Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 15
Здравейте ,
Всичко ,което прочето  се отнася и за мен. Днес си чакам поредният МЦ ,усещам всички симптоми ,но онзи един процент надежда не ми дава мира. Нашите опити са от година и половина и сме доста на възраст вече .. Имаме всички изследвания без генетични и имунологични . Отлична СГ, проходими тръби и хормони в норма, редовен МЦ и доказана ОВУ на УЗИ и с тестове..
Отначало за спасяваме от тъгата ми помагаше физическото изморяване - спорт, чистене и т.н.. До такава степен се скапвах физически,че да мисля само за това как да си почина. Сега вече това не ми помага - минах на книги и филми. Гледам много да не се събирам с хора,защото ако аз бях на тяхно място нямаше много да ми се събира с мен  Simple Smile Станала съм ,като луда ,каквото и да правя говоря само затова как искам бебе. Немога да се понясям. Изчела съм всичко по темата , направо съм професор. Заричам се да не досаждам на половинката само с тая тема,но е по-силно от мен. Стискам, стискам зъби и пак.... същата песен. Околко мен постоянно някой ражда или забременява..всичко се върти около това. Колко рев съм изревала само аз си знам.
Мисля да започнем от другия месец с инсеминации, не издържам психически вече.
Начинът за спасение от тъгата е само един за мен - най-после да стана и аз майка.
Виж целия пост
# 16
galika, не сме имали някакви дискусии по въпроса за спермограмата.
казах му, че от там се почва, той каза-добре, кажи къде и ми запази час. така и стана.
в крайна сметка жената е тази, която я гледат под лупа в повечето случаи, мъжът трябва да направи нещо "рутинно" за него, грубо казано.
ако той се притеснява да иде в лаборатория, нека го направи вкъщи, а ти занесеи пробата до 30 минути в лаборатория в случай, че е проблем той да я занесе.
Виж целия пост
# 17
Wish, след като няма доказан проблем, значи наистина няма. За всяко нещо, според мен, си има причина.
Дай си още 3 месеца преди инсеминациите, може би причината наистина е психологическа,  след като сърцето ти се успокои, че има и втори вариант и ще го предприемете, то бебето може и да дойде.
Ако и тогава не стане-действайте.

А относно събирането с хора, около нас също повечето са с бебета, две деца, три, въобще деца има.
Почнах да казвам отскоро на всички, когато ме попитат-"Хайде, не е ли време за бебе", че бебето не става, когато-тогава. Обикновено не повтарят въпроса, а когато ме попитат случайни хора-то даже не отговарям, не им е работа.
Общо взето всички са много подкрепящи, опитвам се и аз да не им досаждам.

Виж целия пост
# 18
Макар и две страници, но не можах да ги прочета. Ние се опитваме само от 6 месеца. Резултат до сега няма. Знам, че е рано да се отчайвам, но виждам как всеки месец като ми дойде и мъжа ми някакси се натъжава. Не казва нищо, но знам, че и той тайничко се надява да сме уцелили момента. Уви, това и този месец не се получи.
С тъгата се справям, като работя и уча, така май не ми остава много свободно време да мисля за това, но като наближи датата за МЦ и започвам.
Виж целия пост
# 19
Деска, аз тези дни заживях отново с напразните надежди и очаквания...а бях си обещала да ни си го причинявам повече....явно ще трябва да си намеря още някакво занимание, защото и всичките ми ангажименти не успяват да ме  откъснат от мисълта за бебчо...а и трябва да си правим изследвания с моя приател ...все пак мина почти година... newsm12 smile3527 smile3528
Виж целия пост
# 20
Деска, аз тези дни заживях отново с напразните надежди и очаквания...а бях си обещала да ни си го причинявам повече....явно ще трябва да си намеря още някакво занимание, защото и всичките ми ангажименти не успяват да ме  откъснат от мисълта за бебчо...а и трябва да си правим изследвания с моя приател ...все пак мина почти година... newsm12 smile3527 smile3528

Ами аз вчера реших да не чакам да мине една година и си записах час за преглед в Тутракан. Както казваш ти, колкото и да сме ангажирани нищо не може да изгони тези мисли от главите ни. Най ми е мъчно, че тези, които не искат деца забременяват толкова лесно и после ги оставят по домовете, а тези, които силно искат са принудени да се мъчат с години.

Но горе главата galika един ден тази тъга ще се превърне в огромна радост.   bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 21
Ох, Деска, аз непрекъснато си мисля за това... smile3518 като че ли  прочети мислите ми....не разбирам защо тези, които не искат да имат деца забременяват и ги оставят по дамове , кофи за боклук или още по-лошо им посягат на живота....а още по тежко ми е когато чуя някоя близка или позната, че е направила аборт, защото детенцата им щели да имат малка разлика, а не разбира че след това, когато пожелае да има детенце ще е много по-трудно smile3514 smile3511....не го разбирам
Виж целия пост
# 22
здравейте много мъчно ми стана ,защото все едно аз съм писала това и ние с мъжа ми пробваме вече 1 ,7 год и нищо ,то не беше  следене на температура , ову тестове, фоликулкометрия ,оказа се че не пукам фоликули ,биеха ми прегнил за спукване на фоликулите и нищоооооооо хормони изследвах те са ок и спермограмата също е добра и не става и не става ,мислех четоя месец е станало ,защото ми закъсня правих тест ,ама беше отрицателен закъсня ми с 1 седмица и започна да ми тече кафяво ,но много малко почти нищо ,за пръв път ми се случва така ,пак повторих теста и пак е отрицателен и незнам вече ,явно пък сега нещо друго става тъкмо мислех да не ходя този месец никъде ,ама явно трябва да ида ще се побъркам вече ,моля се много да стане нашето чудо ,ама много и дано Господ чуе молбата ми.Лекаря при който ходих каза ,че няма смисъл да ми взима парите за фоликулометрия и че той не е специалист по серилитет и да ходя при друг лекар специалист ,защото той е направил каквото е можал и сега накъде незнам ,то да не знаеш на кой лекар да се довериш само парите ти взимат и нищо.А аз ходих при тоя лекар ,защото имам 2 приятелки на които е помогнал да забременят и на много други ,нооооооо при мен не стана и така се отчаях вече ,че незнам какво да правя толкова много искаме бебче с моя мъж ,всички около нас имат деца или очакват след няколко месеца и сестра му след 1 година неуспешни опити сега е бременна в 7 месец ,амане е ходика на лекар тъкмо мислеше да ходят и то взе ,че стана и така извинявайте ,ама няма пред кой друг да си излея мъката ,много ми е мъчно
Виж целия пост
# 23
А най-много съжалявам, че изчаках да минат 4 години преди да се реша да започнем с бебеправеното...е вярно, е че една година имах други здравословни проблеми и трябваше да ги излекувам преди да мисля за бебче ...зная, че не трябва да съжалявам за нищо от миналото и че е било писано да се случи така...за да науча нещо, но някак си не ми действа толкова успокояващо.... искаше ми се да бях се вслушала в съветите на по-възрастните, че няма за кога да отлагам...а сега ми се иска да се обърна към всички двойки, които са решили да изчакат с бебеправенето, че никога не е рано да започнат да действат по въпроса, защото когато след време решат, че е дошъл момента, бебеправеното може да се окаже доста дълъг и сложен процес..... newsm20
Виж целия пост
# 24
и аз съжлявам за това ,защото с моя мъж ходихме 10 години преди да се оженим и като се омъжих си казахме ,айде още една годинка да изчакаме ,а то какво стана
Виж целия пост
# 25
Диде, ако позволиш...защо не помислете да отидете някъде за 4-5 дни...дори да е на поход или на селски туризъм...няма значение къде...аз сега съм се хванала за тази идея...но проблема е в приятеля ми...той е голям работохолик...а и в момента са в сезон в работата им ...сутрин излиза в 7, а вечер се прибира след 19,00 часа, надявам се поне през май да им намалее малко работата...гинеколожката ми все ме врънка да отидем някъде...все ми говори, че всичко ще се получи просто трябва да се разсеем малко от всички проблеми...една наша съседка така забременя...нямаха деца с мъжа си сигурно 10-тина години...и накрая реши да напусне работа ...мисля да я смени с друга, защото тя работеше с проблемни деца , а е много емоционална...еми забременя в последните раб. дни на предизвестието за напускане...дори ходиха на някъде на почивка, но някъде не екстремно плаване с лодки или нещо от сорта, свекърва й не успя точно да ми обясни...оказало се, че е била бременна по време на скоковете във водата, но не е знаела....сега си имат момиченце на 1 годинка...страхотна принцеса...
аз не мога да го накарам моя приятел...той е голям домошар...мързи го да върви...навсякъде ходи с колата , яко можеше и да я паркира на балкона щеше да е най-добре, а и много го е изтрах от височини...но много си го обичкам и си го търпя и той мен...не съм идеална, всъщност само той ми дава кураж да не се предавам и все се надявам, че някого Господ и моите молитви ще чуе и чудото ще стане...

 newsm10 newsm44
Виж целия пост
# 26
Мили момичета, като чета историите ви и ми става едновременно тъжно, но пък искам и да ви дам кураж. С първото си дете забременях "от раз", пожелах и стана. Сега опитваме отново, божа работа дали ще стане, още е рано да се каже, но моят съвет в тази връзка е следния: не се оставяйте на отчаянието и нервите, така няма да се получи. От личен опит знам, че бебе се прави когато не мислиш за това, което правиш, изпразнете ума си от страничните мисли, отидете на почивка само двамата и мързелувайте на воля! Кумовете на моето семейство също имаха подобен проблем в продължение на 3-4 години, здрави, млади пробват непрекъснато и не става  Sad. Един ден решиха, че се отказват от цялата тази лудост на мерене, изчисляване и т.н. и и оставиха всичко в божиите ръце, така да се каже. Успокоиха се, починаха си само двамата в Гърция за една седмица и ето ти резултат още на другия месец, сега чакат момиченце през юни. Имам още много такива примери сред обкръжението ми, знам че на думи е лесно да се каже  "успокой се", но просто умът ви трябва да е зает с положителни неща за вършене и съответно положителни емоции. Желая на всички вас също така и положителни тестове, чудни бебчета и гледайте напред, не се предавайте 1dating
Виж целия пост
# 27
Благодаря ти мила, много ми се иска да си права! smile3525 smile3521 newsm51
Виж целия пост
# 28
galika, стискам палци на теб и на всички, които желаят силно бебчета  Simple Smile
Виж целия пост
# 29
Ох, Деска, аз непрекъснато си мисля за това... smile3518 като че ли  прочети мислите ми....не разбирам защо тези, които не искат да имат деца забременяват и ги оставят по дамове , кофи за боклук или още по-лошо им посягат на живота....а още по тежко ми е когато чуя някоя близка или позната, че е направила аборт, защото детенцата им щели да имат малка разлика, а не разбира че след това, когато пожелае да има детенце ще е много по-трудно smile3514 smile3511....не го разбирам

galika това е така, защото те наистина не мислят за бебета. Както е писала  queenslava "не се оставяйте на отчаянието и нервите, така няма да се получи".
Да де ама как да не се оставиш. Ок, ние не правим секс с мисълта за бебе. В къщи за това все още не се говори като за проблем, а за деня в който ще съм бременна. С някаква надежда и очакване. Да де ама това очакване го има и какво се получава. Докато не дойде датата за МЦ никой не мисли за бебе, всичко е ок, радваме се на живота и изведнъж хоп, МЦ се стоварва върху теб с цялата си тежест и искаш не искаш го мислиш. И така до следващия месец.
Вчера казах на мъжа ми, че другия месец съм на профилактичен преглед, без да го натоварвам с това, че съм почнала малко да се притеснявам. И какво стана, явно и той се е попритеснил, понеже преди малко ми звъни кумата да пита имам ли проблем. Това ме навежда на мисълта, че и той си мисли за това, и той като мен си търси някой друг да говори за проблема, само и само да не го обсъдим двамата в къщи, за да не се поддадем на отчаянието, сълзи и нерви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия