Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 300
A_vagabоnd , добре до6ла сред нас, макар 4е темата ни не е радостна. споделяи колкото иска6, може така да се появи ре6ението от само себе си.
 мислила ли си , 4е може би не трябва ни6то да иzяснява6, може би трябва просто да zаяви6, 4е не иска6 да се паzите, пък каквото и когато стане, и да отстоява6 мнението си. може би приятелят ти просто не иска да бъде обвърzван . аz по моя zабеляzах, опитвам ли се да го накарам не6то, еи на исках да ми предложи да се оженим (желанието бе6е наи силно в седмиците след аборта, и след като се раzбра 4е проблема е в мен), но тои даде на zаден. даже си мислих да го zарежа. но минаха няколко месеца и предложението доиде от него самия, после се zапо4на с едни фоликулни иzмервания, терапии и секс по нареждане, и тои пак вклу4и zадната скорост, спяхме zаедно само по принуда, иzнервяхме се и се карахме, преди 2 месеца ми писна, zаряzох вси4ко(макар 4е zнам 4е рано или късно пак трябва да тръгна по доктори), но оттогава поне сексуалният ни живот си е пак нормален. аz zа мен иzвода ве4е си го направих, каzвам си ясно поzициите, пък после не настоявам. и другото,  ако види6, 4е не се променя , намери силата да се раzдели6 и освободи6 от него. от поzицията на моите  години каzвам, 4е компромиси правя много, но само с маловажни не6та, ина4е , 4овек се влубва няколко пъти в живота, няма неzаменим 4овек. желанието zа дете е естествена потребност, която трябва да се zадоволи ина4е се обри4а6 на не6тастно бъде6те.
бре дълги постове пи6ем... Simple Smile хубав ден
Виж целия пост
# 301
Да, за съжаление, напоследък все по-често мисля, че може би това не е човекът за мен. Имам чувството, че той сам се опитва да ме убеди в това с някои от действията си, колкото и аз да искам да вярвам, че е. От друга страна в други моменти показва такава обич и привързаност, която малко мъже показват...  Наистина не е много наясно какво иска, трудно взима решения и често променя позициите си за някои неща. Не е лесно да се живее с такъв човек, защото не се чувстваш сигурен - и за настоящето и за бъдещето си. Ще опитам още малко, въпреки че съм толкова изморена вече от всичкото чакане и обясняване, но ще опитам пак. Ако нищо не се промени значи просто не е било писано... Наистина явно всяко зло за добро...
Ще поживеем и ще видим.    Hug 
Лек ден момичета!! Ще гледам по-позитивно да звуча от тук нататък   Wink
Виж целия пост
# 302
Благодаря на всички вие  сте ужасно мили и добронамерени а такива хора не се срещат почти никъде.От сърце казвам голямо благодаря и обещавам че ще дам всичко от себе си за да дойде бебчо.Скоро съм на преглед стискайте ми палци моля ви мили момичета.И знаете ли и аз като  galika съм се питала как Господ позволява една майка носила живот в себе си толкова време да го изхвърли просто ей така.Целувки на всички и горе главите и ние ще станем мами.И пак голямо благодаря за рамото.
Виж целия пост
# 303
 A_vagabоnd, моя беше същия. Не даваше и дума да стане са бебе. Все прекратяваше темата с думите : Не е сега момента. Има време  #2gunfire  Но веднъж след тези думи не му проговорих 1 седмица. Разминавахме се вкъщи, в офиса и той разбра че сериозно се сърдя ( понеже друг път на 2-я ден ми няма нищо  Laughing ) и реши, че трябва да ме изведена на вечеря и разходка край морето  Crazy Много романтично  Heart Eyes и това май го предразположи и много говорехме. ТОгава за първи път се отпусна да говори свободно и да си изкаже всички притеснения защо неиска и от какво се притеснява. Аз си изказах всичко и .......................... се прибрахме и се метнахме  luvbed
Вече почти година след това ми каза, че тогава е имал други приоритети, но към днешна дата бебето е приоритета  Heart Eyes При което след това изказване останах така  #Crazy Не вярвах, че той който неискаше и дума да се спомене за бебе сега го желае колкото мен и се опитва да не го показва, но и той страда, че не се получава  Sad
Така, че мила бъди търпелива. Поне още малко и виж как ще се развият нещата като си дойдеш. А сега се наслаждавай на красива Италия  Hug
Виж целия пост
# 304
nas  страхотно е, че така са се развили нещата при вас!! Много се радвам за теб и ти пожелавам от все сърце да стане съвсем скоро!! По-скоро отколкото дори предполагаш!   Wink   Hug
Аз винаги вярвам, че има надежда и силно се моля и той скоро да осъзнае някои неща и малко по-смело да започне да живее живота си, а не само да мисли кое е добре и кое не е...  Охх дано!!   Praynig  Чул те Господ!
И аз от онзи ден не му говоря... просто нямам желание да говоря с него, нямам какво да му кажа на този етап. Казала съм му всичко, което е важно за мен, а той просто ми удари шамар с това отмятане та така.... Няма да му пиша... ще чакам сам да се сети. Не може все от мен да е инициативата. Време е да се замисли по-сериозно.  Peace Днес от толкова писане сякаш наистина ми стана по-леко  Hug 
Виж целия пост
# 305
A_vagabоnd аз не зная дали мога да ти дам правилен съвет. Но според мен изчакай малко, не го насилвай. Нека мине един месец пък след това излезте някъде на вън и поговорете относно бъдещето, кой какво очаква, какви планове има. Мисля, че след като се изясните, тогава пред теб няма да има пречка, било то да останеш с този мъж или да търсиш друг баща за твоето бебе. Сигурно ще бъде тежък разговор, но за да продължите напред трябва да минете през това. Стискам палци и всичко да се нареди.  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 306
dudinka26 добронамерени сме, защото знаем какво изпитваш. Усещали сме мъката и болката ти и я усещаме всеки месец. Аз от опит ще ти кажа, че я вярно - бебето идва когато най-малко очакваш. Аз когато съм забременяла е било в един много тежък период за мен и семейството ми - сестра ми преживя тежко раждане, после баба и татко в болница, след това милата ми бабка си отиде от този свят. Аз малко след това разбрах, че чакам бебчо, а през този месец въобще и наум не ми дойде че може да е станало (тайно съм се надявала, но не възлагах големи надежди). Е вярно, след само седмица го загубих това бебче, сега го отдавам на факта, че то може би още със създаването си е било натоварено с много отрицателна енергия и е пожелало да си отиде и да се завърне в едно по-добро време.
Така че миличка не го мисли постоянно. Знам, че е трудно, но се опитай. Вярвай ми в момента в който "забравиш" за бебето, то ще се погрижи да ти напомни за себе си и то не с какво да е, а с присъствието си в твоето тяло.  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 307
Добро утро момичета!  (аз преди малко станах)   Mr. Green

Исках да мина само да ви поздравя с една много позитивна песничка! Тази сутрин се чувствам супер и не мога да спра да я слушам... толкова ме зарежда.
http://www.youtube.com/watch?v=X8s_mscKSRA

Страхотни сте и отново ви благодаря за подкрепата и разбирането!  Hug
Виж целия пост
# 308
Здравейте мили дами Simple SmileТъгата е била винаги  с мен и колкото и да съм искала и мъчела да я прогоня тя ме връхлиташе още по жестоко.Накратно,омъжена съм от 6 години.Още преди свадбата ние с моя мъж искахме да си имаме детенце и за мое най голямо щастие то стана,забременях и бях най щастливата жена на света,но за съжаление всяко щастие си има своя край.В почти 3-ти месец от бременността аз получих спонтанен аборт и най страшното беше,че бях сама и незнаех какво да правя,първото което ми дойде на ум е да търся лекуващия лекар за да ме прегледа и консултира.Едвам стигнах до такситата през няколко секунди получавах страшни и болезнени контракции,пътя до такситата ми е 2 минути,а аз стингах за 15 минути и то с последни сили.Но съдбата беше решила,че неможе да ме дари с дете,когата пристигнах пред кабинета вече без сили и обляна в сълзи,а на вратата стой бележката,която никога няма да забравя:В отпуск съм ,и то од тази дата.Незнаех какво да правя,просто неможех да мисля трезво,отидох при бабата на моя мъж,която беше тогава сестра при друг лекар- бог да я прости жената,тя почина вече, и я попитах какво да правя и тя ми каза прибери се в къщи и изпии един парацетамол и си легни.Прибрах се отново с такси прималяла и изтощена и от болката и от мъка и всех едно хапче.Веднага щом го изпих почувствах как нещо се излива от мен и болката спря,тогава вече щях да полудея,погледнах и видях цялата съм в кръв сякаш извираше.Отидох до тоалетната и там вече,окончателно се разделих с моето мъниче.Започнах да крещя и да се скубя,просто бях полудяла,неспрях да плача месеци,нейсках никой да виждам и чувам само за да това мислех и се обвинявах,къде сгреших,защо не отидох в болница,защо бог ме прати при лекаря ми,който беше в отпуск,защо стана така.След 2-3 години си стъпих що годе на крака,тръгнах по изследвания и доктори,понеже от тогава нищо не се получаваше не забременявах.Откриха ми висок пролактин,гуша и хламидий непреставах да пия лекарства и да ходя на изследвания.След като всичко си дойде на мястото отидох на лапароскопия в София и тогава ми казаха,че едната ми тръба е трудно проходима а другата изцяло запушена,имало много сраствания и единият ми яйчник отделял яйцеклетки който не се пукат.Като се прибрах трябваше да ходя на нагревки 10 дни.Направих го и бях изпълнена с голяма надежда,че мечтата ми е на път да се осъществи,но 3 години пак нищо и аз отново се отчаях,нейсках да виждам нито бременни нито деца,дори приятелките ми,който отдавна бяха забравили,че са раждали,когато ми се обаждаха аз не им вдигах тел.Бях се откъснала от света.Всяка година ходим на Кръстова гора там оставахме да спим с надеждата,че ще ни помогне но нищо.И така най неочаквано зимата септември месец аз осъзнавам,че от 13 дни не ми е идвало.Взех си тест и какво да видя +,незнаех какво да правя да се радвам ли или не.Повторих го за по сигурно и пак така.Но господ беше решил друго,точно на другия ден прокървих,трябваше да отида незабавно на преглед.Но това не е всичко лошо,което може да ми се случи.Понеже съм от вмалък град с висок % безработица,аз бях безработна,имаме кредит и живеем с една заплата,която покриваше само кредита.Заемите растяха,нямали сме пари дори за един хляв.Много пъти съм си лягала гладна.Майка ми и баща ми не се интересуват от мен те си гледат своя живот и не са ми помогнали с нито един лев до сега.Взех от свекърва ми тя точно тогава пък  фирмата и беше фалирала и тя безработна,но ми даде жената пари за прегледа.Отивам на преглед,гледаме гледаме но нищо не се вижда.Каза ми след седмица пак да отишда,че може да е рано още  а за кървенето ми предписа лекарсва за задържане и почивка.Едвам намирам пари на заем да си ги купя.Идва др.седмица и отново с пари на заем отивам на преглед,но пак нищо не се вижда и аз реших за да не повторя първата си грешка,да постъпя в болница.Но има пак проблем,аз нямам платени здр. осигуровки и започвам да се чудя от къде ще взема 50 лв. на заем за да ги платя и да мога веднага да вляза в болница.Реших да искам от баща ми с мисълта,че няма да ми даде,но се разплакох и му обясних,че трябва спешно да вляза защото да не стане нещо лошо и дой ми даде.Оказа се,че е извънматочна бременност и спешно трябва да ме оперират.В момента в който ми го съобщиха се вцепених и дори неможах да заплача.Цяла нощ се молих на бог да грешат и всичко да е наред,сутринта преди операцията помолих екипа който ще ме оперира,да ме прегледат всички на ехографа с надеждата да не е истина.Но уви беше в тръбата ми  и дори му чух сърчицето.Всичко свърши.Сега съм съкрушена и мног тъжна,преди 3 седмици започнах работа,която е толкова не сигурна  като продавач-консултант,оборот няма с дни дори и стотинка а аз съм на 200 лв. заплата + процент,който няма да има.И магазина е пред фалит.А толкова много исках да ми е сигурна работата да си изкарам някой лев за да отида да си направя изследванията за безплатното инвитро и да кандидатствам скоро докато го има за да осъществя най голямата мечта на живота си.И така аз все още немога да се спася от тази тъга,която ме затиска все по силно и по силно.Вече ми се иска да не съм жива и да не страдам повече.Моляви простете ми за този дълъг и мрачен разказ,но това е моят живот пълен с мъка и тъга.Желая ви от цялото си сърце да си имате поне по едно бебче и да сте много щастливи.Прегръщам ви приятелки по съдба Hug
Виж целия пост
# 309
megisp много ме натъжи твоята история, не мисля, че има думи, с които да облекча болката ти, просто мога да ти кажа, че господ няма да те изостави и че всичко ще си дойде на мястото - не знам как, но ще се оправят нещата .. не се предавай, това, че продължаваш да се бориш въпреки обстоятелствата вдъхва само респект, но и надежда и някой ден ще прегърнеш наградата за твоето постоянство и усилия .. добре дошла сред нас, макар този поздрав да не е най-удачният, а малкия ни форум тук в тази тема да не е от най-приятнияте, но тук можеш да излееш и сълзи и мъка, да не трупаш горчилка в сърцето си, а да я споделиш с нас и да не се чувстваш сама в миговете на празна болка, прегръщам те мила Hug Hug
Виж целия пост
# 310
megisp  , какво и да ти кажа едва ли ще намали болката ти! Hug Нали знаеш приказката, че след дъжд винаги изгрява слънце. Ще видиш, че то ще изгрее и на вашата улица! Прегръщам те, пращам ти цялата си положителна енаргия  Hug
Виж целия пост
# 311
Благодаря ви милички за добрите думи,но това слънце го чакам да изгрее вече 6 години и вместо да проблене дори малко,то още повече се скрива в облаците CryВече чувствам,че няма да мога да издържа и ще падна духом.Живота е толкова черен и труден и сложен и не искам вече да го живея.
Бъдете живи и здрави и нека бъдете дарени с рожба всички вие сестрички по неволя Hug
Виж целия пост
# 312
Меги spoko spoko spoko

Дано да имаш сили да не загубиш вяра и да дочакаш твоето чудо! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 313
Меги, изключително тъжно ми стана от твоята история  Cry Не пожелавам на никого да бъде в тоята ситуация. Искам са да те  spoko и да ти пожелая щастието да ви споходи възможно най-скоро  Praynig
Виж целия пост
# 314
megisp ако си чела в темата, ще видиш, че всички ние в началото бяхме с твоето настроение. Наистина много съжалявам за всичко, което ти се е струпало на главата. Аз не съм изживяла това, което е минало през теб. Но това, което искам да ти кажа е - пиши тук с нас, колкото и да е невероятно, това разтоварва  и помага, макар и малко. Винаги си добре дошла, макар и темата да не за хубави неща, но ние тук успяваме да запазим усмивката на лицата си и ще помогнем и на теб да се усмихнеш.
Силно те прегръщам и ще се моля всичко при теб да се нареди   bouquet  bouquet  bouquet  Hug Hug Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия