ми е като почне да ми зацапва а аз вече сам си помислила че съм бременне.Кошмар.Благодаря че ме изтърпяхте и успех на всички.
Виж целия пост
# 289
A_vagabond миличка, искам да ти кажа, че изтърканият израз "всяко зло за добро" важи с пълна сила .. не искам да те хвърлям в и без това допълнителни размисли, но ти убедена ли си, че този мъж, е твоят мъж с главно М .. искам да ти кажа, че и моят мъж не гори от желание още да става баща, защото му се живее още, но осъзнава колко е важно това за мен и че аз не съм от тези жени, които като щракнат с пръсти забременяват и направи този компромис .. някой може да си помисли, че съм го изнудила, но аз не мисля така и съм спокойна пред съвестта си, че не го карам да прави нещо, което не желае, защото той е достатъчно голям и може да вземе това решение сам - дали ще се съгласи или ще откаже .. в крайна сметка нали за това сме заедно и се обичаме, за да правим компромиси дори и толкова големи като този да се съобразиш с желанието на другия да създадете дете .. а и ако смята, че си жената на живота му, какво чака .. не ви познавам достатъчно, не знам от кога сте заедно и т.н., но щом се е стигнало до там да мислите за дете, значи връзката ви е сериозна и все пак това не значи, че има бъдеще .. излез порадвай се на слънцето в тоскана, опитай всяко вино изпречило се пред поглед ти, направи милиони снимки, докато направиш най-хубавата в живота си и след месец се върни спокойна и вярваща в хубавото, горда от себе си и това което имаш, говори с твоят мъж и постави ребром нещата и ако ТОЙ се колебае мисля, че ще знаеш какво да правиш ..

dudinka26 изхвърли мислите за вина от главата си, вярно че всеки аборт е предпоставка за проблем в бъдещето, поради естеството как е направен, как си се възстановила и т.н. а до голяма степен и самата психика има голямо влияние върху целия процес на бебеправенето - мисля, че трябва да се успокоиш и да внесеш душевен мир в собствения си вътрешен свят, да се сдобриш сама със себе си, да изхвърлиш вината, която и без това няма място в душата ти и тогава ще видиш, че двете чертички ще грейнат .. прегръщам ви момичета и ви изпращам колкото мога от своята положителна енергия, докато все още не съм паднала в някоя дупка .. Hug Hug
Виж целия пост
# 290
A_vagabоnd  и dudinka26 прегръщам ви и се моля да имате силата и смелостта да надживеете проблемите си. Да застанете над тях. Само това е спасението. Тук вече доста пъти сме си повтаряли, че бебчо ще дойде когато най-малко очакваш. Опитваме се да се спасим по един или друг начин. Не ви обвинявам че сте изпаднали в такива дупки, просто искам да ви дам сили да изживеете тези емоции. Тук аз и всички останали момичета ще ви подкрепим, макар и виртуално, ще изживеем болката с вас и никога няма да ви предадем. Друго в момента не зная какво да ви кажа, освен  Hug Hug Hug
Бъдете силни момичета. Аз вярвам, вярвайте и вие, че вашия момент ще дойде, просто явно не му е сега времето.   bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 291
mecani ,  deskatta   благодаря ви страшно много за милите думи!!! Наистина се прокрадва лъч надежда у мен като ви чета   Hug

mecani от 4 години сме заедно и се разбираме страшно добре във всичко. В момента, в който започна да говоря за дете обаче все едно става друг човек - само с 'не' отговаря и гледа да смени темата по най-бързия начин. И аз започвам да се замислям дали наистина го интересуват моите чувства и мечти и ако сега пренебрегва чувствата ми относно това, то по-нататък за по-сериозни проблеми как да очаквам да се държи? Аз проявявам безкрайно търпение и разбиране към всичките му желания и чувства и го слушам много внимателно когато има нещо, което го тревожи, но за съжаление не мога да кажа същото за него.
Не знам вече какво да правя....  Ще си стоя тук при вас обаче, защото много ме зареждате и наистина усещам, че разбирате как се чувствам. Много ви благодаря, че ви има и ви прегръщам отново!!   Hug
Виж целия пост
# 292
Дудинка, мила не си мисли, че като си направила аборт няма да имаш деца, още повече, че щом лекарите се ти казали, че няма да имаш проблем, то означава, че ВСИЧКО ПРИ ТЕБ Е НАРЕД....но миличка, ако подхождаш с такава негативна настройка, то е е естествено, че бебе няма да има...трябва да повярваш...трябва да се настроиш положително, необходимо е да си изключително спокойна, защото дори и да има оплождане на яйцеклетката, ако не си спокойна, то онези реснички /така поне ми ги обясни моята гинеколожка/, които приличат на дълги детски ръчички няма да уловят оплодената яйцеклетка /а помни, че те са изключително чувствителни и са и много зависими от емоционалното състояние на жената/ и пак няма да е налице бременност...миличка поне 5-6 от моите приятелки са правили аборти, докато бяхме ученички или студентки...и в момента те всички си имат дечица на по 4-5 години...така, че не бива да се притесняваш за това...горе главата... и никакви отрицателни мисли, а само за любов...за красота...за бебета...за цветя, за слънце...за море...в момента в който си помислиш нещо лошо...веднага изхвърли тая гнилост от душата си и я замести с мисъл за любов..ако не става...ние сме на линия...винаги можем да ти помогнем...целувам те! newsm51 smile3525 smile3505 smile3521 smile3533
Виж целия пост
# 293
A_vagabоnd, мила аз имам едно тълкование за проблемите в нашия живот, аз смятам, че нищо случайно няма и че всяко нещо се случва, за да ни даде урок, за да ни научи на нещо, за да ни промени към по-добро...само че успяваме да разберем за уроците на живата, чак след време, когото проблема е решен...дали заради емоционалната природа на жената...не знам..

Знаеш ли миличка до скоро смятах, че с любимия нямаме деца, защото Господ или съдбата иска да ни подскаже, че не бива да сме заедно...но после се замислих колко много хора по света се разделят, когото се окаже, че жената е бременна или след като им са се родили деца...да оказа се че докато мисленето ми е такава..ние наистина ще си останем бездетни...та  се замислих...върнах лентата на зад и разбрах къде е проблема...преди една година с моя приятел бяхме разделени за около 4-5 дни...случиха се много неща /държах се като бебе..слушах  хората...мрънках...оплаквах се..слушах майка ми...тя не харесва особено приятеля ми...но за това не ми се говори...и  едни ден чашата преля..и сложих край...да ама не...разбрах че далеч не всички мъже се идеални...бях много изнервена от работата...много неща се натрупаха...обаче..ме крепеше една единствен мисъл....че когото човек обича истински трябва да се бори за любовта...върнах се...показах на любимия колко различна съм...и как бързо пораснах /тези 4-5 дни бяха най-големия кошмар в живота ми...разбрах колко много се обичахме и че не можем един без друг....но междувременно в душата ми се беше загнездило семенцето на ревността...да слушах моите приятелки и майка ми....и лека полека тази коварна ревност изплети пайжина в душата ви ...и тогава си наумих, че трябва да забременя ...трябва да забременея на всяка цена...за да впримча любимия/...грешна логика...толкова грешна и неправилна, че сега живота  ми дава урок...

през изминалата година ние двамата с моя любим мъж изживяхме много ...променихме се и израснахме...научихме се да разчитаме един на друг...научихме се да се подкрепяме...да се борим заедно...днес вече и двамата знаем, че нашата връзка не е ученическа любов...стихийна и изпепеляваща...а е една дълбока душевна връзка..връзка, която може да се пребори с бурите на времето...една истинска връзка до живот...та каква беше пуката ли ами...аз смятам че Жвита, Съдбата или Госнопод не ни дадоха бебе...защото бебе се създава с любов, а не с манипулация, ...с желание от двете с страни, а не с цел обвързване...и защото създаването на човешки живот е дар, а не дребно сметкаджийство...защото това е най-великото и неразгадано  тайнство на света...
И така миличка, сигурно ли си че не правиш грешка...и Deskata i Mecani...ти казаха, добре да си помислиш дали това е мъжа за теб...мислила ли си какво би станало, ако наистина си бременна и родиш...дали този човек ще те подкрепи...дали ще бъде с теб...не искаш ли да бъдеш с мъж...който като заговориш за дете лицето му да засияе от щастие...който да те носи на ръце...който д мечтае с теб...миличка такива мъже има...повярвай ми щом аз, която не вярваше, че мога а попадна на такъв мъж успях да го намеря...можеш ли да си представиш ти, ако повярваш какъв маж ще срещнеш..знаеш ли човек се променя...израства...с годините променя представите си живата, за любовта...за отношенията с хората...не искаш ли да бъдеш с мъж...мъж с главно М, както каза Мецани...вярно е с твоя любим се разбирате чудесно, но явно не съвсем ако се разминавате за една жизнено важна тема...всъщност най-важната ...за децата...мила, моя съвет е порадвай се на красотата на Италия...мила та ти се намираш в рая на земята и то в най-прекрасния сезон, късна пролет преди големите жеги../.зная че там лятото е кошмар заради голямата жега и високата влажност/...и когато се върнеш в България, кажи на този твоя мъж, че искаш де имаш деца, че децата за теб са много важни и че не можеш д бъдеш с мъж, който не иска да има деца...послушай ме няма да бъдеш щастлива с тази мъж...ако има нещо не изяснено...нещо не изказано...миналата година дакота ревността беше изгорила душата ми...аз не издържах и противно на съветите на всички...говорих с моя любим...казах му какво ме мъчи...срам не срам...разбрах, че всичка е плод на моето голяма въображение....после работих над себе си в продължение на 2-3 месеци.../мила чети има много литература за отношенията мужду мъжете и жените аз лично горещо ти препоръчвам "Мъжете са от Марс, жените от Венера"/....разбрах, че да държиш  един  мъж насила да себе си...да го контролираш...да го притискаш...да го държиш в клетка е най-голямата грешка която сам правила в живата си...както казва народа "насила хубост не става"...посъветва ме една съвършено непозната жена..да престана да се оплаквам ....и да хленча...а да му дам свобода...тя ми каза, че мъжете имат нужда от време за себе си..да бъдат с приятели...а не само да стоят до полите на жените си..аз си намерих хобита...и мила сама след 2-3 месеца...от тази промяна имаше ефект...сега той постоянно ми се обажда...постоянно търси начин как да бъдем заедно ...реди нарежда схеми как да прекараме повече време заедно...сега той започна да мърмори..че иска да бъде с мен...той ме търси...той...показах му колко различен човек съм..че уважавам чувствата му...че ценя времето му и най-важното му вярвам..

Дари ревността е все още в душата ми ...да там...е, но се боря...научих, че света не се върти само коло мен...а, че трябва да бъда силна...
И пак , миличка казвам ти като човек, който много добре разбира ситуацията в която се намираш...говири...казвам ти говори с твоя човек...каквото и да ти струва...ние така оправихме проблемите...в продължение на месеци душата ми се терзаеши с множество въпроси...но говирихме...трябваше да говорим да изясним всички проблеми...понякого една теме я дъвчехме със седмици...понякого аз плачех...понякого него го болеше корема/има язва/, но изяснихме всичко...

победих поблемите в живото си с помоща и на двете колежки до мен...те ми даваха напътствията и подкрепата, които моята майка никога не беше ми давала...

мила открий слабото място на любимия...всеки човек има такова...аз например не вярвах на тези приказки, но повярвай ми ...всеки мъж има...ти просто трябво да го откриеш...и помни Жената трябва да има много лица и никого да не разкрива на пълно всичките ....и още нещо: Жената трябва да бъде домакиня в кухнята, Дама в обществото и Курва в леглото!

 smile3533 smile3534 smile3532 newsm51
Виж целия пост
# 294
A_vagabоnd, последните три реда от поста ми , ти ге написах, ако искаш въприк всичко да останеш с твоя човек...помисли над тях...защото ако наистина си решила да останеш с него...то и ти трябва да промениш нещо в себе си... newsm78
Виж целия пост
# 295
И аз съм си мислила че изкупувам някакъв грях, или съм поставена на изпитание или още не съм досраснала да имам дете. Връщам се назад преосмислям живота си и не мога да намеря някоя сериозна причина. Нямам физически пороци, мъжът ми е единствения мъж в моя живот, който обичам страшно много и той мене.Пороци и грхове от рода, че съм излъгала няколко пъти или съм обидила някой не мисля, че са причина за наказание.
Да не би тези момичета дето са заченали живот без въобще да са мислили какво правят и с кого го правят ще бъдат по-достойни и добри майки от мен от всички вас, мислещи, изтрадали и здраво стъпили на земята жени.
Съдба не можем да я променим, каквото ни е драснато там някъде. Но с мисля, и аз ще съм прекрасна майка и аз бих възпитала моето дете по-най достойния начин и бих го дарила с много обич и подкрепа.
Спасението от тъгата е съдбата да ни дари поне с по- едно дете всички, за това се моля всеки ден Praynig
Виж целия пост
# 296
Мила, nikita_02 ...едва ли има майка в тази форум, която  да не мисли, като теб...затова, че нищо грешно не е свършила, че не заслужава такава съдба...че ща бъде най-добрата и най-достойната, че ще дарява цялата любов на планетата...не се знае дали заради грях или за урок съдбата, Господ или Вселената не ни дават бебче...може би пък това е изпитание за силата на характера ни...за здравината на връзката ни, за способността да се изправяме срещу бурите на живота, ако искаш ....а може би ни подготвя за най-прекрасните, и най- вълнуващите детски очички на земята ...за най- усмихнатите личица и най-добирте сърчица...знам ли...ще поживеем ще видим...и тогава всяка от нас ще разкаже...аз съм убедена, че всички скоро ще станем мамчета...за мен лично е въпрос на гледна точка / имам впредвит, защо бебето не се получава/...и още нещо мисля, че не си заслужава да си блъскаме умните главици с подобни мисли...бебе ще има...повярвайте..и ви обещавам, че ще има...но си мисля, че нищо в живото ни не се случва случайно...а не ви ли е минавало през ума, че ние сами поставяме бариери...нима не ви е минавало през ума...някога преди 2-3 години че ще имате затруднени репродуктивни способности...защото слушате постоянно от радия и телевизии че в България има над 250 хил.двойки с репродуктивни проблеми...че стерилността след населението се увеличава...че някога в пубертета сте имали гинеколигчни проблеми...и те един ден могат да ви създава проблеми...

Стига момичета...време е да се вземем в ръце и за изхвърлим тези негативни мисли, парожадащи негативни емоции..главите само на горе с усмивки на лицата...и вяра в очите..не се самосъжалявайте...а давайте любов...огледай те се и ще видите, че любовта е на всякъде около вас.. Hug Hug Hug Hug newsm51 newsm47 newsm44 newsm68
Виж целия пост
# 297
Не ме разбирайте погрешно, мили момичета, никого не искам да упрекна ...или да укоря...на мен самата какви ли не мисли не ми минаваха през главата през изминалата една година...миналата лята например в нашия край имаше няколко случая на захвърлени новородени деца в контейнери...и дори имаше случай за една селска тоалетна...когато го чух ...започнах неистово да плача...и да се питам защо на тези жени, които не са искали да имат деца имат...а ние, които се обичаме толкова много, толкова силно не можем д а имаме..да но милички...не това е начина...защо така ..."нима ние на заслужаваме"...самосъжалението не решава проблема, а го задълбочава...така че нека променим мислите си...нека се обичаме....та нали сме открили половинките в живота си т.е. най-трудната част вече е свършена...сега трябва да се оставим на любовта ...на течението на живота и да бъдем търпеливи..то бебето ще дойде тогава, когато най-малко го очакваме и най-много се обичаме Hug Hug Hug Hug
обичам ви и вас! как беше: Много сме! Силни сме! А аз бих искала да добавя: Обичаме се!
Виж целия пост
# 298
galika    Hug
Думите ти значат много за мен!! При нормални обстоятелства обикновено аз съм човека, който говори по този начин, но точно в момента имам нужда някой друг да ми ги казва тези неща!!  Много ти благодаря отново!
Иначе относно настройката - аз съм страшно положително настроена към всичко и знам, че когато (ако) започнем опитите няма да се фанатизирам или да си вменявам проблеми, а напротив - ще цъфтя и ще си се представям вече с бебе и всичко ще е слънчево и цветно в съзнанието ми. А за приятеля ми - аз му давам страшно много свобода - винаги съм била такава. Никога не му държа сметка къде е бил и защо излиза или т.н. - в пълна хармония сме в това отношение. Странно е, че за много други неща е страшно отворен и той самия - като отива на работа често казва 'айде отивам да изкарам малко пари за чорапки на детето' или разни подобни и такива закачки имаме поне от 2 години. Много е любвеобилен към мен - постоянно ме прегръща и целува, постоянно ми пише СМСи през деня като не сме заедно, все иска да си правим нашите си неща заедно и т.н...  т.е. всичко е песен дет' се вика...  Но при споменаването на това да започваме опити нещо се превключва и става един дръпнат. Нямам обяснение защо, разбира се че като се върна пак ще говорим, но към момента съм страшно объркана и наранена. Преди 2 седмици се прибрах в България за 10тина дни и бяхме говорили много пъти по чата, че ще обсъдим въпроса за дете очи в очи. Седнахме, аз му казах как си го представям и как ще е най-разумно според мен, той се съгласи, каза че му се струва разумен този план и на него и това беше. А вчера ми каза по чата, че всъщност нищо не сме се били разбрали, той реално вътрешно не бил съгласен!!?!?!    smile3511
От там тръгна всичко, защото явно като седнем да говорим той не си казва какво иска, а после се отмята и всъщност не осъзнава, че си играе с чувствата ми по този начин.. Както и да е... не искам да ви занимавам повече..  Разбира се, че още вярвам и още се надявам и като се върна ще говорим отново и отново, но просто след отмятането му онзи ден се сринах...
Прегръщам ви всички и се извинявам за всичките ми дълги постове....явно имам нужда да споделя   Hug   Hug    Hug
Виж целия пост
# 299
Мила, A_vagabоnd не ме разбирай погрешно, на ако нещата продължават така по-добре бягай от него...явно е че той не знае какво иска от живота...не се наказвай излишно...знаеш ли преди да срещна моето Писе...имах подобна връзка..обичах...страдах...ту уж бяхме сериозни..обичах много...обаче той излъчваше различни сигнали...страдах ужасно...уж бяхме заедно..а не ...уж щяхме да се събираме да живеем заедно..но не...беше ужасно...отслабнах станах 52 кг..../на тези кг. бях когато бях 16 годишна/ ...алкохолизирах се...пушех като печка...не бях на себе си си разбрах, че този човек си играе с чувствата ми...но го обичах...но в един момент се появи моето Писе...и ми показа каква е любов...какво е да общуваш с мъж...какво е да имаш пълноценна връзка...сага съм щастлива...много щастлива дори след 5 г. аз не съжалявам, че избрах моето писенце...пред страстната и разтърсваща до изтощение връзка...мила...помисли добре...ако не си спокойна с този човек...не си заслужава да си губиш времето...аз имам чувството, че той не знае какво иска от живата...бъди силна...бъди твърда... #Crazy #Crazy #Crazy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия